Съпругът ми и аз се оженихме oще ненавършили 20. От

Съпругът ми и аз се оженихме oще ненавършили 20. От едно село сме и се познаваме от деца. След сватбата се преместихме при родителите му, тъй като нямахме лично жилище.

Година и половина след сватбата се роди синът ни Петър, а три години по-късно се роди щерка ни Вики.

Те имаха необикновено прелестни връзки, каквито рядко се срещат сред брат и сестра. Когато децата излизаха на разходка, аз и брачният партньор ми бяхме спокойни, тъй като знаехме, че Петър ще се грижи за сестра си.

Минаха години, когато от работата на брачна половинка ми му споделиха, че ни дават тристаен апартамент. Вече не се надявахме на подобен великодушен подарък на ориста. Родителите на брачна половинка ми бяха положителни хора и имахме топли връзки, само че шестима души в един дребен апартамент бяхме като в дядовата ръкавичка.

След 9-ти клас синът отиде да учи в техническо учебно заведение, а по-късно продължи образованието си в университета, където влезе и Вики. Майчиното ми сърце беше умерено, тъй като ходеха дружно и се връщаха дружно.

Те бяха неразделни в бъдеще, не можеха да вземат нито едно решение един без различен, имаха доста общи неща. Може би всички родители мечтаят за такава връзка сред децата си.

Минаха години, синът ни се ожени, а снахата се реалокира при нас. Като цяло тя не беше неприятно момиче и живееше спокойно с Петър. Две години по-късно се омъжи и Вики. Веднага ми направи усещане, че мъжът й не я записва в жилището му, само че тя ме успокои, че това е краткотрайно и че той в този момент няма време за бумащини.

Синът и брачната половинка не бяха доста щастливи, че би трябвало да живеят по нашите правила и по тази причина изтеглиха ипотечен. Петър чудесно разбираше, че няма да е елементарно да го заплати, само че също по този начин искаше да има лично жилище.

Мина време и нещо в връзките сред Вики и Петър се промени. Те към този момент не се поучаваха между тях, не си споделяха секрети и когато се виждаха, незабавно възникваха спорове.

Петър имаше проблеми с намирането на работа – през последната година не се задържа дълго време на нито една позиция. Той беше доста изплашен от вероятността да остане без апартамент, защото подобен неустойчив приход може да повлияе на решението на банката.

В персоналния живот на щерка ми също не всичко беше безпрепятствено. Всеки ден нов скандал, Вики към този момент се притесняваше, че брачният партньор й ще я изгони от жилището, в който, апропо, по този начин и не я записва.

Досега брачният партньор ми и аз не се намесвахме в персоналния живот на децата, казвахме си, те са огромни и ще се оправят сами, само че един ден Петър и Вики се скараха толкоз доста, че въобще стопираха да приказват между тях.

Започнахме да подреждаме всички вероятни разновидности по какъв начин да ги помирим, само че един ден синът ни пристигна при нас. Бяхме доста щастливи, тъй като смятахме, че можем да го убедим да се вразуми и в последна сметка да се разбере със сестра си.

Седяхме в кухнята, пиехме чай и аз все мислех по какъв начин да стартира диалог, само че синът ми ме изпревари. Петър сподели нещо, от което едвам не ми изскочиха очите:

„ Мамо, тате, пристигнах да ви помоля да напишете наследство, в което половината апартамент оставяте на мен, а другата на Вики. Дълго се съветвахме със сестра ми и най-после взехме решение след вашата гибел да го продадем и да разделим парите. “

Изобщо не можех да допускам на ушите си. Цял живот сме вложили цялата си сила и време във възпитанието на децата, давали сме им положително обучение и най-после това!

Все още имаме толкоз доста проекти: пътешестване, искахме да отворим дребен бизнес и доста други неща. Едва сме трансферирали 50, а личните ни деца към този момент ни погребват и ни разделят парцелите!

Цял ден не бях себе си. Реших да се обадя на щерка ми, може би нещо не съм схванала и тя щеше да ми изясни обстановката, само че чух следното: „ Мамо, добре че се обади. Вярвам, че заслужавам повече от жилището от Питър! Той най-малко има ипотека, само че аз нямам нищо. Решихте ли по кое време ще напишете наследството си? “

Да кажа, че бях шокирана, значи да не кажа нищо. Изобщо не чаках това от Вики. Казах на децата си всичко, което мисля, и отхвърлих да направя наследство авансово. Петър и Вики ни бяха доста афектирани и започнаха да се държат много съмнително.

Срам ме е да си призная, само че след тези думи започнах да се опасявам от личните си деца! Изведнъж те вземат решение да ни изпратят в отвъдния свят предсрочно…