На 23 август Европа отдава почит на жертвите на тоталитарните режими
Текстът е препубликуван от страницата
Днес, 23 август, Европа отдава респект на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век - националсоциалистическия, фашисткия и комунистическия режими.
Тайното споразумение сред Сталин и Хитлер
На този ден през 1939 година в Москва Германия и Съюз на съветските социалистически републики подписват контракт за ненападение, прочут като Пакта Молотов-Рибентроп.
Към контракта е признат и конфиденциален протокол, в който са избрани " сфери на въздействие " и окупационни зони. С него на процедура Хитлер и Сталин приготвят началото на Втората международна война, която стартира с нападението на Полша през септември 1939 година и поделянето ѝ сред двата съдружника.
За първи път датата 23 август е препоръчана да се празнува като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма през юни 2008 година на конференцията " Европейската съвест и комунизмът " в Прага, където се приема така наречен Пражка декларация.
В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически пандизчии, учени, писатели и дисиденти, се приканва за интернационално наказание освен на нацистките закононарушения, само че и закононарушенията на комунизма.
В декларацията се предлага 23 август - денят на подписването на споразумението сред Хитлер и Сталин, да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
Решението на Европейския парламент за 23 август
През септември 2008 година Европейският парламент приема декларация с предложение за оповестяването на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на закононарушенията на сталинизма и нацизма.
В декларацията се показва, че Пактът Молотов-Рибентроп, подписан на 23 август 1939 година сред Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на въздействие посредством своите секретни спомагателни протоколи.
Членовете на Европейския парламент акцентират, че в Европа е едва известно въздействието и смисъла на руския режим и окупация върху жителите на посткомунистическите страни.
Обявяването в България на 23 август
На 18 септември 2008 година българското 40-то Народно заседание приема решение в поддръжка на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 година и нуждата истината за закононарушенията на комунистическите режими да стане притежание на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на Българска социалистическа партия.
На 19 ноември 2009 година по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно заседание приема решение, с което разгласи 23 август за Ден наизуст за закононарушенията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за удостояване паметта на жертвите им. На 23 август 2010 година този ден е празнуван в България за първи път.
В България няма мемориално място, където да се отдаде респект към жертвите на всички тоталитарни режими. От 2010 година панихида в памет на жертвите на тоталитарните режими се прави пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК в столицата.
Черната статистика на жертвите на тоталитарните режими
Трудно е да се посочат точни числа на жертвите на тоталитарните режими в света, само че съществуват приблизителни числа, които не се нуждаят от коментар. Сайтът desebg.com ги напомня.
Според бестселъра " Черната книга на комунизма ", дала по-подробна картина на закононарушенията на комунистическите режими в международен мащаб, статистиката на жертвите има следните изражения:
Съюз на съветските социалистически републики - 20 милиона убити души;
Китай - 65 милиона убити;
Виетнам - 1 милион убити;
Северна Корея - 2 милиона убити;
Камбоджа - 2 милиона убити;
Източна Европа - 1 милион убити;
Латинска Америка - 150 хиляди убити;
Африка - 1 милион и 700 хиляди убити;
Афганистан - 1 милион и 500 хиляди убити.
Международно комунистическо придвижване и комунистически партии, които не са на власт - десетки хиляди убити.
Общото число приближава 100 милиона убити души. Жертвите на националсоциализма в Германия са сред 9 и 11 млн. души.
Черната ранглиста на тоталитарните режими отрежда първите три места на Мао Дзъдун, Йосиф Сталин и Адолф Хитлер с избитите по време на тяхното ръководство милиони хора.
Жертвите в България
В България липсва точна статистика на жертвите на комунистическия гнет. Дискусия се развихря за избитите в първите няколко месеца на режима. Повечето откриватели и историци одобряват, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд сред 25 000 и 30 000 души. През февруари 1991 година министърът на вътрешните работи Христо Данов афишира пред Народното събрание цифрата 25 000 убити и безследно изчезнали.
Репресираните от комунистическия режим обаче неведнъж надвишава това число, когато се прибавят наказаните от " националния съд " и другите поръчкови правосъдни процеси на политическото правораздаване в интервала 1944-1989 година, въдворените в лагерите, изселените, репресираните поради вероизповеданието или етноса, преследваните от Държавна сигурност и така нататък
Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите в интервала 1923-1944 година Според изследване, осъществено от определеното през 1945 година Народно заседание, жертвите са 5632 души - убити, екзекутирани, умряли в пандизите или в резултат на престоя им там.
Между 1941-1944 година 357 души (не единствено участници в съпротивата) са наказани на гибел и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 година са правени и от Музея на революционното придвижване в България, основан и управителен от Българска комунистическа партия.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Днес, 23 август, Европа отдава респект на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век - националсоциалистическия, фашисткия и комунистическия режими.
Тайното споразумение сред Сталин и Хитлер
На този ден през 1939 година в Москва Германия и Съюз на съветските социалистически републики подписват контракт за ненападение, прочут като Пакта Молотов-Рибентроп.
Към контракта е признат и конфиденциален протокол, в който са избрани " сфери на въздействие " и окупационни зони. С него на процедура Хитлер и Сталин приготвят началото на Втората международна война, която стартира с нападението на Полша през септември 1939 година и поделянето ѝ сред двата съдружника.
За първи път датата 23 август е препоръчана да се празнува като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма през юни 2008 година на конференцията " Европейската съвест и комунизмът " в Прага, където се приема така наречен Пражка декларация.
В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически пандизчии, учени, писатели и дисиденти, се приканва за интернационално наказание освен на нацистките закононарушения, само че и закононарушенията на комунизма.
В декларацията се предлага 23 август - денят на подписването на споразумението сред Хитлер и Сталин, да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
Решението на Европейския парламент за 23 август
През септември 2008 година Европейският парламент приема декларация с предложение за оповестяването на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на закононарушенията на сталинизма и нацизма.
В декларацията се показва, че Пактът Молотов-Рибентроп, подписан на 23 август 1939 година сред Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на въздействие посредством своите секретни спомагателни протоколи.
Членовете на Европейския парламент акцентират, че в Европа е едва известно въздействието и смисъла на руския режим и окупация върху жителите на посткомунистическите страни.
Обявяването в България на 23 август
На 18 септември 2008 година българското 40-то Народно заседание приема решение в поддръжка на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 година и нуждата истината за закононарушенията на комунистическите режими да стане притежание на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на Българска социалистическа партия.
На 19 ноември 2009 година по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно заседание приема решение, с което разгласи 23 август за Ден наизуст за закононарушенията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за удостояване паметта на жертвите им. На 23 август 2010 година този ден е празнуван в България за първи път.
В България няма мемориално място, където да се отдаде респект към жертвите на всички тоталитарни режими. От 2010 година панихида в памет на жертвите на тоталитарните режими се прави пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК в столицата.
Черната статистика на жертвите на тоталитарните режими
Трудно е да се посочат точни числа на жертвите на тоталитарните режими в света, само че съществуват приблизителни числа, които не се нуждаят от коментар. Сайтът desebg.com ги напомня.
Според бестселъра " Черната книга на комунизма ", дала по-подробна картина на закононарушенията на комунистическите режими в международен мащаб, статистиката на жертвите има следните изражения:
Съюз на съветските социалистически републики - 20 милиона убити души;
Китай - 65 милиона убити;
Виетнам - 1 милион убити;
Северна Корея - 2 милиона убити;
Камбоджа - 2 милиона убити;
Източна Европа - 1 милион убити;
Латинска Америка - 150 хиляди убити;
Африка - 1 милион и 700 хиляди убити;
Афганистан - 1 милион и 500 хиляди убити.
Международно комунистическо придвижване и комунистически партии, които не са на власт - десетки хиляди убити.
Общото число приближава 100 милиона убити души. Жертвите на националсоциализма в Германия са сред 9 и 11 млн. души.
Черната ранглиста на тоталитарните режими отрежда първите три места на Мао Дзъдун, Йосиф Сталин и Адолф Хитлер с избитите по време на тяхното ръководство милиони хора.
Жертвите в България
В България липсва точна статистика на жертвите на комунистическия гнет. Дискусия се развихря за избитите в първите няколко месеца на режима. Повечето откриватели и историци одобряват, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд сред 25 000 и 30 000 души. През февруари 1991 година министърът на вътрешните работи Христо Данов афишира пред Народното събрание цифрата 25 000 убити и безследно изчезнали.
Репресираните от комунистическия режим обаче неведнъж надвишава това число, когато се прибавят наказаните от " националния съд " и другите поръчкови правосъдни процеси на политическото правораздаване в интервала 1944-1989 година, въдворените в лагерите, изселените, репресираните поради вероизповеданието или етноса, преследваните от Държавна сигурност и така нататък
Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите в интервала 1923-1944 година Според изследване, осъществено от определеното през 1945 година Народно заседание, жертвите са 5632 души - убити, екзекутирани, умряли в пандизите или в резултат на престоя им там.
Между 1941-1944 година 357 души (не единствено участници в съпротивата) са наказани на гибел и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 година са правени и от Музея на революционното придвижване в България, основан и управителен от Българска комунистическа партия.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ