Съжалявам, че никога не го нарекох татко…
Когато татко ми напусна фамилията ни, аз бях доста тъжна.
Бях любимката на баща. Прекарвахме доста време дружно, тъй че заминаването му ми се отрази отрицателно.
Освен това никой не ми сподели аргументите и не ми изясни нищо. Обвинявах майка си за всичко, а тя говореше за отмалялост, пренебрежение и изменничество. По някаква причина ми се стори, че тя е отговорна, че не е спряла татко ми.
Но с възрастта разбрах, че повода не е в майка ми, а в татко ми. Оказва се, че той й беше изневерил. Освен това любовницата му родила дете и по тази причина той решил да се разведе с майка ми.
За майка ми беше доста мъчно да ме отглежда сама, тъй като татко ми плащаше мизерна прехрана. Той не идваше да ме вижда.
Обидих се, че майка ми не ми обръща задоволително внимание без да съзнавам какъв брой доста грижи се стоварват върху нея. Трябваше да се ограничаваме по доста способи, с цел да свързваме двата края, само че не живеехме в беднотия с помощта на напъните на майка ми.
Когато бях на 10 години, в живота на майка ми се появи нов мъж.
Той ми стана втори татко. Направо го мразех. Чичо Иван се опитваше да откри метод към мен и полагаше всички старания да се сприятелим, само че аз не поддавах.
Въпреки лудориите ми, той ме обичаше и ме обсипваше с дарове. Аз обаче продължих да се нервирам. Приех постъпката на майка ми като изменничество. Защо тя докара чужд мъж в къщата ни?
Като тийнейджърка потеглих да диря татко си. Мама ме помоли да не върша това, само че аз не я послушах. Бързо открих контактите му, защото не бе сменял нито местоживеенето, нито работата си.
Когато отидох при татко ми, сърцето ми изскочи от гърдите ми. Очаквах някаква духовна и прочувствена среща. Струваше ми се, че татко ми ще стартира да плаче и ще ме прегърне. Но… Той даже не ме позна.
А аз просто си бях измислила история в главата, че той ме обича и му липсвам. Баща ми се държеше доста дистанцирано. Той ми сподели да не пристигам повече тук, тъй като жена му била срещу.
Исках да поговорим най-малко малко, само че той ме изгони.
Прибрах се у дома и се разплаках. Бях шокирана от постъпката на татко ми. Мама не беше у дома, тъй че вторият ми татко стартира да ме успокоява:
— Случва се. Не тъжи.
С него отидохме да ядем сладолед и да гледаме филми. Той разбра, че нуждая се от разпръскване. Мама беше шокирана, когато ни видя дружно. С чичо Иван взехме решение да не й споделяме за татко ни – това беше нашата загадка.
Когато приключих учебно заведение, нямах пари да отпътува да изучавам в чужбина. Бях доста смутен, тъй като се подготвях за изпитите дълго време.
Но вторият ми татко още веднъж ме утеши и извади пари от сейфа. Каза, че ще изучавам където желая. Мама се разплака, тъй като чичо Иван ми даде всичките си спестявания.
Той постоянно даваше пари за образованието ми, само че не споделяше на никого. Само шептеше на майка ми:
— Това е за щерка ни!
Мама умря, когато бях във втори курс. Въпреки това продължих да подкрепям мощна връзка с чичо Иван. Той постоянно ме поддържаше и ми помагаше в сложни моменти от живота.
Когато и той умря, плаках непрекъснато. Не съумях да му кажа най-важното. Не успях да го нарека татко…
