No problemo: Какво ни казва поколението Z с тениските си
За поколението Z слоганите са на всички места – облекла, предмети, мобилни устройства, всичко, което има задоволително свободна повърхност. Свръхспецифични, съществени и по едно и също време саркастични, посредством тези слогани, поколението израснало (в) с интернет, има да ни каже доста, написа в разбор по тематиката Guardian.
Особено необятна известност получиха облеклата с фраза " no problemo ". Може да ги забележим на всички места - от измъчения персонаж на Зендая от " Еуфория " до Порша, патологично обезпокоената асистентка във втория сезон на " Белият лотос ". В действителния живот нападателят на Манчестър Сити Ерлинг Хааланд и артистът от " Кости и всичко " Тейлър Ръсел също ги носят.
Тениската с надпис " no problemo " съвсем се е трансформирала в нещо като униформа за креативните специалности в Обединеното кралство. Те са дело на Aries, лондонски скейтърски лейбъл, учреден през 2009 година, който бързо придобива паметен статус с помощта на ироничните си и интелигентно проектирани лозунги.
Тениските със слогани са толкоз " cool " за поколението Z поради извънредно " фитващата " им към постове и фотоси за обществените мрежи комбинация от подигравка и съвестност. Всичко това е добре пристигнало за марките производители, както и за предостатъчно потриващите ръце търговци.
Не за заблуждавайте, че уличната мода е шлагер единствено за младежи в пубертетска меланхолия. Тениските са идеални за звезди от висока класа, които посредством тях предават посланията си към аудиторията в обществените мрежи.
Малко откакто списание " Ню Йорк " разгласява изчерпателен материал за холивудските " невръстни бебета ", Хейли Бийбър, щерка на артиста Стивън Болдуин, носеше потник, на който пишеше " nepo baby ". Оливия Родриго е " God’s favorite ", а Джулия Фокс, която се прочу, откакто за малко се срещаше с Кание Уест, е " starfucker ". Инстаграм фийдовете на двайсетгодишни фешън иконо също са цялостни с чанти " God’s favorite " и бикини " father, son, holy spirit " - и двете на американската марка за улично облекло Praying. Въображението няма граници, когато става дума за слогани – като да вземем за пример тениската " Men in Music Conference " на основаната в Лос Анджелис компания Hollywood Gifts, която евентуално единствено върлите почитатели на Лана Дел Рей биха носили.
Манията по този вид мода напълно не е от през днешния ден или през вчерашния ден с тази разлика, че в случай че тениските, носени от милениалите, са по-скоро пиперливи, повърхностни, лекомислени, тези на поколението Z са иронични, саркастични и на моменти даже мракобесни. Нека да не забравяме, че Lingua Franca продаваше пуловери за 300 паунда с надпис " бедността е сексистка " ; Dior взимаше 650 паунда за тениска със слоган " всички би трябвало да бъдем феминистки ", а House of Holland си завоюва огромна популярност с нападателно полови тениски с изречения като " смучи ми пръста, Фийби Фило " и " да се развъждаме, Бела Хадид ".
Според Алекс Бовеърд, дизайнер на костюмите в " Белият лотос ", в новите тишърти на поколението Z има нещо " свръхспецифично и необясни ". Вземете да вземем за пример потника " no problemo ", с който е облечена асистентката Порша. Може би това е метод да изразиш стила си и да намериш други, които споделят твоята сензитивност, без да правиш това интензивно, привличайки вниманието на всички, изяснява дизайнерът. За Порша, която е постоянно ядосана от богатата си шефка Таня, " no problemo " предава отношението на съвършената асистентка, която може да се оправи с всеки каприз на гадния необут.
Друг основен фактор за възхода на облеклата с лозунги е това, че те са демонски подобаващи за фотоси онлайн, споделя Мадлин Кункъл, създател на Hollywood Gifts - марката, която стои зад логото " starfucker ". Тя показва бикините " father, son, holy spirit " на Praying като дреха, с която " хората в действителност желаят да бъдат забелязани ". Усещането е, че " тази дреха сама по себе си не е толкоз значима, колкото методът, по който хората желаят да я употребяват в личния си имидж обществените мрежи ", споделя тя. " Сега всеки е креативен шеф или модел и има своя визия, която основава онлайн. Хората харесват да се любуват на тъкмо този " нагласен " миг. "
Носенето на тениска на марки като Praying или Hollywood Gifts, чиито лозунги могат да бъдат разчетени по едно и също време като иронични, смешни и изцяло откровени, е елементарен метод да изкажете " своята истина ", без да се постанова да я пишете откровено в Twitter или в Instagram. Ако Charli XCX напише в Twitter " да вървят по дяволите критиците " в деня на излизането на албума си, това ще се одобри отрицателно, само че с тениската на Praying " statues of critics " на място, където знае, че ще бъде снимана, тя предава посланието по намигващ, проницателен метод.
Дизайнерът на „ Белият лотос “ вижда в тези тениски метод " звездите да си върнат автономията, като в същото време са занимателни и закачливи ". Това ѝ припомня за случая от 2010 година, когато Линдзи Лоан написа " fuck you " на ноктите си в съда, знаейки, че ще бъде снимана. В сходен - само че несъмнено по-малко занимателен дух беше и прословутата тениска " Наоми ме удари и ми хареса ", която Наоми Кембъл носеше през 2007 година, намеквайки за ареста си след обвинявания, че е блъснала и блъснала с глава своята някогашна асистентка.
Това са облекла, които оказват помощ на хората да изградят своята еднаквост в онлайн действителността, в която всеки консуматор може да се изявява, по този начин както желае и му харесва. Много от дизайните на Мадлин Кункъл черпят въодушевени от езика на интернет контракултурата, като тениските с надписи " shadowbanned " (отнасящи се до практиката на обществените мрежи да не разрешават проявлението на наличие на даден консуматор, без да го уведомяват), " proud to be cringe " и " targeted individual " разрешават на потребителите да се опълчват на обезличаването, което може да се случи в приложения като Twitter и Instagram.
Това не значи, че направената еднаквост е постоянно неповторима. " Всеки се пробва да изпъкне по неповторим метод и последна сметка, най-после всички наподобяват еднообразно ", споделя Бовърд. " Децата на моите другари просто желаят да пораснат като инфлуенсъри. Изглежда, че хората трансформират цялата си еднаквост в това да бъдат истински, смели и провокативни. "
Според дизайнерката Кункъл обаче, нейните тениски могат да окажат " опозиция на хомогенизираната мейнстрийм еднаквост ". " Интернет е внушил на младежите, за положително или неприятно, потребността да имат мнение - а да нямаш мнение също е мнение ", споделя тя. " Не бих го взела прекомерно насериозно, само че имам възприятието, че тези тениски произлизат от едно игриво възприятие на протест ", добавя дизайнерката.
Особено необятна известност получиха облеклата с фраза " no problemo ". Може да ги забележим на всички места - от измъчения персонаж на Зендая от " Еуфория " до Порша, патологично обезпокоената асистентка във втория сезон на " Белият лотос ". В действителния живот нападателят на Манчестър Сити Ерлинг Хааланд и артистът от " Кости и всичко " Тейлър Ръсел също ги носят.
Тениската с надпис " no problemo " съвсем се е трансформирала в нещо като униформа за креативните специалности в Обединеното кралство. Те са дело на Aries, лондонски скейтърски лейбъл, учреден през 2009 година, който бързо придобива паметен статус с помощта на ироничните си и интелигентно проектирани лозунги.
Тениските със слогани са толкоз " cool " за поколението Z поради извънредно " фитващата " им към постове и фотоси за обществените мрежи комбинация от подигравка и съвестност. Всичко това е добре пристигнало за марките производители, както и за предостатъчно потриващите ръце търговци.
Не за заблуждавайте, че уличната мода е шлагер единствено за младежи в пубертетска меланхолия. Тениските са идеални за звезди от висока класа, които посредством тях предават посланията си към аудиторията в обществените мрежи.
Малко откакто списание " Ню Йорк " разгласява изчерпателен материал за холивудските " невръстни бебета ", Хейли Бийбър, щерка на артиста Стивън Болдуин, носеше потник, на който пишеше " nepo baby ". Оливия Родриго е " God’s favorite ", а Джулия Фокс, която се прочу, откакто за малко се срещаше с Кание Уест, е " starfucker ". Инстаграм фийдовете на двайсетгодишни фешън иконо също са цялостни с чанти " God’s favorite " и бикини " father, son, holy spirit " - и двете на американската марка за улично облекло Praying. Въображението няма граници, когато става дума за слогани – като да вземем за пример тениската " Men in Music Conference " на основаната в Лос Анджелис компания Hollywood Gifts, която евентуално единствено върлите почитатели на Лана Дел Рей биха носили.
Манията по този вид мода напълно не е от през днешния ден или през вчерашния ден с тази разлика, че в случай че тениските, носени от милениалите, са по-скоро пиперливи, повърхностни, лекомислени, тези на поколението Z са иронични, саркастични и на моменти даже мракобесни. Нека да не забравяме, че Lingua Franca продаваше пуловери за 300 паунда с надпис " бедността е сексистка " ; Dior взимаше 650 паунда за тениска със слоган " всички би трябвало да бъдем феминистки ", а House of Holland си завоюва огромна популярност с нападателно полови тениски с изречения като " смучи ми пръста, Фийби Фило " и " да се развъждаме, Бела Хадид ".
Според Алекс Бовеърд, дизайнер на костюмите в " Белият лотос ", в новите тишърти на поколението Z има нещо " свръхспецифично и необясни ". Вземете да вземем за пример потника " no problemo ", с който е облечена асистентката Порша. Може би това е метод да изразиш стила си и да намериш други, които споделят твоята сензитивност, без да правиш това интензивно, привличайки вниманието на всички, изяснява дизайнерът. За Порша, която е постоянно ядосана от богатата си шефка Таня, " no problemo " предава отношението на съвършената асистентка, която може да се оправи с всеки каприз на гадния необут.
Друг основен фактор за възхода на облеклата с лозунги е това, че те са демонски подобаващи за фотоси онлайн, споделя Мадлин Кункъл, създател на Hollywood Gifts - марката, която стои зад логото " starfucker ". Тя показва бикините " father, son, holy spirit " на Praying като дреха, с която " хората в действителност желаят да бъдат забелязани ". Усещането е, че " тази дреха сама по себе си не е толкоз значима, колкото методът, по който хората желаят да я употребяват в личния си имидж обществените мрежи ", споделя тя. " Сега всеки е креативен шеф или модел и има своя визия, която основава онлайн. Хората харесват да се любуват на тъкмо този " нагласен " миг. "
Носенето на тениска на марки като Praying или Hollywood Gifts, чиито лозунги могат да бъдат разчетени по едно и също време като иронични, смешни и изцяло откровени, е елементарен метод да изкажете " своята истина ", без да се постанова да я пишете откровено в Twitter или в Instagram. Ако Charli XCX напише в Twitter " да вървят по дяволите критиците " в деня на излизането на албума си, това ще се одобри отрицателно, само че с тениската на Praying " statues of critics " на място, където знае, че ще бъде снимана, тя предава посланието по намигващ, проницателен метод.
Дизайнерът на „ Белият лотос “ вижда в тези тениски метод " звездите да си върнат автономията, като в същото време са занимателни и закачливи ". Това ѝ припомня за случая от 2010 година, когато Линдзи Лоан написа " fuck you " на ноктите си в съда, знаейки, че ще бъде снимана. В сходен - само че несъмнено по-малко занимателен дух беше и прословутата тениска " Наоми ме удари и ми хареса ", която Наоми Кембъл носеше през 2007 година, намеквайки за ареста си след обвинявания, че е блъснала и блъснала с глава своята някогашна асистентка.
Това са облекла, които оказват помощ на хората да изградят своята еднаквост в онлайн действителността, в която всеки консуматор може да се изявява, по този начин както желае и му харесва. Много от дизайните на Мадлин Кункъл черпят въодушевени от езика на интернет контракултурата, като тениските с надписи " shadowbanned " (отнасящи се до практиката на обществените мрежи да не разрешават проявлението на наличие на даден консуматор, без да го уведомяват), " proud to be cringe " и " targeted individual " разрешават на потребителите да се опълчват на обезличаването, което може да се случи в приложения като Twitter и Instagram.
Това не значи, че направената еднаквост е постоянно неповторима. " Всеки се пробва да изпъкне по неповторим метод и последна сметка, най-после всички наподобяват еднообразно ", споделя Бовърд. " Децата на моите другари просто желаят да пораснат като инфлуенсъри. Изглежда, че хората трансформират цялата си еднаквост в това да бъдат истински, смели и провокативни. "
Според дизайнерката Кункъл обаче, нейните тениски могат да окажат " опозиция на хомогенизираната мейнстрийм еднаквост ". " Интернет е внушил на младежите, за положително или неприятно, потребността да имат мнение - а да нямаш мнение също е мнение ", споделя тя. " Не бих го взела прекомерно насериозно, само че имам възприятието, че тези тениски произлизат от едно игриво възприятие на протест ", добавя дизайнерката.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ