Боец от полка Азов: И разбрах - или плен, или смърт
Боец от полка " Азов ", който бил ранен в подземията на " Азовстал ", споделя за времето, прекарано в съветски плен, за визитите на хора от съветските секрети служби и за своята замяна.
21-годишният украинец Богдан е служил в полка „ Азов “, където постъпил през предходната година. След това попада в съветски плен, откъдето е освободен на 29 юни т.г. в границите на интервенция по замяна на военнопленници. Началото на войната на 24 февруари го заварило в подготвителна база на „ Азов “ покрай Мариупол.
Отначало Богдан, прочут с прякора си „ Будапеща “, даже не можел да повярва, че е избухнала война. Но към този момент дошли вести за съветски ракетни набези против Киев, Харков, Житомир и други украински градове.
Частта на Богдан била изпратена в Мариупол. „ Разбрахме какво в действителност се случва, когато паднаха Херсон и Бердянск, и когато осъзнахме, че Широкино към този момент не е наше, а във Волноваха се водят сражения “, споделя боецът в изявление за Дъждовни води.
В очакване на подкрепления
Той споделя по какъв начин на 10 март Мариупол към този момент бил изцяло обграден от руснаците. С всеки минал ден вярата, че мариуполският гарнизон може да се оправи със отбраната на града със лични сили, намалявала. Но освен в града, а и в цялата Азовска област били уверени, че на път към Мариупол са украински подкрепления, които ще разчупят съветската обсада. Дните обаче минавали и нищо не се случвало. На десетия ден Богдан осъзнал, че никакви подкрепления няма да дойдат, защото те не могат да си пробият път до града.
„ И тогава разбрах, че има единствено две благоприятни условия: или плен, или гибел “, споделя Богдан. А след това командването почнало да им изяснява, че обстановката на бранителите е толкоз безизходна, че изходът е единствено един: плен. „ Тогава разбрах, че няма дълго да удържим нашите позиции “, споделя Богдан.
При едно от сраженията Богдан бил ранен в главата и го преместили в бункер на завода „ Азовстал “, където не след дълго се озовали всички бранители на Мариупол. Много мемоари от това време той няма, защото от самото начало лежал ранен. Вода, когато имало, му носели другарите му. „ С храната беше мъчно. Имаше единствено каша – по чаша дневно, а от време на време и единствено по половин чаша и малко късче сланина “, споделя Богдан.
А по-късно руснаците хвърлили бомба над бункера и всички били затрупани. Единствено Богдан съумели да изровят, останалите ранени починали. След няколко дни в „ Азовстал “ почнало да се приказва за капитулация. Богдан нямал никакво предпочитание да се съобщи, само че другарите му го убеждавали. " Започнаха да ми потвърждават, че няма различен излаз. Казваха ми също: „ Не сме длъжни да умираме “ - спомня си младият мъж.
" Това не е никаква евакуация “
Богдан бил наясно, че е изцяло неефикасно да се договаря с руснаците. " Разбрах, че не ни готвят никаква евакуация, и че на никого няма да простят. Камо ли пък на бойци от полка „ Азов “!
Първо отвели Богдан в Новоазовск. Там го посрещнали хора от Червения кръст, които се пробвали да извлекат от него информации. След като отказал да ги даде, в никакъв случай повече не видял представители на Червения кръст.
В плен в Донецк
След това го трансферирали в Донецк. Настанили го в някогашна болница, която била цялостна с ранени украински военнопленници. А на обособен етаж имало бойци на така наречен „ Донецка национална република “ (ДНР). " В стаите на украинските военни вратата трябваше да е отворена от самото начало, с цел да се вижда, че не вършим нищо „ нелегално “. Непрекъснато ни унижаваха. Една санитарка ни обясняваше какъв брой сме неприятни, по какъв начин преди този момент те си живеели добре, а в този момент от 8 години сме ги били бомбардирали. Наричаше ни козли, изроди и какво ли не “.
После се появили хората на ФСБ. " Най-вече ги интересуваше каква техника има в „ Азовстал “ и къде се намират складовете ни за муниции. Интересуваха се и от офицерите, желаеха имената на всички офицери ", споделя Богдан. Освен това го питали какъв брой души е умъртвил и за какво „ Азовците “ убиват съветски бойци. „ Припомних им, е те са тези, които нахлуха в нашите домове с оръжие “, споделя Богдан. После се появил и човек от Следствения комитет на Русия, който му задавал неуместни въпроси като: „ Обичат ли Азовците Степан Бандера? ".
Богдан дочул, че се приказва за замяна на военнопленници. Но всички старания се проваляли. Тези от другарите му, които били включени в описите за замяна, се прибирали назад в болничното заведение. А когато им споделили, че няма да разменят „ Азовци “, той напълно се отчаял. Плашела го мисълта, че повече в никакъв случай няма да види околните си.
Размяната
Но един ден на ранените украински бойци им споделили да си съберат движимостите и да се подготвят за замяна на военнопленници. " Не повярвах, бях шокиран ", спомня си Богдан. Така се озовал в Запорожие, където украинските лекари се погрижили доста обширно за раната и здравето му.
Богдан е уверен, че военното командване на Украйна цени всеки обособен боец и прави всичко допустимо, с цел да форсира размяната на военнопленници. „ Руските военнопленници в Украйна имат повече права, в сравнение с в своята страна “, споделя прочувствено украинският войник.
След като се възвърне, Богдан счита да се върне на фронта: „ Вярвам, че е мой дълг да пазя страната си, да пазя нейните ползи и териториална целокупност “, споделя той.
21-годишният украинец Богдан е служил в полка „ Азов “, където постъпил през предходната година. След това попада в съветски плен, откъдето е освободен на 29 юни т.г. в границите на интервенция по замяна на военнопленници. Началото на войната на 24 февруари го заварило в подготвителна база на „ Азов “ покрай Мариупол.
Отначало Богдан, прочут с прякора си „ Будапеща “, даже не можел да повярва, че е избухнала война. Но към този момент дошли вести за съветски ракетни набези против Киев, Харков, Житомир и други украински градове.
Частта на Богдан била изпратена в Мариупол. „ Разбрахме какво в действителност се случва, когато паднаха Херсон и Бердянск, и когато осъзнахме, че Широкино към този момент не е наше, а във Волноваха се водят сражения “, споделя боецът в изявление за Дъждовни води.
В очакване на подкрепления
Той споделя по какъв начин на 10 март Мариупол към този момент бил изцяло обграден от руснаците. С всеки минал ден вярата, че мариуполският гарнизон може да се оправи със отбраната на града със лични сили, намалявала. Но освен в града, а и в цялата Азовска област били уверени, че на път към Мариупол са украински подкрепления, които ще разчупят съветската обсада. Дните обаче минавали и нищо не се случвало. На десетия ден Богдан осъзнал, че никакви подкрепления няма да дойдат, защото те не могат да си пробият път до града.
„ И тогава разбрах, че има единствено две благоприятни условия: или плен, или гибел “, споделя Богдан. А след това командването почнало да им изяснява, че обстановката на бранителите е толкоз безизходна, че изходът е единствено един: плен. „ Тогава разбрах, че няма дълго да удържим нашите позиции “, споделя Богдан.
При едно от сраженията Богдан бил ранен в главата и го преместили в бункер на завода „ Азовстал “, където не след дълго се озовали всички бранители на Мариупол. Много мемоари от това време той няма, защото от самото начало лежал ранен. Вода, когато имало, му носели другарите му. „ С храната беше мъчно. Имаше единствено каша – по чаша дневно, а от време на време и единствено по половин чаша и малко късче сланина “, споделя Богдан.
А по-късно руснаците хвърлили бомба над бункера и всички били затрупани. Единствено Богдан съумели да изровят, останалите ранени починали. След няколко дни в „ Азовстал “ почнало да се приказва за капитулация. Богдан нямал никакво предпочитание да се съобщи, само че другарите му го убеждавали. " Започнаха да ми потвърждават, че няма различен излаз. Казваха ми също: „ Не сме длъжни да умираме “ - спомня си младият мъж.
" Това не е никаква евакуация “
Богдан бил наясно, че е изцяло неефикасно да се договаря с руснаците. " Разбрах, че не ни готвят никаква евакуация, и че на никого няма да простят. Камо ли пък на бойци от полка „ Азов “!
Първо отвели Богдан в Новоазовск. Там го посрещнали хора от Червения кръст, които се пробвали да извлекат от него информации. След като отказал да ги даде, в никакъв случай повече не видял представители на Червения кръст.
В плен в Донецк
След това го трансферирали в Донецк. Настанили го в някогашна болница, която била цялостна с ранени украински военнопленници. А на обособен етаж имало бойци на така наречен „ Донецка национална република “ (ДНР). " В стаите на украинските военни вратата трябваше да е отворена от самото начало, с цел да се вижда, че не вършим нищо „ нелегално “. Непрекъснато ни унижаваха. Една санитарка ни обясняваше какъв брой сме неприятни, по какъв начин преди този момент те си живеели добре, а в този момент от 8 години сме ги били бомбардирали. Наричаше ни козли, изроди и какво ли не “.
После се появили хората на ФСБ. " Най-вече ги интересуваше каква техника има в „ Азовстал “ и къде се намират складовете ни за муниции. Интересуваха се и от офицерите, желаеха имената на всички офицери ", споделя Богдан. Освен това го питали какъв брой души е умъртвил и за какво „ Азовците “ убиват съветски бойци. „ Припомних им, е те са тези, които нахлуха в нашите домове с оръжие “, споделя Богдан. После се появил и човек от Следствения комитет на Русия, който му задавал неуместни въпроси като: „ Обичат ли Азовците Степан Бандера? ".
Богдан дочул, че се приказва за замяна на военнопленници. Но всички старания се проваляли. Тези от другарите му, които били включени в описите за замяна, се прибирали назад в болничното заведение. А когато им споделили, че няма да разменят „ Азовци “, той напълно се отчаял. Плашела го мисълта, че повече в никакъв случай няма да види околните си.
Размяната
Но един ден на ранените украински бойци им споделили да си съберат движимостите и да се подготвят за замяна на военнопленници. " Не повярвах, бях шокиран ", спомня си Богдан. Така се озовал в Запорожие, където украинските лекари се погрижили доста обширно за раната и здравето му.
Богдан е уверен, че военното командване на Украйна цени всеки обособен боец и прави всичко допустимо, с цел да форсира размяната на военнопленници. „ Руските военнопленници в Украйна имат повече права, в сравнение с в своята страна “, споделя прочувствено украинският войник.
След като се възвърне, Богдан счита да се върне на фронта: „ Вярвам, че е мой дълг да пазя страната си, да пазя нейните ползи и териториална целокупност “, споделя той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ