Изминаха две седмици от деня, в който ме приеха в

Изминаха две седмици от деня, в който ме одобриха в болничното заведение, само че нито един от синовете ми не пристигна да ме посети. Лекарят, който ме преглеждаше, внезапно попита:

— Госпожо Петрова, нямате ли деца?

— Не – излъгах, тъй като ме беше позор да призная, че нито един от двамата ми сина не откри време да ме посети.

— Мамо, имаш пари, тъй че си купи всичко, от което се нуждаеш – ми сподели едната снаха. — Нямаме време да се мъкнем по лечебни заведения – добави тя.

Нямаха време да ме посетят в болничното заведение, само че незабавно щом се върнах от чужбина, пристигнаха незабавно. И то не с цел да схванат по какъв начин се усещам, а единствено поради парите.

Вече шестнадесет години работя в Италия, грижа се за възрастни хора и получавам положително възнаграждение всеки месец.

На процедура не разходвам нищо за себе си, тъй като постоянно съм мислила първо за децата. Когато отпътувах, синовете ми бяха още дребни – огромният беше на 18, дребният на 16. Те останаха под грижите на майка ми, тъй като мъжът ми бе умрял от дълго време.

Първото нещо, което взех решение да направя, щом отпътувах, беше да осигуря жилище на синовете си, по тази причина купих два идентични жилището и откакто се ожениха, незабавно се реалокираха в личните си домове.

И двете ми снахи имат пикантен темперамент и не се разбирам доста с тях, само че не съм се месила в избора на синовете. Това е техният живот, те би трябвало да живеят с тях.

Докато нямах потребност от нищо от тях, всичко беше наред. Работех, печелех пари, разделях всяко евро сред синовете си и всички бяха удовлетворени от това.

Преди година взех решение да трансформира метода си и осъзнах, че към този момент съм помогнала задоволително на децата си. Време бе да помисля за себе си, тъй като с изключение на остарялата къща на село нямам нищо.

Определено няма да отида да пребивавам със синовете си, тъй като няма да мога да се разбирам със снахите си.

Те незабавно видяха, че нещо се е трансформирало, тъй като още през първия месец, когато не им преведох пари, започнаха да ми звънят един по един. И двамата попитаха дали се е случило нещо и къде са нормалните им преводи.

Тогава почтено им споделих, че към този момент не би трябвало да разчитат на парите ми, тъй като считам да ги спестявам за себе си.

Първоначално синовете ми бяха ядосани, само че по-късно взеха решение, че евентуално ще им купя коли, тъй че стопираха да повдигат тематиката за известно време

Не планирах да се връщам вкъщи, само че се оказа, че имам здравословни проблеми и трябваше да се върна от Италия. Отидох на доктор и незабавно се озовах в болничното заведение.

Две седмици никой не пристигна да ме види. Беше мъчително. Чувствах се самотна и нежелана. Обадих се на синовете си, само че всякога чувах едно и също: „ Мамо, в този момент нямам време. “

Снахата даже ми сподели:

„ Имаш пари, оправяй се сама “.

Когато най-сетне се прибрах вкъщи за няколко дни, незабавно започнах да се сготвям да се върна в Италия. През годините към този момент съумях да отделя малко пари и в случай че работя още няколко години, ще мога да си купя дребен апартамент. Към това са ориентирани всичките ми проекти в този момент.

Тоогава дойдоха синовете. Те даже не ме попитаха по какъв начин се усещам, а незабавно започнаха да ми споделят какви коли са избрали за себе си и какъв брой костват.

Слушах ги и не имах вяра на ушите си. Все отново в никакъв случай не съм казвала, че ще им закупувам коли! Те сами взеха решение, че ще бъде по този начин, тъй като бяха привикнали да работя единствено за тях.

Между другото, те даже не схванаха, че им се наскърбих, че не ме посетиха в болничното заведение. Явно бяха станали изцяло безразлични и мислеха единствено за себе си.

„ Мамо, желая да приказвам с теб за нещо, само че не желая георги да знае “, обърна се към мен огромният ми наследник.

— Кажи.

— Аз съм най-големият, тъй че на мен повече ми би трябвало кола. Вече открих добър, на ниска цена вид. Трябват 12 хиляди евро. Знам, че имаш пари, тъй че разгадавам да ми окажеш помощ.

— Не, синко, скърбя. Няма да ви закупувам коли. Ако искаш кола, изкарай си пати самичък – заявих твърдо.

— Защо тогаваработиш в чужбина? — язвително добави огромната снаха, която от самото начало безмълвно слушаше диалога ни.

Не отговорих. Аз им купих жилища, а майка й не им даде нищо. Но снахата има безкрайни условия единствено към мен.

Нека са афектирани, дано са нещастни, само че няма да трансформира решението си. Вече ще спестявам единствено само за себе и и те няма да получат нито лев.