RAND: Необходима е повече държавническа мъдрост при формирането на американската политика спрямо Русия
Байдън неотдавна съобщи: " Искаме постоянни и предсказуеми връзки с Русия. " Но с цел да се реализира това, ще са нужни повече диалози за надзор на оръжията през юни. Администрацията би трябвало да покаже повече държавничество, в случай че в действителност желае да стабилизира тези връзки, декларира старши политически анализатор в изследователския център RAND Самюел Чарап War on the Rocks.
Администрацията на Байдън е ориентирана към срещата на върха през юни с Русия. Като се има поради, че равнището на двустранните връзки не е спаднало в никакъв случай по-долу - дотам, че посланиците на двете страни са отпътували за своите страни, с цел да проведат съвещания, то договарянията на президентско равнище са значим канал за връзка. Тази среща на върха е малко евентуално да бъде крушение като скандалната конференция на Тръмп-Путин в Хелзинки, само че също по този начин е малко евентуално да промени низходящата траектория на връзките сред двете страни, даже в случай че предлагането на администрацията да стартира договаряния за надзор на оръжията и стратегическа непоклатимост среща отговор.
Тесният кръг от въпроси, готови от администрацията на Байдън за дневния ред на срещата на върха, отразява положението на руско-американските връзки. Но това е и резултат от фундаментална последователност на американската тактика с Москва след анексирането на Крим и съветското навлизане в Източна Украйна през 2014 година Тази тактика се характеризира с извънреден скептицизъм при оценката на вероятния резултат от договарянията с Русия, както и непростим оптимизъм, че в бъдеще Америка ще има по-лесно решение на проблемите с Русия. Вместо да опитва с този метод, администрацията на Байдън би трябвало да се опита да договаря с Москва по редица въпроси от съвместен интерес, които не се лимитират до контрола върху оръжията и стратегическата непоклатимост.
Разработване на тактика за интервала след 2014 година
След 2014 година американската тактика към Русия се дефинира от три съществени детайла. На първо място, американската политика планува акция на деен напън: наказване на Русия със наказания за нейното „ враждебно държание “, усилване на възпирането и защитата на източния фланг на НАТО, усилване на ангажираността с съветските съседи и опит за дипломатическа изолираност на Москва. Но всичко това не би трябвало да докара до антагонистични връзки „ всичко или нищо “, защото вторият детайл на тактиката е селективно съдействие с Москва по въпроси, значими за Съединени американски щати, само че единствено в случаите, когато Вашингтон сметне за належащо това съдействие. Важни образци включват договаряния за първична нуклеарна договорка с Иран. в границите на които Съединени американски щати и Русия тясно координираха напъните си даже в разгара на украинската криза; двустранни контакти по афганистанските мирни договаряния и препоръчаните от президента Джо Байдън диалози за надзор на оръжията.
И най-после, такава тактика дава вяра за възстановяване на връзките при реформираното съветско държавно управление, което ще бъде готово да изкупи предишното си геополитическо безвластие. Накратко, Вашингтон е подготвен да беседва с Москва по обособен набор от въпроси по собствен избор. Що се отнася до всичко останало, концепцията е да се окаже напън върху руснаците в очакване, че те неизбежно ще правят отстъпка с времето.
Тези три стълба на американската тактика се появиха при администрацията на Обама в отговор на дейностите на Москва в Украйна. Президентът Доналд Тръмп, макар персоналната си обвързаност към съветския водач Владимир Путин и нежеланието си да подлага на критика обществено Москва за държанието й, продължи и даже до известна степен стегна наследения курс. Разбира се, неговата администрация е оставила своя отпечатък по редица въпроси. На първо място, тя се отдръпна от два контракта за надзор на оръжията и съвсем се отдръпна от третия, като го разшири в последния миг. Тръмп се държеше некохерентно и непоследователно, само че курсът остава фундаментално неизменен.
Администрацията на Байдън се съпоставя удобно със своите прародители, защото не се стреми да възвърне връзките с Русия след идването на власт, което е невероятно и нежелателно през 2021 година А администрацията се отхвърли от контрапродуктивната тактичност на Тръмп, като акцентира уговорката си да работи с основни американски съдружници и даде знак за поредни промени в политиката си. Три основни детайла на тактиката след 2014 година обаче остават непроменени. Байдън акцентира способността на своята администрация да прави няколко неща по едно и също време, като приказва за нуждата изборно да сътрудничи с Русия и да я санкционира за враждебни и нежелани дейности, с цел да докара до смяна в държанието й.
Проработи ли?
Администрацията организира политиката на деен напън върху Русия като детайл от новата тактика с огромно старание. Няма подозрение, че Съединени американски щати са предизвикали на Русия доста премеждия и страдания от 2014 година насам. Вашингтон, постоянно действайки в съгласие с Брюксел, постанова наказания против основни браншове на съветската стопанска система, против огромни държавни компании, както и стотици физически и юридически лица. Въоръжените сили на Съединени американски щати и други страни от НАТО организират разрастване напред, с цел да сдържат и сплашват Москва, провеждайки все по-мащабни учения и доста дейни в оперативното обмисляне, което не е било по този начин след Студената война. Съединените щати затрудняват живота на Русия. Те убеждават основни купувачи като Индия да спрат да купуват съветско военно съоръжение,
Последиците от акцията за напън бяха доста мъчителни за Москва, само че не принудиха Русия да промени държанието си. Тя умерено продължава по този начин наречената „ враждебна активност “ против своите американски съдружници, сътрудници и самите Съединени американски щати. Руснаците не престават да употребяват мощ във външната политика, като образец за това са Сирия, Либия и Украйна, на границата, на която Москва неотдавна разположи огромна група войски. Периодично Съединени американски щати и Русия си сътрудничат по съответни въпроси, само че Москва също се опълчва на Америка, като осуетява дипломатическите начинания на Вашингтон и постанова несъгласие на външнополитическите старания на Съединени американски щати, изключително във връзка с Сирия. Санкциите са оказали въздействие върху съветската стопанска система, само че икономистите предизвестяват, че те „ се отразяват във вътрешнополитическото и икономическото състояние на Русия по най-неочаквания метод и не постоянно в посока, удобна за Съединени американски щати “. Накратко, за тактиката след 2014 година не може да се каже, че трансформира държанието на Русия в сходство с американските ползи. Има от ден на ден доказателства, че от този метод изгодата е незначителна.
За да поправят дейно курса, Съединени американски щати би трябвало да преоценят три стълба на тактиката на Америка след 2014 година Първата причина е, че Русия е на път към крах и с времето ще сътвори по-малко проблеми. Втората причина е, че Съединени американски щати не рискуват съвсем нищо при използването на актуалната си тактика и че разноските им са минимални. Третата причина е, че при настоящия режим е невероятно да се преодолеят сериозните разлики сред Москва и Вашингтон и затова връзките могат да се подобрят единствено в случай че Москва реши да промени държанието си или в случай че съветският народ реши да промени властта си.
И трите предпоставки са неверни.
Вашингтон се пробва да лиши Русия от нейния статут на велика мощ при догатката, че страната е в крах. Но тази причина не се основава на обективната действителност. Русия остава водещата военна мощ, като харчи 150-180 милиарда $ годишно за защита (по отношение на паритета на покупателната способност). И освен това не приказваме за обстоятелството, че Русия е единствената страна със същия нуклеарен боеприпас като Америка. Икономическата застоялост е малко евентуално да докара до доста понижаване на военния капацитет на страна, която ще продължи да оспорва американските ползи.
Русия не може да бъде наречена нововъзникваща мощ, само че това не я лишава от способността й да се конкурира със Съединени американски щати в кратковременен и средносрочен проект. Русия резервира способността си да накърнява европейската сигурност, да употребява мощ отвън своя район и да се опълчва на външната политика на Съединени американски щати в световен мащаб. Освен това тя заема мощни позиции в някои от най-важните интернационалните организации. Да, стопанската система й е по-малка от тази на Китай, вторият противник на Америка. Но тя има съществено предпочитание да бъде дейна на интернационалната сцена, като тества търпението на други страни и ревизира готовността им да употребяват мощ.
Това не значи, че Русия е ужасяващ исполин с голяма мощност. Но Съединени американски щати въпреки всичко би трябвало да се приготвят за дълготрайно съревнование. Русия няма да изчезне на никое място и няма да стане по-сговорчива и послушна заради някои макро трендове. За да се научим по какъв начин да се оправяме с нейната мощност и въздействие, е належащо да признаем, че това е сериозна мощ в международната политика, а не просто някакъв пакостник или опортюнист, и да поставим старания за възстановяване на връзките с Москва през днешния ден.
Втората причина, че актуалното положение на връзките не основава обилни опасности, не устоя рецензия.
Рисковете от настоящето положение на връзките са доста съществени. Тъй като борбата се ускорява, вероятността за спор сред Русия и НАТО заради неверни калкулации или недоумение става все по-реална. Склонността на Русия да употребява мощ, с цел да избегне геополитически загуби, в полза на насилствената дипломация и да постанова своята воля на съседите си, е добре известна. Следователно европейската сигурност е надалеч по-малко устойчива, в сравнение с може да наподобява, и дистанцията до цялостен колапс може да бъде една огромна рецесия. Конфликтът сред Русия и Съединени американски щати може да има най-пагубните последствия освен за европейската сигурност, само че и за целия действителен международен ред.
Такъв спор може да бъде резултат от незапознат развой на договаряния с детайли на насила, рискована неточност в опит за добиване на преимущества или прекомерно тежки дейности в спешна обстановка, водеща до неконтролируема ескалация. Русия и Съединени американски щати чакат най-лошото един от различен и имат вяра, че другата страна работи нападателно. Ситуацията може да се утежни от европейските съдружници, които имат свои ползи и проблеми в областта на сигурността, образувани в процеса на комплицирана история на връзките с Русия. Тази обстановка е изпълнена с ескалация и неправилна преценка.
Трето, упованието, че Русия в последна сметка ще промени държанието си или ще промени режима си, което ще обслужва по-добре американските ползи, се основава повече на вяра, в сравнение с обстоятелства. Вместо да оказва напън върху Русия в договарянията, Вашингтон упорства, че " Москва би трябвало да направи избор ", а по-късно изчаква. Следователно Съединени американски щати последователно изгубиха самодейността и към този момент не могат да въздействат на съветските решения. Москва сподели, че когато й се даде опция да направи избор, тя постоянно работи по неверен или безконтролен метод. Да вземем за образец инцидентната приложимост на мощ в Сирия, изпращането на недобросъвестни наемници в чужбина, причиняване на съпътстващи вреди при хакерски атаки, потреблението на нервни сътрудници при поръчкови убийства в чужбина. Във всички тези случаи решенията и изчисленията на Москва оставят доста да се желае. Надеждата за просветление в Кремъл или че новият режим ще промени радикално съветската външна политика не е най-умният проект за създаване на връзки. Няма гаранция, че идващият съветски водач ще води повече договаряния от Путин и още повече, че ще се съгласи да одобри американския мироглед за света.
Устойчивостта на тези три предпоставки - че Русия е в бездънен геополитически крах, че положението на връзките не съставлява забележителна опасност за ползите на Съединени американски щати и че с течение на времето Русия ще промени държанието си към по-добро - изяснява постоянството на американската тактика от 2014 година По-специално, това ускорява нежеланието да се води разговор с Москва по основни фактори за неустойчивост, като политическа интервенция или спор сред Русия и Украйна. Защо да се занимавате с подготовката на сложни договаряния, в случай че изгодите от тях са минимални (Русия е незначителна държава), загубите при положение на отвод за договаряния са дребни (нисък риск), а също така има лъжливо привлекателна алтернатива - да изчакате настоящия режим да си отиде.
Адаптирайте тактиката към действителността
Преразглеждането на американската тактика би трябвало да стартира с преразглеждане на посланията. Първо, Русия е забележителна страна, която слага дълготрайни провокации пред американските ползи и това положение на нещата няма да се промени. Второ, актуалното положение на руско-американските връзки крие обилни опасности за Съединени американски щати и техните съдружници и сътрудници. Ако тези опасности не бъдат отстранени, те ще станат още по-сериозни с времето. Трето, Кремъл е малко евентуално да се покае и да стартира да желае амнистия за своите геополитически грехове. И до момента в който ние намираме настоящия съветски режим за неприветлив, неговият правоприемник може да не е по-добър, в случай че не и по-лош. Да, режимът след Путин може да се откаже от някои от най-грозните дейности, само че сред Москва и Вашингтон ще останат дълбоки политически разделения и антагонистични връзки.
Последиците за тактиката са ясни. Америка се нуждае от държавност и визия, с цел да стабилизира връзките, да позволява споровете по-ефективно и да поправя проблематичното държание на Русия. Необходими са както инструментите за насила, по този начин и готовността за договаряния за реализиране на американските цели по значими въпроси. Ако желаете да получите нещо, би трябвало да дадете нещо. Стратегията след 2014 година включва ангажираност и компромис по стеснен кръг въпроси с вярата Русия да капитулира във всички останали области. Преразгледаната тактика би трябвало доста да разшири пространството за политически прозорци.
Разбира се, в някои случаи договарянията ще се провалят и готовността на Америка за компромис би трябвало да има твърди граници. Русия ще би трябвало да си сътрудничи добросъвестно, да прави отстъпки и видимо да промени държанието си. Мнозина във Вашингтон в началото отхвърлят концепцията за договаряния с Москва, вярвайки, че те няма да обезпечат работещи решения. Но опцията за крах в търсенето на съглашение, което постоянно е високо в връзките с врага, не е опрощение за съзнателно отричане от сходни старания. През последните години никой не е положил съществено и умело такива старания.
Имаме образец за това по какъв начин принудата и договарянията могат да бъдат комбинирани. Той е в метода на Байдън към стратегическата непоклатимост. Байдън освен удължи контракта START III за цели пет години в първите дни на мандата си, само че и пое ангажимент да организира договаряния с Русия за стратегическа непоклатимост, които ще стартират на двустранна среща на върха, планувана за юни. Според съветника по националната сигурност Джейк Съливан, Съединени американски щати имат намерение да проведат „ съществени и поредни договаряния по целия набор от нуклеарни проблеми и закани, които надвишават съглашението СТАРТ-3, както и по други зараждащи проблеми със сигурността “. Този метод се основава на главната причина, че Съединени американски щати няма да могат да реализират стратегическите си цели посредством едностранни дейности, налагащи решенията си на Русия.
Няма композиция от търсене на благоприятни условия и наказания, които да доведат до постоянна стратегическа връзка. Необходими са договаряния и тези договаряния ще доведат до избрани компромиси. Но нито една от страните не може и не би трябвало просто да диктува своите условия на другата страна. В същото време договарянията не значат занемаряване на инструментите за политическа насила. Напротив, инструментите за насила в този случай са по-полезни за реализиране на задачите на Съединени американски щати. Преговорите не значат занемаряване на инструментите за политическа насила. Напротив, инструментите за насила в този случай са по-полезни за реализиране на задачите на Съединени американски щати.
Тази композиция от насилствени дейности за основаване на напън с договаряния за реализиране на резултат има доста смисъл. Но вместо да употребяват такава формула единствено при договаряния за стратегическа непоклатимост и по някои други тематики, Съединени американски щати би трябвало да я ползват по необятен кръг от въпроси в връзките с Русия, изключително при разискване на главните източници на двустранно напрежение. В случай на надзор на нуклеарните оръжия, електорална интервенция, Сирия и руско-украинския спор, Съединени американски щати няма да могат да реализират задачите си, като употребяват единствено едностранни ограничения.
Да вземем за образец намесата в изборите. Както беше маркирано в скорошен отчет на шефа на националното разузнаване за активността на Русия по време на изборите през 2020 година, американските наказателни ограничения не трансформират доста държанието на Москва и не я възпират от по-нататъшни дейности. Москва не беше възпирана даже от ясното схващане, че по-нататъшната й интервенция ще докара до спомагателни наказания. Този метод би трябвало да бъде преразгледан и новата му версия би трябвало да откри композиция от наказания и договаряния, ориентирани към смяна на съветското държание. Санкциите могат да обезпечат лост, само че с цел да работи този лост, Съединените щати се нуждаят от подготвеност за договаряния. Ако Русия не прояви интерес към съществено взаимоотношение, би трябвало да се запазят наказателните ограничения.
Ако Съединени американски щати признаят нуждата от договаряния, това няма да промени характера на руско-американските връзки. Няма действителен късмет за такива промени. Дълбоките несъгласия, които не могат да бъдат преодолени, евентуално ще продължат в околните и бъдещите вероятности. Съединените щати и Русия ще останат противници. Но в случай че Съединените щати признаят нуждата от контрактувани преговорни решения по необятен кръг въпроси, това ще помогне за построяването на постоянни двустранни връзки в бъдеще. И това би трябвало да бъде задачата на Съединени американски щати в средносрочен проект.
![The Hill: Съединени американски щати би трябвало да предотвратят вакуум в сигурността в Централна Азия]( "The Hill: Съединени американски щати би трябвало да предотвратят вакуум в сигурността в Централна Азия")
The Hill: Съединени американски щати би трябвало да предотвратят вакуум в сигурността в Централна Азия
Януш Бугайски в продължение на доста години се нарежда като специалист по постсъветското пространство с помощта на познанията си по...
Като се има поради цялостното взаимно съмнение, което остава, това няма да бъде елементарно да се реализира. Най-вероятно това ще бъде сложен и дълъг път, изискващ обилни вложения на политически капитал. Стабилната връзка обаче ще донесе на Вашингтон няколко осезаеми изгоди, които са по-добри от настоящето положение на нещата.
Първо, ще бъде допустимо да се смекчат вредите, нанесени на американските ползи от актуалното положение на връзките. Русия поставя доста старания, които предизвикват на Съединени американски щати мощно главоболие. Стабилните връзки ще отворят вратата за по-ефективно споразумяване на тези разногласия, от Украйна до киберпространството, и биха могли да доведат до намаляване на враждебните дейности на Русия по отношение на Съединени американски щати и техните съдружници. Готовността за разговор, договаряния и договаряне ще лиши Русия от тласъци да взе участие в разнообразни измами и трикове и ще я обезсърчи от осъществяването на неприятни каузи. Стабилните връзки също могат да доведат до обстоятелството, че Русия ще се откаже от ненаказуемите си дейности, ориентирани към разстройване на американските дипломатически начинания.
Второ, днешната неустойчивост усилва вероятността двете страни да сгрешат при положение на рецесия. Дори това да не докара до директен конфликт, последствията за американските съдружници и сътрудници могат да бъдат ужасни. Тъй като днешните партии вършат най-лошите догатки, има по-голям късмет за неправилно пояснение и ескалиране на неверни калкулации. Стабилните връзки няма да отстранен спора на ползи сред Москва и Вашингтон, само че ще оказват помощ за разрешаването на тези спорове с по-малко риск и по-ниски разноски. Това не е единствено в полза на Съединени американски щати. Много от съдружниците на Америка евентуално ще поддържат тази политическа тенденция.
Трето, постоянните връзки ще разрешат по-ефективно съдействие с Русия по въпроси, изискващи двустранни дейности. Без значение по какъв начин Америка гледа на съветския режим, Москва е и ще остане значим състезател по значими за Съединени американски щати въпроси. Русия е подготвена да работи дружно в някои области (да речем, иранската нуклеарна договорка и Афганистан) даже при актуалните условия, само че има и значими отрицателни образци, когато Москва съзнателно блокира американските цели, явно на правилото „ за какво би трябвало да им предоставяме услуги. " Например Русия бойкотира спонсорираната от Съединени американски щати среща на върха по нуклеарна сигурност във Вашингтон през 2016 година, която беше водещата самодейност на администрацията на Обама за неразпространение, в която Москва изигра основна роля. Венецуела е различен случай, когато Москва има малко забележими ползи,
Байдън неотдавна съобщи: " Искаме постоянни и предсказуеми връзки с Русия. " Но постигането на това ще изисква повече от договаряния за надзор на оръжията. Администрацията би трябвало да покаже държавност, в случай че в действителност желае да стабилизира тези връзки.
Поставете се на мястото на съперника
![Студена и обгърната с облаци, американска авиобаза чака своя час единствено на 300 км от Русия]( "Студена и обгърната с облаци, американска авиобаза чака своя час единствено на 300 км от Русия")
Студена и обгърната с облаци, американска авиобаза чака своя час единствено на 300 км от Русия
Американската база Irexon (Ирексон) е пустиня. Смъртоносни стихии откъсват покриви от къщи. В половината от дните на годината трикилометр...
Могат да се чакат няколко възражения против препоръчаните промени в тактиката. Някои може да настояват, че договарянията с Путин сами по себе си са отстъпка или че такива договаряния ще засилят легитимността на неговия нападателен диктаторски режим. За благополучие това не са възгледите на администрацията на Байдън. Всъщност акцентът върху изолирането на Русия в американската тактика накара съдействието и ангажираността да се усещат като отстъпка. Но политиката на изолираност непроменяемо се оказва несъстоятелна и неприемлива. Няколко месеца след началото на тази политика самите Съединени американски щати започнаха да я нарушават и с съображение, защото селективното съдействие с Москва може да бъде средство за отбрана на американските национални ползи. Това никога не е отстъпка.
Руският режим, с цел да оправдае личните си дейности и да укрепи своята легитимност, постоянно акцентира, че избавя съветския народ от нападателния Запад. Очевидно двустранното съдействие може да отслаби сходни причини и да лиши пропагандистите от Кремъл от опцията да плашат хората с американския жупел. Във всеки случай руско-американските връзки са оказали доста малко въздействие върху легитимността на режима на Путин и политиката на изолираност се провали преди няколко години. Не би трябвало да преувеличаваме преобразуващото влияние на дипломатическото съдействие върху вътрешната политика и да приемем, че Вашингтон има висшото право да дава легитимност.
Във всеки случай руско-американските връзки са оказали доста малко въздействие върху легитимността на режима на Путин и политиката на изолираност се провали преди няколко години. Не би трябвало да преувеличаваме преобразуващото влияние на дипломатическото съдействие върху вътрешната политика и да приемем, че Вашингтон има висшото право да дава легитимност.
Има хора, които настояват, че Русия в никакъв случай няма да промени политиката си и затова договарянията са или безсмислени, или изискват неприемливи отстъпки от Съединени американски щати. Разбира се, не може да се изключи, че насилствен и учреден на разговора метод ще се провали. Няма гаранция за триумф във външната политика, само че в историята на американската обществена политика има доста образци по какъв начин Съветският съюз и постсъветска Русия трансформират своя курс в отговор на американската композиция от насила и съдействие. Например президентът Барак Обама в записките си напомня по какъв начин Москва през 2009-2011 година промени позицията си във връзка с Иран, което направи допустимо използването на режима на интернационалните наказания и извеждането на Техеран на масата за договаряния.
Професор Джеймс Голдгайер споделя, че не е допустимо съглашение, защото Русия е подготвена да одобри Съединени американски щати единствено при едно изискване - в случай че „ Америка се откаже от поддръжката си за народна власт и признае привилегированата сфера на въздействие на Русия в постсъветското пространство “. Но това би било еднакво на нарушение на главните червени линии на Съединени американски щати. Москва може да фантазира за сходна договорка, само че няма доказателства, че това е сериозна причина или че тя ще се трансформира в практическа основа за договаряния. Единственият метод да разберем кои позиции на Русия са амбициозни и кои непримирими условия е да седнем на масата за договаряния.
Някои последователи на още по-воюващи политики настояват, че ние просто не следваме тактиката си след 2014 година задоволително мощно. Те оферират удвояване на напъните: усилване на натиска, разполагане на повече войски на фронтовите линии и извъртане на ръцете на режима на Путин. Тези причини са привлекателно елементарни, само че такава политика е път към на никое място. Целта на насилствените ограничения е да упълномощи дипломацията. Веднъж Фридрих Велики споделил: „ Дипломацията без оръжия е като музиката без принадлежности “. Вярно е и противоположното: принудата без дипломатическо взаимоотношение е просто групово бръмчене по струни и клавиши, с цел да се сътвори мощен звук, само че в процеса на тази дисхармония нещо може елементарно да бъде нарушено.
![Американците излизат в гръб на Путин: Защо са ѝ на Съединени американски щати войски в Таджикистан?]( "Американците излизат в гръб на Путин: Защо са ѝ на Съединени американски щати войски в Таджикистан?")
Американците излизат в гръб на Путин: Защо са ѝ на Съединени американски щати войски в Таджикистан?
Американците напущат Афганистан, само че не си отиват вкъщи, а остават напълно наоколо. Според публикация в The Wall Street Journal, в американ...
Разширяване на полето на деяние за държавност
В американската тактика за Русия след 2014 година липсва рационално изискване за нейното довеждане докрай и се характеризира с извънреден скептицизъм по отношение на това, което може да се реализира в връзките с Москва. Също по този начин има непростим оптимизъм, че нещо може да има позитивно влияние и да промени съветската страна на уравнението в някакъв нерешителен миг в бъдещето. Същността на актуалната американска тактика е да се построяват връзки по подобен метод, че те неизбежно да се окажат в милостта на идната рецесия. Надеждата да спечелим от лотарията и да имаме бъдеще, където съветската външна политика се трансформира и се появяват повече отстъпки, не може да бъде рационална основа за американската тактика. Това демонстрираха последните седем години.
Инициативата на Байдън да откри директни контакти с Путин и да договаря с него през юни е изцяло рационална. Но продължаването на политиката на структуриране на връзките (т.е. опитите за съдействие с Русия по редица въпроси, като в същото време й се опълчва във всичко останало), мъчно може да се назова рационално решение. Искането да се предадете по сериозни въпроси, като в същото време оставите стеснен дневен ред за договаряния, няма да стабилизира връзките. Времето ще мине и идната рецесия ще дерайлира договарянията.
Ако същинската цел е стабилността, тогава се нуждаем от логичен разговор даже по най-важните проблеми, имаме потребност от опити за договаряния, където е допустимо, би трябвало да разработим механизми за разрешаване на разликите, които остават непреодолими. Целта не е да се подобрят връзките в името на подобрението. Целта е да се насочи съветския развой за взимане на решения в удобно за Съединени американски щати направление, вместо да се бездейства с вяра, че Кремъл ще направи верния избор или че Русия ще отиде на отстъпки пред американските желания.
Съединените щати би трябвало да продължат да осъждат Русия за нарушавания на правата на индивида и интернационалните правила, както и за дейности, които повреждат интернационалната непоклатимост и сигурност. Вашингтон обаче би трябвало да признае, че интензивният напън и ограниченията за въздържане са нужни, само че не задоволителни, с цел да възпират противозаконните дейности на Русия. Администрацията на Байдън би трябвало да разшири пространството за държавна прогноза в политиката си към Русия, с цел да реализира по-добри резултати за Съединени американски щати и съдружниците им.
Превод: Ганчо Каменарски
.
Източник: actualno.com
Администрацията на Байдън е ориентирана към срещата на върха през юни с Русия. Като се има поради, че равнището на двустранните връзки не е спаднало в никакъв случай по-долу - дотам, че посланиците на двете страни са отпътували за своите страни, с цел да проведат съвещания, то договарянията на президентско равнище са значим канал за връзка. Тази среща на върха е малко евентуално да бъде крушение като скандалната конференция на Тръмп-Путин в Хелзинки, само че също по този начин е малко евентуално да промени низходящата траектория на връзките сред двете страни, даже в случай че предлагането на администрацията да стартира договаряния за надзор на оръжията и стратегическа непоклатимост среща отговор.
Тесният кръг от въпроси, готови от администрацията на Байдън за дневния ред на срещата на върха, отразява положението на руско-американските връзки. Но това е и резултат от фундаментална последователност на американската тактика с Москва след анексирането на Крим и съветското навлизане в Източна Украйна през 2014 година Тази тактика се характеризира с извънреден скептицизъм при оценката на вероятния резултат от договарянията с Русия, както и непростим оптимизъм, че в бъдеще Америка ще има по-лесно решение на проблемите с Русия. Вместо да опитва с този метод, администрацията на Байдън би трябвало да се опита да договаря с Москва по редица въпроси от съвместен интерес, които не се лимитират до контрола върху оръжията и стратегическата непоклатимост.
Разработване на тактика за интервала след 2014 година
След 2014 година американската тактика към Русия се дефинира от три съществени детайла. На първо място, американската политика планува акция на деен напън: наказване на Русия със наказания за нейното „ враждебно държание “, усилване на възпирането и защитата на източния фланг на НАТО, усилване на ангажираността с съветските съседи и опит за дипломатическа изолираност на Москва. Но всичко това не би трябвало да докара до антагонистични връзки „ всичко или нищо “, защото вторият детайл на тактиката е селективно съдействие с Москва по въпроси, значими за Съединени американски щати, само че единствено в случаите, когато Вашингтон сметне за належащо това съдействие. Важни образци включват договаряния за първична нуклеарна договорка с Иран. в границите на които Съединени американски щати и Русия тясно координираха напъните си даже в разгара на украинската криза; двустранни контакти по афганистанските мирни договаряния и препоръчаните от президента Джо Байдън диалози за надзор на оръжията.
И най-после, такава тактика дава вяра за възстановяване на връзките при реформираното съветско държавно управление, което ще бъде готово да изкупи предишното си геополитическо безвластие. Накратко, Вашингтон е подготвен да беседва с Москва по обособен набор от въпроси по собствен избор. Що се отнася до всичко останало, концепцията е да се окаже напън върху руснаците в очакване, че те неизбежно ще правят отстъпка с времето.
Тези три стълба на американската тактика се появиха при администрацията на Обама в отговор на дейностите на Москва в Украйна. Президентът Доналд Тръмп, макар персоналната си обвързаност към съветския водач Владимир Путин и нежеланието си да подлага на критика обществено Москва за държанието й, продължи и даже до известна степен стегна наследения курс. Разбира се, неговата администрация е оставила своя отпечатък по редица въпроси. На първо място, тя се отдръпна от два контракта за надзор на оръжията и съвсем се отдръпна от третия, като го разшири в последния миг. Тръмп се държеше некохерентно и непоследователно, само че курсът остава фундаментално неизменен.
Администрацията на Байдън се съпоставя удобно със своите прародители, защото не се стреми да възвърне връзките с Русия след идването на власт, което е невероятно и нежелателно през 2021 година А администрацията се отхвърли от контрапродуктивната тактичност на Тръмп, като акцентира уговорката си да работи с основни американски съдружници и даде знак за поредни промени в политиката си. Три основни детайла на тактиката след 2014 година обаче остават непроменени. Байдън акцентира способността на своята администрация да прави няколко неща по едно и също време, като приказва за нуждата изборно да сътрудничи с Русия и да я санкционира за враждебни и нежелани дейности, с цел да докара до смяна в държанието й.
Проработи ли?
Администрацията организира политиката на деен напън върху Русия като детайл от новата тактика с огромно старание. Няма подозрение, че Съединени американски щати са предизвикали на Русия доста премеждия и страдания от 2014 година насам. Вашингтон, постоянно действайки в съгласие с Брюксел, постанова наказания против основни браншове на съветската стопанска система, против огромни държавни компании, както и стотици физически и юридически лица. Въоръжените сили на Съединени американски щати и други страни от НАТО организират разрастване напред, с цел да сдържат и сплашват Москва, провеждайки все по-мащабни учения и доста дейни в оперативното обмисляне, което не е било по този начин след Студената война. Съединените щати затрудняват живота на Русия. Те убеждават основни купувачи като Индия да спрат да купуват съветско военно съоръжение,
Последиците от акцията за напън бяха доста мъчителни за Москва, само че не принудиха Русия да промени държанието си. Тя умерено продължава по този начин наречената „ враждебна активност “ против своите американски съдружници, сътрудници и самите Съединени американски щати. Руснаците не престават да употребяват мощ във външната политика, като образец за това са Сирия, Либия и Украйна, на границата, на която Москва неотдавна разположи огромна група войски. Периодично Съединени американски щати и Русия си сътрудничат по съответни въпроси, само че Москва също се опълчва на Америка, като осуетява дипломатическите начинания на Вашингтон и постанова несъгласие на външнополитическите старания на Съединени американски щати, изключително във връзка с Сирия. Санкциите са оказали въздействие върху съветската стопанска система, само че икономистите предизвестяват, че те „ се отразяват във вътрешнополитическото и икономическото състояние на Русия по най-неочаквания метод и не постоянно в посока, удобна за Съединени американски щати “. Накратко, за тактиката след 2014 година не може да се каже, че трансформира държанието на Русия в сходство с американските ползи. Има от ден на ден доказателства, че от този метод изгодата е незначителна.
За да поправят дейно курса, Съединени американски щати би трябвало да преоценят три стълба на тактиката на Америка след 2014 година Първата причина е, че Русия е на път към крах и с времето ще сътвори по-малко проблеми. Втората причина е, че Съединени американски щати не рискуват съвсем нищо при използването на актуалната си тактика и че разноските им са минимални. Третата причина е, че при настоящия режим е невероятно да се преодолеят сериозните разлики сред Москва и Вашингтон и затова връзките могат да се подобрят единствено в случай че Москва реши да промени държанието си или в случай че съветският народ реши да промени властта си.
И трите предпоставки са неверни.
Вашингтон се пробва да лиши Русия от нейния статут на велика мощ при догатката, че страната е в крах. Но тази причина не се основава на обективната действителност. Русия остава водещата военна мощ, като харчи 150-180 милиарда $ годишно за защита (по отношение на паритета на покупателната способност). И освен това не приказваме за обстоятелството, че Русия е единствената страна със същия нуклеарен боеприпас като Америка. Икономическата застоялост е малко евентуално да докара до доста понижаване на военния капацитет на страна, която ще продължи да оспорва американските ползи.
Русия не може да бъде наречена нововъзникваща мощ, само че това не я лишава от способността й да се конкурира със Съединени американски щати в кратковременен и средносрочен проект. Русия резервира способността си да накърнява европейската сигурност, да употребява мощ отвън своя район и да се опълчва на външната политика на Съединени американски щати в световен мащаб. Освен това тя заема мощни позиции в някои от най-важните интернационалните организации. Да, стопанската система й е по-малка от тази на Китай, вторият противник на Америка. Но тя има съществено предпочитание да бъде дейна на интернационалната сцена, като тества търпението на други страни и ревизира готовността им да употребяват мощ.
Това не значи, че Русия е ужасяващ исполин с голяма мощност. Но Съединени американски щати въпреки всичко би трябвало да се приготвят за дълготрайно съревнование. Русия няма да изчезне на никое място и няма да стане по-сговорчива и послушна заради някои макро трендове. За да се научим по какъв начин да се оправяме с нейната мощност и въздействие, е належащо да признаем, че това е сериозна мощ в международната политика, а не просто някакъв пакостник или опортюнист, и да поставим старания за възстановяване на връзките с Москва през днешния ден.
Втората причина, че актуалното положение на връзките не основава обилни опасности, не устоя рецензия.
Рисковете от настоящето положение на връзките са доста съществени. Тъй като борбата се ускорява, вероятността за спор сред Русия и НАТО заради неверни калкулации или недоумение става все по-реална. Склонността на Русия да употребява мощ, с цел да избегне геополитически загуби, в полза на насилствената дипломация и да постанова своята воля на съседите си, е добре известна. Следователно европейската сигурност е надалеч по-малко устойчива, в сравнение с може да наподобява, и дистанцията до цялостен колапс може да бъде една огромна рецесия. Конфликтът сред Русия и Съединени американски щати може да има най-пагубните последствия освен за европейската сигурност, само че и за целия действителен международен ред.
Такъв спор може да бъде резултат от незапознат развой на договаряния с детайли на насила, рискована неточност в опит за добиване на преимущества или прекомерно тежки дейности в спешна обстановка, водеща до неконтролируема ескалация. Русия и Съединени американски щати чакат най-лошото един от различен и имат вяра, че другата страна работи нападателно. Ситуацията може да се утежни от европейските съдружници, които имат свои ползи и проблеми в областта на сигурността, образувани в процеса на комплицирана история на връзките с Русия. Тази обстановка е изпълнена с ескалация и неправилна преценка.
Трето, упованието, че Русия в последна сметка ще промени държанието си или ще промени режима си, което ще обслужва по-добре американските ползи, се основава повече на вяра, в сравнение с обстоятелства. Вместо да оказва напън върху Русия в договарянията, Вашингтон упорства, че " Москва би трябвало да направи избор ", а по-късно изчаква. Следователно Съединени американски щати последователно изгубиха самодейността и към този момент не могат да въздействат на съветските решения. Москва сподели, че когато й се даде опция да направи избор, тя постоянно работи по неверен или безконтролен метод. Да вземем за образец инцидентната приложимост на мощ в Сирия, изпращането на недобросъвестни наемници в чужбина, причиняване на съпътстващи вреди при хакерски атаки, потреблението на нервни сътрудници при поръчкови убийства в чужбина. Във всички тези случаи решенията и изчисленията на Москва оставят доста да се желае. Надеждата за просветление в Кремъл или че новият режим ще промени радикално съветската външна политика не е най-умният проект за създаване на връзки. Няма гаранция, че идващият съветски водач ще води повече договаряния от Путин и още повече, че ще се съгласи да одобри американския мироглед за света.
Устойчивостта на тези три предпоставки - че Русия е в бездънен геополитически крах, че положението на връзките не съставлява забележителна опасност за ползите на Съединени американски щати и че с течение на времето Русия ще промени държанието си към по-добро - изяснява постоянството на американската тактика от 2014 година По-специално, това ускорява нежеланието да се води разговор с Москва по основни фактори за неустойчивост, като политическа интервенция или спор сред Русия и Украйна. Защо да се занимавате с подготовката на сложни договаряния, в случай че изгодите от тях са минимални (Русия е незначителна държава), загубите при положение на отвод за договаряния са дребни (нисък риск), а също така има лъжливо привлекателна алтернатива - да изчакате настоящия режим да си отиде.
Адаптирайте тактиката към действителността
Преразглеждането на американската тактика би трябвало да стартира с преразглеждане на посланията. Първо, Русия е забележителна страна, която слага дълготрайни провокации пред американските ползи и това положение на нещата няма да се промени. Второ, актуалното положение на руско-американските връзки крие обилни опасности за Съединени американски щати и техните съдружници и сътрудници. Ако тези опасности не бъдат отстранени, те ще станат още по-сериозни с времето. Трето, Кремъл е малко евентуално да се покае и да стартира да желае амнистия за своите геополитически грехове. И до момента в който ние намираме настоящия съветски режим за неприветлив, неговият правоприемник може да не е по-добър, в случай че не и по-лош. Да, режимът след Путин може да се откаже от някои от най-грозните дейности, само че сред Москва и Вашингтон ще останат дълбоки политически разделения и антагонистични връзки.
Последиците за тактиката са ясни. Америка се нуждае от държавност и визия, с цел да стабилизира връзките, да позволява споровете по-ефективно и да поправя проблематичното държание на Русия. Необходими са както инструментите за насила, по този начин и готовността за договаряния за реализиране на американските цели по значими въпроси. Ако желаете да получите нещо, би трябвало да дадете нещо. Стратегията след 2014 година включва ангажираност и компромис по стеснен кръг въпроси с вярата Русия да капитулира във всички останали области. Преразгледаната тактика би трябвало доста да разшири пространството за политически прозорци.
Разбира се, в някои случаи договарянията ще се провалят и готовността на Америка за компромис би трябвало да има твърди граници. Русия ще би трябвало да си сътрудничи добросъвестно, да прави отстъпки и видимо да промени държанието си. Мнозина във Вашингтон в началото отхвърлят концепцията за договаряния с Москва, вярвайки, че те няма да обезпечат работещи решения. Но опцията за крах в търсенето на съглашение, което постоянно е високо в връзките с врага, не е опрощение за съзнателно отричане от сходни старания. През последните години никой не е положил съществено и умело такива старания.
Имаме образец за това по какъв начин принудата и договарянията могат да бъдат комбинирани. Той е в метода на Байдън към стратегическата непоклатимост. Байдън освен удължи контракта START III за цели пет години в първите дни на мандата си, само че и пое ангажимент да организира договаряния с Русия за стратегическа непоклатимост, които ще стартират на двустранна среща на върха, планувана за юни. Според съветника по националната сигурност Джейк Съливан, Съединени американски щати имат намерение да проведат „ съществени и поредни договаряния по целия набор от нуклеарни проблеми и закани, които надвишават съглашението СТАРТ-3, както и по други зараждащи проблеми със сигурността “. Този метод се основава на главната причина, че Съединени американски щати няма да могат да реализират стратегическите си цели посредством едностранни дейности, налагащи решенията си на Русия.
Няма композиция от търсене на благоприятни условия и наказания, които да доведат до постоянна стратегическа връзка. Необходими са договаряния и тези договаряния ще доведат до избрани компромиси. Но нито една от страните не може и не би трябвало просто да диктува своите условия на другата страна. В същото време договарянията не значат занемаряване на инструментите за политическа насила. Напротив, инструментите за насила в този случай са по-полезни за реализиране на задачите на Съединени американски щати. Преговорите не значат занемаряване на инструментите за политическа насила. Напротив, инструментите за насила в този случай са по-полезни за реализиране на задачите на Съединени американски щати.
Тази композиция от насилствени дейности за основаване на напън с договаряния за реализиране на резултат има доста смисъл. Но вместо да употребяват такава формула единствено при договаряния за стратегическа непоклатимост и по някои други тематики, Съединени американски щати би трябвало да я ползват по необятен кръг от въпроси в връзките с Русия, изключително при разискване на главните източници на двустранно напрежение. В случай на надзор на нуклеарните оръжия, електорална интервенция, Сирия и руско-украинския спор, Съединени американски щати няма да могат да реализират задачите си, като употребяват единствено едностранни ограничения.
Да вземем за образец намесата в изборите. Както беше маркирано в скорошен отчет на шефа на националното разузнаване за активността на Русия по време на изборите през 2020 година, американските наказателни ограничения не трансформират доста държанието на Москва и не я възпират от по-нататъшни дейности. Москва не беше възпирана даже от ясното схващане, че по-нататъшната й интервенция ще докара до спомагателни наказания. Този метод би трябвало да бъде преразгледан и новата му версия би трябвало да откри композиция от наказания и договаряния, ориентирани към смяна на съветското държание. Санкциите могат да обезпечат лост, само че с цел да работи този лост, Съединените щати се нуждаят от подготвеност за договаряния. Ако Русия не прояви интерес към съществено взаимоотношение, би трябвало да се запазят наказателните ограничения.
Ако Съединени американски щати признаят нуждата от договаряния, това няма да промени характера на руско-американските връзки. Няма действителен късмет за такива промени. Дълбоките несъгласия, които не могат да бъдат преодолени, евентуално ще продължат в околните и бъдещите вероятности. Съединените щати и Русия ще останат противници. Но в случай че Съединените щати признаят нуждата от контрактувани преговорни решения по необятен кръг въпроси, това ще помогне за построяването на постоянни двустранни връзки в бъдеще. И това би трябвало да бъде задачата на Съединени американски щати в средносрочен проект.
Януш Бугайски в продължение на доста години се нарежда като специалист по постсъветското пространство с помощта на познанията си по...
Като се има поради цялостното взаимно съмнение, което остава, това няма да бъде елементарно да се реализира. Най-вероятно това ще бъде сложен и дълъг път, изискващ обилни вложения на политически капитал. Стабилната връзка обаче ще донесе на Вашингтон няколко осезаеми изгоди, които са по-добри от настоящето положение на нещата.
Първо, ще бъде допустимо да се смекчат вредите, нанесени на американските ползи от актуалното положение на връзките. Русия поставя доста старания, които предизвикват на Съединени американски щати мощно главоболие. Стабилните връзки ще отворят вратата за по-ефективно споразумяване на тези разногласия, от Украйна до киберпространството, и биха могли да доведат до намаляване на враждебните дейности на Русия по отношение на Съединени американски щати и техните съдружници. Готовността за разговор, договаряния и договаряне ще лиши Русия от тласъци да взе участие в разнообразни измами и трикове и ще я обезсърчи от осъществяването на неприятни каузи. Стабилните връзки също могат да доведат до обстоятелството, че Русия ще се откаже от ненаказуемите си дейности, ориентирани към разстройване на американските дипломатически начинания.
Второ, днешната неустойчивост усилва вероятността двете страни да сгрешат при положение на рецесия. Дори това да не докара до директен конфликт, последствията за американските съдружници и сътрудници могат да бъдат ужасни. Тъй като днешните партии вършат най-лошите догатки, има по-голям късмет за неправилно пояснение и ескалиране на неверни калкулации. Стабилните връзки няма да отстранен спора на ползи сред Москва и Вашингтон, само че ще оказват помощ за разрешаването на тези спорове с по-малко риск и по-ниски разноски. Това не е единствено в полза на Съединени американски щати. Много от съдружниците на Америка евентуално ще поддържат тази политическа тенденция.
Трето, постоянните връзки ще разрешат по-ефективно съдействие с Русия по въпроси, изискващи двустранни дейности. Без значение по какъв начин Америка гледа на съветския режим, Москва е и ще остане значим състезател по значими за Съединени американски щати въпроси. Русия е подготвена да работи дружно в някои области (да речем, иранската нуклеарна договорка и Афганистан) даже при актуалните условия, само че има и значими отрицателни образци, когато Москва съзнателно блокира американските цели, явно на правилото „ за какво би трябвало да им предоставяме услуги. " Например Русия бойкотира спонсорираната от Съединени американски щати среща на върха по нуклеарна сигурност във Вашингтон през 2016 година, която беше водещата самодейност на администрацията на Обама за неразпространение, в която Москва изигра основна роля. Венецуела е различен случай, когато Москва има малко забележими ползи,
Байдън неотдавна съобщи: " Искаме постоянни и предсказуеми връзки с Русия. " Но постигането на това ще изисква повече от договаряния за надзор на оръжията. Администрацията би трябвало да покаже държавност, в случай че в действителност желае да стабилизира тези връзки.
Поставете се на мястото на съперника
Американската база Irexon (Ирексон) е пустиня. Смъртоносни стихии откъсват покриви от къщи. В половината от дните на годината трикилометр...
Могат да се чакат няколко възражения против препоръчаните промени в тактиката. Някои може да настояват, че договарянията с Путин сами по себе си са отстъпка или че такива договаряния ще засилят легитимността на неговия нападателен диктаторски режим. За благополучие това не са възгледите на администрацията на Байдън. Всъщност акцентът върху изолирането на Русия в американската тактика накара съдействието и ангажираността да се усещат като отстъпка. Но политиката на изолираност непроменяемо се оказва несъстоятелна и неприемлива. Няколко месеца след началото на тази политика самите Съединени американски щати започнаха да я нарушават и с съображение, защото селективното съдействие с Москва може да бъде средство за отбрана на американските национални ползи. Това никога не е отстъпка.
Руският режим, с цел да оправдае личните си дейности и да укрепи своята легитимност, постоянно акцентира, че избавя съветския народ от нападателния Запад. Очевидно двустранното съдействие може да отслаби сходни причини и да лиши пропагандистите от Кремъл от опцията да плашат хората с американския жупел. Във всеки случай руско-американските връзки са оказали доста малко въздействие върху легитимността на режима на Путин и политиката на изолираност се провали преди няколко години. Не би трябвало да преувеличаваме преобразуващото влияние на дипломатическото съдействие върху вътрешната политика и да приемем, че Вашингтон има висшото право да дава легитимност.
Във всеки случай руско-американските връзки са оказали доста малко въздействие върху легитимността на режима на Путин и политиката на изолираност се провали преди няколко години. Не би трябвало да преувеличаваме преобразуващото влияние на дипломатическото съдействие върху вътрешната политика и да приемем, че Вашингтон има висшото право да дава легитимност.
Има хора, които настояват, че Русия в никакъв случай няма да промени политиката си и затова договарянията са или безсмислени, или изискват неприемливи отстъпки от Съединени американски щати. Разбира се, не може да се изключи, че насилствен и учреден на разговора метод ще се провали. Няма гаранция за триумф във външната политика, само че в историята на американската обществена политика има доста образци по какъв начин Съветският съюз и постсъветска Русия трансформират своя курс в отговор на американската композиция от насила и съдействие. Например президентът Барак Обама в записките си напомня по какъв начин Москва през 2009-2011 година промени позицията си във връзка с Иран, което направи допустимо използването на режима на интернационалните наказания и извеждането на Техеран на масата за договаряния.
Професор Джеймс Голдгайер споделя, че не е допустимо съглашение, защото Русия е подготвена да одобри Съединени американски щати единствено при едно изискване - в случай че „ Америка се откаже от поддръжката си за народна власт и признае привилегированата сфера на въздействие на Русия в постсъветското пространство “. Но това би било еднакво на нарушение на главните червени линии на Съединени американски щати. Москва може да фантазира за сходна договорка, само че няма доказателства, че това е сериозна причина или че тя ще се трансформира в практическа основа за договаряния. Единственият метод да разберем кои позиции на Русия са амбициозни и кои непримирими условия е да седнем на масата за договаряния.
Някои последователи на още по-воюващи политики настояват, че ние просто не следваме тактиката си след 2014 година задоволително мощно. Те оферират удвояване на напъните: усилване на натиска, разполагане на повече войски на фронтовите линии и извъртане на ръцете на режима на Путин. Тези причини са привлекателно елементарни, само че такава политика е път към на никое място. Целта на насилствените ограничения е да упълномощи дипломацията. Веднъж Фридрих Велики споделил: „ Дипломацията без оръжия е като музиката без принадлежности “. Вярно е и противоположното: принудата без дипломатическо взаимоотношение е просто групово бръмчене по струни и клавиши, с цел да се сътвори мощен звук, само че в процеса на тази дисхармония нещо може елементарно да бъде нарушено.
Американците напущат Афганистан, само че не си отиват вкъщи, а остават напълно наоколо. Според публикация в The Wall Street Journal, в американ...
Разширяване на полето на деяние за държавност
В американската тактика за Русия след 2014 година липсва рационално изискване за нейното довеждане докрай и се характеризира с извънреден скептицизъм по отношение на това, което може да се реализира в връзките с Москва. Също по този начин има непростим оптимизъм, че нещо може да има позитивно влияние и да промени съветската страна на уравнението в някакъв нерешителен миг в бъдещето. Същността на актуалната американска тактика е да се построяват връзки по подобен метод, че те неизбежно да се окажат в милостта на идната рецесия. Надеждата да спечелим от лотарията и да имаме бъдеще, където съветската външна политика се трансформира и се появяват повече отстъпки, не може да бъде рационална основа за американската тактика. Това демонстрираха последните седем години.
Инициативата на Байдън да откри директни контакти с Путин и да договаря с него през юни е изцяло рационална. Но продължаването на политиката на структуриране на връзките (т.е. опитите за съдействие с Русия по редица въпроси, като в същото време й се опълчва във всичко останало), мъчно може да се назова рационално решение. Искането да се предадете по сериозни въпроси, като в същото време оставите стеснен дневен ред за договаряния, няма да стабилизира връзките. Времето ще мине и идната рецесия ще дерайлира договарянията.
Ако същинската цел е стабилността, тогава се нуждаем от логичен разговор даже по най-важните проблеми, имаме потребност от опити за договаряния, където е допустимо, би трябвало да разработим механизми за разрешаване на разликите, които остават непреодолими. Целта не е да се подобрят връзките в името на подобрението. Целта е да се насочи съветския развой за взимане на решения в удобно за Съединени американски щати направление, вместо да се бездейства с вяра, че Кремъл ще направи верния избор или че Русия ще отиде на отстъпки пред американските желания.
Съединените щати би трябвало да продължат да осъждат Русия за нарушавания на правата на индивида и интернационалните правила, както и за дейности, които повреждат интернационалната непоклатимост и сигурност. Вашингтон обаче би трябвало да признае, че интензивният напън и ограниченията за въздържане са нужни, само че не задоволителни, с цел да възпират противозаконните дейности на Русия. Администрацията на Байдън би трябвало да разшири пространството за държавна прогноза в политиката си към Русия, с цел да реализира по-добри резултати за Съединени американски щати и съдружниците им.
Превод: Ганчо Каменарски
.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ