Съпругът ми ме напусна. Взе всичките ни спестявания за жилище

Съпругът ми ме напусна. Взе всичките ни спестявания за жилище и избяга. Останах в жилището чартърен с шестмесечната си щерка на ръце.

Свекърва ми, откакто научи за това, пристигна в жилището ми. Мислех, че е дошла  да злорадства, само че тя подреди:

– Пригответе се, ти и внучката ми ще се преместите при мен.

Опитах се да откажа – беше ми доста неловко. Със свекърва ми се караме от няколко години с изменчив триумф. Никоя от нас в никакъв случай не е чула нито една блага дума от другата.

И тогава, откакто научи за тежкото ми състояние, майката на мъжа ми беше единствената, която ми протегна ръка за помощ.

Дори личната ми майка сподели, че няма място за мен в нейния дом. По-голямата ми сестра беше против; тя живее си с децата си при майка ми и майка ми й се води по гайдата цялостен живот.

— Благодаря ти, Любов. Много съм ти признателна за гостоприемството – измърморих аз.

Това беше първият път, когато споделих „ благодаря “ на моята свекърва и то чистосърдечно.

— О, хайде! Все отново не си непозната. – тя ми махна с ръка и взе внучката си от ръцете ми. — Да тръгваме, красавице. Нека мама се подготви и ние няма да я безпокоим. Ще живееш ли при баба си, скъпа? Разбира се, че ще живееш. Баба ще ти споделя приказки, ще се разхожда с теб, ще ти сплита косите…

Слушайки нежното гукане на свекърва ми, не можех да допускам на ушите си. Тя постоянно споделяше, че съм разглезила доста детето.

Опаковах си нещата и се преместихме при свекърва ми. Свекървата освободи огромната стая за нас, а самата тя се реалокира в дребната. Примигнах ненадейно, а свекърва ми сподели:

— Е, какво се пулиш? Детето има потребност от място, скоро ще стартира да пълзи с всички сили. А на мен не мит рябва доста място. Настанете се комфортно, вечерята е след час.

За вечеря тя ми предложи зеленчуци на пара и варено месо с думите:

— Все отново си кърмачка. Разбира се, в случай че искаш, мога да изпържа нещо. Но диетичната храна е по-добра за детето. Решете сами.

В хладилника имаше цяла опаковка бурканчета с бебешка храна.

— Ако не ти харесва тази храна, ще купим друга. Говори, не се срамувай. – усмихна ми се свекърва ми.

Тогава не устоях и избухнах в сълзи. Любезното й отношение беше толкоз ненадейно, че бях трогнаат до дълбините на душата си. Никой в никакъв случай не се е интересувал от мен и щерка ми толкоз, колкото тази жена, която постоянно съм считала за главния зложелател в живота си.

Тя ме прегърна:

— Спокойно, момиче, умерено. Мъжете – те са такива същества, ненадеждни. Аз сама отгледах Васил, твоя трагичен брачен партньор. Баща му избяга, когато Васил беше на осем месеца. Няма да разреша внучката ми да пораства по същия метод. Това е, поплачи си и стига. Трябва да си мощна.

През сълзи обясних на свекърва ми, че не съм очаквала такава добрина от нея и благодарих:

— Благодаря ти, Любов, доста ти благодаря. Ако не беше ти, не знам къде щяхме да сме аз и щерка ми.

— Самагта аз съм отговорна – възпитах сина си толкоз безконтролно. Така че ще поправям това, което направи той, доколкото мога. Това е всичко, хайде, измий си лицето и си лягай. Утрото е по-мъдро от вечерта.

Трите празнувахме рождения ден на щерка ни: аз, щерка ми и Любов, нашата обичана баба и ангел-пазител. След като сложихме бебето да спи, със свекърва ми пихме чай и ядохме торта в кухнята, когато на вратата се звънна.

Любов отиде да отвори. Чух прочут глас:

— Мамо, запознай се: това е Вяра. Вяра, това е майка ми, Любов. Имате имен ден на една и съща дата. Мамо, може ли да поостанем при теб за известно време? Няма къде да отидем, средствата не ни стигат за апартамент. Опитах една инвестиция, само че загух парите…

Чувайки гласа на брачна половинка си, пребледнях. Страхувах се, че в този момент свекърва ми ще ги пусне и ще изхвърли мен и щерка ми. Сълзи бликнаха от очите ми.

— Я се махай отсам! И вземи приятелката си. Изостави жена си и бебето й и я остави без стотинка за наем, не се ли замисли по какъв начин ще живее? Ето по какъв начин ти го върна животът. Хайде махайте се безсрамници. А ти, Вяра, да внимаваш –  че за нула време ще останеш без пукнат лев.

Много се заблуждавах за свекърва си и в този момент се срамя от тази нелепа омраза. Свекърва ми стана не моя втора майка, а първа. С Любов живяхме под един покрив 6 години, до момента в който не се омъжих.

На моята женитба тя зае почетното място като майка на булката. Дъщеря ми върви на учебно заведение, а скоро ще се роди синът ми. Баба Любов чака с неспокойствие раждането на внука си.