АИКБ е против минималната заплата
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) упорства за нов метод при определянето на минималната работна заплата за страната. Ние предлагаме минималните месечни работни заплати и минималното възнаграждение за час да се дефинират посредством бипартитно групово договаряне сред браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се прави по стопански действия, като по този метод то ще размени договарянето на минималните осигурителни приходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички бипартитно контрактувани МРЗ.
За това упорстват от работодателската организация.
АИКБ счита, че би трябвало да бъдат подхванати редица ограничения за увеличение на човешките запаси в трудоспособна възраст, които да са ориентирани в 2 направления: преди всичко промяна в пенсионната система и ускорение на темпа на повишаване на пенсионната възраст за мъжете и дамите и на второ място облекчение на административните процедури за импорт на работна ръка от трети страни.
Ето и позицията на АИКБ.
ПОЗИЦИЯ
НА АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
Пожарна охрана ПРОЕКТА НА
ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г.
Законът за държавния бюджет е фундаментална законодателна норма, посредством която парламентарното болшинство и излъченото от него държавно управление създават политики в другите сфери на обществено-икономическия живот и осъществят действието на държавния уред.
Позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е фокусирана главно върху предвижданите параметри на Бюджет – 2018 и плануваните в него политики на българското държавно управление и е съобразена с дадените към този момент рекомендации на бизнеса към Бюджет 2018 година за възстановяване на бизнес средата в България.
1. През 2017 година следим напредък на българската стопанска система.
Националният статистически институт разгласява ревизирани данни за Брутният вътрешен продукт за 2016 година по отношение на предварителните данни. Реалният стопански напредък се покачва с 0,5 % до 3,9 %, като повишаването се дължи както на потреблението, по този начин и на износа.
През второто тримесечие на 2017 година Брутният вътрешен продукт нараства с 3,7 % по отношение на същото на предходната година и с 1,0 % по отношение на първото тримесечие на 2017 година, демонстрират сезонно изгладените данни на националната статистика. Министерството на финансите усъвършенства упованията си за икономическия напредък на България през тази година до 4,0 % спрямо прогнозата за покачване от 3,0 %, направена напролет, a упованията за растежа на Брутният вътрешен продукт през идващите две години са в размер на 3,9 %. Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите отразява по-доброто от предстоящото показване на българската стопанска система през първата половина на 2017 година.
Според Министерството на финансите главен принос за растежа през тази година ще има вътрешното търсене (потребление и инвестиции). „ Очаква се удобната динамичност от първото полугодие на 2017 година да продължи до края на годината, като повишаването на частното ползване леко ще се забави. “
Очакваме също по този начин Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия (ЕК) да покачат прогнозите си за икономическия напредък на България за актуалната и идната година.
Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, че българската стопанска система е допустимо да нарасне през 2018 година сред 3,8 и 4,2 %.
Прогнозираният растеж на Брутният вътрешен продукт може да бъде реализиран, а и надхвърлен, в случай че държавното управление насочи систематични старания за решение на главния проблем на бизнеса, възпиращ увеличението на производството и износа, а точно – неналичието на квалифицирани и производителни човешки запаси. Планирането и ефикасното осъществяване на съответни ограничения за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и дълготрайно безработни лица, както и облекчение и улеснение на вноса на работна ръка от трети страни ще способства за поощряване на производството и износа и за увеличение на вътрешното ползване.
Този растеж би било допустимо да се извърши и в случай че не се случат следните неподходящи събития:
Извънредни външнополитически или външноикономически събития;
Политически или банкови рецесии в България;
Влошаване на външните условия за българския износ;
Срив на директните задгранични вложения.
Резултатите от анкетата измежду членовете на АИКБ също допускат сдържан оптимизъм във връзка с растежа през идната година. Данните демонстрират, че 61 % от интервюираните чакат продажбите да набъбнат и единствено 20% от тях считат, че финансовият резултат ще намалее през 2018 година. Работодателите чакат през 2018 година износът да се усили или да остане без смяна по отношение на 2017 година Показателни са и упованията, свързани с вътрешната капиталова интензивност – 33 % от членовете ни обмислят нарастване на вложенията, а 43% от тях считат, че размерът на вложенията през 2018 година ще остане без смяна по отношение на 2017 година
Ето и някои доказателства в поддръжка на тезата за реалистично обмисляне на растежа на Брутният вътрешен продукт в средносрочната прогноза (всички представени по-долу данни са на НСИ):
Динамичният ред на икономическия растеж продължава да демонстрира наклонност на повишение и в случай че прегледаме данните по тримесечия по отношение на съответното тримесечие на миналата година, то през последните 10 тримесечия (4-те на 2015 година, 4-те на 2016 година и първите 2 на 2017 г.), публично регистрирани от Национален статистически институт, се затвърждава изводът, че Брутният вътрешен продукт пораства с релативно непрекъснат ритъм:
2. Очакваните разноски по Консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2018 година са на равнище от 37,1 % от Брутният вътрешен продукт и наклонност за постигане на равнища от 35,5% през 2020 г.(Средносрочна бюджетна прогноза 2017 – 2019 г.). АИКБ утвърждава и поддържа наклонността за поддържане на невисок каузи на средствата, преразпределяни от държавния бюджет. Асоциацията на индустриалния капитал в България непроменяемо остава на позицията, че ограничението на преразпределението през бюджета е значим тласък за повишение на успеваемостта на държавната администрация и има антикорупционен резултат.
3. АИКБ продължава уверено и поредно да поддържа данъчната непоклатимост при ниски нива на данъчните ставки и изменение на нивата на осигурителните вноски за 2018 година в границите на контрактуваното сред обществените сътрудници и страната. Ние оценяваме данъчната непоклатимост и предвидимост като един от главните фактори за привличане на вложения и за обезпечаване на условия за стопански напредък. Заявеното опазване на размерите на ставките на всички налози, както и размерите и съотношенията на осигурителните вноски е добър сигнал към вложителите за предвидимостта и стабилността на данъчната система. Напомняме, че при предприемането на промени в данъчната политика, наложително следва да се ползва „ тест за МСП “, според рекомендациите на Европейски Съюз.
Правителството би трябвало да продължи битката със сивата стопанска система и контрабандата. Постигнатите резултати през 2016 година би трябвало да бъдат тласък за изпълнителната власт за по-нататъшно ограничение на данъчните измами, икономическите закононарушения и неофициалните практики. Изсветляването на стопанската система е инструмент за увеличение на бюджетните доходи и възстановяване на бюджетното салдо.
Ефективен инструмент за повишение на бюджетните доходи е и приватизирането на миноритарни дялове от държавни компании чрез тяхната продажба на Българска фондова борса.
4. В бюджетната прогноза за интервала 2018 – 2020 година задачата за недостига по КФП за 2018 и 2019 година се резервира надлежно на 1,0 % от Брутният вътрешен продукт и на 0,5 % от Брутният вътрешен продукт (Средносрочна бюджетна прогноза (ССБП) - 2018 - 2020). АИКБ остава на кардиналната си позиция, че страната би трябвало да се стреми към цялостно балансиране на обществените финанси, а даже в изискванията на прогресивен стопански цикъл и интензивен стопански напредък бихме подкрепили държавен бюджет с плануван остатък, които да бъде ориентиран към понижаване на държавния дълг.
През 2016 година държавният бюджет беше плануван с недостиг, само че беше изпълнен с остатък. Подобна е и наклонността на осъществяване на Бюджет 2017. Към месец септември на 2017 година Министерството на финансите регистрира остатък от 2,3 милиарда лв. по консолидираната стратегия. АИКБ постоянно е упорствала бюджетът на Република България да бъде плануван по този начин, че плануваните държавни разноски да бъдат финансирани само посредством приходите в него.
Като приятна изненада дефинираме прогнозата за бюджетния недостиг за 2017 година, направена в средносрочната бюджетна прогноза. Напомняме, че балансиране на бюджета беше и наша рекомендация към Бюджет - 2017. За страдание обаче, балансирането на бюджета ще бъде главно поради неизвършването на плануваните финансовите разноски, които са мотори на икономическия напредък.
Смятаме, че балансирането на Бюджет - 2018 е постижима цел, като запаси могат да бъдат открити в увеличение на приходите чрез повишение на събираемостта им и в усъвършенстване на разноските и повишение на успеваемостта и ефикасността им. Настоятелно призоваваме държавното управление да продължи напъните си в тази посока, като даже ускори своите упоритости.
Трябва да отбележим нашето задоволство и поддръжка за желанието на държавното управление за номинално понижаване на равнището на държавния дълг през 2018 година Това понижение би могло да бъде и по-голямо, в случай че бюджетът беше плануван уравновесен.
5. Реалистични са прогнозите за пазара на труда. Очаква се безработицата през тази година приблизително да спадне до 6,5%, с над един процентен пункт под миналогодишното ниво, а следващата година да се намали до 6,2%. През идващите две години (2019-2020) тя ще доближи 5,6% съгласно есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите.
Оценяваме прогнозата за нивото на претовареност и безработица като реалистична, само че предизвестяваме, че тя може и да не се извърши, в случай че страната не се откаже от административното вмешателство на пазара на труда (каквато е практиката сега при определянето на минималната работна заплата). АИКБ още веднъж предизвестява, че повишението на нивото на заетостта (особено на нискоквалифицираните кадри) би могло да се насърчи, в случай че се пристъпи към бипартитно договаряне на минималната работна заплата по сектори, в случай че бъдат отстранени минималните осигурителни прагове и доплащането за прослужено време (т.нар. “класове “). Отказът от административно установяване на МРЗ, МОД и на политика по приходите като цяло би осигурило опция за в допълнение повишаване на Брутният вътрешен продукт, както и за включване в претовареност на повече хора с ниска и без никаква подготовка.
„ Коефициентът на икономическа интензивност (15+) се чака да нарасне с по-бавен ритъм по отношение на миналата година, заради последователното стесняване на капацитета на свободния трудов запас, който би могъл да задоволи търсенето на труд.”
Демографските разбори и прогнози демонстрират, че би трябвало да се чака през идващите години заетостта да пораства с по-бавни темпове. Това постанова формулирането и ефикасното осъществяване в тясно съдействие със обществените сътрудници на дейни политики за поощряване на заетостта, активиране на неактивни безработни лица, подготовка и преквалификация на работната мощ.
В тази връзка, означаваме, че в плана на Държавния бюджет за 2018 година още веднъж не е планувано нарастване на средствата за дейни политики за поощряване на заетостта, посредством Националния проект за деяние по заетостта. Драстичното нарастване на минималната работна заплата мощно лимитира опциите за интервенции на пазара на труда, посредством ограниченията и стратегиите на НПДЗ. Фокусът на средствата от държавния бюджет, ориентирани към нарастване на заетостта и понижаване на безработицата, би трябвало да е ориентиран към подготовка и преквалификация на работната мощ, защото сега в България се следи явлението „ структурна безработица “. В държавния бюджет за 2018 година не проличава и целенасочена грижа на държавното управление за поддръжка на развиването на райони като Северозападна България и Странджа-Сакар.
АИКБ счита, че би трябвало да бъдат подхванати редица ограничения за увеличение на човешките запаси в трудоспособна възраст, които да са ориентирани в 2 направления: преди всичко промяна в пенсионната система и ускорение на темпа на повишаване на пенсионната възраст за мъжете и дамите и на второ място облекчение на административните процедури за импорт на работна ръка от трети страни.
АИКБ още веднъж се афишира против продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса обществени разноски, като да вземем за пример: първите три дни от компенсациите за краткотрайна неработоспособност, заплатен отпуск за времето на прилагане на отпуск по майчинство и други, за отменянето на които от дълго време настояваме.
АИКБ със угриженост отбелязва, че темпът на повишаване на средномесечната заплата на наетите по трудово правно отношение неведнъж надвишава темпа на повишаване на Брутният вътрешен продукт и инфлацията, както се вижда от данните по-долу:
Увеличението на МРЗ при започване на 2017 година, оказа сериозен напън върху конкурентоспособността на бизнеса, изключително поради обстоятелството, че минималната работна заплата съставлява недопустимо огромен дял от междинната работна заплата за страната.
Минималната работна заплата в България, която, за жалост, се дефинира административно, пораства „ избухливо “ на фона на останалите стопански системи в Европейски Съюз – „ остаряла “ Европа, „ нова “ Европа и Турция. Нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по браншове и сектори. За страдание, в средносрочната бюджетна прогноза още веднъж е записано административно нарастване на минималната работна заплата – процедура, срещу която АИКБ остро възразява.
АИКБ упорства за нов метод при определянето на минималната работна заплата за страната. Ние предлагаме минималните месечни работни заплати и минималното възнаграждение за час да се дефинират посредством бипартитно групово договаряне сред браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се прави по стопански действия, като по този метод то ще размени договарянето на минималните осигурителни приходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички бипартитно контрактувани МРЗ.
Едновременно с това, поддържаме предлагането да съществуват „ репери “ и ориентири, които да насочват договарянията за минималната работна заплата в избрана посока. Преговорите сред работодателите и синдикатите да се подкрепят методически с данни за избрани стопански индикатори, в това число и с изчислени по авансово контрактувана методика ориентировъчни горна и долна граница за договаряне на минималната работна заплата. До момента, консолидираното мнение на работодателите е, че долната граница би трябвало да бъде линията на беднотия, избрана за страната. В случай на липса на договореност сред обществените сътрудници, министърът на труда и министърът на стопанската система да вършат взаимно предложение до Министерския съвет за установяване на минималната работна заплата на база на упоменатите горна и долна граница, изчислени по авансово контрактуваната методика.
АИКБ още веднъж предлага преструктуриране на работната заплата и отпадането на спомагателното заплащане за прослужено време, така наречен „ класове “. Това ще преодолее дискриминационното разграничение сред държавните чиновници, за които такава смяна е в действие от повече от 5 години и наетите по трудово правно отношение служащи или чиновници, както и голословната разлика във възнаграждението на лица, извършващи идентична активност, само че с друг по дълготрайност трудов стаж.
В поддръжка на гореизложеното са и резултатите от извършената годишна анкета измежду членовете на АИКБ по повод настройките за пазара на труда. Две трети от интервюираните лица не чакат смяна в броя на заетите в предприятието лица. За разлика от синдикалните внушения, съвсем три четвърти от работодателите плануват нарастване на възнагражденията на заетите в компанията служащи и чиновници. Впрочем, сходни са настройките и на страната за повишение на възнагражденията в бюджетната сфера. Спекулациите, че работодателите не утвърждават растеж във възнагражденията се дължат на поредната ни позиция по повод размера на минималната работна заплата и административното й установяване! Докато едвам 4 % от интервюираните позволяват стесняване на разноските за труд, то болшинството от интервюираните (61 %) декларират, че МРЗ за 2018 година би трябвало да остане 460 лв..
Важно е да напомним, че 33 % от членовете ни обмислят нарастване на вложенията, а 71% от тях имат намерение да усилят възнагражденията. Това е сериозен сигнал, че с цел да съумеят да преодолеят възходящите дефицити и диспропорции в пазара на труда, забележителна част от мениджърите са склонни да финансират настоящи оперативни разноски вместо вложения в технологии и съоръжение, а това, съчетано с продължаването на държавната политика на административно установяване на МРЗ и МОД крие значителен риск от наклонност за понижаване на конкурентноспособността на сдруженията в средносрочен и дълготраен проект и в последна сметка до декапитализация на фирмите в България.
АИКБ изрично не поддържа и възразява против административното нарастване на минималните осигурителни прагове за 2018 година с 3,9%. Препоръчаме и по-плавно нарастване на минималния осигурителния приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите.
Увеличението на МОД несъмнено от Министъра на труда и обществената политика е без разумна икономическа обосновка и с потвърдено и оценено негативно влияние върху пазара на труда, заетостта, безработицата, безспорно ще докара до увеличение на „ сивата стопанска система “ в трудовите връзки, както и до понижение на чистите приходи на хиляди заети в редица стопански действия.
6. АИКБ със страдание отбелязва, че рекомендацията за преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата не е взета под внимание, освен това в показания план на бюджет разноските за прехрана на държавния уред порастват с 308,4 млн. лв.. Продължава отрицателната процедура да се удовлетворяват настояванията на нереформирани браншове за повишение на бюджетите им, без ясна визия и поръчки за идни промени. Трябва да бъде изработен функционален разбор и да се подхващат ограничения за закриване на държавни структури с отпаднали, дублирани или затихващи функционалности. Увеличаването на издръжката на министерствата и ведомствата е без ясна визия за промени и не подхожда на декларираното от българското държавно управление желание за редуциране на държавната администрация, посредством концентрация на еднотипови и дублирани административни действия, както и за възлагане на административни действия за финансова оптимизация и възстановяване на качеството на услугите.
АИКБ счита, идващите години са подобаващ миг за промяна в държавната администрация и за редуциране на човешки запаси заети в държавния уред. В интервал на напредък на стопанската система, в който във всички браншове на бизнеса се регистрира недостиг и липса на фрагменти, освободените от държавната администрация чиновници ще бъдат наети от действителния бранш, което ще поддържа българския бизнес, ще облекчи държавния бюджет и няма да се отрази на равнището на безработицата в страната.
АИКБ счита, че държавното управление би трябвало да постави още по-големи старания от направените до в този момент за усилване и насърчаване на използването на програмното бюджетиране, защото в сегашния миг то е условност. Увеличението на финансирането за бюджетните разпоредители би трябвало да бъде обвързвано с постигането на избрани цели и съответни резултати. Добре структурираните програмни бюджети на министерствата и ведомствата са гаранция за успеваемост на бюджетните разноски.
7. АИКБ не поддържа препоръчаните в Бюджет 2018 ограничения за повишение на обществените помощи и компенсации. Увеличението на компенсацията за развъждане на малко дете от 1 до 2 години (от 340 на 380 лева.), увеличението на минималния дневен размер на компенсацията за безработица (от 7,20 на 9,00 лева.), запазването на най-дългия интервал на майчинство в международен мащаб (410 дни) са показателни ограничения за неправилната политика във връзка с заетостта и обезпечаването на квалифицирани и производителни човешки запаси за българската стопанска система. Тези обществени ограничения не стимулират работната мощ да се включи в пазара на труда, а в противен случай те дезактивират и дезинтересират безработните и майките да стартират работа и това е в миг, в който българският бизнес регистрира недостиг и липса на работна ръка.
АИКБ поддържа нарастването на интервала за пресмятане на компенсацията за безработица (от 9/12 на 12/18), тъй като това е мярка, която реализира гореописаната цел и която ще има удобен финансов бюджетен резултат.
8. АИКБ не поддържа нарастването на разноските за бранш „ Вътрешен ред и сигурност” както като безспорна стойност, по този начин и като условен дял по отношение на Брутният вътрешен продукт. Дори предлагаме понижаване на бюджетите на първостепенните разпоредители в бранш „ Вътрешен ред и сигурност”, поради неизвършените промени в бранша, които рефлектират в потвърдено неефективни и неефикасни разноски.
АИКБ упорства при увеличение на разноските за защита, приоритет да има българската отбранителна индустрия там, където това е допустимо, а където не е - да се употребява интензивно практиката на офсетни поръчки.
9. АИКБ изрично поддържа увеличение на средствата в бюджета за бранш „ Образование и наука”. Винаги сме считали, че образованието и научните проучвания с фундаментален и прибавен темперамент са недофинансиран бранш, като настояваме акцентът в разходването на спомагателното финансиране да не е ориентиран единствено в нарастване на учителските заплати и издръжката на просветителните институции, а предпочитано към техническите университети, професионалното обучение, приложните научни изследвания(вкл. БАН), „ предпазените “ специалности и държавни стипендии, с ангажимент за реализация на стипендиантите в страната.
АИКБ предлага смяна в модела на финансиране на висшето обучение. Задържането на качествени експерти в България, за които е открит дефицит на трудовия пазар е проблем за развиването на българската стопанска система. Подходящ механизъм за поощряване и задържане на качествените експерти в България е въвеждането на финансов механизъм по дефицитни специалности, които да са обвързани със обвързване за студентите, след завършването си да останат да работят за прочут интервал в България. Подобен механизъм няма да е казус, защото през месец декември 2016 година с сходно предложение излезе и Министерски съвет посредством препоръчаната Наредба за осъществяване на стипендиантска стратегия в държавната администрация, като същата беше призната през месец януари 2017 година
АИКБ би подкрепила и взела участие в основаването и ръководството на нов, взаимен фонд за финансиране на научни проучвания и авангардни разработки с непосредствено приложение в българската промишленост, който да размени компрометирания действителен Фонд за научни проучвания.
Наличието на квалифицирана работна ръка е един от критериите за избор на страна, в която задграничните вложители вземат решение да влагат. За страдание, в последно време неналичието на квалифицирани фрагменти е причина, възпираща вложенията. Затова АИКБ счита, че е належащо провеждането на целенасочена държавна политика за повишение на привлекателността на специалности, от които пазара на труда регистрира недостиг – да вземем за пример от природо-математически и механически специалности.
Подкрепяме нарастване на средствата за просвета, като настояваме те да се употребяват дейно по предопределение, съответно в осъществяване на стандарта за попълване на фондовете от книги и периодика на обществените библиотеки в Република България.
10. АИКБ не вижда в държавния бюджет планове, които недвусмислено да демонстрират развиване и реализация на съответни промени в здравноосигурителната система. Всяка година при разискването на бюджета установяваме, че през последните години българското опазване на здравето е неефективно, българската нация застарява и се утежнява здравният статус на преобладаващата част от жителите. АИКБ предизвестява, че увеличението на финансовите разноски и разноските за лекарства не заместват действителните вложения и промяна в опазването на здравето, нито нуждата от тъкмо установяване на държавната политика и модела на развиване на опазването на здравето. Изказва своята угриженост за продължаващото утежняване на качеството на здравните услуги и за продължаващото приключване на фрагменти отвън страната.
АИКБ счита, че заплащането на осъществените здравни услуги би трябвало да е функционалност на резултатите от извършеното лекуване. Ефективността и ефикасността на здравно осигурителната система ще се увеличи, в случай че се сътвори конкурентна среда и се демонополизира активността на НЗОК. АИКБ упорства и да се продължи промяната в бранша, като се приватизират общинските лечебни заведения.
АИКБ неведнъж е предупреждавала за нереалистично високия брой на пенсиите по неработоспособност и още веднъж моли за предприемане на решителни дейности. Настояваме за незабавна промяна в здравната експертиза и експертизата на работоспособността, с цел да се приключи източването на средства от Национален осигурителен институт чрез приемане на инвалидни пенсии от работоспособни лица.
11. АИКБ отбелязва, че внедряването на електронни услуги и основаването на функциониращо електронно държавно управление трагично закъсняват и че на процедура обсегът на електронните услуги е извънредно стеснен, макар непрекъснато отделяните средства за задачата. АИКБ упорства да бъдат свързани главните бази данни в България, тъй че да обменят данни, с оглед ефикасното използване на процедура на ЗЕУ, като приветства подхванатите дейности за отпадане на условието за удостоверение за съдимост. Да бъде наложено държавната администрация да съблюдава законовите разпореждания и да не изисква от жители или юридически лица наново данни, които към този момент има или към този момент са предоставени в друга държавна администрация. Настояваме за формулиране и финансиране на политики за въвеждането на електронно правораздаване, електронно опазване на здравето, цифровизация на кадастъра и така нататък, както и за осъществяването на „ пътната карта “ с закрепени в нея съответни действия, реализатори, виновни институции и периоди за реализирането им.
Несъмнено внедряването на електронни услуги и основаването на функциониращо електронно държавно управление ще понижи административната тежест на бизнеса и жителите, ще ограничи корупцията и ще понижи личния състав в държавната администрация. Цели, които всяко държавно управление си слага при правенето на държавния бюджет за идната година и които към този момент 27 години не са реализирани.
За това упорстват от работодателската организация.
АИКБ счита, че би трябвало да бъдат подхванати редица ограничения за увеличение на човешките запаси в трудоспособна възраст, които да са ориентирани в 2 направления: преди всичко промяна в пенсионната система и ускорение на темпа на повишаване на пенсионната възраст за мъжете и дамите и на второ място облекчение на административните процедури за импорт на работна ръка от трети страни.
Ето и позицията на АИКБ.
ПОЗИЦИЯ
НА АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
Пожарна охрана ПРОЕКТА НА
ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г.
Законът за държавния бюджет е фундаментална законодателна норма, посредством която парламентарното болшинство и излъченото от него държавно управление създават политики в другите сфери на обществено-икономическия живот и осъществят действието на държавния уред.
Позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е фокусирана главно върху предвижданите параметри на Бюджет – 2018 и плануваните в него политики на българското държавно управление и е съобразена с дадените към този момент рекомендации на бизнеса към Бюджет 2018 година за възстановяване на бизнес средата в България.
1. През 2017 година следим напредък на българската стопанска система.
Националният статистически институт разгласява ревизирани данни за Брутният вътрешен продукт за 2016 година по отношение на предварителните данни. Реалният стопански напредък се покачва с 0,5 % до 3,9 %, като повишаването се дължи както на потреблението, по този начин и на износа.
През второто тримесечие на 2017 година Брутният вътрешен продукт нараства с 3,7 % по отношение на същото на предходната година и с 1,0 % по отношение на първото тримесечие на 2017 година, демонстрират сезонно изгладените данни на националната статистика. Министерството на финансите усъвършенства упованията си за икономическия напредък на България през тази година до 4,0 % спрямо прогнозата за покачване от 3,0 %, направена напролет, a упованията за растежа на Брутният вътрешен продукт през идващите две години са в размер на 3,9 %. Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите отразява по-доброто от предстоящото показване на българската стопанска система през първата половина на 2017 година.
Според Министерството на финансите главен принос за растежа през тази година ще има вътрешното търсене (потребление и инвестиции). „ Очаква се удобната динамичност от първото полугодие на 2017 година да продължи до края на годината, като повишаването на частното ползване леко ще се забави. “
Очакваме също по този начин Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия (ЕК) да покачат прогнозите си за икономическия напредък на България за актуалната и идната година.
Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, че българската стопанска система е допустимо да нарасне през 2018 година сред 3,8 и 4,2 %.
Прогнозираният растеж на Брутният вътрешен продукт може да бъде реализиран, а и надхвърлен, в случай че държавното управление насочи систематични старания за решение на главния проблем на бизнеса, възпиращ увеличението на производството и износа, а точно – неналичието на квалифицирани и производителни човешки запаси. Планирането и ефикасното осъществяване на съответни ограничения за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и дълготрайно безработни лица, както и облекчение и улеснение на вноса на работна ръка от трети страни ще способства за поощряване на производството и износа и за увеличение на вътрешното ползване.
Този растеж би било допустимо да се извърши и в случай че не се случат следните неподходящи събития:
Извънредни външнополитически или външноикономически събития;
Политически или банкови рецесии в България;
Влошаване на външните условия за българския износ;
Срив на директните задгранични вложения.
Резултатите от анкетата измежду членовете на АИКБ също допускат сдържан оптимизъм във връзка с растежа през идната година. Данните демонстрират, че 61 % от интервюираните чакат продажбите да набъбнат и единствено 20% от тях считат, че финансовият резултат ще намалее през 2018 година. Работодателите чакат през 2018 година износът да се усили или да остане без смяна по отношение на 2017 година Показателни са и упованията, свързани с вътрешната капиталова интензивност – 33 % от членовете ни обмислят нарастване на вложенията, а 43% от тях считат, че размерът на вложенията през 2018 година ще остане без смяна по отношение на 2017 година
Ето и някои доказателства в поддръжка на тезата за реалистично обмисляне на растежа на Брутният вътрешен продукт в средносрочната прогноза (всички представени по-долу данни са на НСИ):
Динамичният ред на икономическия растеж продължава да демонстрира наклонност на повишение и в случай че прегледаме данните по тримесечия по отношение на съответното тримесечие на миналата година, то през последните 10 тримесечия (4-те на 2015 година, 4-те на 2016 година и първите 2 на 2017 г.), публично регистрирани от Национален статистически институт, се затвърждава изводът, че Брутният вътрешен продукт пораства с релативно непрекъснат ритъм:
2. Очакваните разноски по Консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2018 година са на равнище от 37,1 % от Брутният вътрешен продукт и наклонност за постигане на равнища от 35,5% през 2020 г.(Средносрочна бюджетна прогноза 2017 – 2019 г.). АИКБ утвърждава и поддържа наклонността за поддържане на невисок каузи на средствата, преразпределяни от държавния бюджет. Асоциацията на индустриалния капитал в България непроменяемо остава на позицията, че ограничението на преразпределението през бюджета е значим тласък за повишение на успеваемостта на държавната администрация и има антикорупционен резултат.
3. АИКБ продължава уверено и поредно да поддържа данъчната непоклатимост при ниски нива на данъчните ставки и изменение на нивата на осигурителните вноски за 2018 година в границите на контрактуваното сред обществените сътрудници и страната. Ние оценяваме данъчната непоклатимост и предвидимост като един от главните фактори за привличане на вложения и за обезпечаване на условия за стопански напредък. Заявеното опазване на размерите на ставките на всички налози, както и размерите и съотношенията на осигурителните вноски е добър сигнал към вложителите за предвидимостта и стабилността на данъчната система. Напомняме, че при предприемането на промени в данъчната политика, наложително следва да се ползва „ тест за МСП “, според рекомендациите на Европейски Съюз.
Правителството би трябвало да продължи битката със сивата стопанска система и контрабандата. Постигнатите резултати през 2016 година би трябвало да бъдат тласък за изпълнителната власт за по-нататъшно ограничение на данъчните измами, икономическите закононарушения и неофициалните практики. Изсветляването на стопанската система е инструмент за увеличение на бюджетните доходи и възстановяване на бюджетното салдо.
Ефективен инструмент за повишение на бюджетните доходи е и приватизирането на миноритарни дялове от държавни компании чрез тяхната продажба на Българска фондова борса.
4. В бюджетната прогноза за интервала 2018 – 2020 година задачата за недостига по КФП за 2018 и 2019 година се резервира надлежно на 1,0 % от Брутният вътрешен продукт и на 0,5 % от Брутният вътрешен продукт (Средносрочна бюджетна прогноза (ССБП) - 2018 - 2020). АИКБ остава на кардиналната си позиция, че страната би трябвало да се стреми към цялостно балансиране на обществените финанси, а даже в изискванията на прогресивен стопански цикъл и интензивен стопански напредък бихме подкрепили държавен бюджет с плануван остатък, които да бъде ориентиран към понижаване на държавния дълг.
През 2016 година държавният бюджет беше плануван с недостиг, само че беше изпълнен с остатък. Подобна е и наклонността на осъществяване на Бюджет 2017. Към месец септември на 2017 година Министерството на финансите регистрира остатък от 2,3 милиарда лв. по консолидираната стратегия. АИКБ постоянно е упорствала бюджетът на Република България да бъде плануван по този начин, че плануваните държавни разноски да бъдат финансирани само посредством приходите в него.
Като приятна изненада дефинираме прогнозата за бюджетния недостиг за 2017 година, направена в средносрочната бюджетна прогноза. Напомняме, че балансиране на бюджета беше и наша рекомендация към Бюджет - 2017. За страдание обаче, балансирането на бюджета ще бъде главно поради неизвършването на плануваните финансовите разноски, които са мотори на икономическия напредък.
Смятаме, че балансирането на Бюджет - 2018 е постижима цел, като запаси могат да бъдат открити в увеличение на приходите чрез повишение на събираемостта им и в усъвършенстване на разноските и повишение на успеваемостта и ефикасността им. Настоятелно призоваваме държавното управление да продължи напъните си в тази посока, като даже ускори своите упоритости.
Трябва да отбележим нашето задоволство и поддръжка за желанието на държавното управление за номинално понижаване на равнището на държавния дълг през 2018 година Това понижение би могло да бъде и по-голямо, в случай че бюджетът беше плануван уравновесен.
5. Реалистични са прогнозите за пазара на труда. Очаква се безработицата през тази година приблизително да спадне до 6,5%, с над един процентен пункт под миналогодишното ниво, а следващата година да се намали до 6,2%. През идващите две години (2019-2020) тя ще доближи 5,6% съгласно есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите.
Оценяваме прогнозата за нивото на претовареност и безработица като реалистична, само че предизвестяваме, че тя може и да не се извърши, в случай че страната не се откаже от административното вмешателство на пазара на труда (каквато е практиката сега при определянето на минималната работна заплата). АИКБ още веднъж предизвестява, че повишението на нивото на заетостта (особено на нискоквалифицираните кадри) би могло да се насърчи, в случай че се пристъпи към бипартитно договаряне на минималната работна заплата по сектори, в случай че бъдат отстранени минималните осигурителни прагове и доплащането за прослужено време (т.нар. “класове “). Отказът от административно установяване на МРЗ, МОД и на политика по приходите като цяло би осигурило опция за в допълнение повишаване на Брутният вътрешен продукт, както и за включване в претовареност на повече хора с ниска и без никаква подготовка.
„ Коефициентът на икономическа интензивност (15+) се чака да нарасне с по-бавен ритъм по отношение на миналата година, заради последователното стесняване на капацитета на свободния трудов запас, който би могъл да задоволи търсенето на труд.”
Демографските разбори и прогнози демонстрират, че би трябвало да се чака през идващите години заетостта да пораства с по-бавни темпове. Това постанова формулирането и ефикасното осъществяване в тясно съдействие със обществените сътрудници на дейни политики за поощряване на заетостта, активиране на неактивни безработни лица, подготовка и преквалификация на работната мощ.
В тази връзка, означаваме, че в плана на Държавния бюджет за 2018 година още веднъж не е планувано нарастване на средствата за дейни политики за поощряване на заетостта, посредством Националния проект за деяние по заетостта. Драстичното нарастване на минималната работна заплата мощно лимитира опциите за интервенции на пазара на труда, посредством ограниченията и стратегиите на НПДЗ. Фокусът на средствата от държавния бюджет, ориентирани към нарастване на заетостта и понижаване на безработицата, би трябвало да е ориентиран към подготовка и преквалификация на работната мощ, защото сега в България се следи явлението „ структурна безработица “. В държавния бюджет за 2018 година не проличава и целенасочена грижа на държавното управление за поддръжка на развиването на райони като Северозападна България и Странджа-Сакар.
АИКБ счита, че би трябвало да бъдат подхванати редица ограничения за увеличение на човешките запаси в трудоспособна възраст, които да са ориентирани в 2 направления: преди всичко промяна в пенсионната система и ускорение на темпа на повишаване на пенсионната възраст за мъжете и дамите и на второ място облекчение на административните процедури за импорт на работна ръка от трети страни.
АИКБ още веднъж се афишира против продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса обществени разноски, като да вземем за пример: първите три дни от компенсациите за краткотрайна неработоспособност, заплатен отпуск за времето на прилагане на отпуск по майчинство и други, за отменянето на които от дълго време настояваме.
АИКБ със угриженост отбелязва, че темпът на повишаване на средномесечната заплата на наетите по трудово правно отношение неведнъж надвишава темпа на повишаване на Брутният вътрешен продукт и инфлацията, както се вижда от данните по-долу:
Увеличението на МРЗ при започване на 2017 година, оказа сериозен напън върху конкурентоспособността на бизнеса, изключително поради обстоятелството, че минималната работна заплата съставлява недопустимо огромен дял от междинната работна заплата за страната.
Минималната работна заплата в България, която, за жалост, се дефинира административно, пораства „ избухливо “ на фона на останалите стопански системи в Европейски Съюз – „ остаряла “ Европа, „ нова “ Европа и Турция. Нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по браншове и сектори. За страдание, в средносрочната бюджетна прогноза още веднъж е записано административно нарастване на минималната работна заплата – процедура, срещу която АИКБ остро възразява.
АИКБ упорства за нов метод при определянето на минималната работна заплата за страната. Ние предлагаме минималните месечни работни заплати и минималното възнаграждение за час да се дефинират посредством бипартитно групово договаряне сред браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се прави по стопански действия, като по този метод то ще размени договарянето на минималните осигурителни приходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички бипартитно контрактувани МРЗ.
Едновременно с това, поддържаме предлагането да съществуват „ репери “ и ориентири, които да насочват договарянията за минималната работна заплата в избрана посока. Преговорите сред работодателите и синдикатите да се подкрепят методически с данни за избрани стопански индикатори, в това число и с изчислени по авансово контрактувана методика ориентировъчни горна и долна граница за договаряне на минималната работна заплата. До момента, консолидираното мнение на работодателите е, че долната граница би трябвало да бъде линията на беднотия, избрана за страната. В случай на липса на договореност сред обществените сътрудници, министърът на труда и министърът на стопанската система да вършат взаимно предложение до Министерския съвет за установяване на минималната работна заплата на база на упоменатите горна и долна граница, изчислени по авансово контрактуваната методика.
АИКБ още веднъж предлага преструктуриране на работната заплата и отпадането на спомагателното заплащане за прослужено време, така наречен „ класове “. Това ще преодолее дискриминационното разграничение сред държавните чиновници, за които такава смяна е в действие от повече от 5 години и наетите по трудово правно отношение служащи или чиновници, както и голословната разлика във възнаграждението на лица, извършващи идентична активност, само че с друг по дълготрайност трудов стаж.
В поддръжка на гореизложеното са и резултатите от извършената годишна анкета измежду членовете на АИКБ по повод настройките за пазара на труда. Две трети от интервюираните лица не чакат смяна в броя на заетите в предприятието лица. За разлика от синдикалните внушения, съвсем три четвърти от работодателите плануват нарастване на възнагражденията на заетите в компанията служащи и чиновници. Впрочем, сходни са настройките и на страната за повишение на възнагражденията в бюджетната сфера. Спекулациите, че работодателите не утвърждават растеж във възнагражденията се дължат на поредната ни позиция по повод размера на минималната работна заплата и административното й установяване! Докато едвам 4 % от интервюираните позволяват стесняване на разноските за труд, то болшинството от интервюираните (61 %) декларират, че МРЗ за 2018 година би трябвало да остане 460 лв..
Важно е да напомним, че 33 % от членовете ни обмислят нарастване на вложенията, а 71% от тях имат намерение да усилят възнагражденията. Това е сериозен сигнал, че с цел да съумеят да преодолеят възходящите дефицити и диспропорции в пазара на труда, забележителна част от мениджърите са склонни да финансират настоящи оперативни разноски вместо вложения в технологии и съоръжение, а това, съчетано с продължаването на държавната политика на административно установяване на МРЗ и МОД крие значителен риск от наклонност за понижаване на конкурентноспособността на сдруженията в средносрочен и дълготраен проект и в последна сметка до декапитализация на фирмите в България.
АИКБ изрично не поддържа и възразява против административното нарастване на минималните осигурителни прагове за 2018 година с 3,9%. Препоръчаме и по-плавно нарастване на минималния осигурителния приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите.
Увеличението на МОД несъмнено от Министъра на труда и обществената политика е без разумна икономическа обосновка и с потвърдено и оценено негативно влияние върху пазара на труда, заетостта, безработицата, безспорно ще докара до увеличение на „ сивата стопанска система “ в трудовите връзки, както и до понижение на чистите приходи на хиляди заети в редица стопански действия.
6. АИКБ със страдание отбелязва, че рекомендацията за преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата не е взета под внимание, освен това в показания план на бюджет разноските за прехрана на държавния уред порастват с 308,4 млн. лв.. Продължава отрицателната процедура да се удовлетворяват настояванията на нереформирани браншове за повишение на бюджетите им, без ясна визия и поръчки за идни промени. Трябва да бъде изработен функционален разбор и да се подхващат ограничения за закриване на държавни структури с отпаднали, дублирани или затихващи функционалности. Увеличаването на издръжката на министерствата и ведомствата е без ясна визия за промени и не подхожда на декларираното от българското държавно управление желание за редуциране на държавната администрация, посредством концентрация на еднотипови и дублирани административни действия, както и за възлагане на административни действия за финансова оптимизация и възстановяване на качеството на услугите.
АИКБ счита, идващите години са подобаващ миг за промяна в държавната администрация и за редуциране на човешки запаси заети в държавния уред. В интервал на напредък на стопанската система, в който във всички браншове на бизнеса се регистрира недостиг и липса на фрагменти, освободените от държавната администрация чиновници ще бъдат наети от действителния бранш, което ще поддържа българския бизнес, ще облекчи държавния бюджет и няма да се отрази на равнището на безработицата в страната.
АИКБ счита, че държавното управление би трябвало да постави още по-големи старания от направените до в този момент за усилване и насърчаване на използването на програмното бюджетиране, защото в сегашния миг то е условност. Увеличението на финансирането за бюджетните разпоредители би трябвало да бъде обвързвано с постигането на избрани цели и съответни резултати. Добре структурираните програмни бюджети на министерствата и ведомствата са гаранция за успеваемост на бюджетните разноски.
7. АИКБ не поддържа препоръчаните в Бюджет 2018 ограничения за повишение на обществените помощи и компенсации. Увеличението на компенсацията за развъждане на малко дете от 1 до 2 години (от 340 на 380 лева.), увеличението на минималния дневен размер на компенсацията за безработица (от 7,20 на 9,00 лева.), запазването на най-дългия интервал на майчинство в международен мащаб (410 дни) са показателни ограничения за неправилната политика във връзка с заетостта и обезпечаването на квалифицирани и производителни човешки запаси за българската стопанска система. Тези обществени ограничения не стимулират работната мощ да се включи в пазара на труда, а в противен случай те дезактивират и дезинтересират безработните и майките да стартират работа и това е в миг, в който българският бизнес регистрира недостиг и липса на работна ръка.
АИКБ поддържа нарастването на интервала за пресмятане на компенсацията за безработица (от 9/12 на 12/18), тъй като това е мярка, която реализира гореописаната цел и която ще има удобен финансов бюджетен резултат.
8. АИКБ не поддържа нарастването на разноските за бранш „ Вътрешен ред и сигурност” както като безспорна стойност, по този начин и като условен дял по отношение на Брутният вътрешен продукт. Дори предлагаме понижаване на бюджетите на първостепенните разпоредители в бранш „ Вътрешен ред и сигурност”, поради неизвършените промени в бранша, които рефлектират в потвърдено неефективни и неефикасни разноски.
АИКБ упорства при увеличение на разноските за защита, приоритет да има българската отбранителна индустрия там, където това е допустимо, а където не е - да се употребява интензивно практиката на офсетни поръчки.
9. АИКБ изрично поддържа увеличение на средствата в бюджета за бранш „ Образование и наука”. Винаги сме считали, че образованието и научните проучвания с фундаментален и прибавен темперамент са недофинансиран бранш, като настояваме акцентът в разходването на спомагателното финансиране да не е ориентиран единствено в нарастване на учителските заплати и издръжката на просветителните институции, а предпочитано към техническите университети, професионалното обучение, приложните научни изследвания(вкл. БАН), „ предпазените “ специалности и държавни стипендии, с ангажимент за реализация на стипендиантите в страната.
АИКБ предлага смяна в модела на финансиране на висшето обучение. Задържането на качествени експерти в България, за които е открит дефицит на трудовия пазар е проблем за развиването на българската стопанска система. Подходящ механизъм за поощряване и задържане на качествените експерти в България е въвеждането на финансов механизъм по дефицитни специалности, които да са обвързани със обвързване за студентите, след завършването си да останат да работят за прочут интервал в България. Подобен механизъм няма да е казус, защото през месец декември 2016 година с сходно предложение излезе и Министерски съвет посредством препоръчаната Наредба за осъществяване на стипендиантска стратегия в държавната администрация, като същата беше призната през месец януари 2017 година
АИКБ би подкрепила и взела участие в основаването и ръководството на нов, взаимен фонд за финансиране на научни проучвания и авангардни разработки с непосредствено приложение в българската промишленост, който да размени компрометирания действителен Фонд за научни проучвания.
Наличието на квалифицирана работна ръка е един от критериите за избор на страна, в която задграничните вложители вземат решение да влагат. За страдание, в последно време неналичието на квалифицирани фрагменти е причина, възпираща вложенията. Затова АИКБ счита, че е належащо провеждането на целенасочена държавна политика за повишение на привлекателността на специалности, от които пазара на труда регистрира недостиг – да вземем за пример от природо-математически и механически специалности.
Подкрепяме нарастване на средствата за просвета, като настояваме те да се употребяват дейно по предопределение, съответно в осъществяване на стандарта за попълване на фондовете от книги и периодика на обществените библиотеки в Република България.
10. АИКБ не вижда в държавния бюджет планове, които недвусмислено да демонстрират развиване и реализация на съответни промени в здравноосигурителната система. Всяка година при разискването на бюджета установяваме, че през последните години българското опазване на здравето е неефективно, българската нация застарява и се утежнява здравният статус на преобладаващата част от жителите. АИКБ предизвестява, че увеличението на финансовите разноски и разноските за лекарства не заместват действителните вложения и промяна в опазването на здравето, нито нуждата от тъкмо установяване на държавната политика и модела на развиване на опазването на здравето. Изказва своята угриженост за продължаващото утежняване на качеството на здравните услуги и за продължаващото приключване на фрагменти отвън страната.
АИКБ счита, че заплащането на осъществените здравни услуги би трябвало да е функционалност на резултатите от извършеното лекуване. Ефективността и ефикасността на здравно осигурителната система ще се увеличи, в случай че се сътвори конкурентна среда и се демонополизира активността на НЗОК. АИКБ упорства и да се продължи промяната в бранша, като се приватизират общинските лечебни заведения.
АИКБ неведнъж е предупреждавала за нереалистично високия брой на пенсиите по неработоспособност и още веднъж моли за предприемане на решителни дейности. Настояваме за незабавна промяна в здравната експертиза и експертизата на работоспособността, с цел да се приключи източването на средства от Национален осигурителен институт чрез приемане на инвалидни пенсии от работоспособни лица.
11. АИКБ отбелязва, че внедряването на електронни услуги и основаването на функциониращо електронно държавно управление трагично закъсняват и че на процедура обсегът на електронните услуги е извънредно стеснен, макар непрекъснато отделяните средства за задачата. АИКБ упорства да бъдат свързани главните бази данни в България, тъй че да обменят данни, с оглед ефикасното използване на процедура на ЗЕУ, като приветства подхванатите дейности за отпадане на условието за удостоверение за съдимост. Да бъде наложено държавната администрация да съблюдава законовите разпореждания и да не изисква от жители или юридически лица наново данни, които към този момент има или към този момент са предоставени в друга държавна администрация. Настояваме за формулиране и финансиране на политики за въвеждането на електронно правораздаване, електронно опазване на здравето, цифровизация на кадастъра и така нататък, както и за осъществяването на „ пътната карта “ с закрепени в нея съответни действия, реализатори, виновни институции и периоди за реализирането им.
Несъмнено внедряването на електронни услуги и основаването на функциониращо електронно държавно управление ще понижи административната тежест на бизнеса и жителите, ще ограничи корупцията и ще понижи личния състав в държавната администрация. Цели, които всяко държавно управление си слага при правенето на държавния бюджет за идната година и които към този момент 27 години не са реализирани.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ