110 г. от първата в Европа въздушна бомбардировка, извършена от българската авиация
16 октомври 1912 година се счита за бойното кръщение на младата българска военна авиация. На тази дата е осъществен първият военен полет в историята на нашата авиация. Двама млади български водачи летят над Одринската цитадела и хвърлят ръчни гранати над гара Караагач. Това е и първият военен полет в Европа.
Освен разузнаване на силите на съперника е осъществено и първото над остарелия континент бомбардиране от въздуха в същинска фронтова конюнктура. Доказано е, че самолетът може да бъде употребен и като нападателно бойно средство. Днес гарата Караагач е реставрирана и е посещавана от доста туристи, в това число българи, предава организация БГНЕС.
В навечерието на Балканските войни /1912-1913 г./ България разполага освен с военно-въздушни сили, само че и с подготвени водачи. Общият брой на самолетите е 21, които в хода на бойните дейности те нарастват до 35. За разлика от България, Османската империя има единствено самолети - 20 на брой. Някои от тях в хода на стремителното българско нахлуване към Цариград попадат в български ръце. Така се случва с двата пленени край Лозенград “Харлан ”.
Първият полет за бомбардировка е осъществен от Радул Миков и Продан Таракчиев. Те летят на аероплан “Албатрос ”, създаден в Германия. При полета са взети две бомби, които са привързани по спонтанен метод в кошове, прикрепени в профил по този начин, че да бъдат употребявани от въздуха. Времето е било слънчево. Пилотите се насочват към гарата, тъй като там могат да нанесат най-сериозни вреди на турците. Бомбите са пуснати от Продан Таракчиев. След осъществяването на задачата, " Албатросът " и двамата герои се приземяват наред в Свиленград.
Тази бомбардировка не е като по-късните по време на двете международни войни, само че има голям психически резултат. Турците за пръв път виждат нещо, което ги връхлита от въздуха и избухва огромна суматоха измежду одринския гарнизон. Новината за бомбардировката става международна и ни популяризира в целия съвременен свят. По това време към Щаба на настоящата българска войска има доста задгранични публицисти – от 27 страни, измежду тях е даже и Лев Троцки.
Наличието на авиация приказва за огромния културен и образован прогрес на българите по това време, които за по-малко от 35 години след освобождението си стават водещата нация в района на Югоизточна Европа. Този най-съвременен жанр войски е също по този начин удостоверение за това, че през този интервал българските офицери и генерали са представители на военната интелигенция, имаща големи заслуги за модернизацията на страната ни.
Освен разузнаване на силите на съперника е осъществено и първото над остарелия континент бомбардиране от въздуха в същинска фронтова конюнктура. Доказано е, че самолетът може да бъде употребен и като нападателно бойно средство. Днес гарата Караагач е реставрирана и е посещавана от доста туристи, в това число българи, предава организация БГНЕС.
В навечерието на Балканските войни /1912-1913 г./ България разполага освен с военно-въздушни сили, само че и с подготвени водачи. Общият брой на самолетите е 21, които в хода на бойните дейности те нарастват до 35. За разлика от България, Османската империя има единствено самолети - 20 на брой. Някои от тях в хода на стремителното българско нахлуване към Цариград попадат в български ръце. Така се случва с двата пленени край Лозенград “Харлан ”.
Първият полет за бомбардировка е осъществен от Радул Миков и Продан Таракчиев. Те летят на аероплан “Албатрос ”, създаден в Германия. При полета са взети две бомби, които са привързани по спонтанен метод в кошове, прикрепени в профил по този начин, че да бъдат употребявани от въздуха. Времето е било слънчево. Пилотите се насочват към гарата, тъй като там могат да нанесат най-сериозни вреди на турците. Бомбите са пуснати от Продан Таракчиев. След осъществяването на задачата, " Албатросът " и двамата герои се приземяват наред в Свиленград.
Тази бомбардировка не е като по-късните по време на двете международни войни, само че има голям психически резултат. Турците за пръв път виждат нещо, което ги връхлита от въздуха и избухва огромна суматоха измежду одринския гарнизон. Новината за бомбардировката става международна и ни популяризира в целия съвременен свят. По това време към Щаба на настоящата българска войска има доста задгранични публицисти – от 27 страни, измежду тях е даже и Лев Троцки.
Наличието на авиация приказва за огромния културен и образован прогрес на българите по това време, които за по-малко от 35 години след освобождението си стават водещата нация в района на Югоизточна Европа. Този най-съвременен жанр войски е също по този начин удостоверение за това, че през този интервал българските офицери и генерали са представители на военната интелигенция, имаща големи заслуги за модернизацията на страната ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ