Защо бащите трябва да играят с децата?
Бащите през днешния ден прекарват доста малко време с децата си. Качествено и осъзнато време. Те отсъстват или физически (за сметка на 2 годишното майчинстово на дамите, които преобладават неизбежно през първите години от живота на децата), или духовно - не поддържат връзка с тях на равнище оттатък битово-непосредственото. Но даже и за сметки и оценки да е тематиката на диалог, отново има способи бащите да поддържат връзка, възпитават и оказват трайно въздействие. За да стане това, бащинството би трябвало да е осъзнато с цялата съвестност и отговорност, която съставлява.
На последващо равнище, бащите са носители на концепцията за неустрашимост в фамилията. Те я оформят в визиите и на девойките, и на момчетата. Кое е обикновено за един мъж, какво е отношението и правилата му, по какъв начин взаимодейства с майката и женската страна и в себе си даже. Това е изключително значимо за децата, тъй като задава модели и за техните фамилии. Забелязвам по какъв начин неналичието на мъжки престиж в детството рефлектира в трайни дефицити в зрелия живот. Пораснали мъже, които не могат да съзреят, девойки, които търсят протекция от сътрудниците си, вместо равнопоставеност.
“Безспорно има житейски уроци, които единствено общуването с бащата може да даде на децата. И няма значение от пола на детето. Има значение, че във възпитанието би трябвало да има два престижа, които се допълват. И има територия, в която мъжете се усещат мощни и свободни и това е играта. ”
Колкото детето е по-малко, толкоз по-интензивно се учи от игрите. Но с годините децата не стопират да играят. Просто игрите им се трансформират. И играта, нейното значение и функционалност не стопират с края на детството, а се трансформира в спорт и изкуство, да вземем за пример. Затова, колкото е значимо таткото да се бори на пода с 3-годишното си момче, толкоз е значимо да учи на футбол (ако това умее) 12-годишното си момиче.
Какво учат децата посредством играта с татко си?
Учат се да управляват телата си. Мъжете постоянно са повече поощрявани да развиват физическата си интензивност, до момента в който дамите по-бързо се отхвърлят. Това се случва към пубертета - до тогава спортът е поле за изява на всички деца, до момента в който по време и след него девойките се насочват в други области. Затова спортът си остава най-вече мъжка територия - дамите разтоварват с шопинг с приятелки, мъжете - с футбол на дребни малки врати. Примерно. Мъжете са по-уверени във физическите действия и едно от нещата, които децата могат да научат от тях е по какъв начин да тичат по-бързо, плуват, пестейки сили, да хвърлят по-надалеч, да бъдат устойчиви и да се вслушват в телата си. Освен това бащите са по-склонни да изискват повече и да не одобряват отводи при първите компликации.
Да побеждават и да губят. Играта е развлечение, до момента в който не се стигне до това, че някой би трябвало да бъде победител, да бъде по-добрия. В живота постоянно срещаме хора, които не умеят да губят, изтървават нервите си или пък се потискат, в случай че изгубят, обезкуражават се да опитат отново. Ако децата не играят, спорт или друго, те няма по какъв начин да научат по какъв начин да се оправят с успеха или загубата. Бащите може да им покажат по какъв начин да се държат с победените, по какъв начин да поздравят спечелилия и по какъв начин да се оправят със личните си усеща. Жените бихме утешили, само че мъжете биха дали урок. " Спортната завист " или хъс за игра са качества, които децата би трябвало да запазят в себе си, стига да ги носят в темперамента. Побеждаването и губенето са и уроци по конкуренция и компромис.
Да отвръщат на ударите. Майките сме склонни да щадим децата, да ги вадим от обстановки, в които могат да се конфронтират директно. убеждаваме ги, че с дипломация, положително отношение, схващане и приемливост всичко може да се оправи. Но в живота не всеки път е по този начин. И майките с шок виждаме по какъв начин експанзията и несправедливостта побеждават и най-хубавото отношение. Децата не трябва да са жертви, само че споровете съществуват и някой би трябвало да им каже, че има обстановки, в които би трябвало да се изправят и да отвърнат. Бащите постоянно провокират децата да покажат тази част от себе си. Оставят играта да загрубее. Важна е границата, която се тегли тук, само че не е неприятно даже бащите да учат и момчета, и девойки по какъв начин да се отбраняват.
Да се отпускат и да се оставят на заниманието. Майките предлагаме доста игри, само че обичаме и да ги направляваме. Ние развиваме умения, разширяваме диапазона им, само че когато кажем - играта би трябвало да спре. Бащите не са по този начин, те оставят играта да е луда и свободна, даже да е криеница и блъскане. В свят, който става все по-контролиран от графици и проекти, свободната игра е същинска необичайност.
Да се сближават. Изглежда малко мъчно евентуално, че търкалянето, истеричния смях или в противен случай сериозната игра на футбол или федербал - може да имат такава функционалност, само че това Е качествено прекарано време с децата. То им дава това, от което имат потребност, води до доближаване и може да възпитава. Бащите описват истории за детството си, децата споделят за приятелчетата, за майките, показват страховете си и фантазиите си - тъй като са отпуснати и спокойни да го създадат. И както ние ги учим да готвят и да шият, татковците - да карат колело и да вършат коремни преси, Може и да е противоположното, само че е значим салдото и виновното, осъзнато родителство съумява да балансира.
На последващо равнище, бащите са носители на концепцията за неустрашимост в фамилията. Те я оформят в визиите и на девойките, и на момчетата. Кое е обикновено за един мъж, какво е отношението и правилата му, по какъв начин взаимодейства с майката и женската страна и в себе си даже. Това е изключително значимо за децата, тъй като задава модели и за техните фамилии. Забелязвам по какъв начин неналичието на мъжки престиж в детството рефлектира в трайни дефицити в зрелия живот. Пораснали мъже, които не могат да съзреят, девойки, които търсят протекция от сътрудниците си, вместо равнопоставеност.
“Безспорно има житейски уроци, които единствено общуването с бащата може да даде на децата. И няма значение от пола на детето. Има значение, че във възпитанието би трябвало да има два престижа, които се допълват. И има територия, в която мъжете се усещат мощни и свободни и това е играта. ”
Колкото детето е по-малко, толкоз по-интензивно се учи от игрите. Но с годините децата не стопират да играят. Просто игрите им се трансформират. И играта, нейното значение и функционалност не стопират с края на детството, а се трансформира в спорт и изкуство, да вземем за пример. Затова, колкото е значимо таткото да се бори на пода с 3-годишното си момче, толкоз е значимо да учи на футбол (ако това умее) 12-годишното си момиче.
Какво учат децата посредством играта с татко си?
Учат се да управляват телата си. Мъжете постоянно са повече поощрявани да развиват физическата си интензивност, до момента в който дамите по-бързо се отхвърлят. Това се случва към пубертета - до тогава спортът е поле за изява на всички деца, до момента в който по време и след него девойките се насочват в други области. Затова спортът си остава най-вече мъжка територия - дамите разтоварват с шопинг с приятелки, мъжете - с футбол на дребни малки врати. Примерно. Мъжете са по-уверени във физическите действия и едно от нещата, които децата могат да научат от тях е по какъв начин да тичат по-бързо, плуват, пестейки сили, да хвърлят по-надалеч, да бъдат устойчиви и да се вслушват в телата си. Освен това бащите са по-склонни да изискват повече и да не одобряват отводи при първите компликации.
Да побеждават и да губят. Играта е развлечение, до момента в който не се стигне до това, че някой би трябвало да бъде победител, да бъде по-добрия. В живота постоянно срещаме хора, които не умеят да губят, изтървават нервите си или пък се потискат, в случай че изгубят, обезкуражават се да опитат отново. Ако децата не играят, спорт или друго, те няма по какъв начин да научат по какъв начин да се оправят с успеха или загубата. Бащите може да им покажат по какъв начин да се държат с победените, по какъв начин да поздравят спечелилия и по какъв начин да се оправят със личните си усеща. Жените бихме утешили, само че мъжете биха дали урок. " Спортната завист " или хъс за игра са качества, които децата би трябвало да запазят в себе си, стига да ги носят в темперамента. Побеждаването и губенето са и уроци по конкуренция и компромис.
Да отвръщат на ударите. Майките сме склонни да щадим децата, да ги вадим от обстановки, в които могат да се конфронтират директно. убеждаваме ги, че с дипломация, положително отношение, схващане и приемливост всичко може да се оправи. Но в живота не всеки път е по този начин. И майките с шок виждаме по какъв начин експанзията и несправедливостта побеждават и най-хубавото отношение. Децата не трябва да са жертви, само че споровете съществуват и някой би трябвало да им каже, че има обстановки, в които би трябвало да се изправят и да отвърнат. Бащите постоянно провокират децата да покажат тази част от себе си. Оставят играта да загрубее. Важна е границата, която се тегли тук, само че не е неприятно даже бащите да учат и момчета, и девойки по какъв начин да се отбраняват.
Да се отпускат и да се оставят на заниманието. Майките предлагаме доста игри, само че обичаме и да ги направляваме. Ние развиваме умения, разширяваме диапазона им, само че когато кажем - играта би трябвало да спре. Бащите не са по този начин, те оставят играта да е луда и свободна, даже да е криеница и блъскане. В свят, който става все по-контролиран от графици и проекти, свободната игра е същинска необичайност.
Да се сближават. Изглежда малко мъчно евентуално, че търкалянето, истеричния смях или в противен случай сериозната игра на футбол или федербал - може да имат такава функционалност, само че това Е качествено прекарано време с децата. То им дава това, от което имат потребност, води до доближаване и може да възпитава. Бащите описват истории за детството си, децата споделят за приятелчетата, за майките, показват страховете си и фантазиите си - тъй като са отпуснати и спокойни да го създадат. И както ние ги учим да готвят и да шият, татковците - да карат колело и да вършат коремни преси, Може и да е противоположното, само че е значим салдото и виновното, осъзнато родителство съумява да балансира.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ