Какво представляват “децата индиго”?
Една позиция на специалисти, които не имат вяра в тях.
Като дете бяхте ли по-съпричастни и осъзнавахте ли страстите си от другите? Харесвахте ли музиката и изкуството – даже в случай че капацитетът ви в тези области в никакъв случай не е бил изцяло доближат? Бяхте ли свободен и самостоятелен мъдрец, новобранец, от време на време се чувствахте притиснат от външен престиж? Ако е по този начин, някои може да са ви етикетирали като „ дете индиго “ – не, както вашите родители и учители може би са си помислили, дребен смут, който би трябвало да бъде в ареста четири дни в седмицата, а нищо по-малко от идващия стадий на човечеството.
Звучи добре, нали? Но какво тъкмо е дете индиго? Как да разберете дали сте подобен? И – най-важното от всичко – не е ли всичко това единствено някаква псевдонаучна небивалица, предопределена да накара способните родители да отхвърлят или да се усещат по-добре от неврологичните разстройства на децата си?
Какво е “индиго дете ”?
Според Нанси Ан Тапе, самопровъзгласилият се „ синестет “ (повече за това по-късно), който е измислил концепцията, „ децата индиго “ са група от „ високо еволюирали “ човеци, всички от които споделят избрани психически черти, които ги маркират като съществуващи отвън – може би даже над – нормата.
„ Признаците, че едно дете може да е „ индиго “, включват мощна вътрешен глас, креативност, също капризен, буен и задаващ въпроси темперамент “, написа Джеймс Тейлър, разказвайки личния си опит с термина в публикация за списанието на Glasgow University миналата година.
Дотук общоприетоо – само че за някои вярващи в концепцията нещата не стопират дотук. Децата индиго „ може също да са малко душевен “, изясни Тейлър. „ В един роман, който прочетох, дете, диагностицирано като „ индиго “, разказва себе си като „ император от друга планета “, което инцидентно е попаднало в утробата на майка си; друго момиче повърхностно приказва с гноми.
За да бъде ясно, това не е едно от тези неща като хипотезата за хигиената, при която законната ( макар и в последна сметка погрешна ) научна мисъл е изопачена от прекомерно ревностни и незадоволително образовани родители и медии. Идеята, че „ децата индиго “ не са просто неповторими, а полумагически, беше насърчена от някои от главните първични поддръжници на концепцията.
„ За мен тези деца са отговорите на молитвите, които всички имаме за мир “, сподели Дорийн Върчу пред New York Times през 2006 година, когато феноменът „ индигови деца “ беше на върха на славата си. Сега новородена християнка, която заклеймява цялата си предходна работа като еретична, Върту е била преди този момент психотерапевт за юноши, само че първоначално тя беше един от водещите престижи по въпроса за децата индиго – в действителност тя безусловно беше написала книгата върху феномена, написвайки Грижата и храненето на децата индиго през 2001 г.
Според Virtue детето индиго демонстрира множеството или всички от дълъг лист от характерности, в това число мощна воля; родени през 1978 година или по-късно; своенравен и самостоятелен – „ дори постоянно да ви желаят пари “, отбелязва Върту; творчески; склонни към зависимости; лесно се отегчават; жадуват за другарства, даже да могат да се свързват с животни или растения; на който от време на време му е мъчно да заспи и може да има история на виждане на „ ангели “ или „ умряли хора “, пише тя.
Индиго са нищо, в случай че не е мъчно да се дефинира. Те могат да бъдат прекомерно нападателни, само че също по този начин нежни и интровертни, написа Virtue; те могат да имат или ниско самочувствие, или склонни към заблуди за великолепие. Те могат да демонстрират признаци на меланхолия, само че също по този начин знаят, че са значими за бъдещето на света – и в случай че в миналото сте ги водили на обичаен съветник, има огромна възможност да сте чували буквите „ ADHD “ да витаят в близост в някакъв миг.
Индиго са „ бдителни за почистването на земята от обществените несгоди и корупцията и за увеличение на честността “, сподели Върту . „ Други генерации пробваха, само че по-късно станаха апатични. Това потомство няма да го направи, в случай че не ги дрогираме до послушание с Риталин. “
Не е ли това просто ADHD/аутизъм/психично заболяване/да си дете?
А – и това забелязахте, по този начин ли?
Краят на века беше нещо като златна ера за здравната параноя – даже без значение от днешните ивермектинови червеи и ширещата се дезинформация за ваксините . Това беше ерата, която ни даде „ ваксините предизвикват аутизъм “: неоснователната доктрина на конспирацията, която даже през днешния ден е повода за безброй предотвратими детски смъртни случаи ; това беше времето, когато хиляди медицински експерти бяха подтикнати да съставят Декларацията от Дърбан, за да кажат на хората, че да, в действителност ХИВ предизвиква СПИН, апелирам, спрете да казвате, че не го прави; и не бяхме надалеч от зората на необикновено мрачното училище по педиатрична медицина „ пийте белина “.
А в дребните бутилки с хапчета по света се случваше нещо друго: голяма смяна в диагностиката и лекуването на психически и неврологични разстройства. Между 1996 година и 2008 година броят на децата, на които са предписани стимуланти за ADHD, се е увеличил с съвсем 50 процента , както и равнищата на антидепресанти и медикаменти срещу тревожност .
Имаше доста аргументи за това, не на последно място от които беше подобрената диагностика и по-лесно наличните медикаменти – редица патенти за лекуване на психологично здраве изтекоха при започване на 2000-те години, което ненадейно ги направи пъклен доста по-евтини за тези, които се нуждаеха тях.
С тази усъвършенствана диагностика и лекуване дойде куп панически коментари , обезпокоени от това, което хората смятаха за свръхмедикализиране на обществото . Децата не са имали някакво положение, от което би трябвало да бъдат упоени, споделиха хората – това просто се назовава „ да бъдеш дете “. В последна сметка – не бихте лекували Барт Симпсън, нали?
Погледнато през тази призма, „ децата индиго “ могат да се преглеждат като просто още една реакция против концепцията, че вашето особено малко момче или момиче може да бъде нещо по-малко от съвършено. Всъщност, тъкмо това предизвестиха някои специалисти: говорейки с How Stuff Works наскоро, клиничният психолог Моника Вермани сподели, че е видяла „ притеснителни моменти “ в концепцията.
Родителите, които одобряват концепцията за „ индигово дете “, „ може да видят проблематичните признаци и държание на детето си – като нехайство и разрушително или предизвикателно държание – през призмата на техния статус или еднаквост на индигово дете “, сподели Вермани – и това, добави тя, „ може да ги накара да отхвърлят, да се опълчват или да забавят оправянето с проблемите посредством обичайните канали за вярна диагноза и лекуване. “
Как да схвана дали съм дете индиго?
С толкоз доста отличителни черти, наподобява, че няма да е проблем да разберете дали вие – или вашето малко дете – сте един от тези извънредно еволюирали хора. Но ето нещо: когато се завъртяхме в този лист първоначално, мислихте ли, че ви описваме? Или просто, разбирате ли… всяко дете?
Това е друга огромна рецензия, отправена към тези, които предизвикват концепцията за „ индигово дете “: по този начин наречените „ индиго “ характерности са толкоз необятни и толкоз обобщаващи, че да се ползват за съвсем всеки. Нарича се резултатът на Барнъм, на името на Финиъс Тейлър Барнъм, шоуменът и двойникът на Върколак, за който се споделя, че е измислил фразата „ всяка минута се ражда издънка “ – което може да ви подскаже накъде отиваме с това.
Казано по-просто, резултатът на Барнъм е това, което се случва, когато чуете изложение или изказване, което звучи необикновено тъкмо за вашия персонален опит – без да осъзнавате, че в действителност се отнася за съвсем всеки. Това е методът, по който екстрасенсите и медиумите изкарват прехраната си; ето за какво астрологията към момента е много по-популярна, в сравнение с си мислите ; и съгласно индиго скептиците, това е повода толкоз доста хора да се усещат оправдани в своята индиго диагноза.
„ Според Тобър и Карол [ двама от най-известните последователи на индиго теорията] децата индиго може да действат зле в стандартните учебни заведения заради отхвърлянето на престижа от страна на детето, това, че са по-умни или по-духовно зрели от своите учители и неналичието на отговор на възприятието за виновност – дисциплинираност, учредена на боязън или операция “, се отбелязва в статия на Edinburgh Skeptics от 2019 година
„ Въпреки това, детските психолози показват, че не са разкрити доказателства за някоя от тези специалности и доста от тези атрибути могат да се ползват – в друга степен – за всички деца “, не престават те. „ Когато търсите термина в Гугъл, има доста уеб страници, които да ви оказват помощ да диагностицирате детето си. Всички те съдържат неуместни изказвания на Барнъм като „ Чувствате се озаглавен “ или „ Поставяте под въпрос престижа “ или даже „ Предопределени сте да бъдете тук “. “
Така че може би личностният тест не може да става – само че за благополучие има една линия, която всяко дете индиго има, без значение какъв брой мощно се разпознава с всички други хипотетични характерности.
Всички те, без изключение, имат синя аура.
Чакаме какво?
Добре, може да е имало някои от вас, чели до този миг, които са считали, че сме излишно груби. Така че позволете ни да отменим тези опасения: концепцията за „ дете индиго “ се основава напълно на изказванието на една жена, че може да види мистични цветове, излъчващи се към телата на децата.
Спомняте ли си по какъв начин Нанси Ан Тапе назова себе си „ синестет “? Именно това чувство на аурата – а не действителното значение на синестезията, което е много по-готино поради това, че действително е доказано, че съществува – тя употребява думата, с цел да опише. Още в края на 60-те години тя стартира да твърди, че вижда от ден на ден и повече деца, които имат индигова аура – отсам и името.
Между другото, децата индиго не са единствените хора с такава диагноза. Съществуват и „ кристални деца “, наречени поради хипотетичната си кристално оцветена (и комфортно невидима за човешкото око) аура – но тази идея, даже повече от тази за децата индиго, изглежда е реакция против диагнозите аутизъм . Междувременно се споделя, че „ децата на дъгата “, поколението z на триото, имат аура на дъгата – и в случай че се има вяра на родителите им, всички те са главно равнища на душeвност на Жан Грей.
Аури. Значи е нелепост, по този начин ли?
Е да. Освен в случай че науката не може да потвърди обективното битие на основани на личността аури, ще бъде доста мъчно за някой да обезпечи рационална отбрана на цялата идея за „ индигови деца “.
Дори в случай че всеки на планетата в действителност е заобиколен от великански пръстен на настроението, отново ще би трябвало да се противопоставите на обстоятелството, че аутизъм и ADHD съществуват. И двете имат доста по-точни дефиниции от тази на диагнозата „ дете индиго “, която, както видяхме, може да се приложи към почти всяко дете в даден миг от живота му.
Вижте, ние не споделяме, че вашето дете не е особено – само че то евентуално не е „ идващото равнище на човечеството “ особено. Много по-вероятно е да имат неврологично заболяване (което е добре, апропо, да бъдеш невродивергентен надали е орис, по-лоша от гибелта!) или даже просто да имат малко въображение и странни.
Ако казусът е подобен, значимо е да им се даде вниманието, здравно или друго, от което в действителност се нуждаят. В противоположен случай единствено влошавате нещата за всички .
„ Всички ние бихме предпочели децата ни да не бъдат етикетирани с психиатрично разстройство, само че в този случай това е подправена диагноза “, сподели психиатърът Ръсел Баркли пред New York Times. „ Няма просвета зад това. Няма изследвания. ”
Всички „ обяснителни “ публикации се удостоверяват от проверяващите обстоятелства, с цел да са верни все още на издание. Текст, изображения и връзки могат да бъдат редактирани, отстранени или добавени на по-късна дата, с цел да се поддържа информацията настояща.
Автор: Д-Р КЕЙТИ СПАЛДИНГ, IFL Science
