Георги Господинов: Мога да си позволя лукса да не участвам в това, което не харесвам.
Запознах се с Георги Господинов задочно, посредством " Инвентарна книга на социализма ", която към момента имам табиет да правя подарък на другари, които живеят в чужбина. Имам загадка информация, че обича да разлиства остарели лексикони от непознати детства. Току-що научих, че е лекар на науките по Нова българска литература. Определя се единствено като публицист, само че написа в доста и разнородни форми, което го прави и драматург, стихотворец, учител, литературовед, редактор, колумнист, сценарист.
Повечето му произведения са или емблематични, или получават премия, или и двете. Някои от тях са: стихосбирка „ Лапидариум “, стихотворения, включени в редица интернационалните антологии като New European Poets; „ Естествен разказ “, публикуван 9 пъти единствено в България и най-превежданата българска книга след 1989 година (23 езика досега); пиеса „ D.J. “ (Икар); пиеса „ Апокалипсисът идва в 6 вечерта “ (Аскеер); алманах „ Аз живях социализма. 171 персонални истории “ и „ Инвентарна книга на социализма “ (с Яна Генова); разказ в комикси „ Вечната муха “ (с Никола Тороманов); сюжет за късометражния филм „ Омлет “ (отличен на фестивала Sundance).
Италианското издание на романа " Физика на тъгата " е несъмнено за една от петте най-важни книги, излезли в Италия за 2013 година Немското издание получава рецензии в най-големите немски всекидневници. „ Пленителен разказ ”, написа критикът на " Франкфуртер алгемайне цайтунг ", а австрийската социална телевизия и радио го избира за една от десетте най-хубави книги за месец март.
През последните 2 години издава романа „ Физика на тъгата “, „ Невидимите рецесии “ (есета), „ И всичко стана луна “ (разкази).
Как се случи да станете публицист?
На 7 разбрах, че това е най-хубавата работа, с която можеш да впечатлиш баба си, да те виждат девойките, да изкараш някой лев за колело (Балканче), освен това без да вървиш на работа всеки ден. Освен това бях доста свенлив, тъй че темерутска работа като писателската ми се струваше прелестна. Седиш самичък и пишеш. Докато другите желаеха да стават лекари, инженери, продавачки и космонавти, аз държах да съм публицист.
Какво беше първото нещо, което написахте за аудитория?
До 12-годишна възраст бях доста сериозен, пишех най-вече за остаряването и гибелта. Първото нещо на тази тематика, което прочетох обществено пред един детски стихотворец, пристигнал в града, изцяло го потресе, в смисъл възмути.До 12-годишна възраст бях доста сериозен, пишех най-вече за остаряването и гибелта. По какъв план работите сега?
Проекти имат свръх сериозните писатели, аз работя малко безредно, на парче, каквото пристигна. От много години заедно съм с едни бележници, нещо надрасквам, от време на време излизат разкази, различен път разказ. Преди няколко месеца свърших едно либрето за опера. Нещо, което в никакъв случай не съм очаквал да напиша. Мисля, че е ред за стихосбирка. По-младите надали подозират, че пиша стихотворения.
Любимата Ви роля в живота?
Да се усмихвам горчиво.
Как се опитваме да преработваме близкото минало съгласно Вас в България?
Като се вършим, че не съществува. Като се боим някой да не му оцвети паметниците. Като мълчим или го обясняваме ужасно мъдро. Накъсо – не доста по какъв начин.Само в детството си сме безсмъртни и можем всичко. Ако можехте да режисирате живота в България…
Не мога. Но мога да си разреша лукса да не вземам участие в това, което не одобрявам. Да отхвърлям. Не е елементарно, обвързвано е с неприятности и известна самотност. Мога да се веселя на хубавото и да го диря, от време на време да се пробвам да оказа помощ.
Вашето детство беше…
Вълшебно, несъмнено. Само в детството си сме безсмъртни и можем всичко. Бях супер сензитивен, вживявах се във всичко, не правех разлика сред цветята от приказките на Андерсен и тези в градината на баба ми, познавах грозното пате и такива работи.
Задължителните книги за едно дете включват… Всичко, което единствено си открие, няма наложителни. Можем единствено внимателно да предложим и да се отдръпнем. Моите първи книги не бяха детски. Започнах със Захари Стоянов, Речник на непознатите думи с латински сентенции най-после и една остаряла скрита библия, това имаше подръка. После открих Андерсен, Кестнер, Селма Лагерльоф, Каралийчев, Дефо...
Ако не бяхте публицист, щяхте да сте…
Градинар, библиотекар или продавач на вестници.
Тази неделя Георги Господинов е посетител на нашия Неделен хартиен клуб и ще приказваме за литературата и емпатията.
Повечето му произведения са или емблематични, или получават премия, или и двете. Някои от тях са: стихосбирка „ Лапидариум “, стихотворения, включени в редица интернационалните антологии като New European Poets; „ Естествен разказ “, публикуван 9 пъти единствено в България и най-превежданата българска книга след 1989 година (23 езика досега); пиеса „ D.J. “ (Икар); пиеса „ Апокалипсисът идва в 6 вечерта “ (Аскеер); алманах „ Аз живях социализма. 171 персонални истории “ и „ Инвентарна книга на социализма “ (с Яна Генова); разказ в комикси „ Вечната муха “ (с Никола Тороманов); сюжет за късометражния филм „ Омлет “ (отличен на фестивала Sundance).
Италианското издание на романа " Физика на тъгата " е несъмнено за една от петте най-важни книги, излезли в Италия за 2013 година Немското издание получава рецензии в най-големите немски всекидневници. „ Пленителен разказ ”, написа критикът на " Франкфуртер алгемайне цайтунг ", а австрийската социална телевизия и радио го избира за една от десетте най-хубави книги за месец март.
През последните 2 години издава романа „ Физика на тъгата “, „ Невидимите рецесии “ (есета), „ И всичко стана луна “ (разкази).
Как се случи да станете публицист?
На 7 разбрах, че това е най-хубавата работа, с която можеш да впечатлиш баба си, да те виждат девойките, да изкараш някой лев за колело (Балканче), освен това без да вървиш на работа всеки ден. Освен това бях доста свенлив, тъй че темерутска работа като писателската ми се струваше прелестна. Седиш самичък и пишеш. Докато другите желаеха да стават лекари, инженери, продавачки и космонавти, аз държах да съм публицист.
Какво беше първото нещо, което написахте за аудитория?
До 12-годишна възраст бях доста сериозен, пишех най-вече за остаряването и гибелта. Първото нещо на тази тематика, което прочетох обществено пред един детски стихотворец, пристигнал в града, изцяло го потресе, в смисъл възмути.До 12-годишна възраст бях доста сериозен, пишех най-вече за остаряването и гибелта. По какъв план работите сега?
Проекти имат свръх сериозните писатели, аз работя малко безредно, на парче, каквото пристигна. От много години заедно съм с едни бележници, нещо надрасквам, от време на време излизат разкази, различен път разказ. Преди няколко месеца свърших едно либрето за опера. Нещо, което в никакъв случай не съм очаквал да напиша. Мисля, че е ред за стихосбирка. По-младите надали подозират, че пиша стихотворения.
Любимата Ви роля в живота?
Да се усмихвам горчиво.
Как се опитваме да преработваме близкото минало съгласно Вас в България?
Като се вършим, че не съществува. Като се боим някой да не му оцвети паметниците. Като мълчим или го обясняваме ужасно мъдро. Накъсо – не доста по какъв начин.Само в детството си сме безсмъртни и можем всичко. Ако можехте да режисирате живота в България…
Не мога. Но мога да си разреша лукса да не вземам участие в това, което не одобрявам. Да отхвърлям. Не е елементарно, обвързвано е с неприятности и известна самотност. Мога да се веселя на хубавото и да го диря, от време на време да се пробвам да оказа помощ.
Вашето детство беше…
Вълшебно, несъмнено. Само в детството си сме безсмъртни и можем всичко. Бях супер сензитивен, вживявах се във всичко, не правех разлика сред цветята от приказките на Андерсен и тези в градината на баба ми, познавах грозното пате и такива работи.
Задължителните книги за едно дете включват… Всичко, което единствено си открие, няма наложителни. Можем единствено внимателно да предложим и да се отдръпнем. Моите първи книги не бяха детски. Започнах със Захари Стоянов, Речник на непознатите думи с латински сентенции най-после и една остаряла скрита библия, това имаше подръка. После открих Андерсен, Кестнер, Селма Лагерльоф, Каралийчев, Дефо...
Ако не бяхте публицист, щяхте да сте…
Градинар, библиотекар или продавач на вестници.
Тази неделя Георги Господинов е посетител на нашия Неделен хартиен клуб и ще приказваме за литературата и емпатията.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ