Ако съм си мислела, че мразя домашните като дете, то

Ако съм си мислела, че ненавиждам домашните като дете, то съм бъркала. Чак в този момент като родител разбрах какво е да мразиш домашните.

Идва краят на седмицата и се стартира един тормоз - аз притеснявам детето, то тормози мен, аз притеснявам мъжа си, тъй като му изпитвам завист, че не се занимава с домашни. А щерка ми е единствено втори клас!

Седя и си мисля... аз имам едно неглупаво дете и не разбирам за какво, откакто го отпущам на просветителната система 5 дни в седмицата по 8 часа, то би трябвало да си доучва у дома? Според мен това време би трябвало да им стига.

Много одобрявам учителката й, само че в случай че аз не съумея да си свърша работата през седмицата, не я изпращам на нея да ми я довърши през почивните си дни, нали?

Моята роля не е дребна, би трябвало да направя от детето си човек! Да я науча на почтеност, съпричастност, отговорност. Да й оказа помощ да построи себе си, да подтиквам гениите й, да я науча на това, какво е обич, по какъв начин да се държи с другите, по какъв начин да преодолява страха си, по какъв начин да се бори за това, което желае. И не желая вместо това да извозвам дребното време, което имаме дружно, в диктовки! Да не приказваме, че никак не ме бива.

Преподаването не е за всеки и то би трябвало да се случва в учебно заведение.

Автор: Дея Иванова