Квантовата механика за живота след смъртта
За същинските последователи на телепатия, телепортация, ясновидство, живот след гибелта и други „ паранормалности “ професор Роджър Пенроуз е съвсем икона.
От една страна, популярният физик-теоретик оглавява катедрата по математика на Оксфордския университет, явява се почетен професор на доста университети и академии. Той е награждаван с влиятелни награди, в това число с премия Алберт Айнщайн, Волф, орден на Кралското общество.
През 1994 година за заслугите му в развиването на науката кралицата на Англия му присъжда рицарско звание.
Но въпреки това, този огромен академик дава късмет на разнообразни „ явления “ и паранормални феномени. Като капитан на науката, по какъв начин може да е доплувал до такова пристанище? Обяснението е в една удивителна работа на учения.
Той е основал квантова доктрина на съзнанието. Как е стигнал до нея, е различен диалог, понятен единствено за тесни експерти в региона на теоретичната физика. Мнозина се учудват, че насочна точка са му кардиналните несъгласия сред теорията на относителността на Айнщайн и някои положения от квантовата физика.
В резултат от комплицирани умозаключения този спор на двете велики достижения в историята на науката навел учения на… правила на работата на мозъка. И в края на краищата – на неговата квантова природа.
Не, Пенроуз в никакъв случай не е споменавал нито за телепатия, нито за това що е душа, нито за върховен разсъдък, нито за живот след гибелта. За него това са създали други, по-конкретно съратникът му Стюарт Хамероф – професор по анестезиология и логика на психиката в Аризонския университет, а също шеф на Центъра за проучване на съзнанието.
Може да се каже, че Хамероф по собствен метод е развил концепциите на Пенроуз. Той споделя, че човешкият мозък е естествен квантов компютър, нашето схващане е програмен продукт, а душата – информация, насъбрана на квантово равнище.
И най-после, апотеозът на неговите откровения: квантовата информация не може да бъде унищожена. И в случай че е по този начин, то след гибелта на тялото информацията се слива с Вселената, където може да съществува безпределно дълго. „ Тази информация е душата – твърди Хамероф. – Смятам, че съзнанието или това, което го е предшествало, постоянно е съществувало във Вселената. Може би от времената на Големия гърмеж. “
Феноменът „ живот след гибелта “ съгласно Хамероф е напълно разбираем от позиция на науката. Ако пациентът възкръсне, то душата му се връща от Космоса със съответните мемоари. И оживелият човек споделя за тунел, ярка светлина и за това по какъв начин е излязъл от своето тяло.
Как се отнася към такива откровения самият Роджър Пенроуз, не е известно. Но в това време е явно, че тези учени са се разкрили един различен.
В теорията на Пенроуз не достигал един значим подробност – притежател на квантовото схващане. Онова, което би трябвало да бъде основа на квантовия компютър. А Хамероф е подсказал отговора – това са ситуирани в невроните белтъчни микротръбички.
Още през 1987 година в една от своите книги той споделя, че микротръбичките очевидно са недооценени от науката. Че не невроните, а точно те в мозъка натрупват и обработват информацията. Професорът убедил Пенроуз в това и в този момент ученият дует твърди: микротръбичките по своята конструкция най-вече подхождат да бъдат носители на квантовите свойства в мозъка, т.е. работят като квантови компютри.
Квантовият компютър, микротръбичките, квантовото схващане от дълго време са станали коз на най-издигнатите апологети на „ паранауката “. Те настояват, че техните „ феноменални “ качества са научно обосновани в работите на световноизвестни учени. А това значи, че по този мотив не може да има никакви подозрения.
Знае ли самият Пенроуз, че се е сдобил с войска почитатели? Които надали схващат нещо от неговите хрумвания, само че нелошо си живеят си под тяхна сянка.
Колкото до научната общност, то множеството учени възприемат скептично концепциите на Пенроуз.
Какво е съзнанието? Днес науката счита, че то поражда от голям брой калкулации, които прави мозъкът. А значи мозъкът също е компютър. Пенроуз изрично не е склонен с това. Той потвърждава, че има избрани сфери, задания, въпроси, с които в никакъв случай не може да се оправи нито един от най-мощните суперкомпютри. Те са по силата на мозъка. Самият Пенроуз назовава това изумително качество неизчислителна интензивност на мозъка.
После ученият си задава въпроса в какво е повода за този феномен? И стартира да трансферира разнообразни области на физиката.
Става ясно, че и класическата, и квантовата механика са просто чисто изчислителни сфери. Тъй като мозъкът се явява не типичен, а суперквантов компютър, чиито закони на градеж науката следва да открие.
Тоест за пояснение на феномена мозък е нужна към момента незнайна физика. Тя би трябвало да размени квантовата механика, както в миналото тя e сменила класическата.
Къде да се търси обаче тази просвета, Пенроуз не показва.
//www.youtube.com/watch?v=3WXTX0IUaOg
