Сайт се превърна в политическа полиция, издирва „лоши“ протестиращи
Зам.-главният прокурор и единствен номиниран за основен Иван Гешев твърди, че за него законът е значим. Как тогава да си разбираем мълчанието му във връзка милиционерската акция на уеб страницата Пик, където е оповестено търсене на хора, взели участие в митинга пред Висшия правосъден съвет на 25 юли? Как една субстанция, наричаща се медия, си разрешава да разгласява фотосите на лица и да ги упреква обществено в какво ли не? Революционен арбитражен съд ли се пръкна?
Подобни образци е имало – вестникът на Бенито Мусолини „ Lotta di classe “ и нацисткият орган „ Volkischer Beobachter “ са клеймили враговете на властта. Историята от дълго време изхвърли на бунището тази скотщина. Не е ли прекомерно даже за царстващия цинизъм у нас да се възражда сходна процедура?
Кой закон в България дефинира компетенции на медия, пък била тя любима/удобна на който би трябвало, да афишира за търсене и да приканва жители да дават информация за хора, свободно изразили свои възгледи и разбирания? Очевидно ерата на Совнаркома и преследването на инакомислещи е възобновена. Следва „ Декрет за печата “ като оня на Ленин и закриване на „ нездравословните “ медии, за процъфтяват верните. И без това прокуратурата от дълго време ги е разделила по сходен болшевишки принцип. Интервюта и изказвания Гешев и Цацаров дават единствено в верните медии. Неблагонадежните са оповестени за екстремисти и храненици на „ Америка за България “, Иво Прокопиев, Цветан Василев и прочие Журналистите също са класирани на правилото „ наши “ и превратаджии, прислужници и прочие Те са преследвани, заплашват ги, завеждат им каузи.
Дотам се докарахме – наричащи се публицисти да търсят „ врагове на народа “! Дъното, като положение на духа.
Василий Гросман в книгата си „ Всичко тече… “ разказва няколко категории предатели. Едни са такива по насила, други – подкупени, трети – подтиквани с постове, жилища и коли. Най-гнусните обаче са тези, които сами се оферират на службите, прокуратурата и партийното управление. Да предателстват и да предизвикват зло на другите им идва от вътрешната страна. Така са конструирани лайняните им душички. Вонят отдалече. И постоянно изчоплят някоя премия отдолу под ноктите на узурпаторите на независимост. Нощем приспиват излинялата си съвест със „ Служим на вярната линия “.
Перверзия и заболели мозъци.
Пише Недялко: „ Издирват се “. Анатемосва, приканва за правдивост, тропа с краче, пеняви се, само че не споделя нищо за офшорките, през които са минали едни милиони, свързани с неговото име. И прокуратурата нищо не споделя. Защото, нали, при тях всичко е законно, морално и чисто.
Това изяснява доста. Обяснява всичко.
Плъховете плуват към потъващия транспортен съд (по Чърчил)…
Огнян Стефанов
Подобни образци е имало – вестникът на Бенито Мусолини „ Lotta di classe “ и нацисткият орган „ Volkischer Beobachter “ са клеймили враговете на властта. Историята от дълго време изхвърли на бунището тази скотщина. Не е ли прекомерно даже за царстващия цинизъм у нас да се възражда сходна процедура?
Кой закон в България дефинира компетенции на медия, пък била тя любима/удобна на който би трябвало, да афишира за търсене и да приканва жители да дават информация за хора, свободно изразили свои възгледи и разбирания? Очевидно ерата на Совнаркома и преследването на инакомислещи е възобновена. Следва „ Декрет за печата “ като оня на Ленин и закриване на „ нездравословните “ медии, за процъфтяват верните. И без това прокуратурата от дълго време ги е разделила по сходен болшевишки принцип. Интервюта и изказвания Гешев и Цацаров дават единствено в верните медии. Неблагонадежните са оповестени за екстремисти и храненици на „ Америка за България “, Иво Прокопиев, Цветан Василев и прочие Журналистите също са класирани на правилото „ наши “ и превратаджии, прислужници и прочие Те са преследвани, заплашват ги, завеждат им каузи.
Дотам се докарахме – наричащи се публицисти да търсят „ врагове на народа “! Дъното, като положение на духа.
Василий Гросман в книгата си „ Всичко тече… “ разказва няколко категории предатели. Едни са такива по насила, други – подкупени, трети – подтиквани с постове, жилища и коли. Най-гнусните обаче са тези, които сами се оферират на службите, прокуратурата и партийното управление. Да предателстват и да предизвикват зло на другите им идва от вътрешната страна. Така са конструирани лайняните им душички. Вонят отдалече. И постоянно изчоплят някоя премия отдолу под ноктите на узурпаторите на независимост. Нощем приспиват излинялата си съвест със „ Служим на вярната линия “.
Перверзия и заболели мозъци.
Пише Недялко: „ Издирват се “. Анатемосва, приканва за правдивост, тропа с краче, пеняви се, само че не споделя нищо за офшорките, през които са минали едни милиони, свързани с неговото име. И прокуратурата нищо не споделя. Защото, нали, при тях всичко е законно, морално и чисто.
Това изяснява доста. Обяснява всичко.
Плъховете плуват към потъващия транспортен съд (по Чърчил)…
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ