Политиката на Макрон – като на Блеър и на Клинтън
Безредици по улиците. Затворени бензиностанции. Панически покупки на храна в супермаркетите. Страната е в безпорядък. Това не е антиутопична картина на Англия след Брекзит, а на Франция тук и в този момент под ръководството на самопровъзгласилия се за антипопулист Еманюел Макрон.
Френските политици непроменяемо претендират, че са въодушевени от де Гол и Макрон не прави изключение. На неговата публична президентска фотография се вижда книгата с военните записки на Де Гол. Подсъзнателното обръщение на Макрон към френския народ е явно. Подобно на Де Гол, той ще бъде мощният лидер, ще се издигне над дребнавата политика и ще ръководи в народен интерес.
Сравненията с Де Гол, направени в последните дни, сигурно, не касаят времето на Де Гол, когато създаваше френско държавно управление в заточение в Лондон през 1940 година, или за Де Гол, който излекува раните от Алжир през 1958 година Протестите на „ жълтите жилетки “ неизбежно ни навеждат към май 1968 година, когато улиците на Париж бяха окупирани от студентите и служащите.
Подобно на Де Гол, Макрон не съумя да забележи зараждащите се улични митинги. Подобно на Де Гол, той не беше съответен на обстановката и нямаше подобаващ отговор. И сходно на Де Гол, той ще заплати тежката политическа цена, тъй като неговата партия твърдеше, че в никакъв случай няма да капитулира пред настояванията на протестиращите, в случай че излязат на улицата, само че направи тъкмо това и приключи по-високите налози върху горивата.
Има немалка подигравка в това, че индивидът, който се самопровъзгласи за отговора на популизма, предизвика най-значимата проява на популисткия яд, който Европа в миналото е виждала. Когато дойде в Елисейкия замък, Макрон бе приветстван като нова порода политик, само че той в действителност беше политик от предишното, а не от бъдещето. Той е последният центрист-технократ в традицията на Бил Клинтън, Тони Блеър и Герхард Шрьодер.
Предшественикът на Ангела Меркел беше същинският модел за Макрон, тъй като Шрьодер прокара тежките промени в пазара на труда и в обществената политика при започване на XXI век, с цел да направи най-голямата европейска стопанска система още по-конкурентоспособна. Реформите заработиха. Германия има ниска безработица и голям търговски остатък, само че това не се дължи на обстоятелството, че немските служащи одобриха пониженията на заплатите и намаляването на тяхната съпротивителна мощ, а на това, че бяха направени в най-подходящото за това време.
Макрон смяташе, че тази рецепта ще проработи във Франция. В лицето на Марин Льо Пен той виждаше слаб съперник в президентската конкуренция, и завоюва поста с много слаба съществена поддръжка. Франция избира своя водач в двуетапен развой. Първият кръг е с голям брой претенденти, а втория кръг, е когато двамата претенденти с максимален брой гласове отиват на балотаж. Има сентенция, че Франция избира в първия кръг, а отстрани във втория, само че едвам един от четирима дали своят вот беше дал гласа си в поддръжка на Макрон.
Но все пак, новият президент смяташе, че има мощен мандат за структурна промяна. Той редуцира налозите на богатите, улесни компаниите в наемането и уволняването на работната ръка и надви над настояванията на железопътните профсъюзи. Но беше единствено въпрос на време, преди да пристигна реакцията.
Френската стопанска система се бореше да поддържа темпа на Германия. Но тя имаше доста лимитирани благоприятни условия да подтиква това, тъй като лихвените проценти се дефинират от Европейската централна банка, а фискалната политика и обществените разноски са лимитирани от разпоредбите за бюджетния недостиг на еврозоната. Франция поддържа концепцията за еврото, тъй като си представяше, че общата валута ще понижи мощната немска стопанска система, само че се случи тъкмо противоположното. Германия стана преобладаваща мощ в еврозоната и в разширения Европейски Съюз. Еврото проработи за Германия, или, по-точно, проработи за немските експортьори. След като видя своята неточност в присъединението си към еврото, Франция се пробва да я в профил.
Още до момента в който беше в „ медения месец “ на своя президентски мандат, Макрон разгласи своя проект за подсилване на паричния съюз, посредством образуване бюджета на еврозоната, следен от самата еврозона. Той знаеше, че единственият късмет, Берлин да одобри това предложение е, в случай че Германия вижда във Франция пълноправен сътрудник, нещо, което не беше налице в продължение на доста години. Начинът да реализира това беше да се сложи френската стопанска система в същия непоколебим режим на икономии, който немците бяха приели при Шрьодер. Като спомагателна изгода от разгласяването на новия вътрешен дневен ред, Макрон смяташе да сътвори по-благоприятна за бизнеса околна среда и да пренасочи салдото на работните места към капитала за сметка на труда.
Германия беше податлива на желанието за по-широка фискална политика на еврозоната, както и на упованията да взе участие във финансирането на това начинание. Тя обаче имаше съмнения дали Макрон ще може да реализира това във Франция и нейните подозрения бяха доказани от най-лошото улично принуждение от половин век насам. Но има една друга позиция. Политиците би трябвало да схванат, че финансовата рецесия и едно десетилетие на приспособяване на виталния стандарт, направиха разликата сред това, какво е политически осъществимо и какво не може да се реализира.
Режим на строги икономии
Възможно ли е, колкото и да е желателно, да се употребява данъчната система за справяне с изменението на климата. Отговорът е да, единствено в случай че понижението на виталния стандарт изцяло се компенсира посредством понижаване на другите налози. В противоположен случай това е просто режим на строги икономии, които гласоподавателите на всички места по света ще отхвърлят. Политическо самоубийство ще бъде президентът на богатите да каже на гласоподавателите да не се гневят на повишението на цените на горивата, да употребяват споделено пътешестване или да пътуват с публичния превоз. Това не е Де Гол, а Мария Антоанета и нейния лозунг „ като няма самун да ядат торти “.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Френските политици непроменяемо претендират, че са въодушевени от де Гол и Макрон не прави изключение. На неговата публична президентска фотография се вижда книгата с военните записки на Де Гол. Подсъзнателното обръщение на Макрон към френския народ е явно. Подобно на Де Гол, той ще бъде мощният лидер, ще се издигне над дребнавата политика и ще ръководи в народен интерес.
Сравненията с Де Гол, направени в последните дни, сигурно, не касаят времето на Де Гол, когато създаваше френско държавно управление в заточение в Лондон през 1940 година, или за Де Гол, който излекува раните от Алжир през 1958 година Протестите на „ жълтите жилетки “ неизбежно ни навеждат към май 1968 година, когато улиците на Париж бяха окупирани от студентите и служащите.
Подобно на Де Гол, Макрон не съумя да забележи зараждащите се улични митинги. Подобно на Де Гол, той не беше съответен на обстановката и нямаше подобаващ отговор. И сходно на Де Гол, той ще заплати тежката политическа цена, тъй като неговата партия твърдеше, че в никакъв случай няма да капитулира пред настояванията на протестиращите, в случай че излязат на улицата, само че направи тъкмо това и приключи по-високите налози върху горивата.
Има немалка подигравка в това, че индивидът, който се самопровъзгласи за отговора на популизма, предизвика най-значимата проява на популисткия яд, който Европа в миналото е виждала. Когато дойде в Елисейкия замък, Макрон бе приветстван като нова порода политик, само че той в действителност беше политик от предишното, а не от бъдещето. Той е последният центрист-технократ в традицията на Бил Клинтън, Тони Блеър и Герхард Шрьодер.
Предшественикът на Ангела Меркел беше същинският модел за Макрон, тъй като Шрьодер прокара тежките промени в пазара на труда и в обществената политика при започване на XXI век, с цел да направи най-голямата европейска стопанска система още по-конкурентоспособна. Реформите заработиха. Германия има ниска безработица и голям търговски остатък, само че това не се дължи на обстоятелството, че немските служащи одобриха пониженията на заплатите и намаляването на тяхната съпротивителна мощ, а на това, че бяха направени в най-подходящото за това време.
Макрон смяташе, че тази рецепта ще проработи във Франция. В лицето на Марин Льо Пен той виждаше слаб съперник в президентската конкуренция, и завоюва поста с много слаба съществена поддръжка. Франция избира своя водач в двуетапен развой. Първият кръг е с голям брой претенденти, а втория кръг, е когато двамата претенденти с максимален брой гласове отиват на балотаж. Има сентенция, че Франция избира в първия кръг, а отстрани във втория, само че едвам един от четирима дали своят вот беше дал гласа си в поддръжка на Макрон.
Но все пак, новият президент смяташе, че има мощен мандат за структурна промяна. Той редуцира налозите на богатите, улесни компаниите в наемането и уволняването на работната ръка и надви над настояванията на железопътните профсъюзи. Но беше единствено въпрос на време, преди да пристигна реакцията.
Френската стопанска система се бореше да поддържа темпа на Германия. Но тя имаше доста лимитирани благоприятни условия да подтиква това, тъй като лихвените проценти се дефинират от Европейската централна банка, а фискалната политика и обществените разноски са лимитирани от разпоредбите за бюджетния недостиг на еврозоната. Франция поддържа концепцията за еврото, тъй като си представяше, че общата валута ще понижи мощната немска стопанска система, само че се случи тъкмо противоположното. Германия стана преобладаваща мощ в еврозоната и в разширения Европейски Съюз. Еврото проработи за Германия, или, по-точно, проработи за немските експортьори. След като видя своята неточност в присъединението си към еврото, Франция се пробва да я в профил.
Още до момента в който беше в „ медения месец “ на своя президентски мандат, Макрон разгласи своя проект за подсилване на паричния съюз, посредством образуване бюджета на еврозоната, следен от самата еврозона. Той знаеше, че единственият късмет, Берлин да одобри това предложение е, в случай че Германия вижда във Франция пълноправен сътрудник, нещо, което не беше налице в продължение на доста години. Начинът да реализира това беше да се сложи френската стопанска система в същия непоколебим режим на икономии, който немците бяха приели при Шрьодер. Като спомагателна изгода от разгласяването на новия вътрешен дневен ред, Макрон смяташе да сътвори по-благоприятна за бизнеса околна среда и да пренасочи салдото на работните места към капитала за сметка на труда.
Германия беше податлива на желанието за по-широка фискална политика на еврозоната, както и на упованията да взе участие във финансирането на това начинание. Тя обаче имаше съмнения дали Макрон ще може да реализира това във Франция и нейните подозрения бяха доказани от най-лошото улично принуждение от половин век насам. Но има една друга позиция. Политиците би трябвало да схванат, че финансовата рецесия и едно десетилетие на приспособяване на виталния стандарт, направиха разликата сред това, какво е политически осъществимо и какво не може да се реализира.
Режим на строги икономии
Възможно ли е, колкото и да е желателно, да се употребява данъчната система за справяне с изменението на климата. Отговорът е да, единствено в случай че понижението на виталния стандарт изцяло се компенсира посредством понижаване на другите налози. В противоположен случай това е просто режим на строги икономии, които гласоподавателите на всички места по света ще отхвърлят. Политическо самоубийство ще бъде президентът на богатите да каже на гласоподавателите да не се гневят на повишението на цените на горивата, да употребяват споделено пътешестване или да пътуват с публичния превоз. Това не е Де Гол, а Мария Антоанета и нейния лозунг „ като няма самун да ядат торти “.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ