Лилия Кехайова пред ФАКТИ : Мечтаех да съм Уитни Хюстън!
За повторно в България феновете на операта ще имат опцията да се насладят на операта „ Електра “ от Рихард Щраус на 6 април т.г. на сцената на Софийската опера и балет. Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера ще се причисли към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичното произведение на Рихард Щраус. Премиерата на „ Електра “ става по време на пандемия и поредност от тествания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера тъкмо в този миг да показа на своята вярна аудитория един вълнуващ театър, който обрисува ясна визия за развиването на театъра в близко бъдеще. Ето какво показа извънредно пред ФАКТИ изпълнителката на основната роля Лилия Кехайова.
Лилия Кехайова се занимава с музика от 8 годишна възраст, когато стартира да свири на пиано и да учи солфеж. Към класическото пеене я насочва огромната българска оперна певица и вокален възпитател Елена Балджиева, когато Лилия е на 16 години. При нея стартира образованието си и приключва изключителния клас по класическо пеене в пловдивското музикално учебно заведение „ Добрин Петков “.През 1995 година е призната в ДМА „ Панчо Владигеров “, където приключва през 1999 година като бакалавър,а през 2002 година, като магистър в класа на проф.Илка Попова. Още студентка прави първите си стъпки на професионалната сцена. През 1998 година дебютира в оперетата „ Хубавата Галатея “ от Франц декор Супе в основната роля. Следват Сузана от „ Сватбата на Фигаро “ от В.А.Моцарт, по-късно пее в постановката на „ Тайният брак “ от Д.Чимароза, режисура на Пловдивска опера в ролята на Лизета, както и Розина от „ Севилският бръснар “ от Дж.Росини във Великотърновския музикален спектакъл.
През 2001 година взе участие в майсторския клас на известната оперна певица Силвия Гести в Люксембург. През същата година е лауреат на състезанието „ Нови гласове “ в Софийската опера, в следствие на което е включена в постановките на „ Кармен “ в ролята на Микаела и в „ Бохеми “ в ролята на Мюзета. През 2003 година става стипендиантка в „ Българската академия за изкуство и просвета Борис Христов “ в Рим, където специализира при италианската оперна певица и дълготраен театрален сътрудник на Борис Христов Мирела Паруто. С Яна от „ Янините девет братя “ прави финален завой към трагичния репертоар и трансформира сложната в музикално и театрално отношение роля в собствен военен кон, като я извършва неведнъж на сцената на Софийската опера и балет, както и на откритите подиуми по време на летните фестивали.
През 2020 година Лилия Кехайова става първата изпълнителка в България на сложната и изискваща всичко от певицата роля на Електра от едноименната опера на Рихард Щраус, под режисурата на акад. Пламен Карталов. За построяването на облика и оказва помощ работата със международното мецосопрано Долора Заджик по време на нейния майсторски клас в Софийската опера и балет. Електра ме показва изцяло като певица и актриса. Тя е моята огромна обич на сцената, споделя пред ФАКТИ оперната дива Лилия Кехайова.
- Дебютирате на оперната сцена със „ Хубавата Галатея " в ролята на Галатея. Какво бе за Вас този дебют? Как ви одобри публиката?
- Всички бяхме доста разчувствани – дебютирахме освен ние артистите, само че и режисьорът, който бе към момента студент по това време. Годината беше 1998 година Залата на оперетата в Пазарджик през зимата беше ледена, както всяка зала в България по това време, само че ние, въпреки единствено по туники не усещахме студа. Аз бях в ролята на Хубавата Галатея и костюмът ми в старогръцки жанр ме караше да се усещам като Медея, като Норма може би. Ролята дава чудесна опция да се покаже глас и известна техника, и спектаклите минаваха с доста наслада и смях от публиката – някои от сценките импровизирахме. Голямо премеждие беше.
- Вие сте млада артистка и въпреки всичко това ли бе детската ви фантазия – да станете оперна певица? Защо не балерина, да вземем за пример? Повечето девойки мечтаят тъкмо за това...
- Всъщност мечтаех да съм Уитни Хюстън! За „ страдание “ още на 16г. гласът ми беше напълно извърнат и гръдното пеене на Уитни не ми беше по силите. Бях доста сюрпризирана, когато прелестната ми първа учителка в Пловдив Елена Балджиева ми сподели, че имам изцяло оперен глас, а аз си мислех, че щом не мога да пея Уитни нямам никакъв глас. Когато нещата започнаха бързо да ми се получават с обич одобрих новото си певческо занятие.
- Г-жо Кехайова, Вие сте в състава на Софийската опера от седем години. Какво ви даде всяка една изпята песен, всяка една роля на оперната сцена?
- Операта е моят живот и срещите с нея, с музиката, с сътрудниците и най-много с гласа, който Господ ми е дал ме реализират като човек и актьор. Най-желаната среща, несъмнено, е с публиката. Една такава среща зарежда креативното схващане с неповторима сила. Пяла съм Тамара от „ Борислав “ – с нея дебютирах в състава на Царевец през 2015 година После пристигна Татяна от „ Евгений Онегин “, Амелия от „ Симон Боканегра “ и други. Ролята, която ме разви най-вече сигурно е Яна от „ Янините девет братя “. Много комплицирана и мрачна творба, доста пластове в облика. Имахме щастието за един дълъг репетиционен интервал с маестро Карталов и свършихме доста работа. Бих споделила, че Яна ми отвори вратата за Електра.
- За коя роля копнеете? Какво желаете да изпеете? Сега е моментът да го кажете и да бъде чуто!
- Мисля, че ми е време за Турандот. Харесва ми простата и доста изчистена съвсем сакрална гласова образност на героинята, девственият ѝ жар. Харесвам доста и Брунхилда от “ Валкюра “ и “ Залезът на боговете “ от Рихард Вагнер.
- Утвърдихте се с функции като Татяна от „ Евгени Онегин “ на Чайковски и Яна от „ Янините девет братя “ от Любомир Пипков. В кой от двата персонажа бяхте самата Вие?
- В избран миг от живота си всяка жена е Татяна. Заедно с режисьора Вера Петрова създадохме облика с доста обич, опитвахме се да разберем Татяна гледайки вътре в себе си. Яна…толкова болежка има, че е мъчно да се приказва. Да се отъждествиш с Яна е доста ужасно, само че несъмнено в живота го има и това. За времето на спектакъла влагам в Яна цялото си знание за болката, само че откакто свърши виждам да се отърся. Обратното би било рисково.
- Как Ви се отрази работата с ненадминатата Анна Томова-Синтова по ролята на Донна Елвира в „ Дон Жуан “
- Дона Елвира беше доста значим и забавен опит за мен. Моцарт изисква от артистите съвсем инструментално звучене, което за мен не е елементарно. Въпреки това благодарение на нашата забележителна певица и персона Анна Томова-Синтова съумях да схвана стила и палитрата, които да желая от себе си. С нея приготвих и ролята на Композитора от „ Ариадна на Наксос “, която следва да излезе на сцената на Софийската опера и балет скоро. Изключително съм признателна на Анна Томова-Синтова за насладата и вдъхновението да работя с нея.
- Предстои Ви виновна роля – Електра в операта „ Електра “ от Рихард Щраус. С какво способства майсторският клас на Долора Заджик за построяването облика на Електра.
- Електра е Еверест на сопрановите функции. Да пристъпиш към нея не можеш без насърчаването на хора, които схващат от пеене в най-тежкия репертоар. Въпреки, че с Долора Заджик съумях да изработя единствено сложния монолог на Електра, тя ми даде огромна убеденост, до момента в който работеше с мен, като потвърждаваше непрестанно, че това е моята роля. Ако с изключение на глас и техника за ролята се изисква храброст, то тя ми я даде безусловно.
- Как възприемате като цяло музиката на Рихард Щраус и модернистичното му произведение?
- Щраус се е шегувал,че не е първокачествен композитор, само че от второкласните бил най-хубавия. Освен, че явно е имал прелестно възприятие за комизъм, е написал доста комплицирано произведение. Трябва да се каже, че „ Електра “, която е втора опера за него, е и последната с тъкмо това звучене. Нататък остава лукс от преплитащи се хармонии, само че все в посока втората половина от Електра, която е доста по-лирична. В началото ми беше мъчно – ушите ни са настроени по избран метод – възприемаме италианската, френска и съветска опера като норма. Звуковият и съразмерен безпорядък, въпреки единствено измамлив, тъй като при Щраус всичко в последна сметка се „ позволява “ музикално, ме обърка, ученето беше мъчно. Но с всяка последваща стъпка във вътрешността в драматургията се отключваше врата в осъзнаването на гениалността на музиката. Бих споделила, че Електра ме показва изцяло като певица и актриса. Тя е моята огромна обич на сцената.
- Какво е за Вас ролята на Електра? Кое бихте сложили преди всичко във Вашата лична интерпретация?
- Електра е облик, на който или се отдаваш изцяло, оставяш се да те покори и самичък ти покоряваш в последна сметка, или се отдръпваш в опасения като те събаря гласово и душевен. Аз съм възторжена натура, провокациите ме окуражават. По отношение на интерпретацията нещата са несъмнено дълбоки. До огромна степен интерпретацията на Електра е надълбоко интуитивна. След като веднъж се потопиш в текста, а той е доста мощен – всяка дума от монолога е като проклинание, духовните и телесни сетива реагират автоматизирано.
- В какво съгласно Вас се състои драмата на Електра?
- В живота на всяка жена бащата е най-важната и определяща фигура. Когато бащата е лишен по подобен лицемерен и срамен метод, отговорът на Електра в нейното изтощение е чудовищна и самоунищожителна завист и яд. Толкова мощни усеща, че най-после не съумява да понесе триумфа, който желае с цялата си същина.
- Твърдите, че режисурата на акад. Пламен Карталов е направила спектакъла тримерен. Защо? Къде тъкмо е 3 D детайла?
- Известна е работата на маестро Карталов с пространствата. Нашият театър не прави изключение. Освен прелестното създаване на облиците и връзките ни на сцената, той добави детайла на древногръцкия хор, който …не желая да издавам прекалено много за тези, които не са го гледали. Явяването на Агамемнон и символичното физическо раздробяване на света на Електра най-после придават на спектакъла триизмерността, за която приказвам.
- Кои актьори вземат участие в спектакъла?
- На сцената ще блеснат прелестните ми сътрудници: Мариана Цветкова, Цветана Бандаловска, Даниел Острецов, Веселин Михайлов, Ангел Христов, Станислава Момекова, Диана Василева, Росен Ненчев, Димитър Станчев, Силвана Пръвчева, Румяна Петрова, Виолета Радомирска, Весела Янева, Айла Добрева, Силвия Тенева. В постановъчния екип са: Диригент- Евън – Алексис Крист, Режисьор – Пламен Карталов, Сценограф – Свен Йонке, Хореограф – Фреди Франдзути, Художник на костюмите – Лео Кулаш, Дизейнер на осветлението – Андрей Хайдиняк. Асистент – режисьор е Вера Петрова
- Какво ще пожелаете на нашите читатели и феновете, които копнеят да видят „ Електра “ на сцената на Софийската опера?
- Скъпи другари, заповядайте на нашето прелестно зрелище! Софийската опера и балет са впрегнали всички креативен сили, с цел да основат неповторимо преживяване за сетивата. Бъдете здрави и до нови срещи!
Лилия Кехайова се занимава с музика от 8 годишна възраст, когато стартира да свири на пиано и да учи солфеж. Към класическото пеене я насочва огромната българска оперна певица и вокален възпитател Елена Балджиева, когато Лилия е на 16 години. При нея стартира образованието си и приключва изключителния клас по класическо пеене в пловдивското музикално учебно заведение „ Добрин Петков “.През 1995 година е призната в ДМА „ Панчо Владигеров “, където приключва през 1999 година като бакалавър,а през 2002 година, като магистър в класа на проф.Илка Попова. Още студентка прави първите си стъпки на професионалната сцена. През 1998 година дебютира в оперетата „ Хубавата Галатея “ от Франц декор Супе в основната роля. Следват Сузана от „ Сватбата на Фигаро “ от В.А.Моцарт, по-късно пее в постановката на „ Тайният брак “ от Д.Чимароза, режисура на Пловдивска опера в ролята на Лизета, както и Розина от „ Севилският бръснар “ от Дж.Росини във Великотърновския музикален спектакъл.
През 2001 година взе участие в майсторския клас на известната оперна певица Силвия Гести в Люксембург. През същата година е лауреат на състезанието „ Нови гласове “ в Софийската опера, в следствие на което е включена в постановките на „ Кармен “ в ролята на Микаела и в „ Бохеми “ в ролята на Мюзета. През 2003 година става стипендиантка в „ Българската академия за изкуство и просвета Борис Христов “ в Рим, където специализира при италианската оперна певица и дълготраен театрален сътрудник на Борис Христов Мирела Паруто. С Яна от „ Янините девет братя “ прави финален завой към трагичния репертоар и трансформира сложната в музикално и театрално отношение роля в собствен военен кон, като я извършва неведнъж на сцената на Софийската опера и балет, както и на откритите подиуми по време на летните фестивали.
През 2020 година Лилия Кехайова става първата изпълнителка в България на сложната и изискваща всичко от певицата роля на Електра от едноименната опера на Рихард Щраус, под режисурата на акад. Пламен Карталов. За построяването на облика и оказва помощ работата със международното мецосопрано Долора Заджик по време на нейния майсторски клас в Софийската опера и балет. Електра ме показва изцяло като певица и актриса. Тя е моята огромна обич на сцената, споделя пред ФАКТИ оперната дива Лилия Кехайова.
- Дебютирате на оперната сцена със „ Хубавата Галатея " в ролята на Галатея. Какво бе за Вас този дебют? Как ви одобри публиката?
- Всички бяхме доста разчувствани – дебютирахме освен ние артистите, само че и режисьорът, който бе към момента студент по това време. Годината беше 1998 година Залата на оперетата в Пазарджик през зимата беше ледена, както всяка зала в България по това време, само че ние, въпреки единствено по туники не усещахме студа. Аз бях в ролята на Хубавата Галатея и костюмът ми в старогръцки жанр ме караше да се усещам като Медея, като Норма може би. Ролята дава чудесна опция да се покаже глас и известна техника, и спектаклите минаваха с доста наслада и смях от публиката – някои от сценките импровизирахме. Голямо премеждие беше.
- Вие сте млада артистка и въпреки всичко това ли бе детската ви фантазия – да станете оперна певица? Защо не балерина, да вземем за пример? Повечето девойки мечтаят тъкмо за това...
- Всъщност мечтаех да съм Уитни Хюстън! За „ страдание “ още на 16г. гласът ми беше напълно извърнат и гръдното пеене на Уитни не ми беше по силите. Бях доста сюрпризирана, когато прелестната ми първа учителка в Пловдив Елена Балджиева ми сподели, че имам изцяло оперен глас, а аз си мислех, че щом не мога да пея Уитни нямам никакъв глас. Когато нещата започнаха бързо да ми се получават с обич одобрих новото си певческо занятие.
- Г-жо Кехайова, Вие сте в състава на Софийската опера от седем години. Какво ви даде всяка една изпята песен, всяка една роля на оперната сцена?
- Операта е моят живот и срещите с нея, с музиката, с сътрудниците и най-много с гласа, който Господ ми е дал ме реализират като човек и актьор. Най-желаната среща, несъмнено, е с публиката. Една такава среща зарежда креативното схващане с неповторима сила. Пяла съм Тамара от „ Борислав “ – с нея дебютирах в състава на Царевец през 2015 година После пристигна Татяна от „ Евгений Онегин “, Амелия от „ Симон Боканегра “ и други. Ролята, която ме разви най-вече сигурно е Яна от „ Янините девет братя “. Много комплицирана и мрачна творба, доста пластове в облика. Имахме щастието за един дълъг репетиционен интервал с маестро Карталов и свършихме доста работа. Бих споделила, че Яна ми отвори вратата за Електра.
- За коя роля копнеете? Какво желаете да изпеете? Сега е моментът да го кажете и да бъде чуто!
- Мисля, че ми е време за Турандот. Харесва ми простата и доста изчистена съвсем сакрална гласова образност на героинята, девственият ѝ жар. Харесвам доста и Брунхилда от “ Валкюра “ и “ Залезът на боговете “ от Рихард Вагнер.
- Утвърдихте се с функции като Татяна от „ Евгени Онегин “ на Чайковски и Яна от „ Янините девет братя “ от Любомир Пипков. В кой от двата персонажа бяхте самата Вие?
- В избран миг от живота си всяка жена е Татяна. Заедно с режисьора Вера Петрова създадохме облика с доста обич, опитвахме се да разберем Татяна гледайки вътре в себе си. Яна…толкова болежка има, че е мъчно да се приказва. Да се отъждествиш с Яна е доста ужасно, само че несъмнено в живота го има и това. За времето на спектакъла влагам в Яна цялото си знание за болката, само че откакто свърши виждам да се отърся. Обратното би било рисково.
- Как Ви се отрази работата с ненадминатата Анна Томова-Синтова по ролята на Донна Елвира в „ Дон Жуан “
- Дона Елвира беше доста значим и забавен опит за мен. Моцарт изисква от артистите съвсем инструментално звучене, което за мен не е елементарно. Въпреки това благодарение на нашата забележителна певица и персона Анна Томова-Синтова съумях да схвана стила и палитрата, които да желая от себе си. С нея приготвих и ролята на Композитора от „ Ариадна на Наксос “, която следва да излезе на сцената на Софийската опера и балет скоро. Изключително съм признателна на Анна Томова-Синтова за насладата и вдъхновението да работя с нея.
- Предстои Ви виновна роля – Електра в операта „ Електра “ от Рихард Щраус. С какво способства майсторският клас на Долора Заджик за построяването облика на Електра.
- Електра е Еверест на сопрановите функции. Да пристъпиш към нея не можеш без насърчаването на хора, които схващат от пеене в най-тежкия репертоар. Въпреки, че с Долора Заджик съумях да изработя единствено сложния монолог на Електра, тя ми даде огромна убеденост, до момента в който работеше с мен, като потвърждаваше непрестанно, че това е моята роля. Ако с изключение на глас и техника за ролята се изисква храброст, то тя ми я даде безусловно.
- Как възприемате като цяло музиката на Рихард Щраус и модернистичното му произведение?
- Щраус се е шегувал,че не е първокачествен композитор, само че от второкласните бил най-хубавия. Освен, че явно е имал прелестно възприятие за комизъм, е написал доста комплицирано произведение. Трябва да се каже, че „ Електра “, която е втора опера за него, е и последната с тъкмо това звучене. Нататък остава лукс от преплитащи се хармонии, само че все в посока втората половина от Електра, която е доста по-лирична. В началото ми беше мъчно – ушите ни са настроени по избран метод – възприемаме италианската, френска и съветска опера като норма. Звуковият и съразмерен безпорядък, въпреки единствено измамлив, тъй като при Щраус всичко в последна сметка се „ позволява “ музикално, ме обърка, ученето беше мъчно. Но с всяка последваща стъпка във вътрешността в драматургията се отключваше врата в осъзнаването на гениалността на музиката. Бих споделила, че Електра ме показва изцяло като певица и актриса. Тя е моята огромна обич на сцената.
- Какво е за Вас ролята на Електра? Кое бихте сложили преди всичко във Вашата лична интерпретация?
- Електра е облик, на който или се отдаваш изцяло, оставяш се да те покори и самичък ти покоряваш в последна сметка, или се отдръпваш в опасения като те събаря гласово и душевен. Аз съм възторжена натура, провокациите ме окуражават. По отношение на интерпретацията нещата са несъмнено дълбоки. До огромна степен интерпретацията на Електра е надълбоко интуитивна. След като веднъж се потопиш в текста, а той е доста мощен – всяка дума от монолога е като проклинание, духовните и телесни сетива реагират автоматизирано.
- В какво съгласно Вас се състои драмата на Електра?
- В живота на всяка жена бащата е най-важната и определяща фигура. Когато бащата е лишен по подобен лицемерен и срамен метод, отговорът на Електра в нейното изтощение е чудовищна и самоунищожителна завист и яд. Толкова мощни усеща, че най-после не съумява да понесе триумфа, който желае с цялата си същина.
- Твърдите, че режисурата на акад. Пламен Карталов е направила спектакъла тримерен. Защо? Къде тъкмо е 3 D детайла?
- Известна е работата на маестро Карталов с пространствата. Нашият театър не прави изключение. Освен прелестното създаване на облиците и връзките ни на сцената, той добави детайла на древногръцкия хор, който …не желая да издавам прекалено много за тези, които не са го гледали. Явяването на Агамемнон и символичното физическо раздробяване на света на Електра най-после придават на спектакъла триизмерността, за която приказвам.
- Кои актьори вземат участие в спектакъла?
- На сцената ще блеснат прелестните ми сътрудници: Мариана Цветкова, Цветана Бандаловска, Даниел Острецов, Веселин Михайлов, Ангел Христов, Станислава Момекова, Диана Василева, Росен Ненчев, Димитър Станчев, Силвана Пръвчева, Румяна Петрова, Виолета Радомирска, Весела Янева, Айла Добрева, Силвия Тенева. В постановъчния екип са: Диригент- Евън – Алексис Крист, Режисьор – Пламен Карталов, Сценограф – Свен Йонке, Хореограф – Фреди Франдзути, Художник на костюмите – Лео Кулаш, Дизейнер на осветлението – Андрей Хайдиняк. Асистент – режисьор е Вера Петрова
- Какво ще пожелаете на нашите читатели и феновете, които копнеят да видят „ Електра “ на сцената на Софийската опера?
- Скъпи другари, заповядайте на нашето прелестно зрелище! Софийската опера и балет са впрегнали всички креативен сили, с цел да основат неповторимо преживяване за сетивата. Бъдете здрави и до нови срещи!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ