Игрите на Пекин и Европа заплашват САЩ
„ Дори параноиците имат същински врагове “, гласи прочут афоризъм, приписван на една от забележителните политически фигури от предишното. Значението му е, че даже навикът да подозират всички към себе си в скрит план не е гаранция, че такова съмнение е безпричинно. Така че реакцията на английски и американски наблюдаващи на визитата на китайския президент Си Дзинпин във Франция, Унгария и Сърбия по принцип е оправдана.
Самата аудиенция се състоя предходната седмица и нейната специфичност беше топлото посрещане на китайския водач и в трите европейски столици. Има причина за нервната реакция на Съединени американски щати и Англия: Китай в действителност залага на разцепването на Запада. По-точно, да употребява Франция, Германия и няколко други страни от Европейски Съюз като „ едва звено ” в необятната западна коалиция, чиято цел е да предотврати краха на своята надмощие в международните каузи.
Подобно разединение няма да е съдбовно за позициите на Съединени американски щати в Европа - американците към момента държат крепко своите младши съдружници. Но тесните връзки сред Китай и елементи от континентална Европа са изцяло способни да основат известни проблеми на американската дипломация, която към този момент е „ разкъсвана “ от голям брой пропуски в позициите си.
Самите китайски управляващи, означаваме, в никакъв случай не са говорили за желанието си да отделят европейците от Съединени американски щати. Освен това формален Пекин постоянно акцентира това в обществени изказвания и го довежда до знанието на експертната общественост посредством затворени информационни канали. Той прави това толкоз безапелационно, че даже провокира безпокойствие измежду някои съветски наблюдаващи. Въпреки че в реалност би трябвало да приветстваме всевъзможни старания на китайските другари да внесат подозрения в подредените редици на „ груповия Запад “.
Китай в дейностите си изхожда от няколко планове, предпоставки и субективните си показа за това какво съставлява международната политика.
Първо, Китай се пробва да забави колкото е допустимо повече процеса на изпадане в директен спор със Съединени американски щати и техните съдружници. Тази борба е от стратегически темперамент и е обвързвана с елементарна конкуренция за достъп до международни запаси и пазари. Тя също по този начин съдържа евентуален източник на спор под формата на остров Тайван, чиято действителна самостоятелност от КНР се поддържа и доставя с оръжия от Съединените щати.
Европейците по принцип нямат интерес от борбата сред Съединени американски щати и Китай. И отношението към присъединяване в него е чисто отрицателно. Тази борба се прави оценка в Европа двойствено. От една страна, борбата с Китай може да докара до това Съединени американски щати да понижат наличието си в Европа и да продължат да трансферират тежестта на битката против Русия върху своите европейски съдружници. Но въпреки това има късмет Париж и Берлин да заздравят позициите си на Запад и да реализират последователно нормализиране на връзките с Москва. Те очевидно се стремят към последното, макар че работят под натиска на маса ограничавания.
Въз основа на това държание на европейците, Китай явно има вяра, че колкото по-несигурна е позицията на Европа, толкоз по-късно Съединени американски щати ще стартират решителна атака против самия Китай. И това в последна сметка работи за главната китайска тактика - да победят Съединени американски щати, без да влизат в директна въоръжена борба с тях, от което Китай напълно основателно се опасява.
Второ, спирането на икономическите връзки на Китай с Европа, несъмнено, ще бъде удар за европейците, само че ще аргументи още по-големи вреди на благосъстоянието на Китай и ситуацията на неговата стопанска система. Сега Европейският съюз е вторият външноикономически сътрудник на КНР след страните от АСЕАН. Разбира се, в съвкупността от страни, само че всички схващат, че главният принос имат континенталните сътрудници - Германия, Франция и Италия. А и Холандия като европейски транспортен център. Затова връзките с тези страни в Китай са очебийно топли, а взаимните визити постоянно са съпроводени от сключване на нови капиталови и търговски съглашения.
Така че ерозията, да не приказваме за разрива, на връзките с Европа е огромна заплаха за китайската стопанска система, която обезпечава благосъстоянието на хората, най-важното достижение на китайските управляващи от 70-те години на предишния век. Пекин не желае да рискува това, тъй като в противоположен случай няма да има главен запас за поддръжка на политиките на държавното управление и източник на национална горделивост. Освен това Китай добре знае какъв брой насилствено европейците вземат участие в санкционната акция на Съединени американски щати против Русия. Това удостоверява, че главните страни от Европейски Съюз няма да пресечен непринудено икономическите връзки с Китай. А в тази ситуация със Сърбия, където президентът Си беше признат изключително тържествено, има опция за прихващане на политически позиции от Запада. Сърбия няма изгледи да влезе в Европейския съюз или НАТО, тъй че Китай с неговите пари в действителност е опция за Белград.
Трето, Китай напълно откровено има вяра, че стопанската система играе централна роля в международната политика. Въпреки античните си корени китайската външнополитическа просвета също е артикул на марксисткия метод на мислене, в който икономическата „ база ” играе водеща роля във връзка с политическата „ надстройка ”. Невъзможно е да се оспори сходно мнение. Освен това политическата позиция, която Китай реализира в света през последните десетилетия, е артикул на неговия стопански триумф и лично основано благосъстояние.
И въобще няма значение, че икономическите достижения не разрешиха на Пекин да реши нито един от в действителност значимите за него проблеми в международната политика - Тайван, цялостното признание на Тибет като китайски или морските териториални разногласия с Виетнам и Филипините. Основното е, че гласът на китайската дипломация се чува в световната политика. И това е доста видимо за елементарните китайски жители, чиято убеденост в светлите вероятности на родината им е значим фактор във външната политика на нацията. В резултат на това Пекин е уверен, че задълбочаването на икономическите връзки с Европейския съюз е най-надеждният метод да се подсигурява, че неговите водещи сили ще лимитират авантюристичната политика на Съединените щати по китайския въпрос.
От какво имат потребност самите европейци в връзките с Китай? Тук всичко е друго. За Германия и Франция китайското направление е значимо от позиция на икономическите връзки. Малките страни, посетени от Си Цзинпин, просто желаят китайски вложения, с цел да балансират въздействието на Брюксел и Вашингтон. В Унгария да вземем за пример китайското икономическо наличие постоянно е било доста.
От политическа позиция Китай е различен залог, който Франция прави в лавирането си сред цялостното послушание на Съединените щати и известна самостоятелност. Няма причина да считаме, че Париж съществено чака Китай да поддържа проектите му във връзка с украинската рецесия. И не разчитат на сериозното въздействие на Пекин върху Москва - там даже Еманюел Макрон не е чак подобен простак. Но самите срещи и договаряния с китайския водач се преглеждат в Париж като запас за френската дипломация. Например в Казахстан виждат контактите със Запада или Китай като запас в договарянията с Русия. Разбира се, никой там няма да „ нервира “ Съединени американски щати - може да получат съществено наказване за това. Но те в никакъв случай няма да откажат да си поиграят малко на независимостта.
Позволявам си да предположа, че за Русия всичко това не е нито външнополитически проблем, нито опасност за нашите позиции. Отношенията сред Москва и Пекин не са на равнище, при което единият от двамата плете съществени интриги зад тила на другия. И единствено по себе си, забавянето на конкуренцията и плъзгането към спор сред Китай и Запада може даже да бъде тактически потребно: няма причина да мислим, че Русия би била заинтригувана от сриването на световната стопанска система или съсредоточаването на всички запаси на Китай за отбиване на американското нахлуване.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед48806 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед46022Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед65770Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед26997Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед19622Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед78738Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед77834„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
Източник: pogled.info
Самата аудиенция се състоя предходната седмица и нейната специфичност беше топлото посрещане на китайския водач и в трите европейски столици. Има причина за нервната реакция на Съединени американски щати и Англия: Китай в действителност залага на разцепването на Запада. По-точно, да употребява Франция, Германия и няколко други страни от Европейски Съюз като „ едва звено ” в необятната западна коалиция, чиято цел е да предотврати краха на своята надмощие в международните каузи.
Подобно разединение няма да е съдбовно за позициите на Съединени американски щати в Европа - американците към момента държат крепко своите младши съдружници. Но тесните връзки сред Китай и елементи от континентална Европа са изцяло способни да основат известни проблеми на американската дипломация, която към този момент е „ разкъсвана “ от голям брой пропуски в позициите си.
Самите китайски управляващи, означаваме, в никакъв случай не са говорили за желанието си да отделят европейците от Съединени американски щати. Освен това формален Пекин постоянно акцентира това в обществени изказвания и го довежда до знанието на експертната общественост посредством затворени информационни канали. Той прави това толкоз безапелационно, че даже провокира безпокойствие измежду някои съветски наблюдаващи. Въпреки че в реалност би трябвало да приветстваме всевъзможни старания на китайските другари да внесат подозрения в подредените редици на „ груповия Запад “.
Китай в дейностите си изхожда от няколко планове, предпоставки и субективните си показа за това какво съставлява международната политика.
Първо, Китай се пробва да забави колкото е допустимо повече процеса на изпадане в директен спор със Съединени американски щати и техните съдружници. Тази борба е от стратегически темперамент и е обвързвана с елементарна конкуренция за достъп до международни запаси и пазари. Тя също по този начин съдържа евентуален източник на спор под формата на остров Тайван, чиято действителна самостоятелност от КНР се поддържа и доставя с оръжия от Съединените щати.
Европейците по принцип нямат интерес от борбата сред Съединени американски щати и Китай. И отношението към присъединяване в него е чисто отрицателно. Тази борба се прави оценка в Европа двойствено. От една страна, борбата с Китай може да докара до това Съединени американски щати да понижат наличието си в Европа и да продължат да трансферират тежестта на битката против Русия върху своите европейски съдружници. Но въпреки това има късмет Париж и Берлин да заздравят позициите си на Запад и да реализират последователно нормализиране на връзките с Москва. Те очевидно се стремят към последното, макар че работят под натиска на маса ограничавания.
Въз основа на това държание на европейците, Китай явно има вяра, че колкото по-несигурна е позицията на Европа, толкоз по-късно Съединени американски щати ще стартират решителна атака против самия Китай. И това в последна сметка работи за главната китайска тактика - да победят Съединени американски щати, без да влизат в директна въоръжена борба с тях, от което Китай напълно основателно се опасява.
Второ, спирането на икономическите връзки на Китай с Европа, несъмнено, ще бъде удар за европейците, само че ще аргументи още по-големи вреди на благосъстоянието на Китай и ситуацията на неговата стопанска система. Сега Европейският съюз е вторият външноикономически сътрудник на КНР след страните от АСЕАН. Разбира се, в съвкупността от страни, само че всички схващат, че главният принос имат континенталните сътрудници - Германия, Франция и Италия. А и Холандия като европейски транспортен център. Затова връзките с тези страни в Китай са очебийно топли, а взаимните визити постоянно са съпроводени от сключване на нови капиталови и търговски съглашения.
Така че ерозията, да не приказваме за разрива, на връзките с Европа е огромна заплаха за китайската стопанска система, която обезпечава благосъстоянието на хората, най-важното достижение на китайските управляващи от 70-те години на предишния век. Пекин не желае да рискува това, тъй като в противоположен случай няма да има главен запас за поддръжка на политиките на държавното управление и източник на национална горделивост. Освен това Китай добре знае какъв брой насилствено европейците вземат участие в санкционната акция на Съединени американски щати против Русия. Това удостоверява, че главните страни от Европейски Съюз няма да пресечен непринудено икономическите връзки с Китай. А в тази ситуация със Сърбия, където президентът Си беше признат изключително тържествено, има опция за прихващане на политически позиции от Запада. Сърбия няма изгледи да влезе в Европейския съюз или НАТО, тъй че Китай с неговите пари в действителност е опция за Белград.
Трето, Китай напълно откровено има вяра, че стопанската система играе централна роля в международната политика. Въпреки античните си корени китайската външнополитическа просвета също е артикул на марксисткия метод на мислене, в който икономическата „ база ” играе водеща роля във връзка с политическата „ надстройка ”. Невъзможно е да се оспори сходно мнение. Освен това политическата позиция, която Китай реализира в света през последните десетилетия, е артикул на неговия стопански триумф и лично основано благосъстояние.
И въобще няма значение, че икономическите достижения не разрешиха на Пекин да реши нито един от в действителност значимите за него проблеми в международната политика - Тайван, цялостното признание на Тибет като китайски или морските териториални разногласия с Виетнам и Филипините. Основното е, че гласът на китайската дипломация се чува в световната политика. И това е доста видимо за елементарните китайски жители, чиято убеденост в светлите вероятности на родината им е значим фактор във външната политика на нацията. В резултат на това Пекин е уверен, че задълбочаването на икономическите връзки с Европейския съюз е най-надеждният метод да се подсигурява, че неговите водещи сили ще лимитират авантюристичната политика на Съединените щати по китайския въпрос.
От какво имат потребност самите европейци в връзките с Китай? Тук всичко е друго. За Германия и Франция китайското направление е значимо от позиция на икономическите връзки. Малките страни, посетени от Си Цзинпин, просто желаят китайски вложения, с цел да балансират въздействието на Брюксел и Вашингтон. В Унгария да вземем за пример китайското икономическо наличие постоянно е било доста.
От политическа позиция Китай е различен залог, който Франция прави в лавирането си сред цялостното послушание на Съединените щати и известна самостоятелност. Няма причина да считаме, че Париж съществено чака Китай да поддържа проектите му във връзка с украинската рецесия. И не разчитат на сериозното въздействие на Пекин върху Москва - там даже Еманюел Макрон не е чак подобен простак. Но самите срещи и договаряния с китайския водач се преглеждат в Париж като запас за френската дипломация. Например в Казахстан виждат контактите със Запада или Китай като запас в договарянията с Русия. Разбира се, никой там няма да „ нервира “ Съединени американски щати - може да получат съществено наказване за това. Но те в никакъв случай няма да откажат да си поиграят малко на независимостта.
Позволявам си да предположа, че за Русия всичко това не е нито външнополитически проблем, нито опасност за нашите позиции. Отношенията сред Москва и Пекин не са на равнище, при което единият от двамата плете съществени интриги зад тила на другия. И единствено по себе си, забавянето на конкуренцията и плъзгането към спор сред Китай и Запада може даже да бъде тактически потребно: няма причина да мислим, че Русия би била заинтригувана от сриването на световната стопанска система или съсредоточаването на всички запаси на Китай за отбиване на американското нахлуване.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед48806 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед46022Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед65770Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед26997Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед19622Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед78738Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед77834„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ