Българските обичаи и традиции
За да бъде опознат един народ, би трябвало да се проследят неговите традиции и обичаи. Те са пътят към народопсихологията, към характера и духа на хората, събрани по волята на ориста на несъмнено географско място.
Българите, населили източната част на Балканите, имат тези устойчиви, наследени от предците народностни черти, които основават неповторимия облик на народа. Народните ни традиции са минали през доста превратности в битието ни, някои от тях са изчезнали вечно, други са се запазили видоизменени или в първичния си тип и план. Те са източникът на цялостната ни културна традиция. Те са стожерът на националното ни схващане. Те са това, което е съхранило българския дух в превратностите на времето.
Народните традиции са тясно свързани с предишното, религията, публичните връзки, митологията, географските особености. Всеки бит съдържа обреди и ритуали, има свои опорни точки и своя символика. Сред голямото многообразие от традиции се открояват някои, които са обичани на дребни и огромни.
Сурва
Празникът Сурва е един от зимните ни празници, чества се постоянно на 1 януари, в който нашите предшественици са чествали Суров ден, денят на светлината. На този ден свършват деветте мръсни или черни дни, в които Слънцето се колебае дали да продължи по остарелия си път, или да поеме по нов. В първия ден на новата година излиза наяве, че Слънцето още веднъж ще следва добре познатия си път и животът на Земята ще продължи, какъвто го познаваме. Този ден се отбелязва с ритуала на сурвакането. То става с дрянова пръчка, огъната по специфичен метод и обилно украсена. С нея дребните деца обикалят от къща на къща и сурвакат близки, родственици и съседи, изричайки благопожелания за здраве, изобилие и шанс, а в компенсация получават дарове от стопаните на дома.
Ладуване
Ладуването е бит, изпълняван на Нова година от неомъжените девойки. Този бит съставлява групово гадаене за сватба. На деня против празника момите донасят от кладенеца мълчана вода в нов съд, тъй като не се приказва, до момента в който се извършва обредът. Всяка мома поставя в съда китката си, на която привързва пръстена си, обецата или гривната си и ги пуска във водата. Съдът се покрива и през нощта се оставя под звездите. На идващия ден момите се събират край мълчаната вода, а авансово определено малко момиче вади китките една по една и пее къси песнички, наречени ладанки. С тях назовава за близка или по-късна сватба за това какъв ще е бъдещият младоженец. Всяка мома поставя през нощта пръстена си или предмета, който е бил в мълчаната вода, под възглавницата си и има вяра, че този, който сънува, е бъдещият младоженец. С този бит посредством магията на словото се разкриват съкровените фантазии за благополучие в брака.
Заговезни
Българският празник Заговезни или още Сирни заговезни е един от първите пролетни празници, чиято дата варира. Той е седем седмици преди Великден. След Заговезни стартират Великите пости, които траят 49 дни и приключват на най-големия християнски празник - Възкресение. Заговезни има своите обичайни обреди. Те са свързани на първо време с храната, която е строго избрана. На трапезата би трябвало да има баница, варени яйца, ориз, боб, леща, ошав. Централно място заема халвата, най-много бялата халва с орехи или фъстъци. Обичаят е децата да гонят завързано на шнур парче халва, без да го хващат с ръка, и отхапват това, което съумеят да доближат.
На тази вечеря се прави и обичайното опрощаване сред хората. По-младите първи желаят амнистия от по-възрастните и я получават, с цел да оставят зад себе си всички неприятни думи, които са си споделили през годината и да си простят грешките.
Прескачането на разпален огън е другият радостен обред, който се извършва на Заговезни. Вярва се, че всеки, който прескочи горящия огън, ще бъде здрав през годината.
Кукерските игри
Един от най-запомнящите се моменти към празника Сирни заговезни са кукерските игри. Те са ритуални традиции, свързани с предрешаване, преобличане, каквито имат доста други нации. Кукерството е маскараден бит, който се извършва единствено от мъже, основно млади, неженени момци в деня след Сирни заговезни. Кукерските танци са постоянно в понеделник след Сирната неделя. Облеклото и маските са особено готови от участниците и са доста живописни. Изработват се от кожи на овце или кози, с козината на открито, маските са също от кожа, а може кукерът да боядиса лицето си с катран. Костюмите на кукерите са украсени с вълнени конци, мъниста, огледалца, като всеки се стреми костюмът му да е пъстър, с богата декорация и да впечатлява. Участниците обхождат домовете, с цел да пожелаят здраве, изобилие и благополучие и получават дарове като яйца, пари, обредни хлебчета. Обичаят е обвързван с доста забавление, тъй като се разиграват разнообразни комични обстановки от всекидневието. Наред с това се пресъздават обреди, свързани с полската работа и земята, както и с продължението на рода.
Баба Марта
Това е може би най-уникалният български празник, който продължава и през днешния ден да бъде най-масово честван и обичан от хората. След продължителното студено зимно време хората се пробват с обреди да си обезпечат слънчево и топло време в първите пролетни дни. Жените изнасят на двора на къщите си червени движимости или облекла, с които не надяват да разсмеят и развеселят Баба Марта, с цел да даде хубаво време, което е нужно на реколтата. За да не я разсърдят, не работят на този ден. Отново се палят огньове и се прескачат за здраве.
Най-важният бит за Баба Марта обаче си остава заплитането и киченето с мартеници. От бяла и алена прежда се усукват или изплитат мартенички (кичалки, гладушки), с които се закичват всички - хората и домашните животни, плодните дръвчета и се назовава за здраве и благодат. Мартеницата се носи, до момента в който се види първият щъркел или лястовица. Сваля се и се поставя под камък. Този ритуал още веднъж е обвързван с гадаене. Ако след няколко дни там има мравки, значи ще има доста агнета, кончета или телета през годината и тя ще бъде богата.
Лазаруване
Този пролетен празник е постоянно в неделята преди Великден. Това е наложителен бит за всяко момиче. Лазаровден се счита за поврат сред детството и младостта. В празника вземат участие тези девойки, които към този момент ще бъдат девойки.
На празничния ден лазарките обличат най-хубавите си премени и потеглят от къща на къща. Във всеки дом те извършват песни, с които поздравяват домакините. В компенсация им подаряват пресни яйца и монети. След като завършат обиколката си по къщите, лазарките се събират на реката и хвърлят венчетата, с които са окичили косите си във водата. По това кое венче първо ще бъде отнесено от реката, се гадае коя мома първа ще се омъжи.
Лазаруването е празник единствено на девойките и е едно сходство на коледарския бит, който е за момчетата.
Еньовден
Еньовден съответствува с лятното слънцестоене. Смята се, че това е едно далечно начало на зимата, оттова идва и изразът: наметнал си Еньо кожуха, с цел да върви на сняг. Има редица поверия, свързани с този ден, които приказват, че и по този празник хората се пробват да гадаят каква ще бъде оставащата част от годината.
Най-важното от този празник обаче е, че той се счита за ден, в който билките получават своята лечебна мощ и тогава е най-благоприятният миг да се съберат и изсушат билките, с които ще се лекуват хората за година напред. На този ден се събират главно билките за лекуване на хората, до момента в който на други празници се събират лечебни треви и за домашните животни.
Хората имат вяра, че на Еньовден лечебни свойства добива и водата, както и росата. Много обреди са свързани с тази религия.
Нестинарство
Нестинарство е може би най-атрактивният български бит, който се прави на празника на свети Константин и Елена на 21 и 22 май по остарял жанр или 3 и 4 юни по нов. Този бит има антични езически корени, счита се, че това е харизма, която се дава единствено на определени, тъй като да мине необут през жаравата, без да се изгори, може единствено този, който е закрилян от самите светци Константин и Елена. Поверието гласи, че огънят, който се пали, е целителен, гони злото, заболяванията и нещастието и пречиства както телата, по този начин и душите.
България има извънредно богато национално творчество. То е плод на светоусещането на народа, на антични показа, на многовековен опит и познания. Това е същинска съкровищница, която предците ни са развили, съхранили и са ни предали. Наш дълг е на собствен ред да я опазим и предадем, с цел да се резервира непокътната във времето.
