38 минути. Най-кратката война в света
Африканската страна чупи върхове в туризма, само че държи и противен трофей от Гинес Как британците светкави 
чно превзеха двореца в Занзибар, само че изпуснаха султана
Занзибар, която счупи туристическия връх за визити по време на пандемията, към този момент има един трофей от Гинес. И той е за най-кратката война в историята. Днес самостоятелна част от Танзания, в предишното тази островна страна е място, на се водят териториални разногласия от епохи. Още през 15 век Португалия, Оман, Германия и Британия се надпреварват кой да има правото да обитава Занзибар. Спорът завършва през 1890 година, когато страната е оповестена за протекторат на Британската Империя. 3 години по-късно султан Хамад ибн Тувайни, другар на Британия, идва на власт. Той обаче умира ненадейно на 25 август 1896 година, а в основата на спора е младият му племенник, Калид ибн Баргаш, който даже е обвинен в отравянето му.
Новият султан на своя глава Империята се нанася в двореца, а след това активизира армия от 2800 бойци и цивилни на площада пред двореца. Решава даже да струпа всички оръжия, които самите британци са подарявали през годините.
Ултиматумът на британците
След султана- другар, британците вземат решение да сложат на мястото му собствен фаворит - Хамуд бин Мохамед. Това обаче не влизало в проектите на братовчеда на умрелия властник - Халид ибн Баргаш. Той освен недолюбвал английските управляващи, бил и под опеката на германците.
Когато видели по какъв начин новия султан се барикадира в двореца, представителите на Британската корона реагирали стремително и още на идващия денпоставили ултиматум на занзибарците - да оставят оръжието и да смъкват знамето си. С две думи - да се предадат непринудено. Ултиматумът изтичал тъкмо в 9 часа на идващия ден - 27 август. След като не последвал отговор от Занзибар, няколкото крайцера и лодки на английската войска обкръжили единствения транспортен съд на занзибарската флота - султанската яхта. Тя също била преди време във Англия.
Занзибарците обаче решили да демонстрират мускули и насочили бреговите оръдия против английските кораби.
В 8:00 сутринта Халид ибн Баргаш изпратил собствен зависещ да договаря с английския представител в Занзибар Базил Кейв, който обаче отказал среща. Половин час по-късно султанът пратил ново обръщение до британците, че няма желание да се съобщи и че не има вяра, че ще открият огън против страната.Последвал мълниеносен отговор от Кейв: Ние не желаеме да откриваме огън, само че ще го създадем, в случай че не извършите изискванията ни!
Твърди, се че в 9:02 британците поставят началото на най-кратката война в историята на света.
Започнали да обстрелват султанския замък, а патроните улучилизанзибарските брегови бойци, които дружно с дворцовата прислуга и робите се укривали в дървени постройки. 5 минути по-късно единственият султански транспортен съд отвърнал на удара, само че бил потънал от английския крайцер Сейнт Джордж. Занзибарските моряци неотложно се предали и били избавени от лодките на английските матроси.
Съдбата на султана
Дворецът на султана стартира да гори, от него избягали огромна част от бойците, както и самият султан. В паниката обаче никой не се сетил да смъкна занзибарския байрак и обстрелът траял. Когато един от снарядите съумял да смъкна флага, войната завършила. Часовникът показвал 9:40.
Британците стремително образували ново държавно управление, отпред на което поставили техния човек. Равносметката от сражението била: 570 убити занзибарски бойци и 1 леко ранен британец
Съдбата на султана е прелюбопитна. Той съумял да избяга в немското посолство. Специален отряд го чакалдо постройката, с цел да го залови на място, само че виновникът за най-кратката война ги надхитрил се измъкнал. Това станало откакто в пристанището дебаркирал немски крайцер,а до посолството на ръце пренесли една от лодките му. В нея по противоположния път изнесли някогашния султан. Чак през 1916 година британците въпреки всичко го заловили в Танзания.
Днес в Занзибар никой не желае да си напомня този противен миг от историята. Но пък туристите се тълпят пред други атракции. Те не липсват в страната, която е парадайс за гмурците. Заради близостта му до Екватора, с няколко минути разлика, изгревът и залезът са едновременно през цялата година. Температурата денем е към 28 и 32 градуса, а през нощта - сред 20 и 25 градуса.
Много от туристите не престават да си мислят, че столицата е Стоун Таун (StoneTown), само че това е град Занзибар (ZanzibarCity). Стоун Таун е историческият център, който се намира в остарялата част на града. Известен е с архитектурата си от XIX в., която е комбинация от локалната просвета суахили и детайли от мавританската, арабската, персийската, индийската и европейската просвета.
Къщата на Чудесата
Занзибар е прочут с подправките си, които са съществена част от стопанската система. Затова и островите се назовават SpiceIslands. Отглеждат се основно карамфил, индийско орехче, канела и черен пипер.
Разбира се, най- огромната атракция е къщата на Фреди Меркюри, защото Кралят на попкултурата е роден в Занзибар през 1946 година Рожденото му име е Фарук Булсара. В столицата има голям брой заведения за хранене и магазини за сувенири с неговото име. Загубата на Фреди е непрежалима на острова, както и изгубването на другата им емблема - Занзибарският леопард (Zanzibarleopard). Последният, който е видян, е през 2018 година.
Занзибарците обаче ревниво пазят друго животно, което също беше на изгубване преди двайсет години. Това са гигантските костенурки (Aldabragianttortoises), които през 1919 година са донесени на един от островите - Алдабр, от английският губернатор на Сейшелите. Местните обаче стартират всеобщо да ги продават на открито и през 2000-та година държавното управление прави специфичен комплекс, в която те се развъждат. Той се е трансформирал в най-посещавания курорт и се назовава - PrisonIsland. Не е затвор, само че е бил такъв през 60-те на 19-ти век.
Занзибар държи още един връх - за най-вече резбовани порти. С една дума: има за какво тази страна да е измежду Чудесата на света. Сигурно по тази причина една от най-големите им атракции е точно The House ofWonders - най-голямата и най-високата постройка, която през днешния ден действа като музей.
чно превзеха двореца в Занзибар, само че изпуснаха султана Занзибар, която счупи туристическия връх за визити по време на пандемията, към този момент има един трофей от Гинес. И той е за най-кратката война в историята. Днес самостоятелна част от Танзания, в предишното тази островна страна е място, на се водят териториални разногласия от епохи. Още през 15 век Португалия, Оман, Германия и Британия се надпреварват кой да има правото да обитава Занзибар. Спорът завършва през 1890 година, когато страната е оповестена за протекторат на Британската Империя. 3 години по-късно султан Хамад ибн Тувайни, другар на Британия, идва на власт. Той обаче умира ненадейно на 25 август 1896 година, а в основата на спора е младият му племенник, Калид ибн Баргаш, който даже е обвинен в отравянето му.
Новият султан на своя глава Империята се нанася в двореца, а след това активизира армия от 2800 бойци и цивилни на площада пред двореца. Решава даже да струпа всички оръжия, които самите британци са подарявали през годините.
Ултиматумът на британците
След султана- другар, британците вземат решение да сложат на мястото му собствен фаворит - Хамуд бин Мохамед. Това обаче не влизало в проектите на братовчеда на умрелия властник - Халид ибн Баргаш. Той освен недолюбвал английските управляващи, бил и под опеката на германците.
Когато видели по какъв начин новия султан се барикадира в двореца, представителите на Британската корона реагирали стремително и още на идващия денпоставили ултиматум на занзибарците - да оставят оръжието и да смъкват знамето си. С две думи - да се предадат непринудено. Ултиматумът изтичал тъкмо в 9 часа на идващия ден - 27 август. След като не последвал отговор от Занзибар, няколкото крайцера и лодки на английската войска обкръжили единствения транспортен съд на занзибарската флота - султанската яхта. Тя също била преди време във Англия.
Занзибарците обаче решили да демонстрират мускули и насочили бреговите оръдия против английските кораби. В 8:00 сутринта Халид ибн Баргаш изпратил собствен зависещ да договаря с английския представител в Занзибар Базил Кейв, който обаче отказал среща. Половин час по-късно султанът пратил ново обръщение до британците, че няма желание да се съобщи и че не има вяра, че ще открият огън против страната.Последвал мълниеносен отговор от Кейв: Ние не желаеме да откриваме огън, само че ще го създадем, в случай че не извършите изискванията ни!
Твърди, се че в 9:02 британците поставят началото на най-кратката война в историята на света. Започнали да обстрелват султанския замък, а патроните улучилизанзибарските брегови бойци, които дружно с дворцовата прислуга и робите се укривали в дървени постройки. 5 минути по-късно единственият султански транспортен съд отвърнал на удара, само че бил потънал от английския крайцер Сейнт Джордж. Занзибарските моряци неотложно се предали и били избавени от лодките на английските матроси.
Съдбата на султана
Дворецът на султана стартира да гори, от него избягали огромна част от бойците, както и самият султан. В паниката обаче никой не се сетил да смъкна занзибарския байрак и обстрелът траял. Когато един от снарядите съумял да смъкна флага, войната завършила. Часовникът показвал 9:40.
Британците стремително образували ново държавно управление, отпред на което поставили техния човек. Равносметката от сражението била: 570 убити занзибарски бойци и 1 леко ранен британец
Съдбата на султана е прелюбопитна. Той съумял да избяга в немското посолство. Специален отряд го чакалдо постройката, с цел да го залови на място, само че виновникът за най-кратката война ги надхитрил се измъкнал. Това станало откакто в пристанището дебаркирал немски крайцер,а до посолството на ръце пренесли една от лодките му. В нея по противоположния път изнесли някогашния султан. Чак през 1916 година британците въпреки всичко го заловили в Танзания.
Днес в Занзибар никой не желае да си напомня този противен миг от историята. Но пък туристите се тълпят пред други атракции. Те не липсват в страната, която е парадайс за гмурците. Заради близостта му до Екватора, с няколко минути разлика, изгревът и залезът са едновременно през цялата година. Температурата денем е към 28 и 32 градуса, а през нощта - сред 20 и 25 градуса. Много от туристите не престават да си мислят, че столицата е Стоун Таун (StoneTown), само че това е град Занзибар (ZanzibarCity). Стоун Таун е историческият център, който се намира в остарялата част на града. Известен е с архитектурата си от XIX в., която е комбинация от локалната просвета суахили и детайли от мавританската, арабската, персийската, индийската и европейската просвета.
Къщата на Чудесата
Занзибар е прочут с подправките си, които са съществена част от стопанската система. Затова и островите се назовават SpiceIslands. Отглеждат се основно карамфил, индийско орехче, канела и черен пипер.
Разбира се, най- огромната атракция е къщата на Фреди Меркюри, защото Кралят на попкултурата е роден в Занзибар през 1946 година Рожденото му име е Фарук Булсара. В столицата има голям брой заведения за хранене и магазини за сувенири с неговото име. Загубата на Фреди е непрежалима на острова, както и изгубването на другата им емблема - Занзибарският леопард (Zanzibarleopard). Последният, който е видян, е през 2018 година. Занзибарците обаче ревниво пазят друго животно, което също беше на изгубване преди двайсет години. Това са гигантските костенурки (Aldabragianttortoises), които през 1919 година са донесени на един от островите - Алдабр, от английският губернатор на Сейшелите. Местните обаче стартират всеобщо да ги продават на открито и през 2000-та година държавното управление прави специфичен комплекс, в която те се развъждат. Той се е трансформирал в най-посещавания курорт и се назовава - PrisonIsland. Не е затвор, само че е бил такъв през 60-те на 19-ти век.
Занзибар държи още един връх - за най-вече резбовани порти. С една дума: има за какво тази страна да е измежду Чудесата на света. Сигурно по тази причина една от най-големите им атракции е точно The House ofWonders - най-голямата и най-високата постройка, която през днешния ден действа като музей.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ