Западните компании няма какво да губят от война в Близкия изток
Близкият изток не единственото буре с барут в света. Регионът обаче плаши западните стратези доста повече, в сравнение с други нестабилни места. Също като тях западните вложители обръщат особено внимание на обстановката там – фондовите тържища потеглиха надолу на 3 януари, откакто американска ракета умъртви Касим Солеймани, най-високопоставения ирански пълководец. Същото се случи седмица по-късно след заканите и след това офанзивите на Иран против американски бази в Ирак.
Войната където и да било е зле за бизнеса. Искра в дългият спор сред най-голямата стопанска система в света и горделива мощ в район, чиито дълбоки запаси от нефт задвижват колелата на международната търговия, основава задоволително неустойчивост, с цел да стартират шефовете по целия свят да се почувстват неспокойни. Неминуемото повишаване в цената на петрола, която скочи с 5% след американския удар, визира да вземем за пример самолетните компании. Страните към Персийския залив са пазар от 230 млн. консуматори, а прилежащите Турция и Египет, които също реагират на районните борби, са още 181 млн. души.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Въпреки очевидната си геополитическа значимост Близкият изток е по-скоро от вторична значимост за множеството западни компании. С изключение на няколко компании, съответно в енергийната сфера, авиационния бранш и отбраната, районът е по-скоро мултинационална пустиня.
Иран и останалите
Десетилетия на американски наказания значат, че корпоративна Америка няма наличие в Иран. Заради страха си от Вашингтон доста европейски и японски компании също стоят надалеч от страната. Френската PSA продаваше огромен брой коли Peugeot и Citroen в Иран, само че компанията се отхвърли от две общи предприятия през 2018 година, с цел да се защищити от новоналожените наказания на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Дори настрани от Иран, районът рядко се отразява на облагата или загубата на интернационалните компании. Целият район на Близкия изток и Африка дава отговор за 2.4% от приходите на американските компании през 2019 година, сочат данните на Morgan Stanley. За европейските и японските компании тези пропорции са надлежно 4.9% и 1.8%. Потребителите от Близкия изток купуват относително малко коли от общия микс – 2.3 млн. от общо 86 млн. продадени по света за 2018 година Луксозни артикули като стилната Prada или козметичната L’Oreal вършат единствено 3% от продажбите си в Близкия изток (но без да броим покупките на шейховете в Париж и Милано).
Общият районен отпечатък на западните финансови компании наподобява също толкоз дребен. В края на 2018 година огромните американски компании имаха към 18.5 милиарда $ заеми и комерсиална активност в района, или 0.2% от общата си активност. Това включва бизнесът за 5.3 милиарда $ на JPMorgan Chase в Саудитска Арабия и този за 9.6 милиарда $ на Citigroup в ОАЕ. Европейските банки пък се отдръпват от района – Френската BNP Paribas продаде египетския си бизнес преди седем години и регистрира общо 121 млн. евро в Близкия изток през 2018 година HSBC има забележителните 58.5 милиарда $ в активи в района, само че даже това е в рамката на статистическата неточност поради общата стойност на активи на банката – 2.7 трлн. $. За сметка на това китайските банки усилват интервенциите си в залива – само че от доста по-ниска база. Миналата година Bank of China ускори наличието си в ОАЕ, а на 7 януари тази година получи и лиценз за отварянето на клон в Саудитска Арабия. Industrial and Commercial Bank of China има наличие в района от 2015 година
Очевидните обвинени
Най-дълбоките джобове в корпоративната картинка – и най-очевидната жертва при възможна ескалация – е енергийната промишленост. През последния век американските и европейските петролни компании влизаха и излизаха от района вследствие на наказания, напрежение и все по-малко предпочитание от държавните управления за външни сътрудници.
В кратковременен проект скок в цената на петрола, подбуден от спор, може да докара до по-високи облаги на американските производители, които са географски диверсифицирани. В дълготраен проект картината е неразбираема. Въпреки взрива на американско произвеждане доста петролни колоси остават надълбоко подвластни от арабския нефт. През 2018 година Близкият изток и Африка отговаряха за четвърт от международната продукция на френската Total. ExxonMobil влага 6.5 милиарда в емиратските петролни полета и се надява през 2024 година да създава по 1 млн. барела нефт всеки ден там, еквивалента на четвърт от общото си произвеждане на нефт и газ през 2018 година Компаниите за услуги, които работят както за интернационалните, по този начин и за районни компании, са непропорционално подвластни от Близкия изток. Договорът на Halliburton със Саудитска Арабия през 2018 година е най-големият в района. Schlumberger също има огромен бизнес там.
Ирак приема всеобщо външен капитал в опитите си да вдигне производството на нефт след години на спор. През 2009 година BP и PetroChina завоюваха контракт за работа с държавна иракска компания, с цел да бъде увеличено производството от нефтеното поле в Румалия. Сега от там излизат 1.5 млн. барела нефт всеки ден, една трета от цялото иракско произвеждане. ExxonMobil, Eni и Chevron също имат планове в Ирак. За тях рискът е висок, ако Вашингтон наложи наказания на Ирак, която може да накара американските войски да изоставен страната (парламентът гласоподава необвързваща резолюция след убийството на Солеймани). Много компании към този момент понижават броя на чиновниците си поради боязън от антиамерикански настроения.
Освен петрола
Малък брой неенергийни компании също има от какво да се тормозят. LafargeHolcim, френско-швейцарска компания, която е най-големият производител на цимент в света, има 44 завода в района. От там идват 11% от приходите на компанията. Германският й съперник Heidelberg Cement също се възползва от строителния взрив в района, като 19% от продажбите на компанията идват от Близкия изток и Северна Африка. General Electric продава машини за общо 16 милиарда $ всяка година в Близкия изток – 13% от общите продажби на компанията.
Boeing и Airbus също са уязвими. Около 5% от световните авиофлотилии се оперират от самолетни компании от залива. Продължаващото разгръщане на Emirates, Etihad и Qatar Airways ги направи съществени купувачи на пътнически джетове през последните години. Airbus се надява районът да дава отговор за 8% от продажбите на всички нови самолети през идващите 20 години – към 3200 броя. Emirates е измежду първите клиенти на Boeing за новия 777х, който се чака да се появи през идната година, с общо 125 поръчани самолета (над една трета от всички поръчки). Освен това компанията има поръчани още 30 Boeing 787, 40 A330 и 30 A350 от Airbus.
Само още една промишленост има огромно наличие в района. Безкрайните войни и петролното благосъстояние направиха Близкия изток втория по величина експортьор на оръжие в света след Азия и Пасифика. Със спада на продажби на оръжия във всеки различен район през последното десетилетие това в Близкия изток се усили съвсем двойно, демонстрират изчисленията на тинк-танка SIRPI. Саудитска Арабия похарчи 68 милиарда $ за оръжия през 2018 година Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар и ОАЕ също са въодушевени купувачи. Регионът купи половината от износа на Съединени американски щати сред 2014 и 2018 година и е огромен пазар също за английски, френски и немски компании за защита. Цената на акциите на американските Raytheon и Lockheed Martin, английската BAE и френската Dassault се подвигнаха при новините за високо напрежение. В последна сметка, в случай че бизнесът ти е война, войната е добра за бизнеса.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Войната където и да било е зле за бизнеса. Искра в дългият спор сред най-голямата стопанска система в света и горделива мощ в район, чиито дълбоки запаси от нефт задвижват колелата на международната търговия, основава задоволително неустойчивост, с цел да стартират шефовете по целия свят да се почувстват неспокойни. Неминуемото повишаване в цената на петрола, която скочи с 5% след американския удар, визира да вземем за пример самолетните компании. Страните към Персийския залив са пазар от 230 млн. консуматори, а прилежащите Турция и Египет, които също реагират на районните борби, са още 181 млн. души.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Въпреки очевидната си геополитическа значимост Близкият изток е по-скоро от вторична значимост за множеството западни компании. С изключение на няколко компании, съответно в енергийната сфера, авиационния бранш и отбраната, районът е по-скоро мултинационална пустиня.
Иран и останалите
Десетилетия на американски наказания значат, че корпоративна Америка няма наличие в Иран. Заради страха си от Вашингтон доста европейски и японски компании също стоят надалеч от страната. Френската PSA продаваше огромен брой коли Peugeot и Citroen в Иран, само че компанията се отхвърли от две общи предприятия през 2018 година, с цел да се защищити от новоналожените наказания на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Дори настрани от Иран, районът рядко се отразява на облагата или загубата на интернационалните компании. Целият район на Близкия изток и Африка дава отговор за 2.4% от приходите на американските компании през 2019 година, сочат данните на Morgan Stanley. За европейските и японските компании тези пропорции са надлежно 4.9% и 1.8%. Потребителите от Близкия изток купуват относително малко коли от общия микс – 2.3 млн. от общо 86 млн. продадени по света за 2018 година Луксозни артикули като стилната Prada или козметичната L’Oreal вършат единствено 3% от продажбите си в Близкия изток (но без да броим покупките на шейховете в Париж и Милано).
Общият районен отпечатък на западните финансови компании наподобява също толкоз дребен. В края на 2018 година огромните американски компании имаха към 18.5 милиарда $ заеми и комерсиална активност в района, или 0.2% от общата си активност. Това включва бизнесът за 5.3 милиарда $ на JPMorgan Chase в Саудитска Арабия и този за 9.6 милиарда $ на Citigroup в ОАЕ. Европейските банки пък се отдръпват от района – Френската BNP Paribas продаде египетския си бизнес преди седем години и регистрира общо 121 млн. евро в Близкия изток през 2018 година HSBC има забележителните 58.5 милиарда $ в активи в района, само че даже това е в рамката на статистическата неточност поради общата стойност на активи на банката – 2.7 трлн. $. За сметка на това китайските банки усилват интервенциите си в залива – само че от доста по-ниска база. Миналата година Bank of China ускори наличието си в ОАЕ, а на 7 януари тази година получи и лиценз за отварянето на клон в Саудитска Арабия. Industrial and Commercial Bank of China има наличие в района от 2015 година
Очевидните обвинени
Най-дълбоките джобове в корпоративната картинка – и най-очевидната жертва при възможна ескалация – е енергийната промишленост. През последния век американските и европейските петролни компании влизаха и излизаха от района вследствие на наказания, напрежение и все по-малко предпочитание от държавните управления за външни сътрудници.
В кратковременен проект скок в цената на петрола, подбуден от спор, може да докара до по-високи облаги на американските производители, които са географски диверсифицирани. В дълготраен проект картината е неразбираема. Въпреки взрива на американско произвеждане доста петролни колоси остават надълбоко подвластни от арабския нефт. През 2018 година Близкият изток и Африка отговаряха за четвърт от международната продукция на френската Total. ExxonMobil влага 6.5 милиарда в емиратските петролни полета и се надява през 2024 година да създава по 1 млн. барела нефт всеки ден там, еквивалента на четвърт от общото си произвеждане на нефт и газ през 2018 година Компаниите за услуги, които работят както за интернационалните, по този начин и за районни компании, са непропорционално подвластни от Близкия изток. Договорът на Halliburton със Саудитска Арабия през 2018 година е най-големият в района. Schlumberger също има огромен бизнес там.
Ирак приема всеобщо външен капитал в опитите си да вдигне производството на нефт след години на спор. През 2009 година BP и PetroChina завоюваха контракт за работа с държавна иракска компания, с цел да бъде увеличено производството от нефтеното поле в Румалия. Сега от там излизат 1.5 млн. барела нефт всеки ден, една трета от цялото иракско произвеждане. ExxonMobil, Eni и Chevron също имат планове в Ирак. За тях рискът е висок, ако Вашингтон наложи наказания на Ирак, която може да накара американските войски да изоставен страната (парламентът гласоподава необвързваща резолюция след убийството на Солеймани). Много компании към този момент понижават броя на чиновниците си поради боязън от антиамерикански настроения.
Освен петрола
Малък брой неенергийни компании също има от какво да се тормозят. LafargeHolcim, френско-швейцарска компания, която е най-големият производител на цимент в света, има 44 завода в района. От там идват 11% от приходите на компанията. Германският й съперник Heidelberg Cement също се възползва от строителния взрив в района, като 19% от продажбите на компанията идват от Близкия изток и Северна Африка. General Electric продава машини за общо 16 милиарда $ всяка година в Близкия изток – 13% от общите продажби на компанията.
Boeing и Airbus също са уязвими. Около 5% от световните авиофлотилии се оперират от самолетни компании от залива. Продължаващото разгръщане на Emirates, Etihad и Qatar Airways ги направи съществени купувачи на пътнически джетове през последните години. Airbus се надява районът да дава отговор за 8% от продажбите на всички нови самолети през идващите 20 години – към 3200 броя. Emirates е измежду първите клиенти на Boeing за новия 777х, който се чака да се появи през идната година, с общо 125 поръчани самолета (над една трета от всички поръчки). Освен това компанията има поръчани още 30 Boeing 787, 40 A330 и 30 A350 от Airbus.
Само още една промишленост има огромно наличие в района. Безкрайните войни и петролното благосъстояние направиха Близкия изток втория по величина експортьор на оръжие в света след Азия и Пасифика. Със спада на продажби на оръжия във всеки различен район през последното десетилетие това в Близкия изток се усили съвсем двойно, демонстрират изчисленията на тинк-танка SIRPI. Саудитска Арабия похарчи 68 милиарда $ за оръжия през 2018 година Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар и ОАЕ също са въодушевени купувачи. Регионът купи половината от износа на Съединени американски щати сред 2014 и 2018 година и е огромен пазар също за английски, френски и немски компании за защита. Цената на акциите на американските Raytheon и Lockheed Martin, английската BAE и френската Dassault се подвигнаха при новините за високо напрежение. В последна сметка, в случай че бизнесът ти е война, войната е добра за бизнеса.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ