Макрон бяга от капаните, за да надскочи Меркел
2:0 против остарелия противник Марин Льо Пен Опита без триумф да укроти порива на Кремъл
Вотът завърши, бюлетините са преброени, резултатите са оповестени, новият-стар президент на Франция се споделя Еманюел Макрон.
На втория тур на изборите той победи Марин Льо Пен и с това докара резултата сред тях на 2:0, в случай че използваме спортна дефиниция. Войната в Украйна изигра доста огромна роля в тези избори. Франция се оказа внимателен и мислещ стратегически състезател, а това стана с помощта на тежките старания на Макрон, който с риск да се унизи се постара да укроти порива на Кремъл. Френският държавен глава влезе в ролята на първи посланик, въздържа се от обидни квалификации и съпоставения във връзка с Владимир Путин. След Брекзит Франция стана втора по стопанска система и първа по въоръжени сили в Европа. Тя е нуклеарната мощ на континента. Това, че получи втори мандат, дава на Макрон шанса да утвърди водещата позиция на Франция и да въздейства на външната политика на Европейския съюз. Има ли обаче Макрон силите и характера да победи ретроградните сили, да изведе Европа на верния път и да се трансформира в един от водачите на свободния свят?
Историята и Макрон
Ветераните политолози си спомнят забавна преживелица от историята. Веднъж попитали Уинстън Чърчил дали военачалник Шарл де Гол е огромен водач. " Себелюбив, нахален, счита, че светът се върти към него. Наистина е огромен ", дал отговор Чърчил. Погледнато през призмата на 21 век това важи за Еманюел Макрон. Без подозрение е лакомец и демонстрира надменност, а и явно се опиянява от блясъка и величието си. Първият му мандат беше посипан с непотребни демонстрации на геройство, както и с провали, в следствие от желанието му да се покаже точно като огромен водач.
През 2020 година, след огромния гърмеж разрушил половин Бейрут, Макрон посети Ливан и като същински монарх раздаде политическо правораздаване на ошашавените управляващи. Ливанците даже желаеха страната им още веднъж да стане протекторат на Франция, както е било сред двете международни войни. От това не излезе нищо. В Друг случай, ръкувайки се с аудитория, той направи забележка на френски възпитаник, че се е осмелил да го поздрави с " Как си, Маню? ", вместо почтително да го назова " господин президент ". И въпреки всичко всички тези моменти дават цвят на президентстването му в свят на скучни популистки водачи с лимитирани упоритости.
Макрон е възприел за своя надали не месианска цел да помогне за въздигането на една самостоятелна Европа, в която Франция да стане водещ фактор и да възвърне своето великолепие. Никоя рецесия на континента, да не приказваме за войната в Украйна, не минава без опитите на Макрон да се придържа твърдо към своя дневен ред, без значение какъв брой неуместно наподобява от време на време в профил. След няколко необятно прокламирани и кой знае още какъв брой секрети диалози по телефона с Владимир Путин, напъните му да успокои пристрастеностите в Москва се оказаха напразни. Надеждата на Макрон бе и евентуално към момента е Европа да откри собствен личен разговор с Русия, самостоятелен от връзките САЩ-Русия и НАТО-Русия.
Слонът в стъкларския магазин
В първия си мандат Макрон се впусна в голям брой несполучливи опити да сложи Франция в сърцето на световната сигурност. Неговите антиислямистки интервенции в африканската страна Мали приключиха с това, че Мали изиска френските сили да изоставен страната. И в случай че този случай остана съвсем неусетен, то изявлението му, че НАТО е " в мозъчна гибел ", провокира голямо отвращение. Плановете за основаване на въоръжени сили на Европейски Съюз също не реализират никакъв прогрес. Германия се колебае, Швеция и Финландия са съвсем подготвени да влязат в НАТО, няма по какъв начин нещата да наподобяват по-зле за френския президент. Разумното сега като че ли е Макрон да работи в тясно съдействие с Алианса. Трябва и да признае, че НАТО е най-съществен за европейската сигурност, без значение от от време на време охладняващите връзки по оста Париж-Брюксел (разбирай Париж-Вашингтон).
Разочароващо е, че първия му мандат мина при натрапваща се липса на действителни достижения. Въпреки грандиозните си проекти да съживи Европейския съюз, Макрон не съумя да влезе под кожата на Ангела Меркел и други водачи, които постановиха своите визии за Европейски Съюз. Независимо от обещаните промени, които трябваше да динамизират Франция и да я създадат по-привлекателна за вложения, Макрон беше заставен да изостави част от програмата си за промени. Общественият яд в неговата татковина не е нещо за занемаряване, а протестът на " жълтите жилетки " го сподели. В последна сметка Макрон се трансформира в разделяща фигура във Франция, ненавиждан от множеството от хората, даже спрямо непопулярните някогашни президенти Никола Саркози и Франсоа Оланд.
Големите водачи не са това, което са
Как тогава Еманюел Макрон може да се вмести в визията за огромен водач, без значение дали е в унисон с думите на Чърчил за военачалник де Гол? Част от казуса с оценката на актуалните водачи като Макрон е, че сме склонни да ги съпоставяме не с други хора от действителния живот, а с опростени легенди. Не виждаме, че де Гол е бил нахален безспорен монарх на сякаш демократична Франция, а го разгласяваме за остроумен и храбър лидер. Маргарет Тачър е още по-крещящ образец, като правоприемник на към този момент упоменатия Чърчил.
Светът я назовава " желязната лейди " и я величае за това, че се е борила сполучливо с комунистите в Кремъл, с бюрократите в Брюксел, с фашистите в Аржентина и с левите на домашна почва. В съпоставяне с нея, споделят политолози, днешните водачи са мудни и нерешителни, плашат се да заемат твърди и решителни позиции, и се крият зад лозунги и популизъм. Внимателните наблюдаващи обаче знаят, че тъкмо такава е била и Тачър. Тя е изпитвала върху себе си дълбокото публично отрицание, което Макрон изпита в границите на първия си мандат като държавен глава на Франция.
Макрон е прав и на сполучлив път
Ако съпоставим Макрон с политическите колоси от предишното, в неговата или в други страни, ще забележим, че той не е по никакъв начин дребен като водач. Успешно, въпреки и единствено частично, съумя да реформира стопанската система на Франция, като понижи безработицата и направи страната по-привлекателна за задграничните вложители. След края на ерата " Меркел " в Европа и при настоящия колеблив и искрено слаб канцлер Олаф Шолц, Макрон се обрисува като най-първостепенния водач в Европа, не неоспорим, само че задоволително деятелен и упорит, с цел да печели борби.
Но най-важното е, че Макрон е прав. Време е Европа да се възправи, да стегне редиците и да се отърси от сегашната си второразрядна роля в света, доминиран от Съединените щати. Евросъюзът е един от най-развитите в стопански и културен проект териториални субекти на планетата. Европейски Съюз би трябвало да накара света да го приема насериозно, а не да зависи от непознати военни, валути и технологии, и да се огъва под натиска на водачи, чиито ползи се диктуват от техния личен електорат.
В момента Европа е хем жива, хем мъртва, като котката от прословутия умствен опит на физика Ервин Шрьодингер. Европейският съюз е стопански блок с към момента неизползвани, само че огромни благоприятни условия да въздейства върху международната политика. Това, което му липсва е повече храброст, а което му пречи, е срамежливостта, с която подхожда към проблемите - вътре и отвън общността.
Евросъюзът има задоволително политическа воля да оцелее, в каквато и рецесия на своето битие да изпадне, само че все не може да се опълчи на провокациите, с цел да не позволява въобще да изпада в такива рецесии. Единната европейска валута, шерването на икономическите компликации, външната политика и процесът на взимане на решения явно имат своите дефекти. В същото време не се вижда и предпочитание у водачите на държавите-членки да се преборят с негативите. А Макрон е прав да упорства тъкмо за това!
Водачът не би трябвало да се проваля
Едва при започване на втория му мандат, несъмнено, е прекомерно рано да се реши дали президентът ще бъде сполучлив или ще се провали в решимостта си да реформира Франция и да съживи Европейския съюз. Възможно е да реализира едното, а да не успее с другото, а може да се провали и в двете. Врачките и те не се наемат да предскажат несигурното му бъдеще.
Но пък значимото е то да е героично
Много са клопките, в които може да попадне Еманюел Макрон в идващите пет години. Но и доста по-големи и исторически по-важни от него персони също завършват политическата си кариера със строполясване. В това число и Тачър, и де Гол. Макрон има шансове в своята динамична ера да се трансформира в определяща за Европа персона, засенчвайки даже Ангела Меркел, чиито достижения са освен оспорени, само че буквало се срутват пред очите ни. Макрон е лакомец, нахален и счита себе си за център на света. Има всички шансове да стане огромен водач.
Вотът завърши, бюлетините са преброени, резултатите са оповестени, новият-стар президент на Франция се споделя Еманюел Макрон.
На втория тур на изборите той победи Марин Льо Пен и с това докара резултата сред тях на 2:0, в случай че използваме спортна дефиниция. Войната в Украйна изигра доста огромна роля в тези избори. Франция се оказа внимателен и мислещ стратегически състезател, а това стана с помощта на тежките старания на Макрон, който с риск да се унизи се постара да укроти порива на Кремъл. Френският държавен глава влезе в ролята на първи посланик, въздържа се от обидни квалификации и съпоставения във връзка с Владимир Путин. След Брекзит Франция стана втора по стопанска система и първа по въоръжени сили в Европа. Тя е нуклеарната мощ на континента. Това, че получи втори мандат, дава на Макрон шанса да утвърди водещата позиция на Франция и да въздейства на външната политика на Европейския съюз. Има ли обаче Макрон силите и характера да победи ретроградните сили, да изведе Европа на верния път и да се трансформира в един от водачите на свободния свят?
Историята и Макрон
Ветераните политолози си спомнят забавна преживелица от историята. Веднъж попитали Уинстън Чърчил дали военачалник Шарл де Гол е огромен водач. " Себелюбив, нахален, счита, че светът се върти към него. Наистина е огромен ", дал отговор Чърчил. Погледнато през призмата на 21 век това важи за Еманюел Макрон. Без подозрение е лакомец и демонстрира надменност, а и явно се опиянява от блясъка и величието си. Първият му мандат беше посипан с непотребни демонстрации на геройство, както и с провали, в следствие от желанието му да се покаже точно като огромен водач. През 2020 година, след огромния гърмеж разрушил половин Бейрут, Макрон посети Ливан и като същински монарх раздаде политическо правораздаване на ошашавените управляващи. Ливанците даже желаеха страната им още веднъж да стане протекторат на Франция, както е било сред двете международни войни. От това не излезе нищо. В Друг случай, ръкувайки се с аудитория, той направи забележка на френски възпитаник, че се е осмелил да го поздрави с " Как си, Маню? ", вместо почтително да го назова " господин президент ". И въпреки всичко всички тези моменти дават цвят на президентстването му в свят на скучни популистки водачи с лимитирани упоритости.
Макрон е възприел за своя надали не месианска цел да помогне за въздигането на една самостоятелна Европа, в която Франция да стане водещ фактор и да възвърне своето великолепие. Никоя рецесия на континента, да не приказваме за войната в Украйна, не минава без опитите на Макрон да се придържа твърдо към своя дневен ред, без значение какъв брой неуместно наподобява от време на време в профил. След няколко необятно прокламирани и кой знае още какъв брой секрети диалози по телефона с Владимир Путин, напъните му да успокои пристрастеностите в Москва се оказаха напразни. Надеждата на Макрон бе и евентуално към момента е Европа да откри собствен личен разговор с Русия, самостоятелен от връзките САЩ-Русия и НАТО-Русия.
Слонът в стъкларския магазин
В първия си мандат Макрон се впусна в голям брой несполучливи опити да сложи Франция в сърцето на световната сигурност. Неговите антиислямистки интервенции в африканската страна Мали приключиха с това, че Мали изиска френските сили да изоставен страната. И в случай че този случай остана съвсем неусетен, то изявлението му, че НАТО е " в мозъчна гибел ", провокира голямо отвращение. Плановете за основаване на въоръжени сили на Европейски Съюз също не реализират никакъв прогрес. Германия се колебае, Швеция и Финландия са съвсем подготвени да влязат в НАТО, няма по какъв начин нещата да наподобяват по-зле за френския президент. Разумното сега като че ли е Макрон да работи в тясно съдействие с Алианса. Трябва и да признае, че НАТО е най-съществен за европейската сигурност, без значение от от време на време охладняващите връзки по оста Париж-Брюксел (разбирай Париж-Вашингтон).
Разочароващо е, че първия му мандат мина при натрапваща се липса на действителни достижения. Въпреки грандиозните си проекти да съживи Европейския съюз, Макрон не съумя да влезе под кожата на Ангела Меркел и други водачи, които постановиха своите визии за Европейски Съюз. Независимо от обещаните промени, които трябваше да динамизират Франция и да я създадат по-привлекателна за вложения, Макрон беше заставен да изостави част от програмата си за промени. Общественият яд в неговата татковина не е нещо за занемаряване, а протестът на " жълтите жилетки " го сподели. В последна сметка Макрон се трансформира в разделяща фигура във Франция, ненавиждан от множеството от хората, даже спрямо непопулярните някогашни президенти Никола Саркози и Франсоа Оланд.
Големите водачи не са това, което са
Как тогава Еманюел Макрон може да се вмести в визията за огромен водач, без значение дали е в унисон с думите на Чърчил за военачалник де Гол? Част от казуса с оценката на актуалните водачи като Макрон е, че сме склонни да ги съпоставяме не с други хора от действителния живот, а с опростени легенди. Не виждаме, че де Гол е бил нахален безспорен монарх на сякаш демократична Франция, а го разгласяваме за остроумен и храбър лидер. Маргарет Тачър е още по-крещящ образец, като правоприемник на към този момент упоменатия Чърчил.
Светът я назовава " желязната лейди " и я величае за това, че се е борила сполучливо с комунистите в Кремъл, с бюрократите в Брюксел, с фашистите в Аржентина и с левите на домашна почва. В съпоставяне с нея, споделят политолози, днешните водачи са мудни и нерешителни, плашат се да заемат твърди и решителни позиции, и се крият зад лозунги и популизъм. Внимателните наблюдаващи обаче знаят, че тъкмо такава е била и Тачър. Тя е изпитвала върху себе си дълбокото публично отрицание, което Макрон изпита в границите на първия си мандат като държавен глава на Франция. Макрон е прав и на сполучлив път
Ако съпоставим Макрон с политическите колоси от предишното, в неговата или в други страни, ще забележим, че той не е по никакъв начин дребен като водач. Успешно, въпреки и единствено частично, съумя да реформира стопанската система на Франция, като понижи безработицата и направи страната по-привлекателна за задграничните вложители. След края на ерата " Меркел " в Европа и при настоящия колеблив и искрено слаб канцлер Олаф Шолц, Макрон се обрисува като най-първостепенния водач в Европа, не неоспорим, само че задоволително деятелен и упорит, с цел да печели борби.
Но най-важното е, че Макрон е прав. Време е Европа да се възправи, да стегне редиците и да се отърси от сегашната си второразрядна роля в света, доминиран от Съединените щати. Евросъюзът е един от най-развитите в стопански и културен проект териториални субекти на планетата. Европейски Съюз би трябвало да накара света да го приема насериозно, а не да зависи от непознати военни, валути и технологии, и да се огъва под натиска на водачи, чиито ползи се диктуват от техния личен електорат.
В момента Европа е хем жива, хем мъртва, като котката от прословутия умствен опит на физика Ервин Шрьодингер. Европейският съюз е стопански блок с към момента неизползвани, само че огромни благоприятни условия да въздейства върху международната политика. Това, което му липсва е повече храброст, а което му пречи, е срамежливостта, с която подхожда към проблемите - вътре и отвън общността.
Евросъюзът има задоволително политическа воля да оцелее, в каквато и рецесия на своето битие да изпадне, само че все не може да се опълчи на провокациите, с цел да не позволява въобще да изпада в такива рецесии. Единната европейска валута, шерването на икономическите компликации, външната политика и процесът на взимане на решения явно имат своите дефекти. В същото време не се вижда и предпочитание у водачите на държавите-членки да се преборят с негативите. А Макрон е прав да упорства тъкмо за това!
Водачът не би трябвало да се проваля
Едва при започване на втория му мандат, несъмнено, е прекомерно рано да се реши дали президентът ще бъде сполучлив или ще се провали в решимостта си да реформира Франция и да съживи Европейския съюз. Възможно е да реализира едното, а да не успее с другото, а може да се провали и в двете. Врачките и те не се наемат да предскажат несигурното му бъдеще.
Но пък значимото е то да е героично
Много са клопките, в които може да попадне Еманюел Макрон в идващите пет години. Но и доста по-големи и исторически по-важни от него персони също завършват политическата си кариера със строполясване. В това число и Тачър, и де Гол. Макрон има шансове в своята динамична ера да се трансформира в определяща за Европа персона, засенчвайки даже Ангела Меркел, чиито достижения са освен оспорени, само че буквало се срутват пред очите ни. Макрон е лакомец, нахален и счита себе си за център на света. Има всички шансове да стане огромен водач.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ