Възможен ли е вечният живот?
Британският публицист Гилбърт Честъртън е създател на фразата, която може би най-точно отразява крехкостта на нашето съществуване:
" Аз усещам, че животът е ослепителен като елмаз, само че нежен като стъкло на прозорец, и когато някой съпоставя небето с кристал, аз трептя – да не го счупи на късчета Бог ".
Но помнете, чупливото не е обречено на крах. Ударете стъклото, и то няма да изкара и секунда, пазете го – и то ще се запази епохи.
Мечтите за безконечния живот са били фикс концепция на хората от най-дълбока античност. Създаването на балсам за безконечен живот и безконечна младост е било приоритет на алхимици и знахари, на крале и напълно елементарни хора.
Понякога такива еликсири водели до противоположен резултат. Китайският император Сюанцзюн, управлявал през VIII век, починал, откакто изпил подобен балсам.
В епохата на Ренесанса битувал митът, че в случай че си прелееш кръв от младо момче, ще живееш постоянно. Не един и двама старци обаче са отишли на оня свят след такова кръвопреливане.
Древноперсийски манускрипт поучава по какъв начин да се подготви еликсирът на безконечния живот: “Намерете момче, което е с рижава коса и има доста лунички. До 30-годишна възраст го хранете единствено с плодове.
След това го затворете в глинен съд, залейте го с мед и затворете съда херметически. След 210 година този, който извади еликсира от глинения съд и го изпие, ще живее постоянно ”.
Старинните летописи свидетелстват за дълголетници, претърпели повече от 200 години. Според исторически свидетелства китаецът Ли Цунюн е живял от 1680 до 1933 година, като през това време погребал 23 съпруги.
Един от най-дълго живелите хора на планетата е азербайджанецът Ширали Муслимов от село Барвазу, който умрял на 168 години. Според учените хората умират, преди да навършат 200 години, не поради друго, а тъй като са подложени на заболявания и всевъзможни въздействия на околната среда.
Според Книгата на върховете Гинес обаче не е регистриран нито един 121-ви рожден ден. Според данни от нея най-дълго живелият е японецът Сигечийо Идзуми, който умрял малко след 120-я си рожден ден от инфектиране на белите дробове.
Продължителността на живота ни нараства с всяка година и съгласно учените от ден на ден хора ще доживяват до стогодишна възраст. Биологът Сурен Аракелян е на мнение, че хората могат пъкъл живеят по-дълго, в случай че гладуват по-редовно.
Той направил опит с кокошки от японска порода, като ги подложил на седемдневен апетит, и им инжектирал анситресов препарат.
Само за седмица кокошките сменили перата си с нови, гласовете им станали като на дребни пиленца и тичали като на млади години. Според учения при недояждане натрият от клетките се заменя с калий и по този метод се прави капитален ремонт на тялото.
Самият той твърди, че гладува на първо, второ и трето число всеки месец, по една цяла седмица един път на всеки три месеца, две седмици вкупом един път на половин година и цялостен месец един път годишно.
Все отново той не гладува изцяло, а зарежда тялото си с дребни порции храна: два пъти на ден изяжда по 50 г стафиди, които могат да бъдат сменени с два моркова, 50 г бобови култури, 50 г зеле или 50 г сурови пшеничени зърна.
Той пие вода с добавки – специфични антистресови препарати, които подсигуряват, че тялото му няма да излезе от строя. По този метод, счита биологът, той може да живее още най-малко стотина години. Само бъдещето ще покаже дали е прав.
