Защо някои песни не ни излизат от главата
Знаем по какъв начин се вършат шлагерите - една обичайно добра ария се върти нон-стоп по радиа и малките екрани, и в един миг усещаме, че сме луди по нея. Дори при първото слушане по никакъв начин да не ни се е понравила.
А след ден-два се хващаме да си тананикаме това същото парче на всевъзможни места и не в най-подходящите обстановки.
Всъщност, аргументите за това са няколко. Първата се дължи на самата ария. Хитовете постоянно са с елементарна и предсказуема мелодия, повтарящ се темп с повратна точка, която се помни, както и скромен текст, който си припяваме до погнуса.
Те се назовават earworm songs - тъкмо като червейчета влизат в мозъка през ушите, и няма излизане. Тук приказваме и за различен термин - " несъзнателно музикално въображение ". Просто свързваме съответна ария с дадена обстановка.
Когато летим със аероплан и слушаме някое парче, идващия път, когато се качим на борда, е доста евентуално още веднъж да се сетим за него. Учените считат, че тези асоциации сред мелодия и обстановка могат да оказват помощ на хора с множествена склероза и деменция.
Според извършено проучване от научното списание Psychology of Music, някои одобряват това събитие като позитивно, а за други е способно да докара до полуда, просто тъй като е мъчно да направляваме процеса.
В множеството случаи в главата ни се забива единствено дребна част от съответна ария. Това е най-разпространеният вид. Но при някои хора се вижда припяване на текста и визуализиране на моменти от клипа.
Най-лесно част от всекидневието ни се трансформират песните, които сме слушали последно, даже доста откакто сме свалили слушалките. Понякога е допустимо да се сетим за някое ретро парче, за чието битие сме не запомнили.
Но не и нашият мозък. Дори дребна подсказка може да натисне спусъка и да стартираме да си припяваме " Хакуна Матата " да вземем за пример. Има няколко трика, в случай че желаеме да си избием от главата някоя омразна ария.
Най-важното е мозъкът ни да е ангажиран с активност, която изисква цялостна централизация. Най-често песните-натрапници идват, когато вършим физическа активност и съзнанието ни би трябвало да се занимава с нещо.
Смята се, че и дъвченето на дъвка оказва помощ. Може и да се надигнем очи в очи против врага, като просто дадем на мозъка си това, което желае - песента, с толкоз запаметяваща се мелодия, написа Time. /lifestyle.bg
А след ден-два се хващаме да си тананикаме това същото парче на всевъзможни места и не в най-подходящите обстановки.
Всъщност, аргументите за това са няколко. Първата се дължи на самата ария. Хитовете постоянно са с елементарна и предсказуема мелодия, повтарящ се темп с повратна точка, която се помни, както и скромен текст, който си припяваме до погнуса.
Те се назовават earworm songs - тъкмо като червейчета влизат в мозъка през ушите, и няма излизане. Тук приказваме и за различен термин - " несъзнателно музикално въображение ". Просто свързваме съответна ария с дадена обстановка.
Когато летим със аероплан и слушаме някое парче, идващия път, когато се качим на борда, е доста евентуално още веднъж да се сетим за него. Учените считат, че тези асоциации сред мелодия и обстановка могат да оказват помощ на хора с множествена склероза и деменция.
Според извършено проучване от научното списание Psychology of Music, някои одобряват това събитие като позитивно, а за други е способно да докара до полуда, просто тъй като е мъчно да направляваме процеса.
В множеството случаи в главата ни се забива единствено дребна част от съответна ария. Това е най-разпространеният вид. Но при някои хора се вижда припяване на текста и визуализиране на моменти от клипа.
Най-лесно част от всекидневието ни се трансформират песните, които сме слушали последно, даже доста откакто сме свалили слушалките. Понякога е допустимо да се сетим за някое ретро парче, за чието битие сме не запомнили.
Но не и нашият мозък. Дори дребна подсказка може да натисне спусъка и да стартираме да си припяваме " Хакуна Матата " да вземем за пример. Има няколко трика, в случай че желаеме да си избием от главата някоя омразна ария.
Най-важното е мозъкът ни да е ангажиран с активност, която изисква цялостна централизация. Най-често песните-натрапници идват, когато вършим физическа активност и съзнанието ни би трябвало да се занимава с нещо.
Смята се, че и дъвченето на дъвка оказва помощ. Може и да се надигнем очи в очи против врага, като просто дадем на мозъка си това, което желае - песента, с толкоз запаметяваща се мелодия, написа Time. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ