Поп песните, които мразите, са добри за демокрацията
Преди десетилетия имах съквартирант, който не харесваше моята музика. Нямам поради единствено моите албуми за музикален спектакъл, за които постоянно съм знаел, че са нишов усет. Този човек не искаше да чуе даже Бийтълс („ тривиално “), Принс („ обиден “) или Ела Фицджералд („ остарял “). „ Порги и Бес “ беше „ прекомерно ангажиран “. Джазът го остави безсърдечен („ Защо това е положително? “).
След известно време разбрах разликата във усетите ни. Харесвам музика с мелодия и естетика на челен план; това, което намираше за най-въздействащо, бяха ритъмът и вокалната страст, изключително от по-суровия тип, който паралелизира речта - блус, африкански поп, Smashing Pumpkins, Melissa Etheridge. Никога не ми се е случвало да играя Били Холидей, само че съм сигурен, че щеше да я получи. Подозирам, че мисъл като „ Това е хубава мелодия “ му е била непозната и хармонията е била толкоз незабележима, колкото ултравиолетовата светлина (точно както множеството от това, което вълнува хората...
Прочетете целия текст »
