Аксиния Джурова представи тритомника си "Изчезващата памет" в Пловдив
Аксиния Джурова показа тритомника си "Изчезващата памет" в Пловдив
Първите три тома на поредност, която занапред ще бъде основана, показа в изложба "Червеното пони" изкуствоведката Аксиния Джурова, съобщи кореспондентът на БГНЕС от Пловдив.
Тя събра в двора на къщата на Начо Културата доста посетители, даже някои от хората, срещите с които са разказани в книгите. Проф. Иван Маразов приказва за книгата, анализирайки нуждата да се задържи това, което е било почва за израстването на неповторими създатели, на културата нацяло едно потомство.
"Книгата е моят прочит на срещите, които съм имала през годините с разнообразни хора, като най-вече съм правила асортимент на тези, които са ме докоснали, които аз съм усетила"- споделя за БГНЕС Аксиния Джурова. "Това е една поредност, спонсорирана от Георги и Ваня Зъбчеви, която ще съдържа още няколко това. Първите три са отдадени на тези, които са идвали в България - т.е. погледът на другия по отношение на нас. Тъй като ние имаме склонността да се самооценяваме, аз взех решение да стартира тъкмо с тях. Част от тях дори са пристигнали през днешния ден на представянето - Бепе Чино, Андрей Лекарски, Лъчезар Ошавков. Защо тъкмо в Пловдив представям книгата? Много е персонален претекстът. Първо аз започнах учебно заведение в Пловдив, започнах първите солфежи в Пловдив при господин Келбечев. След това Пловдив е градът, в който е първото ми бойно кръщение... Преди доста години, през 1971-ва, с Иван Маразов бяхме, тогава открих изложбата на Атанас Пацев с една група от достолепни хора, съвсем всички от които към този момент не са сред нас - Блага Димитрова, Валери Петров, Давид Овадия, Стефан Продев, Леви и цялата група пловдивски художници. След това имаше много проблеми към това показване и това ми беше първото бойно кръщение дружно с откриването на есенните изложения две години по-късно. Разбира се, мотив е и Весо Николов и "Бели, зелени, червени"- той правеше една лектория, в която и аз участвах, и Христо Ганев, Бинка Желязкова. Пловдивската бохема, пловдивските художници постоянно са ми били доста огромни другари, заради което счетох, че би трябвало тук да показва книгата. И освен това - за Георги Божилов-Слона ми е една от първите книги, които съм писала преди 40 години. С него, с Начо Културата имам две години престояване в Париж. Много емблематично престояване, там бяха и Марин Върбанов и Сун, бяха Лъчезар Ошавков, Андрей Лекарски, Кольо Манев, Любен Диманов, Ваня Дечева. За мен къщата на Начо Културата е най-подходящото място да показва книгата си".
В първите три тома на "Изчезващата памет" са разказани срещите с представители на Ватиканските институции и на православното духовенство, философи, историци на изкуството, професори от непознати университети като Умберто Еко, Милорад Павич, Цветан Тодоров, Дора Валие, Дмитрий С. Лихачов, Едвард Станкевич, сър Стивън Рънсиман, Робърт Браунинг, Роже Бернар, Николаос Муцопулос, Александър Младенович, Антоан-Емил Тахиаос, Дайсаку Икеда, Кишо Курокава, Хидео Курита, дипломатът Такаши Коидзуми, Пиер Рестани, Жан-Мари Дро, Жьонвиев Бререт, Ото Ан, създатели, като Давид Перец, Илия Пейков, Марин Върбанов, Симеон Меркадо, Лъчезар Ошавков, Андрей Лекарски, Никола Манев, Любен Диманов, Борис Елисеев, Атанас Качамаков, Вагрич Бахчанян, Елена Волкова, Енио Калабрия, Нунцио Бибо, Велко Михайлович, режисьорите Бепе Чино и Фредо Вала, галеристите Енрико Тоди и Енцо Канавиело, мореплавателят Тим Северин, Фидел Кастро и Юрий Любимов.
Поредицата ще продължи със срещите и диалозите с българските художници от поколението сред двете международни войни до през днешния ден. Специално място е отделено на момчетата от фабрика „ Вулкан “ във Варна, „ Пловдивските майни “, художниците от „ Русенския Монмартър “, Групата „ Градът “ и други /БГНЕС
Първите три тома на поредност, която занапред ще бъде основана, показа в изложба "Червеното пони" изкуствоведката Аксиния Джурова, съобщи кореспондентът на БГНЕС от Пловдив.
Тя събра в двора на къщата на Начо Културата доста посетители, даже някои от хората, срещите с които са разказани в книгите. Проф. Иван Маразов приказва за книгата, анализирайки нуждата да се задържи това, което е било почва за израстването на неповторими създатели, на културата нацяло едно потомство.
"Книгата е моят прочит на срещите, които съм имала през годините с разнообразни хора, като най-вече съм правила асортимент на тези, които са ме докоснали, които аз съм усетила"- споделя за БГНЕС Аксиния Джурова. "Това е една поредност, спонсорирана от Георги и Ваня Зъбчеви, която ще съдържа още няколко това. Първите три са отдадени на тези, които са идвали в България - т.е. погледът на другия по отношение на нас. Тъй като ние имаме склонността да се самооценяваме, аз взех решение да стартира тъкмо с тях. Част от тях дори са пристигнали през днешния ден на представянето - Бепе Чино, Андрей Лекарски, Лъчезар Ошавков. Защо тъкмо в Пловдив представям книгата? Много е персонален претекстът. Първо аз започнах учебно заведение в Пловдив, започнах първите солфежи в Пловдив при господин Келбечев. След това Пловдив е градът, в който е първото ми бойно кръщение... Преди доста години, през 1971-ва, с Иван Маразов бяхме, тогава открих изложбата на Атанас Пацев с една група от достолепни хора, съвсем всички от които към този момент не са сред нас - Блага Димитрова, Валери Петров, Давид Овадия, Стефан Продев, Леви и цялата група пловдивски художници. След това имаше много проблеми към това показване и това ми беше първото бойно кръщение дружно с откриването на есенните изложения две години по-късно. Разбира се, мотив е и Весо Николов и "Бели, зелени, червени"- той правеше една лектория, в която и аз участвах, и Христо Ганев, Бинка Желязкова. Пловдивската бохема, пловдивските художници постоянно са ми били доста огромни другари, заради което счетох, че би трябвало тук да показва книгата. И освен това - за Георги Божилов-Слона ми е една от първите книги, които съм писала преди 40 години. С него, с Начо Културата имам две години престояване в Париж. Много емблематично престояване, там бяха и Марин Върбанов и Сун, бяха Лъчезар Ошавков, Андрей Лекарски, Кольо Манев, Любен Диманов, Ваня Дечева. За мен къщата на Начо Културата е най-подходящото място да показва книгата си".
В първите три тома на "Изчезващата памет" са разказани срещите с представители на Ватиканските институции и на православното духовенство, философи, историци на изкуството, професори от непознати университети като Умберто Еко, Милорад Павич, Цветан Тодоров, Дора Валие, Дмитрий С. Лихачов, Едвард Станкевич, сър Стивън Рънсиман, Робърт Браунинг, Роже Бернар, Николаос Муцопулос, Александър Младенович, Антоан-Емил Тахиаос, Дайсаку Икеда, Кишо Курокава, Хидео Курита, дипломатът Такаши Коидзуми, Пиер Рестани, Жан-Мари Дро, Жьонвиев Бререт, Ото Ан, създатели, като Давид Перец, Илия Пейков, Марин Върбанов, Симеон Меркадо, Лъчезар Ошавков, Андрей Лекарски, Никола Манев, Любен Диманов, Борис Елисеев, Атанас Качамаков, Вагрич Бахчанян, Елена Волкова, Енио Калабрия, Нунцио Бибо, Велко Михайлович, режисьорите Бепе Чино и Фредо Вала, галеристите Енрико Тоди и Енцо Канавиело, мореплавателят Тим Северин, Фидел Кастро и Юрий Любимов.
Поредицата ще продължи със срещите и диалозите с българските художници от поколението сред двете международни войни до през днешния ден. Специално място е отделено на момчетата от фабрика „ Вулкан “ във Варна, „ Пловдивските майни “, художниците от „ Русенския Монмартър “, Групата „ Градът “ и други /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ