Парите са най-абстрактното и безлично нещо - МАКС ВЕБЕР
Представете си детектив, само че не просто проверяващ закононарушения, а търсещ тайните механизми, които движат самите общества.
Такъв е бил Макс Вебер – немски социолог, историк, икономист и мъдрец, чийто разсъдък е прорязал пластове на историята, религията, политиката и стопанската система, с цел да разкрие техните дълбоки взаимовръзки.
Роден през 1864 година, Вебер се оказва в бурно време на индустриализация, политически битки и интелектуален фермент.
Неспособен да се ограничи в една дисциплинираност, той се гмурка в голям брой области, търсейки пояснение за заобикалящия го свят.
Правителството е организация, която ви продава най-скъпите услуги с най-ниско качество.
Не е правилно, че положителното може да произлезе единствено от положителното и злото единствено от злото, а постоянно е тъкмо противоположното.
Съдбата на нашето време се характеризира с модернизация и интелектуализация и на първо място с „ разочарованието от света “. Именно висшите и най-възвишени полезности са се отдръпнали от публичния живот или в трансценденталното царство на мистичния живот, или в братството на директните и персонални човешки връзки.
Причинно-следственият разбор не дава безусловно никаква ценностна преценка, а ценностната преценка безусловно не е причинно-следствено пояснение.
Сам за себе си стремежът към облага, към облага на пари и към допустимо оптималната облага на пари няма нищо общо с капитализма. Този блян е съществувал и съществува у келнери, лекари, кочияши, актьори, кокетки, подкупни чиновници, бойци, разбойници, кръстоносци, комарджии и просяци – би могло да се каже: при хора с най-различно публично състояние – и то във всички столетия и всички страни по света, където е имало и продължава да има справедлива опция за неговото битие.
И за децата е ясно, че би трябвало един път вечно да изоставим някои наивни избрания и понятия. Страстта за облага и в най-малка степен не е тъждествена с капитализма, а още по-малко с неговия дух.
Най-голямото достолепие на капитализма се състои в това, че дисциплинира устрема към личната полза.
Парите са най-абстрактното и „ безличното “ от всичко това, което съществува в човешкия живот.
Човек към този момент се отнася към облагата като към смисъл на живота си, а не като към средство за угаждане на материалните си витални потребности.
Богатството е подозрително единствено като прелъщение за мързел и греховни земни удоволствия, подобен е и стремежът към него единствено в случай че по-късната цел е нехаен и радостен живот. Но като практикуване на професионалните отговорности този блян е освен нравствено позволен, само че и целесъобразен.
Пилеенето на време е първият и всъщност най-тежък грях. Продължителността на човешкия живот е безпределно къса, с цел да можеш да се „ установиш “ в личното си самопризнание. Разхищаването на времето посредством словоохотливост, мързеливи приказки, разкош, даже и с повече от нужния за здравето сън – 6 до 8 часа – е безусловно неоправдателно от нравствена позиция.
Работата е предписаната от Бога самоцел на живота въобще.Следователно бездейното съзерцаване е безсмислено, а вероятно и напряко порочно, изключително в случай че то е за сметка на професионалната работа.
Алчността е остаряла като човешката история.
Помни, че парите имат създаваща и плодовита природа. Парите могат да създават пари, новополучените не престават основаването и така нататък Колкото повече притежаваш в наличност, толкоз повече те порастват посредством оборота, тъй че изгодата от тях непрестанно се усилва. Който убие една свиня-майка, той унищожава потомството ѝ до хилядния член. Който загуби петшилингова монета, унищожава всичко, което би могло да се създаде от нея – цели купчини фунт стерлинги.
Помни, че един добър длъжник е стопанин на всяка торбичка. Известният с точното заплащане на уречената дата може когато и да е да вземе назаем парите, от които приятелите му сега не се нуждаят. Това от време на време е от огромна изгода. Заедно с прилежността и умереността нищо друго не способства по този начин за напредването на младежа, както точността и честността при всичките негови покупко-продажби. Затова по-добре не задържай и час повече дължимите пари, та твоите разсърдени другари да не завържат кесиите си вечно.
Пази се от това – да смяташ за своя благосъстоятелност всичко, което притежаваш, и да живееш съгласно притежаваното. Мнозина, които са получили заем, изпадат в сходна илюзия. За да я предотвратиш, направи точна сметка на всичко, що дължиш, и на това, което получаваш. Ако си направиш труда да се взреш в дреболиите, това би ти донесло следния позитивен резултат: ше забележиш по какъв начин сякаш незначителни разноски водят до изхарчване на големи суми – по този начин ще установиш какво може да бъде спестено и какъв брой ще бъде спестено в бъдеще.
Вероятно Бог оставя толкоз доста хора в беднотия, тъй като счита, че те не са дорасли за изкушението, което носи със себе си благосъстоянието. Защото най-често то изгонва религията от човешката душа.
Възможното не може да бъде достигнато, в случай че в света още веднъж и още веднъж хората не са се стремели към невъзможното.
Всяко настрана деяние и животът като цяло (ако не се трансформира в естествена преживелица, а се води съзнателно) значи поредност от най-дълбоки решения, посредством които душата избира своята орис, смисъла на своята активност и битие.
Има мъже, които превъзхождат дамите с красноречието си, само че нито един мъж не има красноречието на женските очи.
Изключително прочувствено е, когато един зрял човек – без значение дали е остарял или млад на години – осъзнава отговорността със сърце и душа. След това той работи, като следва нравственос на отговорност и някъде доближава точката, в която споделя: „ Ето ме тук; Не мога да направя нищо друго “. Това е нещо в действителност човешко и вълнуващо. И всеки от нас, който не е духовно мъртъв, би трябвало да осъзнае опцията в миналото да се окаже в това състояние.
