Очаквания срещу реалност в първи клас
За нашето семейство първи клас е към този момент минало. Минало, от което съвсем няма и спомен - не тъй като нямаше с какво да го запомним, а в противен случай - беше прекомерно интензивно прекарване. Едва в този момент мога да направя някаква равносметка, тъй като когато ме питаха всички: " Е, по какъв начин е в първи клас? ", аз нищо не можех да кажа. Имах упования, имах догатки и от всички се оправдаха единствено две - верният избор на учебно заведение и на класен началник.
Родителите също се връщат в първи клас. За да стане едно дете първокласник, първо с новото състояние би трябвало да се оправят родителите му. Защото общоизвестно е, че децата се приспособяват доста по- добре, в сравнение с възрастните в новото и непознатото. А днешният първи клас е нещо напълно друго. И с цел да се сдобием за вярна визия (с ангажимента, че всяко учебно заведение е друго, както и всяко дете, всеки начален учител) и да не изкривим несъзнателно детската, би трябвало да забравим всичко, което знаем, и да станем и ние първокласници. В офиса може да ръководим 30 индивида, да сме топ търговците на компаниите си и да въртим големи суми пари, само че на родителската среща сядаме почтително и записваме всичко, което би трябвало, както се споделя от класния началник. И дано премълчим празните приказки, остроумията, безцелните рецензии и суетенето. Наистина, в учебно заведение може и без тях.
Първи клас не е продължение на детската градина. Свикнете с мисълта, че това не е детската градина, където вашето дете е било обгрижвано надали не майчински. Преходът при всички случаи ще е равномерен, само че това е учебно заведение и в него учат възпитаници, а не се гледат деца. С други думи връзките не са сходство на майка-дете, връзките начален учител-родител не са същите като преподавател в детска градина-родител. От децата се изисква да са доста по-самостоятелни, да се грижат за себе си и да получават привички, които са напълно разнообразни от досегашните. Повечето родители, а и някои деца, остават с усещането, че учителят ще бърше сополи и ще връзва връзки на обувки. Това не е изключено, само че децата би трябвало да могат да се оправят сами в доста връзки.
Приемете, че отпускате контрола от ден на ден и повече. Започнали сте с яслата, детската градина може би, само че тук е доста по-решително. Вие не знаете какъв брой яде тъкмо, тъй като никой не може да накара едно 7-годишно дете да се храни, в случай че то не желае и никой няма да го нахрани с лъжицата. Вие не знаете какво прави в междучасието - дали не чупи някой прозорец и дали се е изпотило. Защото в същото време учителят е зает с друго – приготвя идния час, поддържа връзка с преподаватели, управление или просто има своите 10 минути. На какво играят, какво си приказват, върви ли постоянно до тоалетна, пие ли вода – това е към този момент решение на детето. И повярвайте - децата обожават това на тази възраст. Внимавайте да не спъвате този натурален развой на автономия с непрестанни позвънявания по телефона и досаждане в посока учителя.
Мама тук не знае най-добре - доверете се на учителя. Когато сте записвали детето,
може би сте имали опцията да изберете началния преподавател. Сега е време да се доверите на решението си и на него самия. Според мен, началният преподавател е необикновен облик – той е възпитател и експерт, само че е сензитивен, има развъртян нюх към душичките на децата и в случай че е в действителност добър – те се учат на доста неща, освен на педагогическия заложен най-малко. Общувайте с почитание с него, изключително пред децата, демонстрирайте това уважително отношение и у дома, когато обсъждате изтеклия ден. Взаимодействието родители – преподавател приключва кръга връзки в първи клас и го прави една положителна и хармонична целокупност.
Парадоксът: " Детето ми е първокласник (вече е голямо), само че за мен си е моето малко дете. Не може да възприемате внезапно детето си като огромно в едно отношение, само че в друго – да се държите хлапашки с него. То има ново поле на изява и гради нов вид самокритика. Да го гушкате и целувате пред съучениците му, а същото време у дома да го натоварите с куп отговорности, тъй като „ към този момент е първокласник ” е незаслужено. Отнасяйте се с него като с пораснало, тъй като най-малко в техните си очи са такива, само че в случай че желае да бъде гушкано, не му отхвърляйте – следете неговите сигнали, а не вашите прочувствени пориви.
Преглътнете, че детето ви е неповторимо тъкмо толкоз, колкото са и другите деца. Ако цялото семейство се е прехласвало до момента, че на 6 години то е можело да чете, ще видите, че има дете в класа, което счита до 20, а вашето „ генийче ” не може да събира до 10. Ще има по-надарени, по-прилежни деца. И вашето може да се окаже такова, само че не е наложително и не е нужно да бъде притискано. Много постоянно родителите са тези, които не могат да се оправят с това –. С това те насаждат и някаква незадоволеност и у тях, за които до този миг всичко е било обикновено. Но през погледа на мама или тати те към този момент не се стараят задоволително, не могат задоволително, нямат задоволително триумфи. Не пренасяйте своя спортен дух върху децата в степен, която те не могат да понесат.
Тънкият миг в първи клас – изявата на гениите и уменията. Казват, че това, което прави един човек победител, е верният избор на борби. Първи клас е конкурентна среда и изобилства от полета на изява и надлежно - от борби. Смятате, че е детето ви е положително по математика, несъмнено нямате самообладание и незабавно го записвате за учебно съревнование. От вас зависи какъв опит то ще придобие – дали има смисъл да се явява на надпревари по математика или че с всяко съревнование се калява спортния му дух, уменията да се оправя с неуспеха и да знае къде да концентрира силите си. В този смисъл е доста значимо децата да взимат присъединяване в колкото се може повече състезания и надпревари, стига да желаят, несъмнено. Но и вие би трябвало дружно да " обработвате " резултатите – по какъв начин се е справило, могло ли е повече, триумфът мотив за горделивост ли е и доколко. На какво се дължат грешките, какво ще промени идващия път, има ли смисъл от идващ път.
Да си първокласник – това не е смешка. Нито за децата, нито за родителите им. Много постоянно децата си взаимодействат чудесно едно с друго и с началния преподавател като началник на тази пъстра и шумна група, само че родителите непрекъснато се намесват и като че ли скапват тази непринудена атмосфера. Началото, като всяко начало е значимо не поради друго, а тъй като с него се дава звук на всичко оттук насетне. И в първи клас сме всички – деца, родители, учители – учим се наедно и един от различен.
Родителите също се връщат в първи клас. За да стане едно дете първокласник, първо с новото състояние би трябвало да се оправят родителите му. Защото общоизвестно е, че децата се приспособяват доста по- добре, в сравнение с възрастните в новото и непознатото. А днешният първи клас е нещо напълно друго. И с цел да се сдобием за вярна визия (с ангажимента, че всяко учебно заведение е друго, както и всяко дете, всеки начален учител) и да не изкривим несъзнателно детската, би трябвало да забравим всичко, което знаем, и да станем и ние първокласници. В офиса може да ръководим 30 индивида, да сме топ търговците на компаниите си и да въртим големи суми пари, само че на родителската среща сядаме почтително и записваме всичко, което би трябвало, както се споделя от класния началник. И дано премълчим празните приказки, остроумията, безцелните рецензии и суетенето. Наистина, в учебно заведение може и без тях.
Първи клас не е продължение на детската градина. Свикнете с мисълта, че това не е детската градина, където вашето дете е било обгрижвано надали не майчински. Преходът при всички случаи ще е равномерен, само че това е учебно заведение и в него учат възпитаници, а не се гледат деца. С други думи връзките не са сходство на майка-дете, връзките начален учител-родител не са същите като преподавател в детска градина-родител. От децата се изисква да са доста по-самостоятелни, да се грижат за себе си и да получават привички, които са напълно разнообразни от досегашните. Повечето родители, а и някои деца, остават с усещането, че учителят ще бърше сополи и ще връзва връзки на обувки. Това не е изключено, само че децата би трябвало да могат да се оправят сами в доста връзки.
Приемете, че отпускате контрола от ден на ден и повече. Започнали сте с яслата, детската градина може би, само че тук е доста по-решително. Вие не знаете какъв брой яде тъкмо, тъй като никой не може да накара едно 7-годишно дете да се храни, в случай че то не желае и никой няма да го нахрани с лъжицата. Вие не знаете какво прави в междучасието - дали не чупи някой прозорец и дали се е изпотило. Защото в същото време учителят е зает с друго – приготвя идния час, поддържа връзка с преподаватели, управление или просто има своите 10 минути. На какво играят, какво си приказват, върви ли постоянно до тоалетна, пие ли вода – това е към този момент решение на детето. И повярвайте - децата обожават това на тази възраст. Внимавайте да не спъвате този натурален развой на автономия с непрестанни позвънявания по телефона и досаждане в посока учителя.
Мама тук не знае най-добре - доверете се на учителя. Когато сте записвали детето,
може би сте имали опцията да изберете началния преподавател. Сега е време да се доверите на решението си и на него самия. Според мен, началният преподавател е необикновен облик – той е възпитател и експерт, само че е сензитивен, има развъртян нюх към душичките на децата и в случай че е в действителност добър – те се учат на доста неща, освен на педагогическия заложен най-малко. Общувайте с почитание с него, изключително пред децата, демонстрирайте това уважително отношение и у дома, когато обсъждате изтеклия ден. Взаимодействието родители – преподавател приключва кръга връзки в първи клас и го прави една положителна и хармонична целокупност. Парадоксът: " Детето ми е първокласник (вече е голямо), само че за мен си е моето малко дете. Не може да възприемате внезапно детето си като огромно в едно отношение, само че в друго – да се държите хлапашки с него. То има ново поле на изява и гради нов вид самокритика. Да го гушкате и целувате пред съучениците му, а същото време у дома да го натоварите с куп отговорности, тъй като „ към този момент е първокласник ” е незаслужено. Отнасяйте се с него като с пораснало, тъй като най-малко в техните си очи са такива, само че в случай че желае да бъде гушкано, не му отхвърляйте – следете неговите сигнали, а не вашите прочувствени пориви.
Преглътнете, че детето ви е неповторимо тъкмо толкоз, колкото са и другите деца. Ако цялото семейство се е прехласвало до момента, че на 6 години то е можело да чете, ще видите, че има дете в класа, което счита до 20, а вашето „ генийче ” не може да събира до 10. Ще има по-надарени, по-прилежни деца. И вашето може да се окаже такова, само че не е наложително и не е нужно да бъде притискано. Много постоянно родителите са тези, които не могат да се оправят с това –. С това те насаждат и някаква незадоволеност и у тях, за които до този миг всичко е било обикновено. Но през погледа на мама или тати те към този момент не се стараят задоволително, не могат задоволително, нямат задоволително триумфи. Не пренасяйте своя спортен дух върху децата в степен, която те не могат да понесат.
Тънкият миг в първи клас – изявата на гениите и уменията. Казват, че това, което прави един човек победител, е верният избор на борби. Първи клас е конкурентна среда и изобилства от полета на изява и надлежно - от борби. Смятате, че е детето ви е положително по математика, несъмнено нямате самообладание и незабавно го записвате за учебно съревнование. От вас зависи какъв опит то ще придобие – дали има смисъл да се явява на надпревари по математика или че с всяко съревнование се калява спортния му дух, уменията да се оправя с неуспеха и да знае къде да концентрира силите си. В този смисъл е доста значимо децата да взимат присъединяване в колкото се може повече състезания и надпревари, стига да желаят, несъмнено. Но и вие би трябвало дружно да " обработвате " резултатите – по какъв начин се е справило, могло ли е повече, триумфът мотив за горделивост ли е и доколко. На какво се дължат грешките, какво ще промени идващия път, има ли смисъл от идващ път.
Да си първокласник – това не е смешка. Нито за децата, нито за родителите им. Много постоянно децата си взаимодействат чудесно едно с друго и с началния преподавател като началник на тази пъстра и шумна група, само че родителите непрекъснато се намесват и като че ли скапват тази непринудена атмосфера. Началото, като всяко начало е значимо не поради друго, а тъй като с него се дава звук на всичко оттук насетне. И в първи клас сме всички – деца, родители, учители – учим се наедно и един от различен.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ