Загадките на цивилизацията Оксус и възхода на Персийската империя
Загадките на цивилизацията Оксус и възхода на Персийската империя. Наскоро откритите градове на цивилизацията Оксус , които се появяват сред 2200 и 2000 година прочие н. е., забогатяват посредством търговия с Древен Египет , Месопотамия и Индската цивилизация . Тази мистериозна цивилизация се сринала към 1600 година прочие н. е. Централноазиатските градски обекти щели да се възвръщат и да бъдат опустошавани неведнъж от скитски номади за известно време, до момента в който целият район станал част от най-могъщата империя, която светът в миналото е виждал: Персийската империя .
Историята на цивилизацията в Централна Азия съставлява забавен контрастност с тези, прегледани в предходните глави. В този район на преносими реки, ефимерни оазиси, високи планини и степни пасища, ранните опити за създаване на непрекъснати аграрни селища били изправени пред доста екологични провокации. Поради това виждаме тясно сходство сред възхода и падението на градовете с естествените промени в климата и географията.
Пасторалното номадство било доста по-устойчив дълготраен вид в тази среда, тъй че не е изненада, че Централна Азия била дом на съвсем всички огромни номадски конфедерации. Въпреки тези екологични провокации обаче, в района в действителност се появили велики цивилизации.
Разположението на античните цивилизации – загадките на цивилизацията Оксус
Повечето антични цивилизации са били ситуирани по продължение на огромни речни долини. Централна Азия не е имала подобаваща преобладаваща река, която да интегрира нации и запаси по продължение на магистрален кулоар. Но на разнообразни места алувиалните отлагания и оазиси, създадени от реки, които всъщност се оттичат в пустинята, са били задоволителни, с цел да бъдат експлоатирани от ранните земеделци.
С добра почва, щедро слънчево греене и готово доставяне с вода, тези аграрни общности просперират; популацията и ресурсите се усилват, както и размерът на селищата до появяването на първите градове. Това означавало, че когато индоевропейски говорещите овчарски номади почнали да мигрират в Централна Азия през 3-то хилядолетие пр.н.е., те не се преместили в девствена територия; районът към този момент е бил ангажиран от аграрни общности, говорещи редица локални езици.
12000-годишни антични напреднали технологии – Босненските пирамиди в действителност съществуват
Броят на тези фермери бил нищожен на множеството места, защото оазисите не можели да поддържат огромни популации. Но в шепа удобни за околната среда места към този момент се били появили в действителност огромни селища, преди да се появят номадите, в това число античния град Анау , ситуиран в актуален Туркменистан (на 8 км югоизточно от столицата Ашхабад).
Анау е населяван от 4-то хилядолетие пр.н.е., което го прави един от най-старите градски региони на планетата . Заедно с други селскостопански селища в Централна Азия, археологическите разкопки са потвърдили съществуването на ранни търговски и обменни връзки сред тези градове и градовете-държави от долината на Инд и Месопотамия. Но откритията в Анау също по този начин илюстрират безконечната история на цивилизационното разширение и стесняване: до 2400 година прочие н. е. всички градски центрове в Централна Азия, в това число Анау, са били в положение на колапс.
Причините остават мистерия, макар че факторите на околната среда, като изменението на климата и пресъхването на оазисите, би трябвало да са изиграли съществена роля. Ако казусът е бил подобен обаче, околната среда е трябвало да се е нормализирала много бързо, защото в границите на няколко века в района се появяват нови градски селища, по-специално тези, свързани с цивилизацията на Оксус .
Загадките на цивилизацията Оксус – появяването на империята
Появата на цивилизацията Оксус, известна още като Бактрийско-маргианският археологически комплекс (BMAC), евентуално е била повлияна от нови талази на миграция в Централна Азия от индоевропейски говорещи овчарски номади, чиито племенни конфедерации с добре развити политически структури и мощни вождове, заели по-рядко обитаемоте земи. По този метод отличителната просвета, която се появява в района към края на 3-то хилядолетие прочие н. е., е резултат от смесването на съществуващи преди този момент аграрни нации и нови скотовъдни номади. Това разбъркване, което в последна сметка води до развиването на нови централноазиатски култури, като да вземем за пример согдийци и бактрийци.
Това номадско въздействие също помогнало за твърдото одобряване на Централна Азия като един от главните центрове на трансевразийския културен продан, обстановка, която била изцяло осъществена през интервала на цивилизацията на Оксус с помощта на необикновено огромните търговски мрежи.
До края на 20-ти век на процедура няма доказателства за съществуването на цивилизацията Оксус. Но с помощта на работата на починалия съветски археолог Виктор Сарианиди и понтийски грък, в този момент имаме поразителни доказателства за тази комплицирана градска просвета. Подобно на селищата в Анау, местата на Оксус са групирани към поредност от оазиси в суровите пустини на Централна Азия.
Древен град от 50 000 души липсващ безследно преди 4000 години?
Виктор Сарианиди разгласи Оксус за петата най-стара цивилизация на земята – освен градска просвета, а цяла изгубена цивилизация. Той също по този начин означи, че това е една от дребното антични цивилизации, които не са се появили в речна котловина. Тези градски обекти на Оксус, които се появяват сред 2200 и 2000 година прочие н. е., спомагат за улеснението на търговията сред уседналите земеделци и прилежащите номадски скотовъдци, вкарвайки Централна Азия в съществуващата мрежа за продан, която към този момент свързва Египет, Месопотамия и цивилизацията на Инд. Медта и калайът в Централна Азия били доста търсени и вследствие на това се появили огромни благосъстояния.
Центровете на Оксус също съставляват ново развиване в моделите на заселване в района, с общности, центрирани към огромни укрепени комплекси, които руският археолог Сергей Толстов назовава кала (бел. авт. калѐ, крепост). Най-важните от тези укрепени места са Гонур (Gonur Depe) в Туркменистан, Сапали в Узбекистан и Дашли в северен Афганистан. Всички те са археологически обекти, които са дали доказателства за високо равнище на майсторство, както и за ранното потребление на колела със спици и конна езда.
Масивни стени и врати са защитавали хората, построили монументалната архитектура на тези места. Това бил богат свят на доста огромни градове, търговци и владетели, храмове и комплицирани погребения. Въпреки това, за жалост никой не е дешифрирал тяхната книжовност, което прави нашето схващане за тяхната просвета лимитирано.
Загадките на цивилизацията Оксус – колапсът на империята
Между 1700 и 1600 година прочие н. е. съвсем всички селища вид кала на цивилизацията Оксус са били изоставени. Дали повода е била екологична или тъй като главният търговски сътрудник в долината на Инд е видял рухването на тяхната цивилизация? Или и двете? Околната среда в тази част на света постоянно се трансформира, тъй че не е изненадващо, че градската активност е възобновена няколко века по-късно, през 1-вото хилядолетие пр.н.е. Това се потвърждава от построяването на нови напоителни системи и укрепления, евентуално в отговор на нарасналите равнища на номадска милитаризация по време на скитската ера.
През тази ера номадски нападатели от степта управляват царство, което се простирало от Черно море до Алтайските планини в Сибир, сеейки безпорядък върху всички нации, с които са влезнали в контакт. Въпреки напъните за самоотбрана обаче, относителната изолираност на тези укрепени центрове ги прави уязвими за офанзиви от скитите, както и от други милитаризирани номади, а също и от армиите на мощни уседнали страни, каквито са били персите на Ахеменидите.
Не единствено Централна Азия е била на път да бъде включена в обширна персийска страна, само че и големи елементи от Евразия. През 1-вото хилядолетие прочие н. е. всички те се оказват погълнати от персите в най-голямата империя, която светът в миналото е виждал – или ще види още веднъж до възхода на Арабския халифат.
Персийското сърце е Иранското плато, висок и полусух район, ситуиран на изток от Месопотамия и обособен от долините на Тигър и Ефрат от планината Загрос. Платото от дълго време действа като натурален кръстопът сред западна и централна Евразия, област, през която голям брой мигриращи нации са минали на практика от времето, когато хората са почнали да се изселват от Африка преди 100 000 години.
Възходът на Персийската империя – загадките на цивилизацията Оксус
В края на 2-ро хилядолетие прочие н. е. две групи индоевропейски говорещи скотовъдни номади, мидийците и персите , се заселват на платото и се провеждат в племенни конфедерации. Това били мощно милитаризирани общества и когато Вавилонската и Асирийската империи залезли в Месопотамия, и двете групи почнали да употребяват военната си мощност, с цел да изградят свои лични имперски страни.
Мидийците първи подхванали дейности. Цар Киаксар открива мидийската надмощие над огромни области от Месопотамия и западна Централна Азия. След това подписва съюз с вавилонците и унищожава асирийците при Ниневия през 612 година прочие н. е. Междувременно персите били подготвени да ударят.
Основателят на това, което щяло да стане Персийската империя, е Кир II, шаханшах на Персийската империя от Ахеменидската династия. Гръцкият историк Херодот е нашият най-съществен източник за живота на Кир. Херодот ни споделя, че той идва на трона през 559 или 558 година прочие н. е.. И че сред 553 и 550 година прочие н. е. той смъква мидийския цар и приема мидийската купа „ Велик цар, цар на царете, цар на земите “. След това той извежда силите си от Иран в серия от сполучливи експанзионистични акции.
1500-годишна крипта на богат боец, заровен със брачна половинка и деца, открита в античен съветски град
Кир първо насочил вниманието си към западен Анадол, където през 547 година прочие н. е. Крез (последният цар на Лидия) се опитвал да извлече изгода от унищожаването на мидийците от Кир, като разширил своето царство. Когато персите и лидийците се срещнали в борба, може би покрай мястото на Хатузас, Крез се бил с Кир наедно.
Но персите били планински народ. Те били привикнали със зимното време, тъй че за изненада на лидийците Кир тръгнал към столицата на Крез в Сардис и обсадил през зимата на 546 година пр.н.е. Градът паднал след две седмици и с него пристигнал краят на Лидия. Победил Лидия, Кир траял да подчинява гръцките градове-държави на Йония (областта е обхващала най-северните територии на Йонийската лига от елински селища), отбелязвайки първата съдбовна среща сред Персия и гърците. След това Кир насочил вниманието си към Вавилония.
Загадките на цивилизацията Оксус – краят на Вавилония
Неовавилонците направлявали империя, която се простирала от Персийския залив до Палестина. Вавилония е била в съюз с Лидия. А завладяването на Лидия от Кир можело да е бъде предлог за експлоадирането на военни дейности. Вероятно е имало поредност от борби, водещи до решителната борба при Опис, само че малко се знае за тях. Това, което знаем сигурно е, че при Опис през 539 година прочие н. е. Кир унищожава нововавилонското царство, избивайки армията му.
Общностите в Месопотамия бързо се втурнали да му се подчинят. Сега Кир имал надзор над територии, които се простирали от границите на Египет до подножието на Загрос. И тъкмо в този миг Кир посочил цялостния си искра, като продължи да се показва за възвишен възстановител на Вавилония, вместо да организира каквото и да е всеобщо кръвопролитие. Той подхванал бързи дейности, с цел да сложи хора, на които се доверявал, с цел да управляват Вавилония. Но в това време избягвал да вземе самичък царската купа. Доколкото е допустимо, той оставил локалните каузи в локални ръце.
Урук е първият популярен град – скок напред за човечеството
След рухването на Вавилон Кир насочва вниманието си към Източен Иран и Централна Азия, атакувайки племена, съюзени със скитите. Но през 530 година прочие н. е. Кир е погубен, до момента в който се биел с мощните номадски масагети, водени от тяхната владетелка Томирис , по време на несполучлива акция за завземане на степите на актуален Узбекистан.
Със гибелта на царя доста елементи от империята бързо се разбунтували. Цялата конструкция можело да се разпадне бързо, в случай че не била изключителната дарба на наследниците на Кир, като се стартира с Камбис I, който управлявал сред 530 и 522 година пр.н.е. Той бил ловък пълководец и админ и потушил протестите. Камбис също по този начин прибавя Египет и елементи от Северна Африка към персийското царство, поемайки власт като фараон.
По този метод поставя завършек на хилядолетната египетска автономност. Така стартира дълъг интервал на египетска колонизация от могъщи империи като персийската. Но сполучливата египетска акция била и последната на Камбис. Той умира от акцидент по време на завръщането си от Египет през 522 година пр.н.е.
Игра на тронове в персийската империя – загадките на цивилизацията Оксус
Следващият формален цар щял да бъде Дарий I, който не е наследник на Камбис или Кир. Сред персийските монарси Дарий е на второ място по значимост след Кир Велики. При него Персийската империя получава окончателния си тип и административна конструкция. Въпреки това Дарий става цар при доста съмнителни условия.
Според формалната информация от Дарий, Камбис скрито е умъртвил брат си Бардия години преди личната си гибел.
Въпреки това се появява лъжец на име Гаумата, който се показва за Бардия, с цел да заеме трона, до момента в който Камбис бил в Египет. Камбис тръгнал да се връща, с цел да отбрани короната си, само че умрял по пътя от инцидентна рана. Тогава Дарий, откакто се помолил на единствения господ, Ахура Мазда, повел група от велики персийски барони против самозванеца Гаумата. Той го умъртвил, след което Ахура Мазда дал царството на Дарий. Може би по-вероятният сюжет е, че Бардия се е възползвал от недоволството от продължителното неявяване на брат си в Египет, с цел да узурпира трона. И че по-късно е бил погубен от благороден скрит план, воден от Дарий.
Дервентският папирус – най-старата книга в Европа
Объркващата поредност от събития може да е една от аргументите възкачването на Дарий да е било посрещнато от необятно публикувани протести. Много от протестите били нормалните опити на подвластните близкоизточни нации да употребяват момента на евентуална уязвимост, показан от царския преход. Но имало и протести в персийската татковина. Това допуска, че е имало по-големи подозрения по отношение на претенциите на Дарий за трона и че в младата империя съществуват линии на разлом.
Но каквато и да е истината, Дарий реагира бързо и уверено против предизвикването към властта му и смазва протестите. Той траял да ръководи 35 години, от 521 до 486 година прочие н. е., с впечатляващ опит. По време на седемгодишна акция сред 520 и 513 година прочие н. е. Дарий завладява Синд и Пенджаб в Индия, поставяйки цялата котловина на Инд под персийски надзор. На запад Дарий пресича тесния Босфор в Европа през 513 година прочие н. е.. Той води акция против скитите на север от Черно море, довеждайки огромна част от Тракия и Македония в персийското царство. От завладяване на завладяване Дарий управлявал империя, която се простирала от Индия до Балканите.
След като превземат огромна част от познатия свят, Дарий и неговите наследници са изправени пред задачата да ръководят тази голяма мултикултурна империя, в която съжителстват набор от езици, религии и култури. Справяйки се с това плашещо предизвикателство, те съумели да основат административна система, която предложила скъпи уроци на доста последвали цивилизации.
Най-удивителните съкровища откривани в миналото
Осъзнавайки, че би било неефикасно и даже безразсъдно да се пробват да стандартизират тези културни разлики, персите се концентрират върху построяването на империя, която реализира добър баланс сред централизирана и локална администрация. Чрез своята далновидна политика персите се научили да ръководят най-голямата империя, която светът в миналото е виждал. По този метод те основали модел за идващите империи. А точно Маурианците, Кушаните и Римляните, както и техните районни Ирански наследници, партите и сасанидите. Но в последна сметка персите стигнали своя лимит. В последна сметка експанзията на Ахеменидите в източното Средиземноморие щяло да докара до гибелта им.
За край приключваме с малко исторически информации! В горе-упоменатите земи се е намирало царство Балхара . Много исторически извори споделят, че това царство е много обвързвано с българите. До ден сегашен има артикули, които в целия Среден Изток се посочват “Булгар ”. Тези артикули към момента се създават в рамките на същата тази Балхара. Килим “Булгар ” се счита за по-качествен от персииския, имащ по-дълга традиция. Също по този начин се счита, че от Бактрия идва пророкът Заратустра. Счита се, че пророкът е умрял (загинал) в столицата на Балхара – град Балх.
