Книга-събитие - новият роман на Матей Вишниек „Търговецът на начала на романи“
Бих споделил, че преводачът и критикът Огнян Стамболиев е привързан обожател на световноизвестния румънско- френски драматург и белетрист Матей Вишниек / жанр. 1956/. Досега е превел няколко десетки негови пиеси, алманах стихове и четири романа. Пристрастието му демонстрира избран естетически аршин за измеренията в днешната международна литература. Открива ги изрично в творчеството на дисидента и зложелател на режима на диктатора Чаушеску, Матей Вишниек, приет от международната рецензия като „ новия Йонеско”. Допадат му стила, концепциите и метода на пресътворяване на проблемите на света от този незабравим създател и по тази причина всяка негова нова книга той бърза да показа на нашия четец. При на това на един богат, еластичен и експресивен български език, заслужен за този огромен занаятчия на словото.
Най-новият отличен превод от тази поредност е на „ Търговецът на начала на романи “, книга, удостоена с Голямата премия за Европейски разказ на името на Жан Моне през 2016 година. Високата оценка международна демонстрира, че Вишниек попада в най-точния и настоящ път на писането на художествена прозаичност, демонстрира че с концепциите си в него е оформил многостранна картина на личността на писателя в актуалния свят.
Бих желал да подчертая, че това не е разказ за прелестно четене, за наслаждение, а четиво, изискващо, както интелектуално напрежение, по този начин и избрана литературна подготовка, с която да се разчетат множеството метафорични знаци в това изключително изложение. Романът е в действителност един разказ от фрагменти. Обединени в своята сюжетна, само че несъмнено нелинеарна, поредност, те образуват огромната метафора, тук с очебийно символен темперамент. Всъщност, Матей Вишниек още в „ Планираният безпорядък “ потвърди, че умее да построява крупни метафори на света в творбите си. В този разказ това беше актуалното обществото, метафорично пресъздадено като гърмеж на консуматорска и информативно- медийна софтуерна сила.
В „ Търговецът на начала на романи “ огромната метафора е животът на писателя като симбиоза на лично-творческа, само че и на обществена реализация. Матей Вишниек наблюдава натрупването на разнообразни житейски епизоди при писането на един млад публицист на нов разказ. И към този момент началната фраза на този разказ се явява оня гърмеж на сила от мисли и усеща, който дава камертона на потичането на мислите и страстите на създателя в идващите редове на творбата. Намирането на първата фраза е като че ли онази панацея, след която творбата се написа съвсем сама. Ненапразно в романа си Вишниек цитира началата на разнообразни популярни международни романи на огромни писатели, на които точно се помни тази първа начална фраза.
В творбата става дума за една организация в Париж, която се занимава с това да подкрепи писателите в намиране на тази първа фраза. Но в последна сметка това се явява не софтуерен прийом. Самият воин в протежението на романа ни дава посредством формата на фрагмента другите свои прекарвания в любовта (мадмоазел Ри), в фамилията си (присъствието на брата Виктор), във комплицираните му отношение с писателите от тоталитарна Румъния, и най-сетне взаимоотношенията му със студенината и отчуждеността на компютъра като самобитен инструмент, който хладно и бездушно отбелязва всички прекарвания на писателя. В това животооописание се вплитат и ескизи от напълно други сюжети, в които се разкрива самотата и отчуждеността на индивида. Тези странични фрагменти припомнят атмосферата на творбата на Франц Кафка „ Процесът “. Така романът на Вишниек става интелектуален ребус, в който читателят посредством силата на абстрактно- философското си мислене би трябвало да сглоби огромната метафора на креативната мисъл на автора- воин. Получава се по този начин, че творбата се написа в съзнанието на писателя посредством докосването до другите рани, нанесени му от днешният свят. Накрая младият публицист, въпреки всичко, намира и написва по този начин мечтаната първа, начална фраза. Тя се явява на белия лист след дълго натрупваните и разказани в друга форма (проза, стихове, абсурд) разнообразни житейски знаци в съзнанието на писателя. Авторът посредством фрагмента ги сервира в тяхната напълно кондензирана форма. Катарзисът на читателя настава точно след изричането на тази открита първа фраза, тъй като дружно с Вишниек е извървял житейската голгота на пътя на един публицист към написването на огромното произведение.
Романът на Матей Вишниек носи всички белези на постмодерната прозаичност, отличаваща се с фрагментарност в създаване на наратива; със изтриване структурата на обичайния сюжет; с хладна, някак рационално-отчуждена, дисекция на вътрешния свят на героя, който се лута в актуалния свят сред бездушието на съвременни технологии и, уви, прекомерно помръкналите нравствени полезности. Изградения ребус в този разказ в последна сметка ражда и мъчителният път на създателя в раждането на една творба. В нея точно първата фраза се явява изригването, подтика, началото на стихията на раждането на света на творбата. А то е в действителност спонтанният зов от прекалено насъбраните рани в душата на писателя от комплицираните проблеми на света, в който живеем. И постмодерния разказ се явява неговата най-точна форма за изложение. Един извънредно забавен разказ, който не се чете на един мирис, а на мудни глътки, тъй като всеки откъс от ден на ден ни води в глъбините на една комплицирана психика. Една забележителна книга на един, без подозрение, незабравим белетрист и драматург, отличена по достолепие с тази влиятелна европейска премия.
П.П. Радостно е, че редица наши театри, отпред с НТ „ Иван Вазов”, се обърнаха към неговата мощна и истинска драматургия и започнаха да го слагат на своите подиуми.
Автор: Крум Гергицов
Най-новият отличен превод от тази поредност е на „ Търговецът на начала на романи “, книга, удостоена с Голямата премия за Европейски разказ на името на Жан Моне през 2016 година. Високата оценка международна демонстрира, че Вишниек попада в най-точния и настоящ път на писането на художествена прозаичност, демонстрира че с концепциите си в него е оформил многостранна картина на личността на писателя в актуалния свят.
Бих желал да подчертая, че това не е разказ за прелестно четене, за наслаждение, а четиво, изискващо, както интелектуално напрежение, по този начин и избрана литературна подготовка, с която да се разчетат множеството метафорични знаци в това изключително изложение. Романът е в действителност един разказ от фрагменти. Обединени в своята сюжетна, само че несъмнено нелинеарна, поредност, те образуват огромната метафора, тук с очебийно символен темперамент. Всъщност, Матей Вишниек още в „ Планираният безпорядък “ потвърди, че умее да построява крупни метафори на света в творбите си. В този разказ това беше актуалното обществото, метафорично пресъздадено като гърмеж на консуматорска и информативно- медийна софтуерна сила.
В „ Търговецът на начала на романи “ огромната метафора е животът на писателя като симбиоза на лично-творческа, само че и на обществена реализация. Матей Вишниек наблюдава натрупването на разнообразни житейски епизоди при писането на един млад публицист на нов разказ. И към този момент началната фраза на този разказ се явява оня гърмеж на сила от мисли и усеща, който дава камертона на потичането на мислите и страстите на създателя в идващите редове на творбата. Намирането на първата фраза е като че ли онази панацея, след която творбата се написа съвсем сама. Ненапразно в романа си Вишниек цитира началата на разнообразни популярни международни романи на огромни писатели, на които точно се помни тази първа начална фраза.
В творбата става дума за една организация в Париж, която се занимава с това да подкрепи писателите в намиране на тази първа фраза. Но в последна сметка това се явява не софтуерен прийом. Самият воин в протежението на романа ни дава посредством формата на фрагмента другите свои прекарвания в любовта (мадмоазел Ри), в фамилията си (присъствието на брата Виктор), във комплицираните му отношение с писателите от тоталитарна Румъния, и най-сетне взаимоотношенията му със студенината и отчуждеността на компютъра като самобитен инструмент, който хладно и бездушно отбелязва всички прекарвания на писателя. В това животооописание се вплитат и ескизи от напълно други сюжети, в които се разкрива самотата и отчуждеността на индивида. Тези странични фрагменти припомнят атмосферата на творбата на Франц Кафка „ Процесът “. Така романът на Вишниек става интелектуален ребус, в който читателят посредством силата на абстрактно- философското си мислене би трябвало да сглоби огромната метафора на креативната мисъл на автора- воин. Получава се по този начин, че творбата се написа в съзнанието на писателя посредством докосването до другите рани, нанесени му от днешният свят. Накрая младият публицист, въпреки всичко, намира и написва по този начин мечтаната първа, начална фраза. Тя се явява на белия лист след дълго натрупваните и разказани в друга форма (проза, стихове, абсурд) разнообразни житейски знаци в съзнанието на писателя. Авторът посредством фрагмента ги сервира в тяхната напълно кондензирана форма. Катарзисът на читателя настава точно след изричането на тази открита първа фраза, тъй като дружно с Вишниек е извървял житейската голгота на пътя на един публицист към написването на огромното произведение.
Романът на Матей Вишниек носи всички белези на постмодерната прозаичност, отличаваща се с фрагментарност в създаване на наратива; със изтриване структурата на обичайния сюжет; с хладна, някак рационално-отчуждена, дисекция на вътрешния свят на героя, който се лута в актуалния свят сред бездушието на съвременни технологии и, уви, прекомерно помръкналите нравствени полезности. Изградения ребус в този разказ в последна сметка ражда и мъчителният път на създателя в раждането на една творба. В нея точно първата фраза се явява изригването, подтика, началото на стихията на раждането на света на творбата. А то е в действителност спонтанният зов от прекалено насъбраните рани в душата на писателя от комплицираните проблеми на света, в който живеем. И постмодерния разказ се явява неговата най-точна форма за изложение. Един извънредно забавен разказ, който не се чете на един мирис, а на мудни глътки, тъй като всеки откъс от ден на ден ни води в глъбините на една комплицирана психика. Една забележителна книга на един, без подозрение, незабравим белетрист и драматург, отличена по достолепие с тази влиятелна европейска премия.
П.П. Радостно е, че редица наши театри, отпред с НТ „ Иван Вазов”, се обърнаха към неговата мощна и истинска драматургия и започнаха да го слагат на своите подиуми.
Автор: Крум Гергицов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ