Партийни номера: Без бюджет накъде?
Без постоянно държавно управление бюджет в Народното събрание няма да бъде подсилен от нас. Това е едно от посланията, които стартира в първата си конференция след изборите водачът на ГЕРБ Бойко Борисов откакто партията му завоюва най-вече гласове от предварителния избор. Кирил Петков от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ два дни по-късно изведе като акцент от името на обединението бюджета и обществени разноски в него като една от тематиките в новия парламент, по която са подготвени да дадат поддръжка и да работят с другите партии.
Нагласата на служебния кабинет е да внесе план на бюджет до края на април, без значение дали има образувано държавно управление. Засега не наподобява съставянето на кабинет да е евентуално да стане бързо, а даже не е несъмнено дали въобще ще се стигне до такава степен.
Тогава стои въпросът по какви правила ще се употребява бюджетът, има ли заплаха, в случай че подобен не бъде признат до есента, да се слагат в риск някои заплащания или въведени от предходната година антикризисни ограничения и други
Междувременно служебният кабинет, който се отхвърли да внесе проектобюджет през октомври с претекста, че няма право на своя политика, направи някои немалки разноски – 300 млн. лева към пътни строители, 50 млн. лева за „ Български пощи “, спомагателни пари за аграрни стопани, 72 млн. лева великденски добавки за пенсии.
Кой приказва за бюджета
Няколко дни след следващите избори говорещите за бюджет са най-вече икономисти и анализатори. За определените да влязат в Народното събрание предстоящо по-съществени са въпросите, свързани с опцията да се образува държавно управление.
На репликата на Борисов към този момент отговори единствено Кирил Петков, съпредседател на „ Продължаваме промяната-Демократична България “. „ Бюджетът не може да бъде пленник на диалозите сред политически партии. Миналият път това не се случи, този път би трябвало да се случи. Нито лечебните заведения, нито детските градини, нито пенсионерите, нито младите фамилии, нито бизнесите може да чакат. Това би трябвало да се стартира от ден едно “, разгласи Петков при първата изява на обединението след изборите.
Ако политическите партии и всички народни представители реализиран прелиминарен консенсус, че желаят да бъде импортиран базов бюджет за 2023 година, служебното държавно управление ще внесе подобен бюджет, разгласи преди дни президентът Румен Радев.
За внасянето на базов бюджет се говореше още през есента, защото по закон план би трябвало да бъде импортиран в Народното събрание до края на октомври. Според неофициални мнения таман Радев е бил срещу да се внася бюджет тогава, въпреки финансовият министър да показа план.
„ Има остри несъгласия в Народното събрание дали да остане удължителният закон за сегашния бюджет, или да се внесе базов бюджет за 2023 година И в случай че се реализира такова единодушие и някакъв прелиминарен консенсус за „ възпитание “ и „ избавяне “ на бюджета от едно предизборно наддаване, аз съм уверен, че държавното управление има задоволително разсъдък и ангажираност към хората да има повишение на приходите, на обществените придобивки, на пенсиите, тъй че държавното управление да внесе подобен бюджет, който вие желаете “, разяснява президентът в този момент.
Назначеният от него кабинет неведнъж получи обвинявания за интервенция в изборите, в това число посредством харчене. Така бе изтълкувана и поръчката на финансовия министър Росица Велкова, която показа концепциите си за плана за бюджет и някои данъчни промени – като отпадане на понижената ставка на Данък добавена стойност за някои браншове и облагане на свръхпечалбата на всички бизнеси еднократно.
В допълнение на това представянето на тези проекти бе забързано поради изминал в медии неин отчет, предопределен за служебно прилагане, в който тя много непремерено – по оценките на редица икономисти, употребява тематиката за несъразмерните разходи като предизвестява за опиране за пари до МВФ и смяна в курса лев-евро.
Служебният министър председател Гълъб Донев разяснява в петък (7 април) в изявление за Би Ти Ви, че в плана за бюджет, който кабинетът ще внесе до края на април е заложено нарастване на заплатите на всички администрации, които не са имали актуализация през 2022 година Предвижда се и 12% растеж на пенсиите, както и повишение на учителските заплати.
Какво споделя Министерството на финансите
И сега продължава да работи законът, който по предложение на държавното управление одобри предното Народно заседание – за удължение действието на разпореждания от Закона за бюджета за 2022 година Той планува това, което е заложено и в Закона за обществените финанси – да работи най-много 3 месеца, в които не влиза времето, в което няма настоящо Народно заседание.
Реклама
Този период стопира да тече от деня на разформироване на Народното събрание до деня на конституиране на идващото. Предният парламент бе разхлабен на 3 февруари, което значи, че все още е изчерпана към една трета от този тримесечен интервал.
На въпрос на „ Дневник “ от Министерството на финансите обясниха, че когато държавният бюджет не е признат в избрания период, Народното събрание по предложение на Министерския съвет дефинира с решение спомагателен период за събиране на доходи, за осъществяване на разноски и за даване на прехвърляния.
С това решение би трябвало да се дефинира и дали ще бъдат изпълнявани всички поети задължения за заплащания от 2022 година, когато разноските бяха натоварени и с актуализацията на бюджета през лятото. Тогава популистките упоритости на партиите надвиха над здравия разсъдък като в същото време бяха отхвърлени оферти за обезпечаването на част от приходите за тези разходи.
Редно е да се гласоподава бюджет, даже да няма държавно управление, разяснява Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система. „ Така или другояче Народното събрание би трябвало да предприеме някакъв ход, има два месеца да гласоподава бюджета. Ако не го създадат, ще се наложи да трансформират удължителния период на бюджета “, уточни той пред Българска национална телевизия.
Напомни, че за повторно към този момент се случва да се работи с продължен бюджет и без финансов министър с дълготраен небосвод. Призова бюджетното салдо „ да бъде върнато в играта “.
Изкарахме фискалното салдо от уравнението, водим диалози за разноски, доходи и Данък добавена стойност и каквото стане като теглим чертата, разказа обстановката той.
Според него в този момент методът би трябвало да е да се фиксира размерът на недостига и оттова нататък да се вършат политики, при които той може да се съблюдава. Такова желание съобщи и сегашният финансов министър, която се чака в края на април да внесе своя план.
„ Няма потребност от някакви невероятни ограничения, само че в случай че са обуздае растежът на разноските, даже не би трябвало да се режат сами те, можем да си върнем салдото “, разяснява той.
Според Щерьо Ножаров, стопански консултант в Българската стопанска камара, този бюджет ще е доста комплициран. „ Някой би трябвало да поеме отговорността за структурата му “, разяснява той. Според него има четири риска, които би трябвало да се вземат поради: геополитически поради войната, политически, при който бюджетът може да се окаже пленник на популизма преди локалния избор, неизпълнените институционални промени и фискалната политика.
За последното уточни, че към този момент не е настояща макроикономическата прогноза на Министерството на финансите като даде за образец упованието петролът, а оттова и горивата да нарастнат. А също и това, че еврото, с което е привързан левът, е поевтиняло към този момент с 11% по отношение на $.
„ Макроикономическата прогноза стартира със седмици да се обезмисля “, заключава той.
Разходите са повече от приходите
Данните на Министерството на финансите за осъществяването на бюджета към март демонстрират, че бюджетният недостиг на касова основа доближава 690 млн. лева, или 0.4% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за годината. Приходите нарастват с 18%, само че разноските порастват съвсем два пъти повече – с 27%.
В средата на март министърът на финансите Росица Велкова разгласи, че би трябвало да се вземат незабавни ограничения, с цел да бъде стеснен предстоящият несъразмерен недостиг, който по изчисленията на ведомството ще доближи близо 7 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Това значи утежняване на бюджетното салдо за годината с към 1 милиарда евро.
Колаж: „ Дневник “
