Как да обясня на децата, че искам да си поживея сама? Без тях, без внуци…
Имам три пораснали деца. Двама сина и една щерка. Най-големият приключи университет, откри си работа и незабавно се ожени. Според мен беше прекомерно рано, само че това си е негова работа. А година по-късно станах баба.
И какво мислите стана? Синът ми взе да идва при мен съвсем всяка седмица и да споделя:
– Мамо, гледай внука си за уикенда! Млади сме, желаеме да се разходим!
Естествено, разбирам всичко… Не съм саможивец. Но аз да не би да съм остаряла и да не желая да се разхождам? Аз също желая да се срещам с приятелите си вечер и да пия кафе Искам да се запиша на йога и да се погрижа за здравето си. Защо би трябвало да виждам внуците си?
Средният ми наследник пък се появи предходната седмица. Каза ми:
– Мамо, аз и Люси (това е приятелката му) ще имаме щерка, към този момент сме в 5-ия месец! Скоро няма да скучаеш!
Извинете, само че кой сподели, че до момента съм скучала? Чувствах се повече от добре. Не е скучно. Искам да пребивавам малко и за себе си. Цял живот гледах деца. Повечето от вас ще ме схванат.
Сега не знам какво да върша. Няма да устоя, в случай че и щерка ми каже, че и тя ще става майка и ми заръча „ Ето ти внука, оправяй се с него “.
Как да кажа на децата си, че желая да съм малко сама. Без внуци и тяхното внимание? Защо всички считат, че бабите безусловно желаят да се грижат за децата?
Всичко това са нелепости. Бабите също желаят да живеят за себе си и да пият кафе вечер с приятелите си.
