Защо е опасно да се живее в едностаен апартамент
В днешно време младите двойки се стараят допустимо най-бързо и преференциално да си наемат или закупят персонално жилище. Едностайните жилища и жилищата вид „ студио “ се разграбват като топъл самун. Малцина обаче се замислят, че скромната площ на дома може да стане причина за куп неприятности – от психически дискомфорт до съществени болести.
Когато си млад, ти не обръщаш внимание на теснотията. Най-важното за теб е, че най-накрая си имаш свое кътче, че имаш къде да отидеш и да се скриеш от градската суетност. Но не всичко е толкоз розово. Когато човек стартира да живее трайно някъде, той се снабдява с мебели, движимости, книги и така нататък Всичко това стартира да го притиска психически – тъй като безусловно не му остава свободно място за дишане.
Заради неналичието на персонално пространство могат да зародят пристъпи на незаинтересованост, нервност и даже меланхолия. Освен това теснотията може да аргументи струпване на непотребни килограми. Човек последователно осъзнава, че се намира в клетка. Може да се почувства в невъзможност, разбирайки, че сега не може да промени ситуацията. Тогава всичко стартира да наподобява безсмислено – и работата, и здравето, и самото битие. Какво да създадем? Отговорът е елементарен – би трябвало да се отървем от непотребните движимости.
На децата, израсли в „ микроапартаменти “, им е двойно по-зле. Те от дребни са привикнали да бъдат лишени от персонално пространство, а то е обвързвано с инстинктивното предпочитание да имаш отбрана и успокоение. В резултат те страдат от ниска централизация на вниманието, отвращение да общуват пълноценно с връстниците си и имат неприятен триумф в учебно заведение.
В едностаен апартамент би трябвало да живеят не повече от двама души. За да бъде психическата атмосфера удобна и за двамата, те би трябвало да се вслушват в думите и потребностите на съквартиранта си, да почитат желанията и персоналното пространство един на различен. Това отношение ще понижи честотата на споровете.
Освен това и двамата би трябвало да са наясно, че всеки човек желае от време на време да остане уединено със себе си. Затова е целесъобразно да излизате на разходки, с цел да може другият да се отпусне най-малко за известно време.
Хората, живеещи в дребни жилища, могат да страдат и от физически болести. В помещение, в което непрекъснато се намират няколко души, се популяризират по-бързо инфекциите, излъчени по въздушно-капков път.
Едностайните жилища са лишени от ефикасна вентилация. Постоянният дефицит на пресен въздух и натрупването на въглероден двуокис водят до намаление на имунитета. Учени са провели опит, в границите на който са открили, че децата, живеещи просторни жилища, са боледували два пъти по-малко от тези, които са се бутали с родителите си в едностайни жилища.
Експерти са открили, че нормата за жилищна повърхност за един човек е 14 м². Ако обаче квадратурата на жилището ви не дава отговор на тези параметри, на един член от фамилията би трябвало да се падат най-малко 9 м².
Когато си млад, ти не обръщаш внимание на теснотията. Най-важното за теб е, че най-накрая си имаш свое кътче, че имаш къде да отидеш и да се скриеш от градската суетност. Но не всичко е толкоз розово. Когато човек стартира да живее трайно някъде, той се снабдява с мебели, движимости, книги и така нататък Всичко това стартира да го притиска психически – тъй като безусловно не му остава свободно място за дишане.
Заради неналичието на персонално пространство могат да зародят пристъпи на незаинтересованост, нервност и даже меланхолия. Освен това теснотията може да аргументи струпване на непотребни килограми. Човек последователно осъзнава, че се намира в клетка. Може да се почувства в невъзможност, разбирайки, че сега не може да промени ситуацията. Тогава всичко стартира да наподобява безсмислено – и работата, и здравето, и самото битие. Какво да създадем? Отговорът е елементарен – би трябвало да се отървем от непотребните движимости.
На децата, израсли в „ микроапартаменти “, им е двойно по-зле. Те от дребни са привикнали да бъдат лишени от персонално пространство, а то е обвързвано с инстинктивното предпочитание да имаш отбрана и успокоение. В резултат те страдат от ниска централизация на вниманието, отвращение да общуват пълноценно с връстниците си и имат неприятен триумф в учебно заведение.
В едностаен апартамент би трябвало да живеят не повече от двама души. За да бъде психическата атмосфера удобна и за двамата, те би трябвало да се вслушват в думите и потребностите на съквартиранта си, да почитат желанията и персоналното пространство един на различен. Това отношение ще понижи честотата на споровете.
Освен това и двамата би трябвало да са наясно, че всеки човек желае от време на време да остане уединено със себе си. Затова е целесъобразно да излизате на разходки, с цел да може другият да се отпусне най-малко за известно време.
Хората, живеещи в дребни жилища, могат да страдат и от физически болести. В помещение, в което непрекъснато се намират няколко души, се популяризират по-бързо инфекциите, излъчени по въздушно-капков път.
Едностайните жилища са лишени от ефикасна вентилация. Постоянният дефицит на пресен въздух и натрупването на въглероден двуокис водят до намаление на имунитета. Учени са провели опит, в границите на който са открили, че децата, живеещи просторни жилища, са боледували два пъти по-малко от тези, които са се бутали с родителите си в едностайни жилища.
Експерти са открили, че нормата за жилищна повърхност за един човек е 14 м². Ако обаче квадратурата на жилището ви не дава отговор на тези параметри, на един член от фамилията би трябвало да се падат най-малко 9 м².
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ