След 25 г. съвместен живот мъжът ми ме напусна. Но съдбата му поднесе неочакван „подарък“
Те живяха дружно 25 години. Двамата имаха дребен апартамент и живееха в съгласие. Но един ден мъжът й просто й сподели, че е изтощен и я напуща.
През пролетта Мария изкопа градината, взе патици и пилета, пробвайки се да не помни измяната на брачна половинка си. Но ориста реши друго…
След развода Мария дълго време не можеше да пристигна на себе си. Тя или се хвърляше в доста работаа, или прекарваше вечерите си сама в сълзи. Съпругът й Румен я размени за любовницата си, която беше с 15 години по-млада. Скоро Румен и любовницата му щяха да имат дете.
Мария живя със брачна половинка си четвърт век и внезапно – подобен „ подарък “ от ориста. Голямата им щерка от дълго време живееше собствен личен живот, а синът им завършваше университета и също скоро планираше да напусне дома на родителите си.
Приятелите на Мария я поддържаха по всевъзможен метод, като споделиха, че може да се обажда когато и да е, в случай че й стане тежко на сърцето. Тяхната поддръжка беше значима, само че Мария беше душевен изтощена.
Тя беше толкоз унищожена от дейностите на брачна половинка си, че изцяло се занемари. Преди беше ярка и цъфтяща, са в този момент се трансформира в сянка на себе си. Безсънните нощи, сълзите и душевната болежка я изтощиха.
Един ден Мария реши да направи цялостна смяна в живота си: тя опакова нещата си и се реалокира в село на 80 километра от града.
Купи си дребна, само че уютна къща. След като се потопи в селския живот, Мария стартира да се разсейва от паниките си.
През пролетта тя изкопа градината и взе пиленца и патици. Физическата работа лиши цялото й време и сила, тъй че през нощта тя заспиваше без измъчващи я мисли.
Васил, вдовец, чиито деца от дълго време се бяха преместили, живееше в съседство с нея. Движеше семейството самичък. Когато Мария се нанесе за първи път, той й оказа помощ да разтовари багажа си, само че тогава тя не му обърна внимание.
Но след време, когато болката стартира да отшумява, тя взе да го вижда. Васил й оказа помощ с оградата и в поддръжката на градината.
В края на лятото Мария помоли Васил да й помогне с дървата за огрев. По време на работата двамата си поговориха, а вечерта тя го предложения на вечеря. Оттогава връзката им стана непрекъсната.
Мария като че ли разцъфтя: стартира да наподобява по-добре, изглеждаше доста по-млада и още веднъж усети усета на живота. Сега тя и Васил живеят дружно, водят общо домакинство и са щастливи.
Съдбата на първия брачен партньор на Мария пък се оказа ненадейно нещастна. След раждането на детето любовницата му го изгонила и подала молба за прехрана.
Той не можа да се върне в жилището, оставен на сина си; синът отхвърли да пусне татко си. Сега той живее в апартамент чартърен, самичък измежду четири стени. Децата не поддържат връзка с него поради измяната му.
Той би трябвало да работи интензивно, с цел да заплаща наем и прехрана на детето. Така че ориста сложи всичко на мястото си.
