Светлина в тунела за защитата на доброто име и търговска репутация на юридическите лица
© Асен Тонев Още по тематиката
Върховен касационен съд ще пояснява противоречивата цена за достъп за ВЕИ производителите
Кои каузи ще бъдат наранени и какво следва
17 дек 2017
Let the Digitalization in, или докога ще се замеряме с хартия
През 2018 година се чака в електронния продан на документи да се включат над 100 държавни и общински структури
10 дек 2017
Уеднаквена отбрана за бизнеса и потребителите при антитръстови нарушавания
Какъв ще бъде резултатът от въвеждане на директивата за споразумяване на искове за обезщетение за вреди в региона на конкуренцията
26 ное 2017 Европейският съд по правата на индивида също признава правото на юридическите лица да получават парични компенсации при положение на нарушение на техни неимуществени права. Може ли по непозволен метод да накърниш положителното име и известност на някого и да не носиш отговорност за това. Може, смяташе дълги години българският съд, стига пострадалият да е юридическо лице. Проблем, който закупи особена заостреност в една осведомителна среда, където основаването на подправени вести, съдържащи злепоставящи изказвания, не изисква особени старания, само че за сметка на това те се популяризират мълниеносно.
Една птичка пролет не прави, само че в случай че единичният случай не се забележи и не му се отдаде дължимото, позитивната смяна може и да не се случи. Макар и на първа инстанция, решение на български съд, с което се присъжда обезщетение на юридическо лице за претърпени неимуществени вреди, влезе в действие.
Предистория
Обезщетението за причиняване на неимуществени вреди е уредено в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) като част от правния институт на непозволеното увреждане (член 45 до 54 от ЗЗД). Общото предписание е, че всеки е задължен да поправи вредите, които отговорно е предизвикал другиму. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди, които нямат съответно материално изражение, съдът дефинира размера по правдивост.
Много може да се разяснява какъв брой стар е един от най-важните закони в България и по какъв начин по съвсем всяка негова наредба има спорна правосъдна процедура. В съответния случай обаче не може да се вини законодателят, приел Закон за задълженията и договорите през далечната 1950 година При тълкуването на наредбите за непозволеното увреждане съдът е този, който реши, че само физическите лица могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди. Прието и затвърдено беше разбирането, че неимуществените вреди засягат неподходящо само психическите прекарвания на повреденото лице (причинявайки болки и страдания), а е несъмнено, че юридическите лица не могат да страдат прочувствено.
По отношение на този текст от Закон за задълженията и договорите съдът изневери на наложилото се разбиране, че не е мащеха за едни и майка за други и основава правосъдна процедура в поддръжка на всевъзможни, даже и противоположни тълкувания. Отказът да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица остана резистентен и всички опити да се търси смяна, даже в най-новата процедура на Върховния касационен съд, бяха несполучливи.
Промяната
За първи по-съществен знак за появила се опция за ново пояснение на текстовете на закона може да се смята Определение №400 от 26.11.2013 година на Върховния касационен съд по частно гражданско дело 6155/2013 година (Определението). Съдът е сезиран да прегледа проблем, при който иск на юридическо лице за отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди е счетен от долните инстанции за изначално неприемлив и делото е прекъснато, без да се прегледа всъщност. Решаващият състав, постановил Определението, връща делото, като задължава първоинстанционния съд да прегледа разногласието всъщност. В претекстовете се съдържа и този лъч вяра, който чакахме толкоз време: " Разпоредбата на член 45 Закон за задълженията и договорите не съдържа ограничавания по отношение на страните в правното отношение, зародило от непозволеното увреждане - всеки е задължен да поправи вредите, които отговорно е предизвикал другиму, в това число и на юридическо лице (ЮЛ). Липсва съображение да се одобри изключване на опцията да се търси отговорност за неимуществени вреди от Юридическо лице и в последващите разпореждания в закона, включително и член 52 Закон за задълженията и договорите, посредством предявяването на иск за неимуществени вреди, което слага въпроса и за осъвременяване на практиката ни в подтекста на тази на Европейски съд по правата на човека (Европейският съд по правата на човека) в тази тенденция. "
Цитираното Определение и желанието да се търси правдивост даде подтик на една от огромните интернационалните търговски вериги, опериращи в България (Търговската верига), да заведе иск против юридическото лице ръководещо електронния уебсайт www.pik.bg (Ответникът). Претендирано беше обезщетение за неимуществени вреди, породени на Търговската верига от две публикации, оповестени на уеб страницата на Ответника, които, употребявайки недодялан и непрофесионален език, популяризират погрешна информация за Търговската верига.
Решаващият състав по гражданско дело 8206/2016 по разказа на Софийски областен съд одобри за потвърдено, че фактически информацията, която се популяризира с двете публикации, е погрешна и поврежда Търговската верига, и в прорез с досегашната правосъдна процедура присъди обезщетение за неимуществени вреди. Решението на съда не беше обжалвано и влезе в законна мощ.
За да се произнесе по този революционен метод, решаващият правосъден състав показа главните доводи, изложени в желае на Търговската верига, а точно:
- Текстовете на Закон за задълженията и договорите не изключват категорично комерсиалните сдружения от субектите, които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Дори в доста по-нови разпореждания, в други закони, които плануват правото на сходно обезщетение, освен няма експлицитна възбрана, а в противен случай. Логическото пояснение на член 631а, алинея 2 и алинея 1 от Търговския закон дава право на обезщетение за неимуществени вреди даже на юридическо лице, когато молбата на заемодател за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност бъде отхвърлена. Законът за марките и географските означения (чл. 76а по отношение на член 76 и член 2) също планува опцията за притежателя на марка и лицензополучателя на изключителна лицензия, без значение дали са физически или юридически лица, да предявят иск за обезщетение на неимуществени вреди при нарушаване на правата им. (Следва да се означи, че до този миг цитираните текстове от Търговския закон и от Закона за марките и географските означения са тълкувани от други правосъдни сформира с разбирането, че даже и в тези хипотези на комерсиално сдружение не може да се присъди обезщетение за неимуществени вреди.)
- В решението си по дело Т-88/09 от 8.11.2011 по проблема Idromacchine Srl v. European Commission Съдът на Европейския съюз по явен и безапелационен метод се произнася в поддръжка на правото на юридическите лица да получават обезщетение за неимуществени вреди. В посочения проблем италианското корабостроително сдружение Idromacchine Srl осъжда Европейската комисия да му заплати обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) евро за претърпените от сдружението неимуществени вреди плюс съответните обезщетителни и мораторни лихви. Неимуществените вреди на Idromacchine Srl се показват в публикуването в Официалния вестник на Европейския съюз на подвеждаща информация, засягаща по-специално положителното име и реномето на Idromacchine Srl. Съдът на Европейския съюз е на мнение, че едно такова неподходящо показване на Idromacchine Srl като дружество, което не може да даде услуги, съответстващи на настоящите стандарти, и по този начин да извърши договорните си отговорности, визира негативно положителното му име и реномето му, които сами по себе си имат комерсиална стойност, което Европейската комисията прочее не оспорва в писмените си изказвания.
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) също признава правото на юридическите лица да получават парични компенсации при положение на нарушение на техни неимуществени права. Това изказване се поддържа от решението на Европейски съд по правата на човека по проблема Comingersoll S.A. v. Portugal. В този проблем сдружението Comingersoll S.A. осъжда държавното управление на Португалия да заплати обезщетение в размер на 1.5 млн. ескудос за нарушаване на член 6, §1 от Конвенция за отбрана на правата на индивида и главните свободи (Конвенцията), който урежда правото на обективен правосъден развой за всяко лице, без значение дали е физическо или юридическо. Ратифицирайки Конвенцията, България ясно и изрично е декларирала желанието си да съблюдава нейните разпореждания, които с акта на ратификация са станали част от вътрешното право на страната. Какво следва
Към сегашния миг не можем да кажем дали влязлото в действие решение е първото от доста такива или визията, че съществуващата процедура би трябвало се промени, ще остане несподелено от други правосъдни сформира. Ясно е, че с цел да са задоволително предпазени в България, юридическите лица би следвало да имат право на обезщетение за неимуществени вреди по общия ред на Закон за задълженията и договорите. Доброто име и комерсиалната известност не са просто нереални понятия, а са основни активи на всяко едно юридическо лице, имащи изключително огромно значение за развиването на бизнеса в актуалния конкурентен пазар. Негативните последствия от накърняване на комерсиалната известност постоянно имат сложен темперамент, т.е. те засягат разнообразни бизнес индикатори като клиентела, оборот, сътрудници и други, а материалното отражение има неразбираемо и продължаващо във времето деяние.
Върховен касационен съд ще пояснява противоречивата цена за достъп за ВЕИ производителите
Кои каузи ще бъдат наранени и какво следва
17 дек 2017
Let the Digitalization in, или докога ще се замеряме с хартия
През 2018 година се чака в електронния продан на документи да се включат над 100 държавни и общински структури
10 дек 2017
Уеднаквена отбрана за бизнеса и потребителите при антитръстови нарушавания
Какъв ще бъде резултатът от въвеждане на директивата за споразумяване на искове за обезщетение за вреди в региона на конкуренцията
26 ное 2017 Европейският съд по правата на индивида също признава правото на юридическите лица да получават парични компенсации при положение на нарушение на техни неимуществени права. Може ли по непозволен метод да накърниш положителното име и известност на някого и да не носиш отговорност за това. Може, смяташе дълги години българският съд, стига пострадалият да е юридическо лице. Проблем, който закупи особена заостреност в една осведомителна среда, където основаването на подправени вести, съдържащи злепоставящи изказвания, не изисква особени старания, само че за сметка на това те се популяризират мълниеносно.
Една птичка пролет не прави, само че в случай че единичният случай не се забележи и не му се отдаде дължимото, позитивната смяна може и да не се случи. Макар и на първа инстанция, решение на български съд, с което се присъжда обезщетение на юридическо лице за претърпени неимуществени вреди, влезе в действие.
Предистория
Обезщетението за причиняване на неимуществени вреди е уредено в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) като част от правния институт на непозволеното увреждане (член 45 до 54 от ЗЗД). Общото предписание е, че всеки е задължен да поправи вредите, които отговорно е предизвикал другиму. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди, които нямат съответно материално изражение, съдът дефинира размера по правдивост.
Много може да се разяснява какъв брой стар е един от най-важните закони в България и по какъв начин по съвсем всяка негова наредба има спорна правосъдна процедура. В съответния случай обаче не може да се вини законодателят, приел Закон за задълженията и договорите през далечната 1950 година При тълкуването на наредбите за непозволеното увреждане съдът е този, който реши, че само физическите лица могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди. Прието и затвърдено беше разбирането, че неимуществените вреди засягат неподходящо само психическите прекарвания на повреденото лице (причинявайки болки и страдания), а е несъмнено, че юридическите лица не могат да страдат прочувствено.
По отношение на този текст от Закон за задълженията и договорите съдът изневери на наложилото се разбиране, че не е мащеха за едни и майка за други и основава правосъдна процедура в поддръжка на всевъзможни, даже и противоположни тълкувания. Отказът да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица остана резистентен и всички опити да се търси смяна, даже в най-новата процедура на Върховния касационен съд, бяха несполучливи.
Промяната
За първи по-съществен знак за появила се опция за ново пояснение на текстовете на закона може да се смята Определение №400 от 26.11.2013 година на Върховния касационен съд по частно гражданско дело 6155/2013 година (Определението). Съдът е сезиран да прегледа проблем, при който иск на юридическо лице за отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди е счетен от долните инстанции за изначално неприемлив и делото е прекъснато, без да се прегледа всъщност. Решаващият състав, постановил Определението, връща делото, като задължава първоинстанционния съд да прегледа разногласието всъщност. В претекстовете се съдържа и този лъч вяра, който чакахме толкоз време: " Разпоредбата на член 45 Закон за задълженията и договорите не съдържа ограничавания по отношение на страните в правното отношение, зародило от непозволеното увреждане - всеки е задължен да поправи вредите, които отговорно е предизвикал другиму, в това число и на юридическо лице (ЮЛ). Липсва съображение да се одобри изключване на опцията да се търси отговорност за неимуществени вреди от Юридическо лице и в последващите разпореждания в закона, включително и член 52 Закон за задълженията и договорите, посредством предявяването на иск за неимуществени вреди, което слага въпроса и за осъвременяване на практиката ни в подтекста на тази на Европейски съд по правата на човека (Европейският съд по правата на човека) в тази тенденция. "
Цитираното Определение и желанието да се търси правдивост даде подтик на една от огромните интернационалните търговски вериги, опериращи в България (Търговската верига), да заведе иск против юридическото лице ръководещо електронния уебсайт www.pik.bg (Ответникът). Претендирано беше обезщетение за неимуществени вреди, породени на Търговската верига от две публикации, оповестени на уеб страницата на Ответника, които, употребявайки недодялан и непрофесионален език, популяризират погрешна информация за Търговската верига.
Решаващият състав по гражданско дело 8206/2016 по разказа на Софийски областен съд одобри за потвърдено, че фактически информацията, която се популяризира с двете публикации, е погрешна и поврежда Търговската верига, и в прорез с досегашната правосъдна процедура присъди обезщетение за неимуществени вреди. Решението на съда не беше обжалвано и влезе в законна мощ.
За да се произнесе по този революционен метод, решаващият правосъден състав показа главните доводи, изложени в желае на Търговската верига, а точно:
- Текстовете на Закон за задълженията и договорите не изключват категорично комерсиалните сдружения от субектите, които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Дори в доста по-нови разпореждания, в други закони, които плануват правото на сходно обезщетение, освен няма експлицитна възбрана, а в противен случай. Логическото пояснение на член 631а, алинея 2 и алинея 1 от Търговския закон дава право на обезщетение за неимуществени вреди даже на юридическо лице, когато молбата на заемодател за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност бъде отхвърлена. Законът за марките и географските означения (чл. 76а по отношение на член 76 и член 2) също планува опцията за притежателя на марка и лицензополучателя на изключителна лицензия, без значение дали са физически или юридически лица, да предявят иск за обезщетение на неимуществени вреди при нарушаване на правата им. (Следва да се означи, че до този миг цитираните текстове от Търговския закон и от Закона за марките и географските означения са тълкувани от други правосъдни сформира с разбирането, че даже и в тези хипотези на комерсиално сдружение не може да се присъди обезщетение за неимуществени вреди.)
- В решението си по дело Т-88/09 от 8.11.2011 по проблема Idromacchine Srl v. European Commission Съдът на Европейския съюз по явен и безапелационен метод се произнася в поддръжка на правото на юридическите лица да получават обезщетение за неимуществени вреди. В посочения проблем италианското корабостроително сдружение Idromacchine Srl осъжда Европейската комисия да му заплати обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) евро за претърпените от сдружението неимуществени вреди плюс съответните обезщетителни и мораторни лихви. Неимуществените вреди на Idromacchine Srl се показват в публикуването в Официалния вестник на Европейския съюз на подвеждаща информация, засягаща по-специално положителното име и реномето на Idromacchine Srl. Съдът на Европейския съюз е на мнение, че едно такова неподходящо показване на Idromacchine Srl като дружество, което не може да даде услуги, съответстващи на настоящите стандарти, и по този начин да извърши договорните си отговорности, визира негативно положителното му име и реномето му, които сами по себе си имат комерсиална стойност, което Европейската комисията прочее не оспорва в писмените си изказвания.
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) също признава правото на юридическите лица да получават парични компенсации при положение на нарушение на техни неимуществени права. Това изказване се поддържа от решението на Европейски съд по правата на човека по проблема Comingersoll S.A. v. Portugal. В този проблем сдружението Comingersoll S.A. осъжда държавното управление на Португалия да заплати обезщетение в размер на 1.5 млн. ескудос за нарушаване на член 6, §1 от Конвенция за отбрана на правата на индивида и главните свободи (Конвенцията), който урежда правото на обективен правосъден развой за всяко лице, без значение дали е физическо или юридическо. Ратифицирайки Конвенцията, България ясно и изрично е декларирала желанието си да съблюдава нейните разпореждания, които с акта на ратификация са станали част от вътрешното право на страната. Какво следва
Към сегашния миг не можем да кажем дали влязлото в действие решение е първото от доста такива или визията, че съществуващата процедура би трябвало се промени, ще остане несподелено от други правосъдни сформира. Ясно е, че с цел да са задоволително предпазени в България, юридическите лица би следвало да имат право на обезщетение за неимуществени вреди по общия ред на Закон за задълженията и договорите. Доброто име и комерсиалната известност не са просто нереални понятия, а са основни активи на всяко едно юридическо лице, имащи изключително огромно значение за развиването на бизнеса в актуалния конкурентен пазар. Негативните последствия от накърняване на комерсиалната известност постоянно имат сложен темперамент, т.е. те засягат разнообразни бизнес индикатори като клиентела, оборот, сътрудници и други, а материалното отражение има неразбираемо и продължаващо във времето деяние.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ