Анализ на АКФ: Чрез SLAPP делата се налага натиск върху журналисти и граждански активисти
Антикорупционният фонд /АКФ/ показа нов разбор, озаглавен „ Цената на свободното слово. Анализ на правосъдни производства с характерностите на SLAPP в България “.
Докладът е първи опит за последователен преглед и разбор на насъбраната в български съдилища правна процедура по така наречен „ стратегически каузи против обществено присъединяване “ /известни с британския акроним SLAPP/ против публицисти и цивилен деятели в България за интервала 2000- март 2023 година.
Докладът включва разбор и коментар на практиката на българските съдилища по 65 цивилен , наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, носещи белези на SLAPP, за последните 20 години, както и три решения на Европейския съд по правата на индивида против България по случаи с детайли на SLAPP.
„ SLAPP делата са очевидно голословни или мощно пресилени правосъдни производства, посредством които политици, предприемачи, корпорации, държавни органи се пробват да употребяват опциите на правосъдната система, с цел да наложат финансов и психически напън върху публицисти и цивилен деятели. Целта им е да ги сплашат и – в последна сметка – да им наложат цензура “ , споделят създателите на разбора Лора Георгиева и София Желева , правни съветници в АКФ.
„ Инициаторите на делата в болшинството случаи ги стартират с ясното схващане, че нямат задоволително учредения да завоюват в съда “ , разяснява Лора Георгиева и добави:
„ Целта им е не толкоз победа, колкото нескончаем правосъден напън. “
По-голямата част от гражданските и наказателни каузи за интервала 2000 – март 2023 са завършили в интерес на публицистите – става дума за 87,5% от гражданските каузи и 86% от наказателните каузи .
„ Тези данни не са мотив за утешение, защото един много висок % от делата – 12,5% от гражданските и 14% от наказателните каузи – в последна сметка приключват с наказание на публицистите “ , добавя София Желева.
Дори и когато не приключват със правосъдна победа обаче, делата-шамари са ефикасни, защото съумяват да ангажират човешките и финансови запаси на публицистите и гражданските деятели за нескончаем интервал от време. Средната дълготрайност на делата-шамари е 2,8 години . Те нормално протичат през всички правосъдни инстанции, което води и до дълготрайност в множеството случаи от близо 3 години.
От общо 64 каузи , включени в статистиката, 20 са траяли 2 години, 19 – 3 години, а 6 – 5 или повече години. По прегледаните каузи българските публицисти, медии и цивилен деятели са прекарали в правосъдни зали общо 181 години.
„ През този интервал ангажираните в правосъдния спор журналисти/активисти са принудени да продължат работата си със съзнанието, че още веднъж могат да бъдат преднамерено упрекнати “ , разясняват създателите на разбора.
Продължителните стрес и напрежение по време на делата и последствията от изхода им отекват надълбоко измежду журналистическата общественост и цялото общество и имат сериозен риск от възпиращ резултат и върху други евентуално наранени лица.
Данните демонстрират и нарастване на броя каузи и претендираните компенсации . За прегледания интервал 2000 – март 2023 е налице както последователно нарастване на броя на делата-шамари, по този начин и нарастване на претендираните размери на компенсациите по гражданските каузи. Най-много каузи са заведени през 2015 и 2018 година, като 50 от общо 64 каузи са заведени в интервала 2015 – 2023 година В последните две години, които анализът обгръща, са заведени две каузи с размер на желае 1 млн. лв. .
„ Исковете за финансови компенсации на висока стойност, както и авансово поръчителство посредством запор на активи усилват психологическия напън върху обектите на SLAPP и основават сериозен риск от автоцензура или цензура от страна на медията, както и от накърняване на финансовата непоклатимост на медията “ , разяснява София Желева.
Алтернативни форми на напън. Освен ангажирането на публицистите като страна в цивилен и наказателни правосъдни процеси, създателите на разбора обръщат внимание и на други, не по-малко застрашаващи свободата на словото явления, характерни за българската среда: административни и административнонаказателни производства против медии и цивилен организации, които наподобяват стимулирани от цели отвън законовата цел на сходни производства; потребление на дисциплинарни производства като форма на натиск; физическо принуждение върху журналисти; разпити на публицисти по досъдебни производства, с фокус откриване на журналистически източници; обвинение на публицисти в осъществяване на закононарушение за институционален натиск; тирада на омразата; закани за разпра.
„ Ефектът от делата плесници е ограничение на публичния спор и ограничение на достъпа на жителите до надеждна информация. Затова е належащо SLAPP делата да бъдат особено следени и съответно адресирани със законодателни и други ограничения, които да доведат до ограничението на този феномен, който е рисков за демократичното ни общество “ , разяснява Бойко Станкушев, шеф на Антикорупционния фонд.
Целият разбор можете да видите.
