Заетостта при жените е по-висока отколкото при мъжете, но заплащането

Заетостта на жените у нас е по-висока, но заплащането все още е по-ниско

Заетостта при дамите е по-висока в сравнение с при мъжете, само че заплащането продължава да е по-ниско, макар че разликата се стопява през последните години. Тя е най-съществена във финансовия бранш, опазването на здравето, ИКТ бранша, преработващата индустрия и в областта на културата, спорта и развлеченията, където заплащането на дамите е с над 30% по-малко от това на мъжете. Такива са част от изводите в ново проучване на Института за пазарна стопанска система, оповестено през днешния ден. Преброяването на популацията от 2021 година сподели, че 2,9 млн. от общо 5,6 млн. души над 15-годишна възраст поставят или оферират труд (работната сила). Делът на мъжете е доста по-висок – 57,1%, до момента в който този на дамите е 48,8 на 100. Въпреки че по-малка част от дамите са стопански дейни, делът на заетите от тях е по-висок, а на безработните - по-нисък. През 2021 година делът на заетите дами в работната мощ е 90,7% (спрямо 89,5% при мъжете), а безработните – 9,3% (спрямо 10,5% мъжете). Най-висок е делът на дамите сред 45 и 64-годишна възраст – 49,7%. При най-ниската (15-24 г.) и при най-високата възрастова група (65+ години.) присъединяване на дамите е доста по-ниско. “Това значи, че делът на дамите на пазара на труда е концентриран в най-активната възраст на трудовия живот, а присъединяване им в работната мощ стартира по-късно и приключва по-рано по отношение на това на мъжете ”, показват създателите на разбора. Данните по райони сочат, че в София е най-голям процентът на дамите (60 на сто), които вземат участие в работната мощ (спрямо 68% при мъжете), а най-нисък е в област Кърджали (36% присъединяване на дамите и 43% - на мъжете). Областите с най-малка разлика в каузи на работната мощ сред двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 пр.п. разлика), а с най-висока – Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 пр.п. разлика).

“Сравнително огромна част от дамите не вземат участие в работната мощ в някои региони, където е висок делът на етническото, селското и относително по-ниско образованото население ”, обобщава Адриан Николов и добавя, че “разликите при присъединяване на мъжете и дамите на трудовия пазар понижават с повишаване на степента на обучение ”.

Източник: EU-SILC, калкулации на ИПИ Изборът на специалност е мощно повлиян от обичайните функции на пола. Затова максимален брой дами са наети в образованието, опазването на здравето и обществените действия (над 80%), с други думи в браншове, свързани с работата с хора. На другия полюс - с под 20% наети дами, са обичайно доминираните от мъжете браншове, като строителството и добивната индустрия. “Данните демонстрират, че в секторите, в които е нужен персонален контакт и работа с хора, са заети най-вече дами, а в тези, в които се изисква главно физическа мощ, доминират мъжете ”, разяснява Зорница Славова, старши икономист в ИПИ. През 2021 година междинната брутна годишна заплата на дамите е 16 900 лева, а при мъжете - 20 500 лв.. “През последното десетилетие се следи постоянен и непрекъснат растеж на заплатите и при двата пола, а разликата понижава. Докато през 2000 година възнаграждението на дамите е с близо 25% по-ниско от това на мъжете, през 2021 година разликата е под 18 на 100 ”, показва създателят на проучването.

То открива, че до момента в който при дамите децата в фамилията водят до „ загуба “ на претовареност, при мъжете е тъкмо противоположното – те са фактор, който усилва коефициента на претовареност, без значение от образованието.

“Очевидното пояснение за противоположния резултат на децата е в разпределението на функциите в фамилията, защото дамите по-често избират да се грижат за децата и семейството без да търсят официална претовареност, а назад - мъжете се нуждаят от работни места, с цел да могат да устоят семейството. Разбира се, има и друго пояснение, а точно, че работещите мъже по-лесно намират сътрудник, с който да основат семейство и деца ”, разясняват от ИПИ.