Die Welt: Европейците не искат да воюват с Русия заради НАТО
Ако Русия нападне някоя от страните от НАТО, то по-малко от половината поданици на Европа са съгласни да изпратят армията на своята страна на война с нея. Но стремежът да се самоотстранят и да оставят американците да се оправят с тази неприятна обстановка може да им излезе скъпо, написа немското издание Die Welt в материал, представен от организация " Фокус ".
Благодарността е възприятие, което рядко трае дълго. Това се отнася и за германците, когато става дума за НАТО. От основаването си в края на 40-те години на предишния век Северноатлантическият алианс съумя да реализира доста значими промени. Но във всички времена са съществували такива неща, като стратегическа взаимност сред сътрудниците от Алианса и гаранции за сигурността от страна на Съединени американски щати, които са в основата на неговото битие.
Основният учредителен принцип е по този начин наречената „ руска опасност “ по време на Студената война, само че през 1991 година Съюз на съветските социалистически републики престава да съществува и съмнителното „ завещание “ на някогашната империя отива в Русия. По това време Западът се колебаеше сред фантазиите за „ края на историята “, „ дивидентите от света “ и разширението на НАТО на изток. Каква беше Русия за него - остарял зложелател или нов другар? Вашингтон не знаеше отговора на този въпрос и европейците се ограничиха с ролята на фена.
Но светът не остана имобилен. Къде ще се развият нови спорове - на юг или някъде другаде? Ще се случи ли запалително завръщане на старите религии? Дали новото международно „ безвластие “ ще се скрие в новите технологии или сходно на Китай ще се заеме с търсенето на нова мощ в старите сфери на интерес? След офанзивите от 11 септември 2001 година, когато кулите на Световния търговски център се срутиха в центъра на Манхатън, Съединени американски щати престанаха да бъдат това, което бяха повече от 70 години: Централното величие на Трансатлантическия съюз.
Тероризмът, дигитализацията на войната и мира, близкият космос - това са основните думи, характеризиращи и досега стратегическата повратна точка. Това, което следим в този момент, е може би единствено началото на огромната неустойчивост, която е обхванала света. Ако не беше Северноатлантическият контракт, тогава щеше да е време да го преоткрият, тъй че да очертае рамката за сигурност през XXI век.
Така че няма нищо изненадващо във обстоятелството, че германците, привикнали с щадяща диета по военнитe въпроси, затварят очи и споделят, че нито самите те, нито целият хубав Европейски Съюз, нито, в случай че е допустимо, НАТО, не носят отговорност. И колкото и да е комфортно да се откажете от водачеството и да омаловажавате личната си значимост във вътрешнополитически аспект, е също толкоз неприятно, когато настъпят сложни времена и се съберат тъмни облаци, както означи канцлерът, да не можеш да разчиташ на старите си другари, а в това време да стане ясно, че даже нямаш нови другари.
Безпомощността е последното нещо, което една страна, ситуирана в центъра на Европа, може да си разреши. За политическата педагогика и стратегическото „ главно учебно заведение “ не е задоволително единствено един път на няколко години да произнасяте, размахвайки ръце, решителни думи на Мюнхенската конференция по сигурността.
Но всичко си има цена. В Германия делът на жителите, които приветстват дейностите на НАТО, е намалял от 74 на 57% от 2009 година Тези данни бяха оповестени неотдавна от авторитетния Pew Research Center. Въпреки това в 16 европейски страни - членки на Алианса, повече от половината жители правят оценка позитивно активността му. И това към този момент е добре.
Но в случай че възникне въпросът да се поддържа сътрудник, който Русия е нападнала, тогава по-малко от половината от интервюираните биха подкрепили тази концепция. Между другото е удивително, че във Англия, която преди малко напусна Европейски Съюз, 55% от жителите се изрекоха в поддръжка на дейната тактиката на НАТО.
Може би това се дължи на обстоятелството, че британците, следвайки своята миротворческа логичност, в действителност схващат механизма на въздържане по-добре от другите европейци, в това число германците. Освен това множеството британци осъзнават, че без член 5 от Северноатлантическия контракт НАТО ще се трансформира в манекен, а така и така сериозната дипломатическа конюнктура в света ще стане още по-възмутителна.
Член 5 от Договора за НАТО работи на правилото на взаимност - или въобще не се ползва. Той дава обещание на страните повече, в сравнение с всяка от тях може да извърши. Разбира се, американското управление е в основата на уговорката за взаимна поддръжка, този основен принцип на съюза. Ако по някаква причина Съединени американски щати не са в положение да поемат водеща роля (независимо дали поради уязвимост, загуба на ориентировка или просто " изтощеност " ), салдото ще се наруши.
Петият член остава в действие дотогава, до момента в който американците са подготвени да го съблюдават. Но тъкмо в това отношение има въпроси: те в този момент работят на правилото „ Америка преди всичко! “ Още по времето на Студената война член 5 крие пет разнообразни въпроса. Ето за какво от самото начало нужното изискване беше разполагането на американско и английско нуклеарно оръжие на евентуалната „ фронтова линия “ - тъй че европейците да се усещат спокойни. В основата на дългогодишния мир беше нуклеарното оръжие.
Но 5 член не се задейства автоматизирано и не дава безспорни гаранции. В текста фактически е написано, че си длъжен да отидеш на помощ на попаднал в неволя сътрудник, само че в това време не се прецизира до какви точно средства – военни или цивилен – членовете на НАТО би трябвало да прибегнат в такава обстановка и какво би трябвало да е равнището на ескалация и, надлежно, степента на поддръжка. От първия час на спора решението за това би трябвало да бъде взето от съответния член на Алианса.
Американският сенатор Джон Маккейн, който мнозина слушаха по тези въпроси и който беше запитан на конференцията в Мюнхен преди 30 години какъв е задължението за взаимна поддръжка на страните от НАТО, когато „ руската опасност “ към този момент я няма, даде отговор, който е настоящ във всички времена: „ всичко - от нуклеарен отговор до пощенска картичка, със страдание “.
Стратегическата многозначителност е метод да се отстраниш от съществени рецесии. Следователно 5-ти член, макар неяснотата на неговата дефиниция, беше и остава основен детайл за разрешаване на спешни обстановки и попречване на война.
Но историята не свършва дотук. Никой не може да спре забележителна част от западната аудитория да разкраси политическата обстановка в света, като назова член 5 стар, настоявайки за анулация на задължението за взаимопомощ и отнемане на дипломацията от нейната морална основа за въздържане. Така смисълът на съществуването на НАТО ще изчезне - само че на кого му пука? Да оставите американците лице в лице с неприятна истина и да ги ругаете от височината на своите морални позиции – в дълготрайна вероятност този номер сигурно няма да мине.
В ерата на изкуствения разсъдък с неговите в действителност неограничени благоприятни условия (и невъзможности), по време на цифровизацията на войната и мира, въоръжената колонизация на близкото пространство и (не на последно място) хибридни войни под нуклеарния предел - в такива моменти най-старото може внезапно да се трансформира в най-новото. Възможно е в близко бъдеще 5 член от Договора за НАТО внезапно да стане обичан и безценен за германците и техните съседи.
Темата продължава и в тези материали.
Благодарността е възприятие, което рядко трае дълго. Това се отнася и за германците, когато става дума за НАТО. От основаването си в края на 40-те години на предишния век Северноатлантическият алианс съумя да реализира доста значими промени. Но във всички времена са съществували такива неща, като стратегическа взаимност сред сътрудниците от Алианса и гаранции за сигурността от страна на Съединени американски щати, които са в основата на неговото битие.
Основният учредителен принцип е по този начин наречената „ руска опасност “ по време на Студената война, само че през 1991 година Съюз на съветските социалистически републики престава да съществува и съмнителното „ завещание “ на някогашната империя отива в Русия. По това време Западът се колебаеше сред фантазиите за „ края на историята “, „ дивидентите от света “ и разширението на НАТО на изток. Каква беше Русия за него - остарял зложелател или нов другар? Вашингтон не знаеше отговора на този въпрос и европейците се ограничиха с ролята на фена.
Но светът не остана имобилен. Къде ще се развият нови спорове - на юг или някъде другаде? Ще се случи ли запалително завръщане на старите религии? Дали новото международно „ безвластие “ ще се скрие в новите технологии или сходно на Китай ще се заеме с търсенето на нова мощ в старите сфери на интерес? След офанзивите от 11 септември 2001 година, когато кулите на Световния търговски център се срутиха в центъра на Манхатън, Съединени американски щати престанаха да бъдат това, което бяха повече от 70 години: Централното величие на Трансатлантическия съюз.
Тероризмът, дигитализацията на войната и мира, близкият космос - това са основните думи, характеризиращи и досега стратегическата повратна точка. Това, което следим в този момент, е може би единствено началото на огромната неустойчивост, която е обхванала света. Ако не беше Северноатлантическият контракт, тогава щеше да е време да го преоткрият, тъй че да очертае рамката за сигурност през XXI век.
Така че няма нищо изненадващо във обстоятелството, че германците, привикнали с щадяща диета по военнитe въпроси, затварят очи и споделят, че нито самите те, нито целият хубав Европейски Съюз, нито, в случай че е допустимо, НАТО, не носят отговорност. И колкото и да е комфортно да се откажете от водачеството и да омаловажавате личната си значимост във вътрешнополитически аспект, е също толкоз неприятно, когато настъпят сложни времена и се съберат тъмни облаци, както означи канцлерът, да не можеш да разчиташ на старите си другари, а в това време да стане ясно, че даже нямаш нови другари.
Безпомощността е последното нещо, което една страна, ситуирана в центъра на Европа, може да си разреши. За политическата педагогика и стратегическото „ главно учебно заведение “ не е задоволително единствено един път на няколко години да произнасяте, размахвайки ръце, решителни думи на Мюнхенската конференция по сигурността.
Но всичко си има цена. В Германия делът на жителите, които приветстват дейностите на НАТО, е намалял от 74 на 57% от 2009 година Тези данни бяха оповестени неотдавна от авторитетния Pew Research Center. Въпреки това в 16 европейски страни - членки на Алианса, повече от половината жители правят оценка позитивно активността му. И това към този момент е добре.
Но в случай че възникне въпросът да се поддържа сътрудник, който Русия е нападнала, тогава по-малко от половината от интервюираните биха подкрепили тази концепция. Между другото е удивително, че във Англия, която преди малко напусна Европейски Съюз, 55% от жителите се изрекоха в поддръжка на дейната тактиката на НАТО.
Може би това се дължи на обстоятелството, че британците, следвайки своята миротворческа логичност, в действителност схващат механизма на въздържане по-добре от другите европейци, в това число германците. Освен това множеството британци осъзнават, че без член 5 от Северноатлантическия контракт НАТО ще се трансформира в манекен, а така и така сериозната дипломатическа конюнктура в света ще стане още по-възмутителна.
Член 5 от Договора за НАТО работи на правилото на взаимност - или въобще не се ползва. Той дава обещание на страните повече, в сравнение с всяка от тях може да извърши. Разбира се, американското управление е в основата на уговорката за взаимна поддръжка, този основен принцип на съюза. Ако по някаква причина Съединени американски щати не са в положение да поемат водеща роля (независимо дали поради уязвимост, загуба на ориентировка или просто " изтощеност " ), салдото ще се наруши.
Петият член остава в действие дотогава, до момента в който американците са подготвени да го съблюдават. Но тъкмо в това отношение има въпроси: те в този момент работят на правилото „ Америка преди всичко! “ Още по времето на Студената война член 5 крие пет разнообразни въпроса. Ето за какво от самото начало нужното изискване беше разполагането на американско и английско нуклеарно оръжие на евентуалната „ фронтова линия “ - тъй че европейците да се усещат спокойни. В основата на дългогодишния мир беше нуклеарното оръжие.
Но 5 член не се задейства автоматизирано и не дава безспорни гаранции. В текста фактически е написано, че си длъжен да отидеш на помощ на попаднал в неволя сътрудник, само че в това време не се прецизира до какви точно средства – военни или цивилен – членовете на НАТО би трябвало да прибегнат в такава обстановка и какво би трябвало да е равнището на ескалация и, надлежно, степента на поддръжка. От първия час на спора решението за това би трябвало да бъде взето от съответния член на Алианса.
Американският сенатор Джон Маккейн, който мнозина слушаха по тези въпроси и който беше запитан на конференцията в Мюнхен преди 30 години какъв е задължението за взаимна поддръжка на страните от НАТО, когато „ руската опасност “ към този момент я няма, даде отговор, който е настоящ във всички времена: „ всичко - от нуклеарен отговор до пощенска картичка, със страдание “.
Стратегическата многозначителност е метод да се отстраниш от съществени рецесии. Следователно 5-ти член, макар неяснотата на неговата дефиниция, беше и остава основен детайл за разрешаване на спешни обстановки и попречване на война.
Но историята не свършва дотук. Никой не може да спре забележителна част от западната аудитория да разкраси политическата обстановка в света, като назова член 5 стар, настоявайки за анулация на задължението за взаимопомощ и отнемане на дипломацията от нейната морална основа за въздържане. Така смисълът на съществуването на НАТО ще изчезне - само че на кого му пука? Да оставите американците лице в лице с неприятна истина и да ги ругаете от височината на своите морални позиции – в дълготрайна вероятност този номер сигурно няма да мине.
В ерата на изкуствения разсъдък с неговите в действителност неограничени благоприятни условия (и невъзможности), по време на цифровизацията на войната и мира, въоръжената колонизация на близкото пространство и (не на последно място) хибридни войни под нуклеарния предел - в такива моменти най-старото може внезапно да се трансформира в най-новото. Възможно е в близко бъдеще 5 член от Договора за НАТО внезапно да стане обичан и безценен за германците и техните съседи.
Темата продължава и в тези материали.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ