Преди да си отиде баба ми даде писмо и ми заръча да го отворя на 18-ия си рожден ден
Когато бях на 12 години, баба ми Паска напусна този свят. Преди да си тръгне, тя ме повика на смъртния си одър.
– Кате – стартира баба със слаб глас, – имам писмо за теб. Това е доста значимо писмо и желая да ми обещаеш едно нещо.
Сдържайки сълзите си, кимнах:
– Какво, бабо?
– Обещай ми, че ще отвориш това писмо едвам когато навършиш 18 години. Нито ден по-рано – прошепна баба.
– Обещавам – отвърнах аз и взех запечатания плик.
Минаха години и животът ми зе промени бързо. Завърших учебно заведение, влязох в университета, открих нови другари. Но обещанието, обещано на баба, постоянно оставаше с мен.
Всеки път, когато поглеждах писмото, желаех да схвана какво написа в него, само че удържах на думата си.
И по този начин пристигна моят 18-ти рожден ден. Седях в стаята си и държах писмото в ръцете си. Бавно го отворих и започнах да чета.
– Скъпа Катя – започваше писмото, – щом четеш това, значи към този момент си станала пълнолетно момиче. Така скърбя, че не съм до теб в този ден. Искам да споделя с теб няколко мъдри съвета, които научих през живота си.
В писмото баба пишеше за значимостта да оценявам фамилията си, да оценявам всеки миг от този хубав живот и в никакъв случай да не се отхвърлям, даже когато животът стане сложен.
„ Помни, че компликациите ни вършат по-силни. Цени околните си и постоянно помни, че любовта е най-важното нещо в живота. “
Дочетох писмото със сълзи на очи. Имах възприятието, че баба още веднъж е с мен, като че ли в никакъв случай не си е тръгвала. На идващия ден споделих на майка си за писмото.
„ Мамо, баба беше толкоз мъдра “, споделих аз.
Майка ми се усмихна:
– Да, права си. И се веселя, че е съумяла да ти съобщи част от своята мъдрост.
Оттогава постоянно си припомням за баба си и се пробвам да последвам нейните препоръки. Тя ме накара да раззбера, че даже когато някой си отиде от живота ни, неговата обич и мъдрост постоянно остават с нас в сърцата ни.
