Миниатюрни частици пластмаса навлизат в човешкия организъм всеки ден, без

Миниатюрни частици пластмаса навлизат в човешкия организъм всеки ден, без даже да го подозираме - освен до момента в който ядем и пием, само че и до момента в който дишаме.

Според някои оценки средностатистическият човек вдишва пластмаса на стойност една кредитна карта всяка седмица, като последствията за здравето са незнайни. През 2022 година учените за първи път откриват микропластмаса, която се крие в най-дълбоките елементи на човешкия бял дроб.

Днес пластмаста освен ни затрупва, само че и прониква в нас и в този момент учените бързат да схванат къде отиват тези замърсители, когато ги вдишваме, какъв брой дълго се задържат и дали имат токсични резултати.

Изследователи от Технологичния университет в Сидни (UTS) наблюдават прекосяването на пластмасата през дихателната система. Техният модел се основава на новаторския опит от 2023 година да се дефинират горещите точки, където микропластмасата и нанопластмасата могат да се събират в дихателните ни пътища.

Това предходно проучване се концентрира най-вече върху моделирането на горните дихателни пътища, само че в новото се преглежда по какъв начин въздухът и частиците минават през целия тракт, " от носната празнина до 13-то потомство на бронхиалното дърво ".

Той също по този начин моделира три разнообразни скорости на дишане - мудна, междинна и бърза - и три обособени размера на пластмасовите фрагменти: огромни микропластмаси, микропластмаси и нанопластмаси.

Резултатът е внимателен баланс, споделят откривателите, сред метода, по който гравитацията притегля пластмасите върху повърхността, и по какъв начин тъкмо вятърът ги разнася по коридора.

При естествена скорост на дишане моделът демонстрира, че микропластмасите във въздуха могат да покрият половината от повърхността на носната празнина. При по-бавна междинните по мярка замърсители се отсрочват най-вече в горните дихателни пътища, в това число носната празнина, гласовата кутия и мястото, където трахеята се свързва с гърлото. В същото време по-малките, сходни на прахуляк частици, са били разпределени по-равномерно в горните и долните дихателни пътища.

" Тенденцията при по-големите микропластмасови частици е да се отсрочват бързо в горните дихателни пътища, до момента в който вероятността по-малките нанопластмасови частици да избягат или да доближат по-дълбоки генерации дихателни пътища е по-голяма ", заключават откривателите.

Екипът декларира, че бъдещите модели би трябвало да включват информация за това по какъв начин пластмасовите частици могат да обхванат в алвеоларните торбички, където се прави обменът на О2 и въглероден диоксид, а също и по какъв начин слузта и ресничките в дихателните пътища могат да уловят или изчистят пластмасовите инфилтрати.

Сегашните открития удостоверяват предходни изследвания, които карат учените да допускат, че колкото по-малък е пластмасовият откъс, толкоз по-вероятно е той да проникне по-дълбоко в белия дроб - даже в алвеоларните торбички, където се реализира извънредно значим продан на газове.

Не единствено разградените пластмасови артикули, като бутилките за питиета, са причина за тази опасност. Обикновените козметични артикули, като песъчливата паста за зъби, се създават целеустремено с тези дребни фрагменти. Според някои данни в Индия пастата за зъби е виновна за отделянето на 1,4 милиарда грама микропластмасови частици всяка година.

Експерименталните данни изрично сочат, че когато бъдат вдишани, сходни дребни пластмаси имат способността да провокират възпаления, оксидативен стрес, увреждане на белодробната тъкан или систематични дисфункции в дихателните пътища. Досега обаче проучванията на евентуалните последствия за здравето от микропластмасите са лимитирани най-вече до скотски модели и човешки кафези.

Едно скорошно изключение е изследване измежду пациенти, подложени на хирургическа намеса, което открива, че тези, които са имали повече пластмаса в основна артерия на тялото си, са били изложени на по-голям риск от инфаркт, инсулт или гибел през идващите години. Предвид последствията, връзките сред сърдечното здраве и пластмасовите замърсители би трябвало да бъдат в допълнение проучени.

Днес въздухът е изпълнен с пластмасови частици и вероятността да ги вдишаме е голяма (това е вторият главен метод, по който навлизат в тялото ни), споделя машинният инженер Суваш Саха от UTS.

От решаващо значение за здравето на хората на всички места по света е токсиколозите да схванат изцяло къде отиват тези навсякъде публикувани частици, когато ги вдишваме, и какво вършат с телата ни.

Изследването е оповестено в Environmental Advances.

Източник: Science Alert