Третяков откупил негова картина, малко преди той да я нареже от яд
Рябушкин бил награден на Световното ревю в Париж през 1900 година
През 1880 година той нарисувал дребен ескиз " Селска женитба в Тамбовска губерния ", закупена от Павел Третяков. Този пръв триумф го окрилил и скоро взема решение да напусне московското учебно заведение, без да го приключи и да отиде да следва в Художествената академия в Санкт Петербург. Занапред изкуството му ще се трансформира в съвършено комбиниране сред московската и петербургската школа.
Сватбено пътешестване в Москва (1901), худ. А. Рябушкин
Той ще реализира големи триумфи, само че перфекционизмът му постоянно ще го слага в ситуацията на човек, който не търпи проваляне. Готов бил да нареже платното си, когато не го удостояват със златен орден. Третяков изплаща " жертвеното " платно. Такава в резюме е една отлюбопитните истории в живота на един от най-големите съветски художници - Андрей Петрович Ря̀бушкин.
Рябушкин Андрей Петрович ( 1861 - 1904), портрет на художника от Василий Мате
Той е създател на живопис, огромни битови, исторически и религиозни картини; на илюстрации, графики и икони. Диапазонът на гения му е свръхмерен. И все пак познавачите го класифицират основно като исторически живописец, а главната му тематика са Москва и московският обичай от 17 век. Рябушкин е занаятчия на живописта за Древна Русия.
Улица в остаряла Москва (1890), худ. А. Рябушкин
Роден е на 17 октомври 1861 година в село Станичная Слобода, Тамбовска губерния, в селско семейство. Баща му Петър и брат му Фьодор, обаче, не се занимавали със земеделие и отглеждане на животни, а били иконописци. Това предопределя ориста му. Когато бащата умира, по-големият брат става ментор на 14-годишния Андрей.
Един негов другар го посъветвал да прати дребния в Москва, да учи в учебното заведение по живопис, статуя и архитектура. Първите произведения на младия Рябушкин били типични за възрастта му - нарисувал " Нападението на пиратите " (1881). Следващите му картини ставали все по-осмислени, както проличава и от наименованията им: " Великденски Заговезни " (1881), " Лятна вечер на село " (1881) и други Те несъмнено към този момент приказват за ориентацията на младия художник към живота на съветското село.
На посетители (1896), худ. А. Рябушкин
Когато се записва в Петербургската художествена академия, Рябушкин взима всички състезания с триумф. Негов наставник станал Павел Чистяков, един от най-известните художници-преподаватели в Русия. И до през днешния ден академията смята една от първите работи на Рябишкин - творбата му " Наивник ", за един от най-хубавите мостри, основани от студент на академията. Неслучайно тази творба се съхранява в Научноизследователския музей на Художествената академия.
Стрелец, худ. А. Рябушкин
Именно в тези години Рябушкин стартира да рисува древен сюжети и подиуми от античната история. Бил един от дребното, които рисуват, без да задържат с часове моделите за театралничене. Правел бързи скици с молив, след което довършвал работите си по памет. Още в академията се отличавал със собствен личен жанр на техника.
Като всеки младеж разнообразявал тежките тематики и техники на живописта, с илюстрации за списанията " Всемирна илюстрация " и " Нива ". Рисувал и за " Исторически вестник ". По този метод припечелвал за издръжката си в огромния град.
Поклон от алената веранда. Илюстрация към албум за коронацията на император Николай II (1896), худ. А. Рябушкин
Първият огромен триумф на художника, ознаменуван с дребен златен орден е от 1889 година, за курсовата му работа " Ангел извежда деятел Павел от тъмницата ". Тази премия подтикнала Рябишкин да се бори за огромен златен орден. Зо идната си конкурсна картина - " Голгота " ( " Снемане от кръста " ) нарисувал над 50 подготвителни ескиза, които били утвърдени от преподавателите му. Кой знае за какво, обаче, той ги зарязал и почнал да рисува всичко изначало. Това се смятало за нарушаване на разпоредбите и Рябушкин бил лишен от лелеяния огромен златен орден.
Стрелкови патрул при Илинската врата на остаряла Москва (1897), худ. А. Рябушкин
Силно смутен от неуспеха, след положения огромен и изтощителен труд, художникът изпаднал в гняв към себе си и желал да нареже голямото платно (129 cm). Тогава като избавител на творбата се появил меценатът Павел Третяков. Посъветван от Репин, той откупил картината на разочарования младок.
Президентът на академията също се смилил над Рябушкин и му дарил свои персонални средства, равностойни на сумата за златен орден, като изискването било с тези пари да замине за чужбина за две години.
Пир на богатирите при любящия княз Владимир (1888), худ. А. Рябушкин
Своенравният Рябушкин, обаче, и този път работил без да пита - отказал се от задграничното пътешестване. С парите от дарението почнал да обикаля старинни съветски градове по суша и вода. Плувал по Волга, стигнал до езерото Селигер. Посетил доста музеи, където се срещнал детайлно с девни битови предмети, костюми, оръжия, платове и одежди. Сдобил се с доста източници на информация по история на Русия, хроники и национални сказания.
Пир на цар Алексей Михайлович с боляри, худ. А. Рябушкин
Приел поканата на собствен другар да му гостува в имението му край Петербург, недалеко от Любан. Там, в къщата за посетители, си устроил малко ателие и по през целия ден рисувал.
Иван Грозни с доближени (1903), худ. А. Рябушкин
През 1891 година направил два разновидността на картината " Новобрачни чакат короната в Новгородска губерния ". Пресъздава освен събитието, само че и атмосферата към него. Този метод се трансформира в психически прийом на художника и в други негови произведения. През 1892 година Рябушкин основава историческа комбинация, в която изобразява бойци от полковете на Петър I и разгулни стрелци в кръчмата. Така пресъздава фрапантната разлика сред остарялата армия и новите войни на императора. В картината спорът е кротичък, само че слага значим въпрос за положението на императорската армия. Неслучайно тези две творби освен поради сюжета, само че и поради употребяваните тъмни тонове, присъщи за стилистиката на передвижниците, били признати за показване на тяхна галерия.
" Заседание на цар Михаил Фьодорович с болярите в стаята на суверена " на Рябушкин от 1893 година, противоположното, била направена в ярки тонове и передвижниците не я вкючват в изложбата си. В тази картина художникът демонстрира подигравка към болярите, потънали в досада и суетност, и станали изцяло равнодушни към държавните каузи. Богатите им облекла в ярки цветове влизат в контрапункт с бездушния израз на лицата им.
Заседание на цар Михаил Фьодорович с болярите в стаята на суверена (1893), худ. А. Рябушкин
В огромното си платно " Московска улица през 17 век в празничен ден " от 1896 година, Рябушкин си слага още по-сложна цел - да пресъздаде драматизма в душевното положение на персонажите. Централна фигура в картината е жена в алено, която броди по калните улици на Москва, държейки свещ. На лицето й блуждае странна усмивка. В тази творба отново имаме опълчване на нищетата със самодоволния нарцисизъм.
Московска улица през 17 век в празничен ден (1896), худ. А. Рябушкин
В картината " Семейство на търговец от 17 век " (1896) фигурите като че ли за застинали. Някои съпоставят тази творба с фотографиите от края на 19 век. Смисълът, който гони художникът, обаче, е подигравателен взор към битието. Тази негова творба е по-скоро шарж. Заради нея критиците го упрекват в примитивизъм. Рябишкин също в един миг почнал да се усеща толкоз обезверен в това дали задоволително ясно е изобразил концепцията си, че почнал да я преработва.
Семейство на търговец от 17 век (1896), худ. А. Рябушкин
И макар типичните за художника подозрения и самокритичност, тъкмо тези картини: " Заседание на цар Михаил Фьодорович с болярите в стаята на суверена ", " Московска улица през 17 век в празничен ден " и " Семейство на търговец от 17 век " били наградени с почетни дипломи на Световното ревю в Париж през 1900 година. Рябушкин получава огромна популярност и признанието на към този момент одобрени и международно известни съветски художници като Иля Репин.
Портрет / худ. А. Рябушкин
Художникът по този начин и не основава семейство, изцяло предан единствено на своята работа. През 1901 година се реалокира в имението Дидвино, принадлежащо на неговия непосредствен другар В. В. Беляев. И там си устройва непретенциозно ателие и най-вече работи. Там стартира и серия от исторически картини и портрети на разнообразни видове хора, представящи разнообразни пластове от обществото.
Неделя (1889), худ. А. Рябушкин
Рябушкин е един от първите, които стартират да възприемат историята през призмата на 17 век. Една от неговите най-хубави картини е " Руски дами от 17 век в църквата ". В нея художникът е изобразил шарени тъкани, които безусловно хващат окото. Носиите и църковният утвар са изобразени с прецизна историческа меродавност за епохата.
Руски дами от 17 век в църквата (1899), худ. А. Рябушкин
В друга картина на Рябушкин - " Идват! " ( " Московските поданици по време на идването на задгранични посланици в Москва през 17 век " ) с извънредно бездънен психологизъм е изразено любознанието на тълпата към събитието. В тази картина Рябушкин се демонстрира като огромен занаятчия на композицията, която по мнението на експертите е едно от най-силните му качества като художник.
Идват! (1901), худ. А. Рябушкин
Най-известна от късните работи на Рябушкин е картината " Сватбено пътешестване в Москва " от 1901 година, в която оживява антична Москва. Фигурата на млада госпожица с скръбен израз на лицето на напред във времето, влиза в контрапункт с пъстрото голям брой в близост. Удивителен контрастност, пораждащ размисъл. Рябушкин има и други такива произведения, които впечатляват със своя подтекст.
В късните му работи стартира да се пропуква идеалистичният му взор към съветското село. Все повече художникът демонстрира и другото му лице - на закостеняла и озлобена от нищетата провинция.
Пиене на чай (1903), худ. А. Рябушкин
Картината " Пиене на чай " от 1903 година е последната крупна работа на Рябушкин. Извън ритуала с обичайното пиянство на чай, проличава настъпилото разделяне на патриархалността в едно семейство. Патриархалният обичай е нарушен от съревнование, злоба и нарцисизъм.
Последната маслена картина на Рябушкин е " Московска госпожица от 17 век ", основана през същата, 1903 година. Тя припомня стенна живопис от италианския проторенесанс. Девойка в алено върви гордо по улица, зарината в сняг. Зимна вихрушка развява дългото ѝ палто, а бузите й пламтят от студа. Красива картина, която наподобява като слязла от стнописите на старите ренесансови майстори.
Московска госпожица от 17 век (1903), худ. А. Рябушкин
Последното произведение на Рябушкин е картината " Княз Ухтомски в борба с татарите на Волга през 1469 година " (1904).
Княз Ухтомски в борба с татарите на Волга през 1469 година (1904), худ. А. Рябушкин
Рябушкин заболява тежко от туберкулоза. По съвет на лекарите отпътува за Швейцария, само че пътуването се оказва неефикасно. Връща се в Русия и умира на 27 април (10 май) 1904 година, единствено на 42 години, в имението Дидвино, покрай Петербург, където живеел през последните три години на живота си.
Отива си един от майсторите на съветската живопис, отдал целия си живот на изкуството.
Еми МАРИЯНСКА,
През 1880 година той нарисувал дребен ескиз " Селска женитба в Тамбовска губерния ", закупена от Павел Третяков. Този пръв триумф го окрилил и скоро взема решение да напусне московското учебно заведение, без да го приключи и да отиде да следва в Художествената академия в Санкт Петербург. Занапред изкуството му ще се трансформира в съвършено комбиниране сред московската и петербургската школа.
Сватбено пътешестване в Москва (1901), худ. А. Рябушкин Той ще реализира големи триумфи, само че перфекционизмът му постоянно ще го слага в ситуацията на човек, който не търпи проваляне. Готов бил да нареже платното си, когато не го удостояват със златен орден. Третяков изплаща " жертвеното " платно. Такава в резюме е една отлюбопитните истории в живота на един от най-големите съветски художници - Андрей Петрович Ря̀бушкин.
Рябушкин Андрей Петрович ( 1861 - 1904), портрет на художника от Василий Мате Той е създател на живопис, огромни битови, исторически и религиозни картини; на илюстрации, графики и икони. Диапазонът на гения му е свръхмерен. И все пак познавачите го класифицират основно като исторически живописец, а главната му тематика са Москва и московският обичай от 17 век. Рябушкин е занаятчия на живописта за Древна Русия.
Улица в остаряла Москва (1890), худ. А. Рябушкин Роден е на 17 октомври 1861 година в село Станичная Слобода, Тамбовска губерния, в селско семейство. Баща му Петър и брат му Фьодор, обаче, не се занимавали със земеделие и отглеждане на животни, а били иконописци. Това предопределя ориста му. Когато бащата умира, по-големият брат става ментор на 14-годишния Андрей.
Един негов другар го посъветвал да прати дребния в Москва, да учи в учебното заведение по живопис, статуя и архитектура. Първите произведения на младия Рябушкин били типични за възрастта му - нарисувал " Нападението на пиратите " (1881). Следващите му картини ставали все по-осмислени, както проличава и от наименованията им: " Великденски Заговезни " (1881), " Лятна вечер на село " (1881) и други Те несъмнено към този момент приказват за ориентацията на младия художник към живота на съветското село.
На посетители (1896), худ. А. Рябушкин Когато се записва в Петербургската художествена академия, Рябушкин взима всички състезания с триумф. Негов наставник станал Павел Чистяков, един от най-известните художници-преподаватели в Русия. И до през днешния ден академията смята една от първите работи на Рябишкин - творбата му " Наивник ", за един от най-хубавите мостри, основани от студент на академията. Неслучайно тази творба се съхранява в Научноизследователския музей на Художествената академия.
Стрелец, худ. А. Рябушкин Именно в тези години Рябушкин стартира да рисува древен сюжети и подиуми от античната история. Бил един от дребното, които рисуват, без да задържат с часове моделите за театралничене. Правел бързи скици с молив, след което довършвал работите си по памет. Още в академията се отличавал със собствен личен жанр на техника.
Като всеки младеж разнообразявал тежките тематики и техники на живописта, с илюстрации за списанията " Всемирна илюстрация " и " Нива ". Рисувал и за " Исторически вестник ". По този метод припечелвал за издръжката си в огромния град.
Поклон от алената веранда. Илюстрация към албум за коронацията на император Николай II (1896), худ. А. Рябушкин Първият огромен триумф на художника, ознаменуван с дребен златен орден е от 1889 година, за курсовата му работа " Ангел извежда деятел Павел от тъмницата ". Тази премия подтикнала Рябишкин да се бори за огромен златен орден. Зо идната си конкурсна картина - " Голгота " ( " Снемане от кръста " ) нарисувал над 50 подготвителни ескиза, които били утвърдени от преподавателите му. Кой знае за какво, обаче, той ги зарязал и почнал да рисува всичко изначало. Това се смятало за нарушаване на разпоредбите и Рябушкин бил лишен от лелеяния огромен златен орден.
Стрелкови патрул при Илинската врата на остаряла Москва (1897), худ. А. Рябушкин Силно смутен от неуспеха, след положения огромен и изтощителен труд, художникът изпаднал в гняв към себе си и желал да нареже голямото платно (129 cm). Тогава като избавител на творбата се появил меценатът Павел Третяков. Посъветван от Репин, той откупил картината на разочарования младок.
Президентът на академията също се смилил над Рябушкин и му дарил свои персонални средства, равностойни на сумата за златен орден, като изискването било с тези пари да замине за чужбина за две години.
Пир на богатирите при любящия княз Владимир (1888), худ. А. Рябушкин Своенравният Рябушкин, обаче, и този път работил без да пита - отказал се от задграничното пътешестване. С парите от дарението почнал да обикаля старинни съветски градове по суша и вода. Плувал по Волга, стигнал до езерото Селигер. Посетил доста музеи, където се срещнал детайлно с девни битови предмети, костюми, оръжия, платове и одежди. Сдобил се с доста източници на информация по история на Русия, хроники и национални сказания.
Пир на цар Алексей Михайлович с боляри, худ. А. Рябушкин Приел поканата на собствен другар да му гостува в имението му край Петербург, недалеко от Любан. Там, в къщата за посетители, си устроил малко ателие и по през целия ден рисувал.
Иван Грозни с доближени (1903), худ. А. Рябушкин През 1891 година направил два разновидността на картината " Новобрачни чакат короната в Новгородска губерния ". Пресъздава освен събитието, само че и атмосферата към него. Този метод се трансформира в психически прийом на художника и в други негови произведения. През 1892 година Рябушкин основава историческа комбинация, в която изобразява бойци от полковете на Петър I и разгулни стрелци в кръчмата. Така пресъздава фрапантната разлика сред остарялата армия и новите войни на императора. В картината спорът е кротичък, само че слага значим въпрос за положението на императорската армия. Неслучайно тези две творби освен поради сюжета, само че и поради употребяваните тъмни тонове, присъщи за стилистиката на передвижниците, били признати за показване на тяхна галерия.
" Заседание на цар Михаил Фьодорович с болярите в стаята на суверена " на Рябушкин от 1893 година, противоположното, била направена в ярки тонове и передвижниците не я вкючват в изложбата си. В тази картина художникът демонстрира подигравка към болярите, потънали в досада и суетност, и станали изцяло равнодушни към държавните каузи. Богатите им облекла в ярки цветове влизат в контрапункт с бездушния израз на лицата им.
Заседание на цар Михаил Фьодорович с болярите в стаята на суверена (1893), худ. А. Рябушкин В огромното си платно " Московска улица през 17 век в празничен ден " от 1896 година, Рябушкин си слага още по-сложна цел - да пресъздаде драматизма в душевното положение на персонажите. Централна фигура в картината е жена в алено, която броди по калните улици на Москва, държейки свещ. На лицето й блуждае странна усмивка. В тази творба отново имаме опълчване на нищетата със самодоволния нарцисизъм.
Московска улица през 17 век в празничен ден (1896), худ. А. Рябушкин В картината " Семейство на търговец от 17 век " (1896) фигурите като че ли за застинали. Някои съпоставят тази творба с фотографиите от края на 19 век. Смисълът, който гони художникът, обаче, е подигравателен взор към битието. Тази негова творба е по-скоро шарж. Заради нея критиците го упрекват в примитивизъм. Рябишкин също в един миг почнал да се усеща толкоз обезверен в това дали задоволително ясно е изобразил концепцията си, че почнал да я преработва.
Семейство на търговец от 17 век (1896), худ. А. Рябушкин И макар типичните за художника подозрения и самокритичност, тъкмо тези картини: " Заседание на цар Михаил Фьодорович с болярите в стаята на суверена ", " Московска улица през 17 век в празничен ден " и " Семейство на търговец от 17 век " били наградени с почетни дипломи на Световното ревю в Париж през 1900 година. Рябушкин получава огромна популярност и признанието на към този момент одобрени и международно известни съветски художници като Иля Репин.
Портрет / худ. А. Рябушкин Художникът по този начин и не основава семейство, изцяло предан единствено на своята работа. През 1901 година се реалокира в имението Дидвино, принадлежащо на неговия непосредствен другар В. В. Беляев. И там си устройва непретенциозно ателие и най-вече работи. Там стартира и серия от исторически картини и портрети на разнообразни видове хора, представящи разнообразни пластове от обществото.
Неделя (1889), худ. А. Рябушкин Рябушкин е един от първите, които стартират да възприемат историята през призмата на 17 век. Една от неговите най-хубави картини е " Руски дами от 17 век в църквата ". В нея художникът е изобразил шарени тъкани, които безусловно хващат окото. Носиите и църковният утвар са изобразени с прецизна историческа меродавност за епохата.
Руски дами от 17 век в църквата (1899), худ. А. Рябушкин В друга картина на Рябушкин - " Идват! " ( " Московските поданици по време на идването на задгранични посланици в Москва през 17 век " ) с извънредно бездънен психологизъм е изразено любознанието на тълпата към събитието. В тази картина Рябушкин се демонстрира като огромен занаятчия на композицията, която по мнението на експертите е едно от най-силните му качества като художник.
Идват! (1901), худ. А. Рябушкин Най-известна от късните работи на Рябушкин е картината " Сватбено пътешестване в Москва " от 1901 година, в която оживява антична Москва. Фигурата на млада госпожица с скръбен израз на лицето на напред във времето, влиза в контрапункт с пъстрото голям брой в близост. Удивителен контрастност, пораждащ размисъл. Рябушкин има и други такива произведения, които впечатляват със своя подтекст.
В късните му работи стартира да се пропуква идеалистичният му взор към съветското село. Все повече художникът демонстрира и другото му лице - на закостеняла и озлобена от нищетата провинция.
Пиене на чай (1903), худ. А. Рябушкин Картината " Пиене на чай " от 1903 година е последната крупна работа на Рябушкин. Извън ритуала с обичайното пиянство на чай, проличава настъпилото разделяне на патриархалността в едно семейство. Патриархалният обичай е нарушен от съревнование, злоба и нарцисизъм.
Последната маслена картина на Рябушкин е " Московска госпожица от 17 век ", основана през същата, 1903 година. Тя припомня стенна живопис от италианския проторенесанс. Девойка в алено върви гордо по улица, зарината в сняг. Зимна вихрушка развява дългото ѝ палто, а бузите й пламтят от студа. Красива картина, която наподобява като слязла от стнописите на старите ренесансови майстори.
Московска госпожица от 17 век (1903), худ. А. Рябушкин Последното произведение на Рябушкин е картината " Княз Ухтомски в борба с татарите на Волга през 1469 година " (1904).
Княз Ухтомски в борба с татарите на Волга през 1469 година (1904), худ. А. Рябушкин Рябушкин заболява тежко от туберкулоза. По съвет на лекарите отпътува за Швейцария, само че пътуването се оказва неефикасно. Връща се в Русия и умира на 27 април (10 май) 1904 година, единствено на 42 години, в имението Дидвино, покрай Петербург, където живеел през последните три години на живота си.
Отива си един от майсторите на съветската живопис, отдал целия си живот на изкуството.
Еми МАРИЯНСКА,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ