Абсолютно предизборно поведение и буквално опит за манипулиране на темата

Абсолютно предизборно държание и безусловно опит за манипулиране на тематиката е привикването на ръководителя на КЕВР Иван Иванов в Народното събрание, тъй като единствено след няколко дни, през идната седмица, Комисията ще разгласява решението си за ценово решение. Това разяснява Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт, в изявление пред БНР. " Ако бяхме изчакали, щяхме да забележим какво е решила КЕВР и да си спестим всички тези терзания, нападки, обвинявания, прогнози и закани и какво ли не. Депутатите могат да изслушват ръководителя на Комисията, само че в последна сметка предварителното му кряскане, с цел да се изясни какво счита да направи Комисията през идващия ценови интервал, в действителност подсказва политически напън. Регулаторът е самостоятелен, избира се от Народното събрание, само че в тази си част за ценовото решение, би трябвало да има политическа самостоятелност. А виждаме, че няма такава от Народното събрание и от министъра на енергетиката ", уточни Стайков. Според него политически напън има и го потвърждава смяната на предлагането на АЕЦ Козлодуй, откакто първичното беше за 30% нарастване на цената на тока.  " Дружеството внася ценово предложение и по-късно излиза министърът и споделя " ще внесат ново ", явно има политически напън. Търговското сдружение би трябвало да се регистрира на БЕХ. Проблемът е, че без значение ценовото предложение, което сдружението предлага, решението се взима от регулатора. Независимо какви цени желае съответното сдружение, крайната дума е на регулатора. И по тази причина нямаше причина министърът на енергетика да се намесва и да плаши хората ", изясни икономистът от Института за енергиен мениджмънт. Калоян Стайков предизвести, че България е транспонирала в тази част всички наставления и регламенти. " Единственото, което остана и се отсрочи е цялостната либерализация на пазара, за която не ясно какво се случва. И в случай че продължаваме може да стигнем и до наказателна процедура ", добави той. Експертът обясни, че ползите на потребителите постоянно са на напред във времето и не се търси баланс с фирмите производители на ток. " И това става главно по политическа линия. Не бива Народно събрание да оказва въздействие върху регулатора и министърът да споделя с какъв брой да се усили цената на тока. Така се връщаме към 2013 г, когато министър председателят излизаше и споделяше " идната седмица регулаторът ще вземе еди какво си решение и той го взимаше ", напомни Калоян Стайков за годините, в които цените на тока смъкнаха държавно управление.  Той разяснява, че регулаторът изключва Топлоелектрическа централа Марица Изток 2, тъй като по закон не може да я включи.  
" Но чакам със заповед на министъра да се включи в енергийния микс. Отлагането на либерализацията е, тъй като няма механизъм, по който централата да работи. Министърът със заповед включва ТЕЦ-а, с цел да може обектът да работи. Ние имаме контролиран пазар и потребителите са предпазени от свободните цени и в това време със заповед на министъра се вкарва произвеждане, което не може да включи силата си на свободния пазар ", сподели още икономистът.  
Той е безапелационен, че " е нужна и това е верният метод, най-сетне да се измисли каква пътна карта ще се следва ". " Да се създадат проекти от нуждата от въглищна мощности - съответно какви поколения ни трябват, защото тази централи не просто задоволяват търсенето, само че вземат участие и в регулирането. Тези централи са значими да се поддържа салдото в енергийната системата. Отговори на тези въпроси липсват от 5 години ", добави Стайков.  И предложи: " Политиците да седнат и да вземат решение, което ще следват, а не всяко държавно управление да има нова визия. Това блуждаене е повода да сме в тази обстановка. Продължавайки напред, би трябвало да се търсят дълготрайни решения, които ще бъдат следвани от идващите държавни управления. "  
За него " новите мощности на АЕЦ Козлодуй наподобяват на контракта с Боташ ".  
" Нови мощности в Козлодуй дават огромни благоприятни условия, само че не е ясно, по какъв начин тъкмо ще се възползваме от тях. И дали тази дълготрайна инвестиция, няма да се окаже тежест за стопанската система ", пита икономистът. А дали цените на творби ток у нас са конкурентни на свободния пазар: " Зависи, цените на пазарите са по-ниски в сравнение с е прогнозната за Козлодуй 7 и 8 блок, само че не знаем каква ще е цената след 10 години и след 15. Със сигурност знаем, че имаме свръхпроизводство в избрани часове, което значи, че цените са нулеви или минусови. Важно е по какъв начин се развива потреблението - в Европейски Съюз всички плануват електрификация и по тази причина имаме потребност от спомагателни мощности. "  
Относно желае от 400 млн. евро към Газпром, Стайков сподели: " Не съм правист, като цяло съм песимистичен за триумфа на сходен иск. "