Книгата на Мария Шарапова „Неудържимата: Животът ми дотук“ е на

Книгата на Мария Шарапова „ Неудържимата: Животът ми дотук “ е на пазара от няколко дни и оттогава непрестанно се появяват извадки от нея по разнообразни тематики. Този път в интернет изтекоха много любопитни детайлности от връзката на рускинята с ракета №1 на България Григор Димитров. Тя разкрива и за какво в действителност се е стигнало до раздялата сред двамата. За това по какъв начин Григор е съумял да завоюва любовта й Шарапова написа: „ През октомври 2012, когато напусках корта след четвъртфинала ми в Пекин, ревизирах телефона ми и имаше известие от Макс (Айзенбърд, сътрудник на Шарапова б.р.). „ Благодаря”, написах назад, както всякога. 10 минути по-късно получих второ известие, което ме изненада. Макс бе в Маями и там бе 4 часа сутринта. Не би трябвало ли да спи? " Григор Димитров желае твоя телефонен номер ", пишеше там. Погледнах телефона сюрпризирана, а и мога ли да кажа разчувствана? Телефонът бе спретнат в джоба ми и прекосих през 10-минутно възобновяване на колелото, последвано от 15-минутен стречинг до момента в който моят треньор ми говореше за мача. Но мозъкът ми не бе с него, което не е нещо ново, тъй като Томас Хьогщед, треньорът ми по това време, приказва прекомерно доста след мач, повече в сравнение с някой има потребност. Извадих още веднъж телефона и имаше ново известие от Макс. Беше същото: " Григор Димитров желае твоя телефонен номер " Защо две известия? Да не би Макс да мисли, че обсегът в Пекин е неприятен? Отговорих: " За какво? " Макс: " За какво? Ти глупава ли си? " Проверих името на Григор в Google, с цел да видя на какъв брой години е. Беше ли въобще пълновръстен? 21. Едва. " Дай му имейла ми ". Спомням си по какъв начин виждам едно разхождащо се дете из селцето на Уимбълдън, високо, едва с изражение на добре изглеждащ вид, което споделя, че той знае, че наподобява добре. Спомням си, че споделих на моя треньор, „ Добре, че той не е от моята генерация, това щеше да бъде рисково. Опасно разсейващо. " След няколко разменени имейла, Григор изиска моя номер. Правих се на недостъпна и му дадох кода за месинджъра на моето Блекбери. След това телефонният ми номер. Нашите известия се трансфораха в телефонни диалози, нашите телефонни диалози във видео диалози. Беше простичко и същинско. Не се замислях прекалено много до момента в който след един от нашите диалози, той ми звънна още веднъж след 30 секунди и ми сподели: „ Съжалявам, само че ми липсва гласът ти. Може ли да поговорим още няколко минути?” Не знаех какъв е ранкингът му към този миг. Нашите скайп диалози продължиха. Майка ми стартира да ги назовава лечебни сесии, тъй като в края на всеки един от тях постоянно бях усмихната. Нещо в програмата на Григор ме озадачи - той отиваше в Париж прекомерно рано за шампионат в зала в Париж. Нямаше смисъл. Защо ще играе преди главната скица да стартира? Набързо отворих апликация на телефона ми, наречена " Резултати онлайн ", където има резултати онлайн от всеки тенис шампионат, който се играе по света, в това число и схемите на шампионата. Прекарах прекалено много време на NBA.com през трите ми години със Саша (Вуячич б.р.), търсейки изиграни минути, % на точки. Не бях подготвена за нов рунд от това, не толкоз скоро. И все пак го правех още веднъж. Проверих главната скица. Името на Григор не беше там. Преминах на квалификациите. Там беше. Под №60 в света. Следващото нещо, което си припомням, беше, че следях резултатите от квалификациите. Всичко беше от разстояние до момента в който една вечер той не се появи на вратата ми с червени рози и голям плюшен мечок. Прекарахме доста време дружно в идващите няколко седмици. След дни той ме попита, дали бих била негова другарка. Хвана ме неподготвена. Не бях подготвена за нищо такова. Той сподели, че ще чака до момента в който съм подготвена. " Кой е този човек ", се запитах. Погледнах го учудено: Защо този хубав мъж, който може да смъква всяка, чака жена, която не е подготвена за връзка? " Ок”, споделих аз. Но не знам по кое време ще съм подготвена. Може да минат месеци. " " Ок ", сподели той. " Ще очаквам. Знам какво желая и желая теб. " Седмиците станаха месеци и нищо не можеше да ни спре. Гледах по какъв начин той пораства, победи, претърпява разочарования, възвръща се. Нагоре и надолу. Обичах доста да го виждам по какъв начин играе. На Коледа стоях на гумен стол, гледайки го по какъв начин тренира. Само аз, най-хубавата ми другарка Естел, той и неговият спаринг сътрудник в безоблачен калифорнийски ден, който се усещаше като всичко друго, само че не и Коледа. Гледах по какъв начин се катери по ранглистата. Гледах го по какъв начин отива от ужасни хотели на автомагистралата в Мадрид, хотелите, които даже плъховете заобикалят, до апартамент в " Четири сезона " в Париж, Карлайл в Ню Йорк. Гледах го по какъв начин израстна от дете, което не искаше да даде малко повече пари за по-висока класа в самолета до Австралия, до мъж, който лети с частен аероплан, обезпечен от новия му приятел-милиардер. След един от моите мачове в Бризбейн, той даде на всички от моя екип бели фланелки с записка, пожелавайки си един ден да има екип като тях. И преди да се разделим, той го направи. Гледах по какъв начин пораства в своята лична персона, персона, която прави лични решения. Гледах по какъв начин се трансформира в мъж. Григор бе именуван идващият Роджър Федерер, идващият това, идващият това. Той е стигал до осмо място в света и има толкоз огромен капацитет. Има прелестни удари. Начинът, по който удря топката, по-късно се приплъзва, даже на твърди кортове, е въодушевяващ. Той може да прави невероятни неща с тялото си. Това е заложба и проклинание. Въплътено е в него, той желае освен да печели, а и да наподобява добре до момента в който го прави. Трябва да бъде съвършено или не го желае въобще. Трябва да е необикновено или го не помни. Затова към момента не е извършил капацитета си. Какво разделя великите играчи от положителните играчи? Добрите играчи печелят постоянно, когато всичко действа. Великите играчи печелят даже когато нищо не действа, даже когато мачът е противен. Това е, когато не са велики. Защото никой не може да бъде популярен всеки ден. Можеш ли да го направиш в неприятните дни, когато се чувстваш като отпадък и резервоарът е празен? Това е въпросът. Била съм покрай съвършенство в няколко щастливи следобеда - мога да ги изброя на едната си ръка. Но нормално въпросът е да измислиш да спечелиш с каквото имаш. Има толкоз доста мачове, които съм спечелила просто като измисля по какъв начин да се промъкна. На Григор му следва да научи по какъв начин да го прави. Сякаш в случай че не е елементарно, в случай че не е съвършено, той не желае да го прави. Наскоро Григор ми сподели, до момента в който говорихме по телефона, откакто бе стигнал полуфиналите на Аустрелиън Оупън, че едно от най-лошите неща в живота е, когато имаш вярното нещо в неверния миг. Това ме накара да се замисля за една вечер, която прекарахме дружно преди Уимбълдън през 2015. Той бе достигнал полуфиналите през предходната година, побеждавайки Анди Мъри и губейки в четири сета от Новак Джокович в този кръг. Той извади книга, която Уимбълдън приготвя за предходните шампионати. Тихо разлисти страниците на книгата до момента в който откри моя фотография, в неговата ложа, гледайки неговия мач. Той ме погледна, печален, мисля, че имаше сълзи в очите му. " Видя ли това? Това значи всичко за мен. Да те видя в моята ложа до майка ми. " Тогава, в този миг, прочувственото привличане, с което се борих, стигна до своя край. Знаех, както и той, че не мога да бъда този човек в този миг от моя живот. Трябваше да се концентрирам, да се приготвям за моите лични мачове, моите лични триумфи и загуби, на най-голямата сцена в кариерата ми. Гледах мача му този ден единствено тъй като бях изгубила рано в тези шампионати. Така че неговият прекрасен спомен бе неприятен мой. Това, което значеше всичко за мен се бе случило единствено тъй като бях изгубила. Както той сподели, може да имаш вярното нещо, само че може да пристигна в неверно време.” Така приключва фрагментът от книгата на Маша - с края на сантименталната история сред двамата.