В чест на какви чужденци са наречени улици в Русия?
Болшевиките се стремят да преименуват всички названия на улици от остарелия режим и вкарват модата на топонимите в чест на известни персони.
Така в доста градове се появяват улици, кръстени освен на Ленин, само че и на доста най-различни чужденци. Ето единствено някои от тях.
Германците Карл Маркс и Фридрих Енгелс
Анатолий Струнин/ТАСС
В Съюз на съветските социалистически републики битува същински фетиш към тези идеолози на комунизма – техните профили са сложени на доста руски държавни институции, на пощенски марки и на плакати, а техни монументи са издигнати в най-различни градове на Русия.
Маркс сякаш е безспорен първенец по брой улици, наречени в негова чест – те са в над хиляда градове и обитаеми пунктове на Русия. Енгелс отстъпва единствено малко – над 400 улици по цяла Русия са кръстени на него. Освен това в Саратовска област има градове, които се назовават Марк и Енгелс. От XVIII в. по тези места край Волга са построени селища на германци.
Германците Карл Либкнехт и Роза Люксембург
Карл Либкнехт/Свободни източници, улица „Карл Либкнехт“, Екатеринбург/Вячеслав Бухаров (CC BY-SA 4.0)
В Съюз на съветските социалистически републики постоянно тези двама социалдемократи и водачи на работническото придвижване са празнувани дружно. Те са хванати дружно след въстанието на служащите в Берлин и убити от последователи на кайзера. В над 100 обитаеми пункта в Русия има улици, които носят името на марксиста Либкнехт. Освен това няколко села в разнообразни области на Русия се споделят Карл Либхнект или „с името на Карл Либхкнет“ или даже Либкнехтовка. Почти в 200 обитаеми пункта има улици, кръстени на Роза Люксембург, а също и няколко села, наречени в нейна чест.
Германката Клара Цеткин
Свободни източници; Улица „Клара Цеткин“ в Тюмен/RG72 (CC BY-SA 4.0)
Германската революционерка, която се бори за правата на дамите, е необикновено мощно почитана в Съюз на съветските социалистически републики. След като бяга от хитлеристката власт, тя прекарва последните дни от живота си в Москва и даже е заровена край кремълската стена. Името на Клара Цеткин и до момента носят улици в доста градове и страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. А в Русия улици, кръстени на Клара Цеткин, има в над 40 града. Освен това в Самарска област обитаем пункт носи името на Клара Цеткин.
Американските италианци Сако и Ванцети
Бостънска социална библиотека/Свободни източници; табличка с улица „Сако и Ванцети“ в Саратове / ИринаЯ (CC BY-SA 4.0)
Родените в Италия Никола Сако и Бартоломео Ванцети интензивно вземат участие в работническото придвижване в Съединени американски щати. Те са били анархисти и в разгара на американските стачки в края на 1910-те оглавяват доброволческо следствие на гибелта на един служащ. Според разнообразни данни той е погубен от служители на реда, или пък се е самоубил, откакто не издържал на техните издевателства. Сако и Ванцети намират доказателства и възнамерявали да ги оповестят на работен протест, само че в навечерието му ги арестуват и упрекват в набези и убийства и ги екзекутират на електрическия стол. Несправедливо упрекнатите пролетарии получават в Съюз на съветските социалистически републики посмъртно поддръжка и улици в над 50 града по целия Съветски съюз са наречени „Сако и Ванцети“.
Италианецът Джузепе Гарибалди
Алексей Петров (CC BY 3.0)
Името на националния воин на Италия и един от вождовете на национално-освободителното придвижване носят улици в Москва, Ростов на Дон, Рибинск, Дербент и Таганрог по времето на Съюз на съветските социалистически републики. В Таганрок също така е повдигнат единственият в Русия монумент на героя, на който може да се прочете следният надпис: „През 1833 година Джузепе Гарибалди, намирайки се Таганрог, се закле да посвети живота си на освобождението и обединяването на своята татковина Италия“.
И в действителност младият Гарибалди е посетил Таганрог със своята комерсиална шхуна. Градът даже е упоменат в неговите записки – тук той се среща с някой си лигуриец, който му споделя „какво е действителното състояние в страната“ и го въодушевява за патриотичната битка. „Предполагам, че Колумб в никакъв случай не се е чувствал толкоз благополучен, откривайки Америка, както се усещах аз от обстоятелството, че се намирам измежду хора, които са посветили живота си на освобождението на своето Отечество“.
Американецът Джон Рид
Джон Рийд/Свободни източници; Некропол край стената на Кремъл/Tothkaroj (CC BY-SA 4.0)
Този публицист става очевидец на революцията и Гражданската война в Русия и популяризира болшевиките в книгата „10 дни, които потресоха света“. В отговор руската власт с почести го погребва край кремълската стена в Москва. В негова чест на наречени улици в няколко града, в това число в Санкт Петербург и Астрахан.
Французинът Шарл дьо Гол
Ed Yourdon (CC BY-SA 2.0)
През 2005 година на площада пред хотел „Космос“, недалече от Изложението на достиженията на националното стопанство (ВДНХ – от съкр. на руски) в Москва е открит монумент на френския президента. Самият площад пък още от 1990-а е наименуван на Дьо Гол. Той не е бил последовател на комунизма, само че става другар и съдружник на Съюз на съветските социалистически републики, с който се сближава в опитите да сътвори в Европа различен алианс на НАТО.
Чехът Ярослав Хашек
Moneycantbuy (CC BY-SA 4.0)
Автор на популярния разказ „Приключенията на положителния боец Швейк“ живее дълги години в руска Русия. След Първата международна война (през която той изкарва известно време в плен в Киев), чешкият публицист отпътува за Москва и служи в редиците на Червената войска. Като пропагандатор той пътува съвсем из цялата страна и в доста градове има паметни плочи в чест на сатирика, а също и монументи на неговия воин Швейк. Името на Хашек носят улици в Москва, Санкт Петербург, Омск, Казан, Иркутск, а пък в татарския град Бугулма, където той работи като асистент боен комендант, има даже книжовен Музей на Хашек и това е единственият музей на писателя отвън родната му Чехия.
Чехът Юлиус Фучик
Юлиус Фучик/Свободни източници; Первоуралск, улица „Комсомолская“, бюст на Юлий Фучик / vsedomarossii.ru
Чешкият болшевик и публицист Фучик посещава няколко пъти Съюз на съветските социалистически републики и дори пътешества из Средна Азия, след което написва книгата „В страната, където нашето на следващия ден към този момент е вчерашният ден“ (1932). В Съветския съюз той е уважаван и като антифашист и неговата книга „Репортаж с примка на шията“, написана в пандиза година преди изтезанието му, се издава в големи тиражи.
В над 20 града в Русия има улици, които са кръстени на Юлиус Фучик, в това число в Москва, Петербург, Нижни Новгород, Казан, Ростов на Дон, Волгоград и доста други. Освен това неговото име носят улици в Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и други някогашни руски републики, които той е посещавал като публицист. В Первоуралск, Свердловска област, има и монумент на Юлиус Фучик.
Индийците Джавахарлал Неру и Индира Ганди
Владимир Федоренко/Sputnik
Макар на руснаците да им е мъчно да произнасят семейството на водача на национално-освободителното придвижване на Индия, в Москва недалече от МГУ, има площад, а в Екатеринбург – дребен площад, които са наречени на Джавахарлал Неру. Неру посещава Съюз на съветските социалистически републики няколко пъти, а през 1955-а прави цяло странствуване из страната и посещава завода „Уралмаш“ в Свердловск (Екатеринбург), който след визитата му стартира да доставя багери в Индия. Недалече от площада „Джавахарлал Неру“ в Москва има и площад, наименуван в чест на неговата щерка, премиерна Индия и „Жената на хилядолетието“, съгласно версия на BBC, Индира Ганди.
Норвежецът Руал Амундсен
ИА „Красная Весна“ /Sputnik
Норвежкият първооткривател и откривател на Арктика се употребява с почитание в Съюз на съветските социалистически републики. Освен многочислените си достижения и върхове, той изследва и целия северен бряг на страната, откакто прави експедиция по Североизточния морски път. Улици в Москва и Екатеринбург носят неговото име, а в Санкт Петербург има бюст на Амундсен. Съветският режисьор Михаил Калатозов снима кино лентата „Червената палатка“ (1969 г.) за пътешественика, а в облика му се превъплъщава самият Шон Конъри. (Четете за това по какъв начин минават фотосите на кино лентата в Съюз на съветските социалистически републики, )
Унгарецът Бела Кун
Бела Кун/Свободни източници; Кръстовището на ул. „Бела Кун“ и „Бухарестска“ в Санкт Петербург/(CC BY-SA 3.0)
Кун е един от водачите на Унгарската гражданска война от 1919 година и заема управителен пост в Унгарската руска република, която просъществува 133 дни. След рухването й той е заставен да избяга в Русия, където води война на страната на болшевиките през Гражданската война (и интензивно взе участие в Червения терор). През 1938 година той е репресиран в Москва като един от водачите на Коминтерна по обвиняване в „ръководене на контрареволюционна терористична организация“, а по-късно посмъртно е оправдан. В Москва има площад на името на Бела Кун, а в Санкт Петербург, Томск и Симферопол са кръстени улици в негова чест.
Виетнамецът Хо Ши Мин
Дмитрий Ефремов/ТАСС
В чест на революционера-марксист е преименуван най-големият град във Виетнам – Сайгон – и в този момент той се назовава Хошимин. Неговото име носи площад в Москва, където той живее известно време и работи в изпълнителния комитет на Коминтерна. Пак тук той приключва Комунистическия университет на трудещите от Изтока и, както се е считало в Съюз на съветските социалистически републики, дефинитивно се оформя като болшевик и водач на революцията.
Мозамбикчанинът Самора Машел
Вячеслав Рунов/Sputnik
Първият президент на Мозамбик след революцията от 1975 година е бил болшевик и последовател на Ленин. След като умира при самолетна злополука, в негова чест е наречена улица в югозападната част на Москва, недалече от Университета „Дружба на народите“, за чието подсилване той толкоз ревниво работи (и по тази причина получава Ленинска награда).
Испанецът Хулиан Гримау
Хулиан Гримау/Legion Media
В Съюз на съветските социалистически републики единствено на испанците симпатизират повече, в сравнение с немските комунисти. Гримау е възприеман като жертва на гражданската война в Испания, тъй като той е екзекутиран от режима на диктатора Франсиско Франко макар многочислените митинги на обществеността. За него се застъпва даже римският папа. Името на Гримау носят улици в Москва и в сибирския Дивногорск.
Аржентинският италианец Викторио Кодовиля
Алексей Стужин/ТАСС
През 1921-а комунистът Кодовиля е заставен да напусне родната Италия и да емигрира в Латинска Америка, откакто поради революционна активност управляващите стартират да го преследват. В Аржентина той е един от основателите на Комунистическата партия и дълги години работи в нейния централен комитет. Освен това е и деен член на Коминтерна. Кодовиля посещава Съюз на съветските социалистически републики през 1957-а за отбелязването на 40-ата годишнина от революцията. А през 1969 година се реалокира дефинитивно в страната на препоръките, получава медал на Октомврийската гражданска война и на идната година умира в Москва, където е заровен. Един от площадите в източната част на страната още през 1970-а е наречена на неговото име.
Югославянинът Йосип Броз Тито
Александър Шогин/ТАСС
Тито (баща му е хърватин, а майка му словенка) е роден на територия, окупирана от Австро-Унгария, и е мобилизиран на фронта по време на Първата международна война да се бие против руснаците. През 1915-а попада в плен, където научава съветския език. От трудовия лагер за военнопленници бяга след Февруарската гражданска война 1917-а и скоро се причислява към червеногвардейците. Когато отрядът му е победен, той близо година се крие в село край Омск, където се дами на рускиня. През 1920 година се връща в Югославия със фамилията, само че по-късно неведнъж посещава Москва – работи в Коминтерна. По време на Втората международна война той оглавява партизанската войска против Хитлер и се сближава със Сталин, за което получава руския медал на Победата. През 1948 година Тито отхвърля да се подчини на Сталин и всички междудържавни връзки са прекратени. По-късно Тито има другарски връзки с Хрушчов и Брежнев. След гибелта му през 1980-а в югозападната част на Москва е кръстен площад на негово име, а в Омск има улица „Броз Тито“.
Испанецът Христофор Колумб
Антон Денисов/Sputnik
В Русия стартират да празнуват индивида, разкрил Америка, в границите на празненствата по случай 500-годишнина на плаванията на Колумб. През 1992 година в московския Зеленоград в негова чест е кръстен нов площад. Името на мореплавателя носят улици в други съветски градове – Волгоград и Астрахан. През 1995 година съветският ваятел Зураб Церетели основава композицията „Раждането на Новия Човек“, която е подарена на испанския град Севиля, откъдето Колумб стартира своя поход. А през 2016-а е издигната втора статуя на Церетели в Пуерто Рико, където пък Колумб дебаркира.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Така в доста градове се появяват улици, кръстени освен на Ленин, само че и на доста най-различни чужденци. Ето единствено някои от тях.
Германците Карл Маркс и Фридрих Енгелс
Анатолий Струнин/ТАСС В Съюз на съветските социалистически републики битува същински фетиш към тези идеолози на комунизма – техните профили са сложени на доста руски държавни институции, на пощенски марки и на плакати, а техни монументи са издигнати в най-различни градове на Русия.
Маркс сякаш е безспорен първенец по брой улици, наречени в негова чест – те са в над хиляда градове и обитаеми пунктове на Русия. Енгелс отстъпва единствено малко – над 400 улици по цяла Русия са кръстени на него. Освен това в Саратовска област има градове, които се назовават Марк и Енгелс. От XVIII в. по тези места край Волга са построени селища на германци.
Германците Карл Либкнехт и Роза Люксембург
Карл Либкнехт/Свободни източници, улица „Карл Либкнехт“, Екатеринбург/Вячеслав Бухаров (CC BY-SA 4.0) В Съюз на съветските социалистически републики постоянно тези двама социалдемократи и водачи на работническото придвижване са празнувани дружно. Те са хванати дружно след въстанието на служащите в Берлин и убити от последователи на кайзера. В над 100 обитаеми пункта в Русия има улици, които носят името на марксиста Либкнехт. Освен това няколко села в разнообразни области на Русия се споделят Карл Либхнект или „с името на Карл Либхкнет“ или даже Либкнехтовка. Почти в 200 обитаеми пункта има улици, кръстени на Роза Люксембург, а също и няколко села, наречени в нейна чест.
Германката Клара Цеткин
Свободни източници; Улица „Клара Цеткин“ в Тюмен/RG72 (CC BY-SA 4.0) Германската революционерка, която се бори за правата на дамите, е необикновено мощно почитана в Съюз на съветските социалистически републики. След като бяга от хитлеристката власт, тя прекарва последните дни от живота си в Москва и даже е заровена край кремълската стена. Името на Клара Цеткин и до момента носят улици в доста градове и страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. А в Русия улици, кръстени на Клара Цеткин, има в над 40 града. Освен това в Самарска област обитаем пункт носи името на Клара Цеткин.
Американските италианци Сако и Ванцети
Бостънска социална библиотека/Свободни източници; табличка с улица „Сако и Ванцети“ в Саратове / ИринаЯ (CC BY-SA 4.0) Родените в Италия Никола Сако и Бартоломео Ванцети интензивно вземат участие в работническото придвижване в Съединени американски щати. Те са били анархисти и в разгара на американските стачки в края на 1910-те оглавяват доброволческо следствие на гибелта на един служащ. Според разнообразни данни той е погубен от служители на реда, или пък се е самоубил, откакто не издържал на техните издевателства. Сако и Ванцети намират доказателства и възнамерявали да ги оповестят на работен протест, само че в навечерието му ги арестуват и упрекват в набези и убийства и ги екзекутират на електрическия стол. Несправедливо упрекнатите пролетарии получават в Съюз на съветските социалистически републики посмъртно поддръжка и улици в над 50 града по целия Съветски съюз са наречени „Сако и Ванцети“.
Италианецът Джузепе Гарибалди
Алексей Петров (CC BY 3.0) Името на националния воин на Италия и един от вождовете на национално-освободителното придвижване носят улици в Москва, Ростов на Дон, Рибинск, Дербент и Таганрог по времето на Съюз на съветските социалистически републики. В Таганрок също така е повдигнат единственият в Русия монумент на героя, на който може да се прочете следният надпис: „През 1833 година Джузепе Гарибалди, намирайки се Таганрог, се закле да посвети живота си на освобождението и обединяването на своята татковина Италия“.
И в действителност младият Гарибалди е посетил Таганрог със своята комерсиална шхуна. Градът даже е упоменат в неговите записки – тук той се среща с някой си лигуриец, който му споделя „какво е действителното състояние в страната“ и го въодушевява за патриотичната битка. „Предполагам, че Колумб в никакъв случай не се е чувствал толкоз благополучен, откривайки Америка, както се усещах аз от обстоятелството, че се намирам измежду хора, които са посветили живота си на освобождението на своето Отечество“.
Американецът Джон Рид
Джон Рийд/Свободни източници; Некропол край стената на Кремъл/Tothkaroj (CC BY-SA 4.0) Този публицист става очевидец на революцията и Гражданската война в Русия и популяризира болшевиките в книгата „10 дни, които потресоха света“. В отговор руската власт с почести го погребва край кремълската стена в Москва. В негова чест на наречени улици в няколко града, в това число в Санкт Петербург и Астрахан.
Французинът Шарл дьо Гол
Ed Yourdon (CC BY-SA 2.0) През 2005 година на площада пред хотел „Космос“, недалече от Изложението на достиженията на националното стопанство (ВДНХ – от съкр. на руски) в Москва е открит монумент на френския президента. Самият площад пък още от 1990-а е наименуван на Дьо Гол. Той не е бил последовател на комунизма, само че става другар и съдружник на Съюз на съветските социалистически републики, с който се сближава в опитите да сътвори в Европа различен алианс на НАТО.
Чехът Ярослав Хашек
Moneycantbuy (CC BY-SA 4.0) Автор на популярния разказ „Приключенията на положителния боец Швейк“ живее дълги години в руска Русия. След Първата международна война (през която той изкарва известно време в плен в Киев), чешкият публицист отпътува за Москва и служи в редиците на Червената войска. Като пропагандатор той пътува съвсем из цялата страна и в доста градове има паметни плочи в чест на сатирика, а също и монументи на неговия воин Швейк. Името на Хашек носят улици в Москва, Санкт Петербург, Омск, Казан, Иркутск, а пък в татарския град Бугулма, където той работи като асистент боен комендант, има даже книжовен Музей на Хашек и това е единственият музей на писателя отвън родната му Чехия.
Чехът Юлиус Фучик
Юлиус Фучик/Свободни източници; Первоуралск, улица „Комсомолская“, бюст на Юлий Фучик / vsedomarossii.ru Чешкият болшевик и публицист Фучик посещава няколко пъти Съюз на съветските социалистически републики и дори пътешества из Средна Азия, след което написва книгата „В страната, където нашето на следващия ден към този момент е вчерашният ден“ (1932). В Съветския съюз той е уважаван и като антифашист и неговата книга „Репортаж с примка на шията“, написана в пандиза година преди изтезанието му, се издава в големи тиражи.
В над 20 града в Русия има улици, които са кръстени на Юлиус Фучик, в това число в Москва, Петербург, Нижни Новгород, Казан, Ростов на Дон, Волгоград и доста други. Освен това неговото име носят улици в Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и други някогашни руски републики, които той е посещавал като публицист. В Первоуралск, Свердловска област, има и монумент на Юлиус Фучик.
Индийците Джавахарлал Неру и Индира Ганди
Владимир Федоренко/Sputnik Макар на руснаците да им е мъчно да произнасят семейството на водача на национално-освободителното придвижване на Индия, в Москва недалече от МГУ, има площад, а в Екатеринбург – дребен площад, които са наречени на Джавахарлал Неру. Неру посещава Съюз на съветските социалистически републики няколко пъти, а през 1955-а прави цяло странствуване из страната и посещава завода „Уралмаш“ в Свердловск (Екатеринбург), който след визитата му стартира да доставя багери в Индия. Недалече от площада „Джавахарлал Неру“ в Москва има и площад, наименуван в чест на неговата щерка, премиерна Индия и „Жената на хилядолетието“, съгласно версия на BBC, Индира Ганди.
Норвежецът Руал Амундсен
ИА „Красная Весна“ /Sputnik Норвежкият първооткривател и откривател на Арктика се употребява с почитание в Съюз на съветските социалистически републики. Освен многочислените си достижения и върхове, той изследва и целия северен бряг на страната, откакто прави експедиция по Североизточния морски път. Улици в Москва и Екатеринбург носят неговото име, а в Санкт Петербург има бюст на Амундсен. Съветският режисьор Михаил Калатозов снима кино лентата „Червената палатка“ (1969 г.) за пътешественика, а в облика му се превъплъщава самият Шон Конъри. (Четете за това по какъв начин минават фотосите на кино лентата в Съюз на съветските социалистически републики, )
Унгарецът Бела Кун
Бела Кун/Свободни източници; Кръстовището на ул. „Бела Кун“ и „Бухарестска“ в Санкт Петербург/(CC BY-SA 3.0) Кун е един от водачите на Унгарската гражданска война от 1919 година и заема управителен пост в Унгарската руска република, която просъществува 133 дни. След рухването й той е заставен да избяга в Русия, където води война на страната на болшевиките през Гражданската война (и интензивно взе участие в Червения терор). През 1938 година той е репресиран в Москва като един от водачите на Коминтерна по обвиняване в „ръководене на контрареволюционна терористична организация“, а по-късно посмъртно е оправдан. В Москва има площад на името на Бела Кун, а в Санкт Петербург, Томск и Симферопол са кръстени улици в негова чест.
Виетнамецът Хо Ши Мин
Дмитрий Ефремов/ТАСС В чест на революционера-марксист е преименуван най-големият град във Виетнам – Сайгон – и в този момент той се назовава Хошимин. Неговото име носи площад в Москва, където той живее известно време и работи в изпълнителния комитет на Коминтерна. Пак тук той приключва Комунистическия университет на трудещите от Изтока и, както се е считало в Съюз на съветските социалистически републики, дефинитивно се оформя като болшевик и водач на революцията.
Мозамбикчанинът Самора Машел
Вячеслав Рунов/Sputnik Първият президент на Мозамбик след революцията от 1975 година е бил болшевик и последовател на Ленин. След като умира при самолетна злополука, в негова чест е наречена улица в югозападната част на Москва, недалече от Университета „Дружба на народите“, за чието подсилване той толкоз ревниво работи (и по тази причина получава Ленинска награда).
Испанецът Хулиан Гримау
Хулиан Гримау/Legion Media В Съюз на съветските социалистически републики единствено на испанците симпатизират повече, в сравнение с немските комунисти. Гримау е възприеман като жертва на гражданската война в Испания, тъй като той е екзекутиран от режима на диктатора Франсиско Франко макар многочислените митинги на обществеността. За него се застъпва даже римският папа. Името на Гримау носят улици в Москва и в сибирския Дивногорск.
Аржентинският италианец Викторио Кодовиля
Алексей Стужин/ТАСС През 1921-а комунистът Кодовиля е заставен да напусне родната Италия и да емигрира в Латинска Америка, откакто поради революционна активност управляващите стартират да го преследват. В Аржентина той е един от основателите на Комунистическата партия и дълги години работи в нейния централен комитет. Освен това е и деен член на Коминтерна. Кодовиля посещава Съюз на съветските социалистически републики през 1957-а за отбелязването на 40-ата годишнина от революцията. А през 1969 година се реалокира дефинитивно в страната на препоръките, получава медал на Октомврийската гражданска война и на идната година умира в Москва, където е заровен. Един от площадите в източната част на страната още през 1970-а е наречена на неговото име.
Югославянинът Йосип Броз Тито
Александър Шогин/ТАСС Тито (баща му е хърватин, а майка му словенка) е роден на територия, окупирана от Австро-Унгария, и е мобилизиран на фронта по време на Първата международна война да се бие против руснаците. През 1915-а попада в плен, където научава съветския език. От трудовия лагер за военнопленници бяга след Февруарската гражданска война 1917-а и скоро се причислява към червеногвардейците. Когато отрядът му е победен, той близо година се крие в село край Омск, където се дами на рускиня. През 1920 година се връща в Югославия със фамилията, само че по-късно неведнъж посещава Москва – работи в Коминтерна. По време на Втората международна война той оглавява партизанската войска против Хитлер и се сближава със Сталин, за което получава руския медал на Победата. През 1948 година Тито отхвърля да се подчини на Сталин и всички междудържавни връзки са прекратени. По-късно Тито има другарски връзки с Хрушчов и Брежнев. След гибелта му през 1980-а в югозападната част на Москва е кръстен площад на негово име, а в Омск има улица „Броз Тито“.
Испанецът Христофор Колумб
Антон Денисов/Sputnik В Русия стартират да празнуват индивида, разкрил Америка, в границите на празненствата по случай 500-годишнина на плаванията на Колумб. През 1992 година в московския Зеленоград в негова чест е кръстен нов площад. Името на мореплавателя носят улици в други съветски градове – Волгоград и Астрахан. През 1995 година съветският ваятел Зураб Церетели основава композицията „Раждането на Новия Човек“, която е подарена на испанския град Севиля, откъдето Колумб стартира своя поход. А през 2016-а е издигната втора статуя на Церетели в Пуерто Рико, където пък Колумб дебаркира.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ