Кубрат и Тервел. И баща им в тях
Братята от бокса Кубрат и Тервел в последно време ме занимават все по-често и по-силно. Поназнайвам нещо за техния спорт, без да познавам нищо от тънкостите. ”Образовали ” са ме сътрудниците от вестниците Иван Делчев и Станчо Станчев – безспорни познавачи и сладкодумни учители. Покрай тях срещнах някои звезди от предишното, даже остарелия боксьор Габровски, чиято кариера бе предходна в Южна Америка и чиито мемоари щях да коригирам, само че не стана. Останах с голям почит към този спорт, в който по думите на Иван Делчев всяка небрежност към формата, всеки мързел в тренировките, всяка немарливост на кръга, всеки пробив в духа се санкционират незабавно, още там... с пердах. Т.е. бият те. С пердах те отучват от слабостите, от хайлазуването, от неналичието на отговорност към личната ти работа в спорта. Е, такова образование нерядко е показвало своите преимущества и не само в бокса. Привличаше ме посредством личното ми разбиране, че това е спорт на достойнството, на стоманените правила, в който се срещаха безупречни джентълмени, въпреки и постоянно излезли от низините. Не от днеска знам, че и там бизнесът от дълго време се е намесил, само че обликът на боксьора се резервира – най-вероятно тъй като остава необходим и на актуалния свят.
Кубрат и Тервел. Всъщност би трябвало да призная в точния момент: притегля ме и ме възхищава непроменяемо
прозиращата зад братята фигура на техния татко,
боксовия първенец от средата на предишния век Венко Пулев. Искал синовете да реализират неговата фантазия – да се вдигнат до върховете на огромния бокс. Наставлявал ги и ги подготвял. Бил и родолюбец: запознавал ги с историята на народа им. Те самите излъчват тази история съвсем фанатично. (Сега във семейството са се появили още две момчета с многозначителни имена: Калоян и Аспарух.) Внушил им изгодата от книгите: през днешния ден това проличава. (Синовете му загатват, че са имали у дома 10 хиляди тома литература.) Това не е било единствено семейство, било е школа. Момчетата са израсли упорити, прями, хармонични. Въпреки посвещаването на един сложен, всепоглъщащ спорт, изпъкват по-широките им ползи, изумително грамотният взор към света, към века, към индивида. Показват ясно възприятие за правдивост, подхождат с човещина към другите, мислят, като приказват. Това не са най-често срещани качества на обществените персони през днешния ден. Дори нелепият скандал с американската целувка, към този момент уталожен, се разяснява беззлобно, добросърдечно, с приобщаващото ни изпитание за обективност. Гражданското им държание може да бъде образец за младите в България, в случай че това потомство има усет към преданост и достолепие.
Но за бащата...
Вероятно е опъвал хубавичко каиша, с цел да отгледа пет деца. Какво го е вдъхновявало и му е давало душа да издържи, каква педагогика е ползвал, с цел да ги възпитава такива, каквито желае да ги вижда? И по какъв начин е съумял? Как е съумял по този начин, че през днешния ден се удивляваме на чудесно подредените им разбирания за положително и зло, за човещина и дълг, за татковина и жанр? И още: за цената на триумфа, за нежността, с която приказват за нещастието на възрастните в родината, за грижата им за нейните деца, другарските им препоръки към тези, които желаят да трансформират ориста си. Харесва ми и методът, по който носят на лицата си своята заслужена на кръга горделивост: без да я натякват на близките, само че и без да я крият. Защото може би я осъзнават като изпълнен дълг пред мъртвия татко...
Този татко мъжете, а и дамите от фамилията, загатват при всеки случай, когато би трябвало да обяснят самите себе си. Какво ги е учил, какво е одобрявал и забранявал, по какъв начин е калявал у тях непримиримост и самообладание. Днес неговите опорни точки в паметта поддържат и направляват житейските им старания. Тях, и петимата, към момента ги водят неговият образец, неговият завет.
Изпитвам към този татко удивление и злоба
Бих желал да го познавам...
Това не е било невероятно, просто не се е случило. Едната от сестрите на Кубрат и Тервел, става известно през днешния ден, е била „ съученичка ” на сина ми Драган в... детската градина. От това излиза, че тогава семейството Пулеви са живеели в „ Младост. ” Кубрат и Тервел са се родили и израсли тук. Ако това се беше случило в селце или в дребен град, всички щяха да научат къде са се появили едни огромни боксьори. Но в „ Младост ” явно сме по-скромни...
Не знам за какво тази като благословена от Господ връзка сред татко и синове, която остава неразкъсваема и след гибелта, ми припомня една обичана през юношеството ми новела на Джек Лондон. „ Първобитен звяр ” споделя по какъв начин престаряла и болна звезда на американския бокс предава на сина си своите умения и хитринки от играта и го праща в града да доближи върховете й. Благородно и великодушно, момчето е невиждано надарено и „ мачка ” всички по пътя си. Но разочаровано от корупцията към кръга, то от там, на последния си мач, изобличава боксовата мафия и
затръшва вратата към нейния подкупен свят
Ще кажете: такива работи през днешния ден не стават, Кубрат и Тервел не са литературни облици. Ще бъдете прави. Не знам дали тези мъже са по този начин изрядни, „ верни ” в живота си отвън кръга и интервютата. Човек има право на неточност, на уязвимост, на каприз – даже и без да е звезда. Днес ме занимава верността им да извършват синовния дълг, да следват бащината дума. Както и последователността им да разкриват това на всички младежи, които могат да слушат и да вникват. Това ми наподобява повече на задача. А за тях може и да е просто любов, благодарност. Ако това последното е просто...
Бях нов татко и в „ наш’то царство едностайно ” на „ Светослав Тертер ” 5 от касетофона звучеше прочувствената „ Татко ” на Пол Анка. По-късно, също вълнуващо, я изпя и Борис Годжунов, потърсете я в интернет. Разбира се, знаех към този момент и класическото „ Баща ми в мен ” на Пенчо Славейков. Това стихотворение е като молитва за всички мъже, приели синовната честност като своя житейска орис. С него поетът като че ли заклева родените след него към сходен житейски избор. Позволих си да заимствам част от това заглавие за днешната колонка.
Имал съм хрумвания, проекти, мечтания за синовете си и аз. Всички сме имали, освен Венко Пулев. Но той и в това се оказа първенец. Момчетата му извършиха волята му. Претвориха я. Отстояват я и в този момент с геройство, с труд, с пот и от време на време даже с кръв.
Исках в техните победи през днешния ден да съзрете и него. Бащата. Невидим в ъгъла на кръга.
Кубрат и Тервел. Всъщност би трябвало да призная в точния момент: притегля ме и ме възхищава непроменяемо
прозиращата зад братята фигура на техния татко,
боксовия първенец от средата на предишния век Венко Пулев. Искал синовете да реализират неговата фантазия – да се вдигнат до върховете на огромния бокс. Наставлявал ги и ги подготвял. Бил и родолюбец: запознавал ги с историята на народа им. Те самите излъчват тази история съвсем фанатично. (Сега във семейството са се появили още две момчета с многозначителни имена: Калоян и Аспарух.) Внушил им изгодата от книгите: през днешния ден това проличава. (Синовете му загатват, че са имали у дома 10 хиляди тома литература.) Това не е било единствено семейство, било е школа. Момчетата са израсли упорити, прями, хармонични. Въпреки посвещаването на един сложен, всепоглъщащ спорт, изпъкват по-широките им ползи, изумително грамотният взор към света, към века, към индивида. Показват ясно възприятие за правдивост, подхождат с човещина към другите, мислят, като приказват. Това не са най-често срещани качества на обществените персони през днешния ден. Дори нелепият скандал с американската целувка, към този момент уталожен, се разяснява беззлобно, добросърдечно, с приобщаващото ни изпитание за обективност. Гражданското им държание може да бъде образец за младите в България, в случай че това потомство има усет към преданост и достолепие.
Но за бащата...
Вероятно е опъвал хубавичко каиша, с цел да отгледа пет деца. Какво го е вдъхновявало и му е давало душа да издържи, каква педагогика е ползвал, с цел да ги възпитава такива, каквито желае да ги вижда? И по какъв начин е съумял? Как е съумял по този начин, че през днешния ден се удивляваме на чудесно подредените им разбирания за положително и зло, за човещина и дълг, за татковина и жанр? И още: за цената на триумфа, за нежността, с която приказват за нещастието на възрастните в родината, за грижата им за нейните деца, другарските им препоръки към тези, които желаят да трансформират ориста си. Харесва ми и методът, по който носят на лицата си своята заслужена на кръга горделивост: без да я натякват на близките, само че и без да я крият. Защото може би я осъзнават като изпълнен дълг пред мъртвия татко...
Този татко мъжете, а и дамите от фамилията, загатват при всеки случай, когато би трябвало да обяснят самите себе си. Какво ги е учил, какво е одобрявал и забранявал, по какъв начин е калявал у тях непримиримост и самообладание. Днес неговите опорни точки в паметта поддържат и направляват житейските им старания. Тях, и петимата, към момента ги водят неговият образец, неговият завет.
Изпитвам към този татко удивление и злоба
Бих желал да го познавам...
Това не е било невероятно, просто не се е случило. Едната от сестрите на Кубрат и Тервел, става известно през днешния ден, е била „ съученичка ” на сина ми Драган в... детската градина. От това излиза, че тогава семейството Пулеви са живеели в „ Младост. ” Кубрат и Тервел са се родили и израсли тук. Ако това се беше случило в селце или в дребен град, всички щяха да научат къде са се появили едни огромни боксьори. Но в „ Младост ” явно сме по-скромни...
Не знам за какво тази като благословена от Господ връзка сред татко и синове, която остава неразкъсваема и след гибелта, ми припомня една обичана през юношеството ми новела на Джек Лондон. „ Първобитен звяр ” споделя по какъв начин престаряла и болна звезда на американския бокс предава на сина си своите умения и хитринки от играта и го праща в града да доближи върховете й. Благородно и великодушно, момчето е невиждано надарено и „ мачка ” всички по пътя си. Но разочаровано от корупцията към кръга, то от там, на последния си мач, изобличава боксовата мафия и
затръшва вратата към нейния подкупен свят
Ще кажете: такива работи през днешния ден не стават, Кубрат и Тервел не са литературни облици. Ще бъдете прави. Не знам дали тези мъже са по този начин изрядни, „ верни ” в живота си отвън кръга и интервютата. Човек има право на неточност, на уязвимост, на каприз – даже и без да е звезда. Днес ме занимава верността им да извършват синовния дълг, да следват бащината дума. Както и последователността им да разкриват това на всички младежи, които могат да слушат и да вникват. Това ми наподобява повече на задача. А за тях може и да е просто любов, благодарност. Ако това последното е просто...
Бях нов татко и в „ наш’то царство едностайно ” на „ Светослав Тертер ” 5 от касетофона звучеше прочувствената „ Татко ” на Пол Анка. По-късно, също вълнуващо, я изпя и Борис Годжунов, потърсете я в интернет. Разбира се, знаех към този момент и класическото „ Баща ми в мен ” на Пенчо Славейков. Това стихотворение е като молитва за всички мъже, приели синовната честност като своя житейска орис. С него поетът като че ли заклева родените след него към сходен житейски избор. Позволих си да заимствам част от това заглавие за днешната колонка.
Имал съм хрумвания, проекти, мечтания за синовете си и аз. Всички сме имали, освен Венко Пулев. Но той и в това се оказа първенец. Момчетата му извършиха волята му. Претвориха я. Отстояват я и в този момент с геройство, с труд, с пот и от време на време даже с кръв.
Исках в техните победи през днешния ден да съзрете и него. Бащата. Невидим в ъгъла на кръга.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ