Майсторът на куполи Христо Пашов празнува 50 години път към висините
Великотърновецът Христо Пашов от половин век насам майстори църковни куполи. Майсторството му е върнало към живот и е трансформирало в творби на изкуството 115 купола на църкви и манастири в цялата страна. С фотографска галерия Пашов отпразнува своите 50 години път към висините.
В началото на 77-та си житейска година Христо Пашов не стопира да се катери по църковните куполи. Той е измежду малцината българи, които владеят тънкостите на облицоването на покривите с поцинкована или медна ламарина. Негово дело са възобновените куполи на редица знакови монументи на културата в България. Сред тях са Патриаршеската черква “Възнесение Господне ” на Царевец, храмовете “Свети Никола ”, “Св. св. Константин и Елена ”, “Св. св. Кирил и Методий ” във Велико Търново и “Света Троица ” в Свищов, градени от Колю Фичето. Работил е в Преображенския манастир, както и в Дряновската, Соколската, Батошевската света обител. Последният обект на майстора е новостроящият се храм “Св. св. Онуфрий и Дамаскин Габровски ” в Габрово. Там към този момент е подготвена камбанарията, а напролет инж. Пашов ще се заеме и с купола.
Шейсет и седма година съм почнал. В нозете ми е градът. Хората някой път се виждат като мравки, тъй като съм все нависоко, изключително като работихме на патриаршеския храм на Царевец „ Св. Възнесение Господне “. Изпитвам задоволство от това, което го върша. Даже, където отида по всякакви градове, села, все виждам църковни обекти.
Възстановяването на българската Желязна черква в Цариград вълнува великотърновския занаятчия на църковни куполи. Боли го обаче от неналичието на грижа за възобновяване на църковните храмове у нас.
Похвално е от страна на турските големци, по този начин да се каже, че се грижат - те са друга религия, за християнските храмове както „ Св. Стефан “. Докато тук, видяно действително, не се поставят доста грижи за църковните обекти, разяснява майсторът.
Майсторът на църковни куполи Христо Пашов по специалност е строителен инженер, а занаятът във семейството му се предава по завещание. Родът им води началото си от занаятчия Манол от Трявна, който взел участие в градежа на най-голямата джамия на Балканите – в Одрин.
За занаята си Христо Пашов споделя, че не е елементарна тенекеджийска работа. Нужни са сериозна пространствена и геометрична просветеност, както и отлични знания за детайлите:
Има разнообразни типове форми на камбанариите, на куполите, и би трябвало човек да бъде, по този начин да се каже, начетен в това отношение. Като го огледа, незабавно в мозъка си да си показа по какъв начин ще бъде по-нататък да се работи... Лошото е, че нашият труд не се прави оценка доста. Хаджия не съм станал от това, което го извършвам, само че пък изпитвам едно морално задоволство.
В началото на 77-та си житейска година Христо Пашов не стопира да се катери по църковните куполи. Той е измежду малцината българи, които владеят тънкостите на облицоването на покривите с поцинкована или медна ламарина. Негово дело са възобновените куполи на редица знакови монументи на културата в България. Сред тях са Патриаршеската черква “Възнесение Господне ” на Царевец, храмовете “Свети Никола ”, “Св. св. Константин и Елена ”, “Св. св. Кирил и Методий ” във Велико Търново и “Света Троица ” в Свищов, градени от Колю Фичето. Работил е в Преображенския манастир, както и в Дряновската, Соколската, Батошевската света обител. Последният обект на майстора е новостроящият се храм “Св. св. Онуфрий и Дамаскин Габровски ” в Габрово. Там към този момент е подготвена камбанарията, а напролет инж. Пашов ще се заеме и с купола.
Шейсет и седма година съм почнал. В нозете ми е градът. Хората някой път се виждат като мравки, тъй като съм все нависоко, изключително като работихме на патриаршеския храм на Царевец „ Св. Възнесение Господне “. Изпитвам задоволство от това, което го върша. Даже, където отида по всякакви градове, села, все виждам църковни обекти.
Възстановяването на българската Желязна черква в Цариград вълнува великотърновския занаятчия на църковни куполи. Боли го обаче от неналичието на грижа за възобновяване на църковните храмове у нас.
Похвално е от страна на турските големци, по този начин да се каже, че се грижат - те са друга религия, за християнските храмове както „ Св. Стефан “. Докато тук, видяно действително, не се поставят доста грижи за църковните обекти, разяснява майсторът.
Майсторът на църковни куполи Христо Пашов по специалност е строителен инженер, а занаятът във семейството му се предава по завещание. Родът им води началото си от занаятчия Манол от Трявна, който взел участие в градежа на най-голямата джамия на Балканите – в Одрин.
За занаята си Христо Пашов споделя, че не е елементарна тенекеджийска работа. Нужни са сериозна пространствена и геометрична просветеност, както и отлични знания за детайлите:
Има разнообразни типове форми на камбанариите, на куполите, и би трябвало човек да бъде, по този начин да се каже, начетен в това отношение. Като го огледа, незабавно в мозъка си да си показа по какъв начин ще бъде по-нататък да се работи... Лошото е, че нашият труд не се прави оценка доста. Хаджия не съм станал от това, което го извършвам, само че пък изпитвам едно морално задоволство.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ