Аделхайд Вьолфл: Геополитически интереси целят Сараево да бъде зона на нестабилност
„ Заради рецесия на идентичността, НАТО и Европейски Съюз сервират Западните Балкани на Русия на тепсия “. Думите са на босненския политик Сабина Чудич. А мотив ѝ дават последните събития в Босна и Херцеговина. Европейската военна задача „ Алтея “ остава още една година в Босна и Херцеговина, а предшественикът ѝ, задачата на НАТО, резервира статут на официална мощ със седалище в Сараево. Удължаването на мандата и на двете задачи стана допустимо, откакто Русия се наложи в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и отстрани от резолюцията всички препратки към Върховния представител на интернационалната общественост, което без подозрение подкопава престижа на Кристиян Шмит като надзирател на Дейтънското спокойно съглашение от 1995 г.
„ На процедура, Организация на обединените нации одобри не отчета на Върховния представител Шмит, а текст на Милорад Додик “, написа от Сараево кореспондентът на авторитетния австрийски всекидневник „ Дер Щандард “ Аделхайд Вьолфл.
„ Става дума за отчет на Република Сръбска, където Милорад Додик де факто ръководи. В този отчет се съдържа всичко това, за което Додик упорства от месеци, даже години: очистване на поста на Върховния представител на интернационалната общественост, оповестяване за нелегитимен на настоящия Върховен представител Кристиян Шмид, който Додик неотдавна назова „ екскурзиант “. Додик има и други претенции, които директно засягат пълномощията на федералните институции в страната. Това са да вземем за пример основаването на независима войска на Република Сръбска и на полиция. Тези претенции също са част от документа, който с помощта на Русия се трансформира в документ на Организация на обединените нации. Този отчет на процедура размени отчета на Върховния представител на интернационалната общественост “.
Какво в действителност искаше да реализира - или избегне - Русия, която преди гласуването в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за удължение на мандата на европейската задача „ Алтея “ заплаши с несъгласие?
Първоначално Додик и Русия желаеха мандатът на военната задача на Европейски Съюз въобще да не бъде продължаван и по този начин тя да завърши. Но тогава стана ясно, че европейската задача може да бъде сменена от задача на НАТО. А това е още по-неприемливо за Русия, която беше сложена пред избор - или да поддържа удължение на европейската задача, или да преглътне разполагане на натовски сили. Във всички резолюции на Организация на обединените нации за Босна и Херцеговина до момента Върховният представител е участвал като съществена фигура. Този път Русия съумя да се наложи и той беше отстранен от текста. Точно както желае Милорад Додик. Върховният представител от дълго време му е бодил в очите.
Защо Върховният представител им е бодил в очите?
Защото без него Додик би бил изцяло самостоятелен и би могъл да прави каквото си желае. Босна и Херцеговина така и така е една нежна следвоенна държавна структура. Без Върховния представител ще се трансформира в още по-слаба страна, застрашена от неуспех. Целта е да се основат зони на неустойчивост, което е директен удар против Запада, който се стреми към подсилване на района. Или в резюме казано - става дума за геополитически ползи. А Додик е добра маша в ръцете на Путин. Просто е доста подобаващ за разпалване на напрежение и всяване на непрекъсната неустановеност.
Всъщност, всичко стартира с желанието на Милорад Додик за разединение на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Това просто провокация ли е или той в действителност си показва, че Република Сръбска може да съществува като независима страна или като част от Велика Сърбия?
Досега след всяка опасност от своя страна Додик постоянно е получавал това, което желае. За страдание доста дипломати са падали в клопката му, пробвайки се с отстъпки да му угодят, само че той постоянно е продължавал с нови и нови претенции. Тази игра продължава към този момент 15 години. Този път обаче прекали. Сега въпросът е дали Република Сръбска в действителност желае да се отдели и дали Русия в действителност я поддържа. Аз мисля, че на този стадий не можем изцяло да изключим подобен сюжет. Евентуалното разединение от Босна няма да донесе повече власт за Додик, даже в противен случай - в един предстоящ съюз със Сърбия той даже ще загуби въздействие. Но от геополитическа позиция това устройва Русия. Спомнете си какво направи Русия в Украйна. И в Молдова с Приднестровието. Затова не е изключено този сюжет да се разиграе и в Босна и Херцеговина. В същото време всичко доста наподобява на игра на котка и мишка с единствената цел да се отслаби въздействието на Запада в този район.
Австрийският посланик Валентин Инцко, до наскоро Върховен представител на интернационалната общественост в Сараево, трансформира посредством указ отричането на геноцида, осъществен по време на войната в Босна и Херцеговина в престъпно закононарушение. Каква роля изигра това негово решение тъкмо в този миг и трябваше ли да се нагнетява напрежението?
Не, това в действителност не трябваше да се случва. Виновен за това не е Западът, а един единствен човек - към този момент някогашният висш представител Валентин Инцко. Важно е да се означи, че никой от западните съдружници не го поддържа. Дори в противен случай - те го предупреждаваха, че декретът ще провокира ненужно в допълнение напрежение. Мотивацията на Инцко беше, че е заречен този указ на фамилиите на жертвите от Сребреница в опит да се опълчи на растящия през последните години ревизионизъм. Естествено, Додик остана правилен на себе си и употребява декрета за нова ескалация. Но доста по-силен коз в ръцете му се оказа, че новият висш представител на интернационалната общественост Кристиян Шмит пое поста без утвърждението на Русия. Това в действителност е казус - Шмит не беше определен от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а единствено от интернационалния Съвет за използването на Дейтънския мир. Това е главният мотив на Додик и Русия против легитимността на висшия представител.
Само Милорад Додик, водачът на босненските сърби, ли си играе с огъня? Или и други водачи на етносите? Питам Ви поради противоречивата изборна промяна на Драган Чович, водача на хърватската партия ХДЗ в Босна и Херцеговина.
Изборната промяна се разисква от към една година, а в основата ѝ е договорката за локалните избори в Мостар тази пролет, подписана сред Европейски Съюз и Съединените щати. В дъното ѝ е признаването на тезата на Драган Чович - водач на най-голямата партия на босненските хървати ХДЗ - че те са дискриминирани при избора на техен представител в тричленното федерално президентство. В резултат на това ХДЗ получава гаранция, че единствено тя може да излъчи хърватския представител в държавното управление. Това обаче не е в полза на елементарните хървати в Босна, а единствено в полза на ХДЗ и Чович. Успоредно с това обаче изборната промяна планува значими промени, които да подсигуряват свободни и транспарантни избори. Освен това, законопроектът планува използване на едно остаряло решение на Европейския съд за правата на индивида, което задължава Босна и Херцеговина да планува опция в държавното управление да бъдат избирани представители освен на трите етнически общности - хървати, сърби и бошняци - а и на други малцинства и на хора, които не желаят да се дефинират етнически.
Как реагира Западът на тези политически претенции на Драган Чович? Направи усещане, че изборната промяна, препоръчана от хърватския водач Чович, беше подкрепена от пратеника на Съединените щати в Сараево Матю Палмър, който от своя страна се прочу със противоречивата си концепция за замяна на територии сред Косово и Сърбия като решение на спора сред Прищина и Белград.
Западните дипломати, които попаднаха в клопката на Чович и неговата промяна на изборния кодекс, в този момент не могат да излязат от обстановката. Матю Палмър, който е назначен от администрацията на Доналд Тръмп, в действителност е смущаваща фигура - както казахте, той поддържа концепцията за замяна на територии в Косово на етнически принцип. Такива хрумвания са извънредно рискови в този район. Освен това тази противоречива промяна на изборния кодекс беше мощно подкрепена и от английския дипломат в Сараево Матю Стийл, както и от Анджелина Айххорст - представителката на Европейски Съюз тук. Между другото, Айххорст също взе участие в дебата за размяната на територии и не сподели нито дума против тази толкоз взривоопасна концепция! Имам възприятието, че тези хора още не са разбрали, че Босна и Херцеговина се намира в извънредно дълбока рецесия на държавността. Застрашен е мирът в страната. И на този декор водещи западни дипломати се занимават с промени в изборния кодекс, вместо да разискват стратегически стъпки за трайно усмиряване на обстановката и гарантиране на стабилността.
Вие сте сътрудник в Сараево, живеете от дълго време там. Какво е настроението? Страхуват ли се хората?
Да! Забелязах голяма смяна преди към три седмици, когато се завърнах от дълга командировка. Всички ме питаха: „ Ще има ли война? “ Всички ме посрещнаха с този въпрос. Не забравяйте, че хората тук към момента са травматизирани от войната. Всичко това в този момент им припомня реториката преди войната - помнят националистическите вопли на политиците, приказките за разединение. Това, което в този момент се случва, им припомня войната. Освен това никой няма религия във федералните институции, тъй като те са хронично слаби. Хората тук един път към този момент станаха жертва на национализма. Не имам вяра, че ще има война, само че напрежението се усили и хората се опасяват. В тази нажежена конюнктура всеки малък случай или провокация може да провокира сериозен спор. Да речем, че Додик в действителност отдели Република Сръбска с благоволението на Русия. Питам се, какво ще стане тогава? Вероятността никой да не се намеси, е доста огромна. Точно от това се опасяват хората. Защото живеят в слаба, да не кажа провалена страна, където господства беззаконието.
Причината е, че от Дейтънското съглашение до момента не се е случило нищо градивно?
В първите години след края на войната имаше триумфи, само че с времето политическата воля за създаване на постоянна страна се изпари. Въпреки, че Конституцията е извънредно комплицирана и държавното устройство на Босна и Херцеговина не допуска политическа непоклатимост, мисля, че страната би могла да действа, в случай че имаше политическа воля за това. Националистите в Република Сръбска не желаят. Чович - също. А хората тук просто желаят да живеят умерено, без ежедневно да са изложени на националистически викове от телевизионните екрани. Непрекъсната политическа борба работи на душeвността на хората. Никой не желае към този момент да слуша или гледа вести.
Интервюто с Аделхайд Вьолфл можете да чуете в звуковия файл.
„ На процедура, Организация на обединените нации одобри не отчета на Върховния представител Шмит, а текст на Милорад Додик “, написа от Сараево кореспондентът на авторитетния австрийски всекидневник „ Дер Щандард “ Аделхайд Вьолфл.
„ Става дума за отчет на Република Сръбска, където Милорад Додик де факто ръководи. В този отчет се съдържа всичко това, за което Додик упорства от месеци, даже години: очистване на поста на Върховния представител на интернационалната общественост, оповестяване за нелегитимен на настоящия Върховен представител Кристиян Шмид, който Додик неотдавна назова „ екскурзиант “. Додик има и други претенции, които директно засягат пълномощията на федералните институции в страната. Това са да вземем за пример основаването на независима войска на Република Сръбска и на полиция. Тези претенции също са част от документа, който с помощта на Русия се трансформира в документ на Организация на обединените нации. Този отчет на процедура размени отчета на Върховния представител на интернационалната общественост “.
Какво в действителност искаше да реализира - или избегне - Русия, която преди гласуването в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за удължение на мандата на европейската задача „ Алтея “ заплаши с несъгласие?
Първоначално Додик и Русия желаеха мандатът на военната задача на Европейски Съюз въобще да не бъде продължаван и по този начин тя да завърши. Но тогава стана ясно, че европейската задача може да бъде сменена от задача на НАТО. А това е още по-неприемливо за Русия, която беше сложена пред избор - или да поддържа удължение на европейската задача, или да преглътне разполагане на натовски сили. Във всички резолюции на Организация на обединените нации за Босна и Херцеговина до момента Върховният представител е участвал като съществена фигура. Този път Русия съумя да се наложи и той беше отстранен от текста. Точно както желае Милорад Додик. Върховният представител от дълго време му е бодил в очите.
Защо Върховният представител им е бодил в очите?
Защото без него Додик би бил изцяло самостоятелен и би могъл да прави каквото си желае. Босна и Херцеговина така и така е една нежна следвоенна държавна структура. Без Върховния представител ще се трансформира в още по-слаба страна, застрашена от неуспех. Целта е да се основат зони на неустойчивост, което е директен удар против Запада, който се стреми към подсилване на района. Или в резюме казано - става дума за геополитически ползи. А Додик е добра маша в ръцете на Путин. Просто е доста подобаващ за разпалване на напрежение и всяване на непрекъсната неустановеност.
Всъщност, всичко стартира с желанието на Милорад Додик за разединение на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Това просто провокация ли е или той в действителност си показва, че Република Сръбска може да съществува като независима страна или като част от Велика Сърбия?
Досега след всяка опасност от своя страна Додик постоянно е получавал това, което желае. За страдание доста дипломати са падали в клопката му, пробвайки се с отстъпки да му угодят, само че той постоянно е продължавал с нови и нови претенции. Тази игра продължава към този момент 15 години. Този път обаче прекали. Сега въпросът е дали Република Сръбска в действителност желае да се отдели и дали Русия в действителност я поддържа. Аз мисля, че на този стадий не можем изцяло да изключим подобен сюжет. Евентуалното разединение от Босна няма да донесе повече власт за Додик, даже в противен случай - в един предстоящ съюз със Сърбия той даже ще загуби въздействие. Но от геополитическа позиция това устройва Русия. Спомнете си какво направи Русия в Украйна. И в Молдова с Приднестровието. Затова не е изключено този сюжет да се разиграе и в Босна и Херцеговина. В същото време всичко доста наподобява на игра на котка и мишка с единствената цел да се отслаби въздействието на Запада в този район.
Австрийският посланик Валентин Инцко, до наскоро Върховен представител на интернационалната общественост в Сараево, трансформира посредством указ отричането на геноцида, осъществен по време на войната в Босна и Херцеговина в престъпно закононарушение. Каква роля изигра това негово решение тъкмо в този миг и трябваше ли да се нагнетява напрежението?
Не, това в действителност не трябваше да се случва. Виновен за това не е Западът, а един единствен човек - към този момент някогашният висш представител Валентин Инцко. Важно е да се означи, че никой от западните съдружници не го поддържа. Дори в противен случай - те го предупреждаваха, че декретът ще провокира ненужно в допълнение напрежение. Мотивацията на Инцко беше, че е заречен този указ на фамилиите на жертвите от Сребреница в опит да се опълчи на растящия през последните години ревизионизъм. Естествено, Додик остана правилен на себе си и употребява декрета за нова ескалация. Но доста по-силен коз в ръцете му се оказа, че новият висш представител на интернационалната общественост Кристиян Шмит пое поста без утвърждението на Русия. Това в действителност е казус - Шмит не беше определен от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а единствено от интернационалния Съвет за използването на Дейтънския мир. Това е главният мотив на Додик и Русия против легитимността на висшия представител.
Само Милорад Додик, водачът на босненските сърби, ли си играе с огъня? Или и други водачи на етносите? Питам Ви поради противоречивата изборна промяна на Драган Чович, водача на хърватската партия ХДЗ в Босна и Херцеговина.
Изборната промяна се разисква от към една година, а в основата ѝ е договорката за локалните избори в Мостар тази пролет, подписана сред Европейски Съюз и Съединените щати. В дъното ѝ е признаването на тезата на Драган Чович - водач на най-голямата партия на босненските хървати ХДЗ - че те са дискриминирани при избора на техен представител в тричленното федерално президентство. В резултат на това ХДЗ получава гаранция, че единствено тя може да излъчи хърватския представител в държавното управление. Това обаче не е в полза на елементарните хървати в Босна, а единствено в полза на ХДЗ и Чович. Успоредно с това обаче изборната промяна планува значими промени, които да подсигуряват свободни и транспарантни избори. Освен това, законопроектът планува използване на едно остаряло решение на Европейския съд за правата на индивида, което задължава Босна и Херцеговина да планува опция в държавното управление да бъдат избирани представители освен на трите етнически общности - хървати, сърби и бошняци - а и на други малцинства и на хора, които не желаят да се дефинират етнически.
Как реагира Западът на тези политически претенции на Драган Чович? Направи усещане, че изборната промяна, препоръчана от хърватския водач Чович, беше подкрепена от пратеника на Съединените щати в Сараево Матю Палмър, който от своя страна се прочу със противоречивата си концепция за замяна на територии сред Косово и Сърбия като решение на спора сред Прищина и Белград.
Западните дипломати, които попаднаха в клопката на Чович и неговата промяна на изборния кодекс, в този момент не могат да излязат от обстановката. Матю Палмър, който е назначен от администрацията на Доналд Тръмп, в действителност е смущаваща фигура - както казахте, той поддържа концепцията за замяна на територии в Косово на етнически принцип. Такива хрумвания са извънредно рискови в този район. Освен това тази противоречива промяна на изборния кодекс беше мощно подкрепена и от английския дипломат в Сараево Матю Стийл, както и от Анджелина Айххорст - представителката на Европейски Съюз тук. Между другото, Айххорст също взе участие в дебата за размяната на територии и не сподели нито дума против тази толкоз взривоопасна концепция! Имам възприятието, че тези хора още не са разбрали, че Босна и Херцеговина се намира в извънредно дълбока рецесия на държавността. Застрашен е мирът в страната. И на този декор водещи западни дипломати се занимават с промени в изборния кодекс, вместо да разискват стратегически стъпки за трайно усмиряване на обстановката и гарантиране на стабилността.
Вие сте сътрудник в Сараево, живеете от дълго време там. Какво е настроението? Страхуват ли се хората?
Да! Забелязах голяма смяна преди към три седмици, когато се завърнах от дълга командировка. Всички ме питаха: „ Ще има ли война? “ Всички ме посрещнаха с този въпрос. Не забравяйте, че хората тук към момента са травматизирани от войната. Всичко това в този момент им припомня реториката преди войната - помнят националистическите вопли на политиците, приказките за разединение. Това, което в този момент се случва, им припомня войната. Освен това никой няма религия във федералните институции, тъй като те са хронично слаби. Хората тук един път към този момент станаха жертва на национализма. Не имам вяра, че ще има война, само че напрежението се усили и хората се опасяват. В тази нажежена конюнктура всеки малък случай или провокация може да провокира сериозен спор. Да речем, че Додик в действителност отдели Република Сръбска с благоволението на Русия. Питам се, какво ще стане тогава? Вероятността никой да не се намеси, е доста огромна. Точно от това се опасяват хората. Защото живеят в слаба, да не кажа провалена страна, където господства беззаконието.
Причината е, че от Дейтънското съглашение до момента не се е случило нищо градивно?
В първите години след края на войната имаше триумфи, само че с времето политическата воля за създаване на постоянна страна се изпари. Въпреки, че Конституцията е извънредно комплицирана и държавното устройство на Босна и Херцеговина не допуска политическа непоклатимост, мисля, че страната би могла да действа, в случай че имаше политическа воля за това. Националистите в Република Сръбска не желаят. Чович - също. А хората тук просто желаят да живеят умерено, без ежедневно да са изложени на националистически викове от телевизионните екрани. Непрекъсната политическа борба работи на душeвността на хората. Никой не желае към този момент да слуша или гледа вести.
Интервюто с Аделхайд Вьолфл можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ