Европейските обществени медии трескаво се адаптират към новите реалности
Аудио-визуалните медии, бъдещето на бранша и нужните промени бяха тематика на симпозиум, проведен тази седмица от университета Асас в Париж.
Брекзит, избирането на Доналд Тръмп и последвалата рецесия с подправените вести, през последните 2 години значително хвърлиха светлина върху възходящото съмнение на жителите към обичайните медии.
Недоверие, което не подмина европейските публични ефирни медии и сложи въпроса за легитимността на финансирането им с такса в някои страни.
В Италия да вземем за пример, това е разгарящият се спор по отношение на потреблението на обществени средства от RAI, тъй като макар стратегическите си старания за отваряне към цифрова телевизия, RAI би трябвало да се оправи с неудовлетворението на младежите.
За да се опълчи, групата се концентрира върху любопитен феномен: извънредно мощната прочувствена връзка сред италианските фенове (включително и най-малките) и извънредно известни водещи, същински икони на националното културно завещание.
Тъй като изцяло зависи от тези звезди на ефира, RAI им дава невероятни заплати, които ги прави най-високоплатени в сектора в Европа.
Резултатът е яд избрани пластове от популацията и надигането на от ден на ден гласове дали е законно даването на такива суми.
Но макар възходящото недоволство, публичните радио и телевизионни услуги в цяла Европа могат да се похвалят, че остават носители на качество и надеждност.
През декември 2016 година 80% от германците декларират, че публичните радио и телевизия са от значително значение, а 72% считат, че малкия екран е надеждна. Същата наклонност е налице и в Обединеното кралство, където проучване на Ofcom показва, че през 2016 година 78% от телевизионните фенове афишират, че са удовлетворени от това, което оферират публичните радио и телевизия, а 75% удостоверяват, че имат доверие на стратегиите в публичните медии, което е скок с 5% спрямо 2015.
Средата, в която всичко това се случва, явно е комплицирана (бурни промени в бранша, брутално нахлуване на огромни играчи, мъчно пригаждане към публичните потребности) слагат под въпрос методите за финансиране на публичните медии в Европа.
Въпреки това, тези медии могат да получат особено място в националния аудио-визуален пейзаж, където остават вектори на доверие и гаранти за несъмнено качество на наличието, предоставяно на жителите.
В цяла Европа спецификата на аудио-визуалните публични услуги се удостоверява от търсенето на качествено наличие и задължението да се обърне внимание на всички пластове в аудиторията. Но това е задача, която от време на време забравяме да споменем – опита, тестването, пионерството в трансформацията на бранша, както във връзка с наличието, по този начин и във връзка с организацията.
Тъй като финансирането им от реклами е лимитирано или даже изцяло неразрешено в някои страни (Испания например), публичните малките екрани са относително освободени от тежестта да „ молят рекламодателя " и с помощта на това могат да се възползват от опцията да обновяват и да се осмеляват да проучат нови територии.
Това направи преди няколко години датската социална телевизия DR като започва жанра „ Скандинавски ноар ", който пожъна огромен триумф. Този тъмен, обществено зает северен трилър сблъсква мита за скандинавската обществена страна с бедността и престъпността, които към момента съществуват в скандинавските общества, се появи дружно с датската поредност Borgen, която се трансформира в голям триумф на континента.
Същото нещо се случи и с шведския тийн сериал SKAM, реформаторски не като род, а по форма, защото е бил излъчен от NRK посредством уеб епизоди, по този начин и в обществени мрежи. Режим на разпространяване, пригоден към новите потребности, които донесе плодове, защото по-голямата част от епизодите се излъчват онлайн.
Този триумф накара NRK да приспособява програмните си практики и да заприказва през днешния ден за „ програмиране на 360° ", което слага в една повърхност всички екрани и всички способи за гледане телевизия.
И защото нововъведенията също се случват най-много зад кулисите, от ден на ден и повече европейски публични малките екрани се реорганизират, с цел да се приспособяват към тази нова обстановка, която към този момент не слага телевизионния правоприемник в центъра.
В немската провинция Бавария локалната социална телевизия възнамерява да сплоти трите си дирекции, разграничени понастоящем на радио/телевизия/интернет, и всички редакции към този момент работят дружно, с цел да насърчат синергията и появяването на „ световни медии ".
RTBF (La Radio-Télévision belge de la Communauté française, Белгийска социална радио и телевизия на френски език) също ще предприеме тази стъпка посредством унищожаване на отвесното разделяне сред радио, телевизия и интернет, с цел да се реорганизира към два стълба: наличие (създаване на програми) и медии (излъчване на програми), само че също и като изисква от своите мениджъри да аплайват наново за работните си места.
Би Би Си също мисли за преструктуриране на стратегии, а не за финансова поддръжка.
В цяла Европа акцентът се слага и върху нуждата от основаване на нови обединявания, с цел да се доближи сериозна маса и да се противостои на другите възможности. Освен това европейците не могат да си разрешат да дават 10 млн. $ за епизод, както прави американската Netflix.
Иновации в наличието и разпространяването му, метаморфоза на структурите, промяна на методите на финансиране: това е голяма стратегия, която чака аудио-визуални публични услуги в цяла Европа.
Затова RTBF, Би Би Си и баварската социална телевизия гъвкаво подхващат изцяло преустрояване на организацията си. /БГНЕС
--------
Александра Йе, шеф за нововъведенията във Франс телевизион. Анализът е оповестен в „ Мета медия “.
Брекзит, избирането на Доналд Тръмп и последвалата рецесия с подправените вести, през последните 2 години значително хвърлиха светлина върху възходящото съмнение на жителите към обичайните медии.
Недоверие, което не подмина европейските публични ефирни медии и сложи въпроса за легитимността на финансирането им с такса в някои страни.
В Италия да вземем за пример, това е разгарящият се спор по отношение на потреблението на обществени средства от RAI, тъй като макар стратегическите си старания за отваряне към цифрова телевизия, RAI би трябвало да се оправи с неудовлетворението на младежите.
За да се опълчи, групата се концентрира върху любопитен феномен: извънредно мощната прочувствена връзка сред италианските фенове (включително и най-малките) и извънредно известни водещи, същински икони на националното културно завещание.
Тъй като изцяло зависи от тези звезди на ефира, RAI им дава невероятни заплати, които ги прави най-високоплатени в сектора в Европа.
Резултатът е яд избрани пластове от популацията и надигането на от ден на ден гласове дали е законно даването на такива суми.
Но макар възходящото недоволство, публичните радио и телевизионни услуги в цяла Европа могат да се похвалят, че остават носители на качество и надеждност.
През декември 2016 година 80% от германците декларират, че публичните радио и телевизия са от значително значение, а 72% считат, че малкия екран е надеждна. Същата наклонност е налице и в Обединеното кралство, където проучване на Ofcom показва, че през 2016 година 78% от телевизионните фенове афишират, че са удовлетворени от това, което оферират публичните радио и телевизия, а 75% удостоверяват, че имат доверие на стратегиите в публичните медии, което е скок с 5% спрямо 2015.
Средата, в която всичко това се случва, явно е комплицирана (бурни промени в бранша, брутално нахлуване на огромни играчи, мъчно пригаждане към публичните потребности) слагат под въпрос методите за финансиране на публичните медии в Европа.
Въпреки това, тези медии могат да получат особено място в националния аудио-визуален пейзаж, където остават вектори на доверие и гаранти за несъмнено качество на наличието, предоставяно на жителите.
В цяла Европа спецификата на аудио-визуалните публични услуги се удостоверява от търсенето на качествено наличие и задължението да се обърне внимание на всички пластове в аудиторията. Но това е задача, която от време на време забравяме да споменем – опита, тестването, пионерството в трансформацията на бранша, както във връзка с наличието, по този начин и във връзка с организацията.
Тъй като финансирането им от реклами е лимитирано или даже изцяло неразрешено в някои страни (Испания например), публичните малките екрани са относително освободени от тежестта да „ молят рекламодателя " и с помощта на това могат да се възползват от опцията да обновяват и да се осмеляват да проучат нови територии.
Това направи преди няколко години датската социална телевизия DR като започва жанра „ Скандинавски ноар ", който пожъна огромен триумф. Този тъмен, обществено зает северен трилър сблъсква мита за скандинавската обществена страна с бедността и престъпността, които към момента съществуват в скандинавските общества, се появи дружно с датската поредност Borgen, която се трансформира в голям триумф на континента.
Същото нещо се случи и с шведския тийн сериал SKAM, реформаторски не като род, а по форма, защото е бил излъчен от NRK посредством уеб епизоди, по този начин и в обществени мрежи. Режим на разпространяване, пригоден към новите потребности, които донесе плодове, защото по-голямата част от епизодите се излъчват онлайн.
Този триумф накара NRK да приспособява програмните си практики и да заприказва през днешния ден за „ програмиране на 360° ", което слага в една повърхност всички екрани и всички способи за гледане телевизия.
И защото нововъведенията също се случват най-много зад кулисите, от ден на ден и повече европейски публични малките екрани се реорганизират, с цел да се приспособяват към тази нова обстановка, която към този момент не слага телевизионния правоприемник в центъра.
В немската провинция Бавария локалната социална телевизия възнамерява да сплоти трите си дирекции, разграничени понастоящем на радио/телевизия/интернет, и всички редакции към този момент работят дружно, с цел да насърчат синергията и появяването на „ световни медии ".
RTBF (La Radio-Télévision belge de la Communauté française, Белгийска социална радио и телевизия на френски език) също ще предприеме тази стъпка посредством унищожаване на отвесното разделяне сред радио, телевизия и интернет, с цел да се реорганизира към два стълба: наличие (създаване на програми) и медии (излъчване на програми), само че също и като изисква от своите мениджъри да аплайват наново за работните си места.
Би Би Си също мисли за преструктуриране на стратегии, а не за финансова поддръжка.
В цяла Европа акцентът се слага и върху нуждата от основаване на нови обединявания, с цел да се доближи сериозна маса и да се противостои на другите възможности. Освен това европейците не могат да си разрешат да дават 10 млн. $ за епизод, както прави американската Netflix.
Иновации в наличието и разпространяването му, метаморфоза на структурите, промяна на методите на финансиране: това е голяма стратегия, която чака аудио-визуални публични услуги в цяла Европа.
Затова RTBF, Би Би Си и баварската социална телевизия гъвкаво подхващат изцяло преустрояване на организацията си. /БГНЕС
--------
Александра Йе, шеф за нововъведенията във Франс телевизион. Анализът е оповестен в „ Мета медия “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ