АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ФИЦО - УДАР ПО СЛОВАКИЯ, ЗАПЛАХА КЪМ УНГАРИЯ
The Guardian
Роден в работническо семейство на 15 септември 1964 година, Фицо - правист по специалност, стартира политическата си кариера в комунистическата партия малко преди „ Кадифената гражданска война “ от 1989 година, довела до разпадането на Чехословакия.
От 1994 година до 2000 година е представител на Словакия в Европейския съд по правата на индивида, а през 1999 година основава лявоцентристката си партия „ Смер “. През 2006 година " Смер " печели безапелационна победа, която го изстрелва на премиерското място две години след присъединението на Словакия към Европейски Съюз. През 2009 година вкарва страната си в еврозоната, само че не съумява да образува коалиция, макар че печели изборите.
През 2012 година, след рухването на дясноцентристката коалиция, той реализира нова победа, а през 2016 година още веднъж печели, само че две години по-късно се постанова да подаде оставка на фона на всеобщи митинги поради убийството на проверяващ публицист и неговата избраница. През октомври Фицо се завърна за трети мандат като министър-председател отпред на популистко-националистическа коалиция.
Фицо се възхищава както на Владимир Путин, заявявайки, че не би позволил арест на съветския президент с интернационална заповед, в случай че отиде в Словакия, по този начин и на неолибералния водач на Унгария Виктор Орбан, " който пази ползите на страната и народа си ".
Лидерът на " Смер " е и стратег: в своята тригодишна кариера сполучливо се движи сред проевропейски позиции и антизападна изразителност. Заявявайки, че за него имат значение само ползите на Словакия, Фицо приказва яростно за Европейски Съюз и неправителствените организации.
Той е гневен съперник на имиграцията - основен фактор за изборната му победа през 2016 година, като отхвърля " обособена мюсюлманска общественост в Словакия ". Неотдавна разкритикува еднополовите бракове и дефинира осиновяването от еднополови двойки като " извращение ".
По време на пандемията от КОВИД-19 Фицо се трансформира в най-изявения глас в страната против маските, изолацията и имунизацията. Преди да встъпи още веднъж в служба, актуалният министър председател употребява високите равнища на проруски настроения в Словакия, с цел да подкопае прозападния курс на държавното управление.
Критиците му се тормозят, че Фицо изоставя прозападния курс на Словакия и следва посоката на Унгария при ръководството на Орбан. През февруари депутатите утвърдиха законови промени, с които се отстранява специфичната прокуратура, занимаваща се с корупцията по високите етажи на властта, и се понижават наказванията за финансови закононарушения. Правителството утвърди и предложение за унищожаване на публичната телевизия и замяната й с нов орган.
През април т.г. Петер Пелегрини, песимист във връзка с Украйна и непосредствен съдружник на Фицо, завоюва втория тур на президентските избори против демократичния и прозападен претендент на опозицията Иван Корчок.
Пелегрини би трябвало да наследи Зузана Чапутова, първата жена държавен глава на страната. Чапутова, корав покровител на прилежаща Украйна в битката й против съветската инвазия, разгласи, че няма да се кандидатира за преизбиране, откакто получи закани.
Роден в работническо семейство на 15 септември 1964 година, Фицо - правист по специалност, стартира политическата си кариера в комунистическата партия малко преди „ Кадифената гражданска война “ от 1989 година, довела до разпадането на Чехословакия.
От 1994 година до 2000 година е представител на Словакия в Европейския съд по правата на индивида, а през 1999 година основава лявоцентристката си партия „ Смер “. През 2006 година " Смер " печели безапелационна победа, която го изстрелва на премиерското място две години след присъединението на Словакия към Европейски Съюз. През 2009 година вкарва страната си в еврозоната, само че не съумява да образува коалиция, макар че печели изборите.
През 2012 година, след рухването на дясноцентристката коалиция, той реализира нова победа, а през 2016 година още веднъж печели, само че две години по-късно се постанова да подаде оставка на фона на всеобщи митинги поради убийството на проверяващ публицист и неговата избраница. През октомври Фицо се завърна за трети мандат като министър-председател отпред на популистко-националистическа коалиция.
Фицо се възхищава както на Владимир Путин, заявявайки, че не би позволил арест на съветския президент с интернационална заповед, в случай че отиде в Словакия, по този начин и на неолибералния водач на Унгария Виктор Орбан, " който пази ползите на страната и народа си ".
Лидерът на " Смер " е и стратег: в своята тригодишна кариера сполучливо се движи сред проевропейски позиции и антизападна изразителност. Заявявайки, че за него имат значение само ползите на Словакия, Фицо приказва яростно за Европейски Съюз и неправителствените организации.
Той е гневен съперник на имиграцията - основен фактор за изборната му победа през 2016 година, като отхвърля " обособена мюсюлманска общественост в Словакия ". Неотдавна разкритикува еднополовите бракове и дефинира осиновяването от еднополови двойки като " извращение ".
По време на пандемията от КОВИД-19 Фицо се трансформира в най-изявения глас в страната против маските, изолацията и имунизацията. Преди да встъпи още веднъж в служба, актуалният министър председател употребява високите равнища на проруски настроения в Словакия, с цел да подкопае прозападния курс на държавното управление.
Критиците му се тормозят, че Фицо изоставя прозападния курс на Словакия и следва посоката на Унгария при ръководството на Орбан. През февруари депутатите утвърдиха законови промени, с които се отстранява специфичната прокуратура, занимаваща се с корупцията по високите етажи на властта, и се понижават наказванията за финансови закононарушения. Правителството утвърди и предложение за унищожаване на публичната телевизия и замяната й с нов орган.
През април т.г. Петер Пелегрини, песимист във връзка с Украйна и непосредствен съдружник на Фицо, завоюва втория тур на президентските избори против демократичния и прозападен претендент на опозицията Иван Корчок.
Пелегрини би трябвало да наследи Зузана Чапутова, първата жена държавен глава на страната. Чапутова, корав покровител на прилежаща Украйна в битката й против съветската инвазия, разгласи, че няма да се кандидатира за преизбиране, откакто получи закани.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ